№ 21 / 17.1.2020 г.

Р Е Ш Е Н И. Е              

гр.МОНТАНА                

16.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и. деветнадесета година, в следния състав:             

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 529 по описа за 2019 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът „Ч. Е. Б. А. г. предявява срещу ответника М.И..Д. xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК и. чл.107 от ЗЕ.

Поддържа, че е доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/ 01.07.2013г. и. се е намирал в облигационни отношения с ответника, които се регулират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, които са общо известни. Съгласно тях твърди, че е изпълнил задължението си за доставка на ел.енергия за периода от 20.08.2017г. до 22.04.2018г. за електроснабден имот, находящ се в с. у. №. а от своя страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадените 7 броя фактури.

Заявява, че са издадени за процесния период 7 броя фактури, които не са платени от ответника. Така посочените задължения по издадените фактури твърди, че са станали изискуеми, тъй като съгл.Общите условия абонатът разполага с 10-дневен срок за плащане през който период вземането е ликвидно и. изискуемо, а след изтичането му става годно за принудително изпълнение.

Неплащането на исковата сума било основание да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 2811/2018г. на РС Монтана и. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 335.04 лева включени главница в размер на 305.12 лева и. лихва за забава в размер на 29.92 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на доставена ел.енергия за периода от 20.08.2017г. до 22.04.2018г.

Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и. предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което признае за установено съществуването на вземане от ответника М.И..Д. в размер на сумата от 335.04 лева, от които включени главница в размер на 305.12 лева и. лихва за забава в размер на 29.92 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на доставена ел.енергия за периода от 20.08.2017г. до 22.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Моли за присъждане на разноските в заповедното производство и. в настоящето исково производство.

Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.

Ответникът М.И..Д., чрез назначения особен представител, адв. М.К., в срока по чл.131, ал.1 ГПК поддържа, че предявения иск на първо място е недопустим, тъй като е предявен на друго основание, поради което производството следва да бъде прекратено. По същество на иска твърди, че е и. неоснователен, тъй като ответникът не е изразходвал твърдяното количество ел.енергия и. поради това не дължи заплащане на стойността му. Поддържа, че ищецът не е поканил ответника да изплати задължението си доброволно, същият не е знаел, че ищцовото дружество има претенции към него. Оспорва приложените към исковата молба писмени доказателства.

Моли съда да прекрати производството поради недопустимост на предявения иск, а ако го разгледа по същество да го отхвърли като неоснователен и. недоказан със законните последици. Подробни доводи излага в писмения отговор. По същество поддържа доводите си и. моли за отхвърляне на исковата претенция изцяло.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е и. заключение на съдебно-счетоводна експертиза и. съдебно-техническа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и. съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните се намират в облигационни правоотношения, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Ч. Е. Б. А., които са общоизвестни и. са публикувани в издания на периодичния печат. Съгласно тези условия ищцовото дружество е доставило електрическа енергия за периода от 20.08.2017г. до 22.04.2018г. на ответника, с електроснабден имот, находящ се в с. о. у. №.  xxxx  , за което е издало отделни фактури, в които са посочени дължимите суми, както следва: фактура № ********* от 30.09.2017г. на стойност 228.75 лева за периода от 20.08.2017г. до 19.09.2017г., фактура № ********* от 31.10.2017г. на стойност 8.51 лева за периода от 20.09.2017г. до 20.10.2017г., фактура № ********* от 30.11.2017г. на стойност 23.83 лева за периода от 21.10.2017г. до 20.11.2017г., фактура № ********* от 31.01.2018г. на стойност 11.06 лева за периода от 22.12.2017г. до 20.01.2018г., фактура № ********* от 30.04.2018г. на стойност 1.92 лева за периода от 23.03.2018г. до 22.04.2018г., фактура № ********* от 31.12.2017г. на стойност 30.85 лева за периода от 21.11.2017г. до 21.12.2017г. и. фактура № ********* от 31.01.2018г. на стойност 0.00 лева за периода от 22.12.2017г. до 20.01.2018г.

Задълженията по издадените фактури не били заплатени от ответника и. поради липса на плащане ищецът е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. От приложеното ч.гр.д.№ 2811/2018г. на Районен съд Монтана се установява, че ищецът на 20.11.2018г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник – ответника по настоящето дело.В издадената на 22.11.2018г. заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 305.12 лева главница за използвана и. незаплатена ел.енергия за периода от 20.08.2017г. до 22.04.2018г., сумата от 29.92 лева законна лихва за забава от 28.10.2017г. до 09.11.2018г., законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2018г. и. сумата от 25.00 лева държавна такса и. сумата от 58.00 лева адвокатски хонорар, представляващи разноски по делото. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и. в едномесечния преклузивен срок от получаването на съобщението ищецът е предявил установителен иск по чл.422 ГПК.  

По делото е изготвено заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, не оспорено от страните и. съдът го приема за обективно и. компетентно. Съгласно изводите на вещото лице в счетоводството на ищеца не са отразени плащания по процесните фактури до момента на изготвяне на заключението. Поддържа, че общият размер на задължението по приложените фактури е 305.12 лева. Съобразно падежа на всяка една от фактурите размерът на лихвата към 29.058.2018г. е общо 30.25 лева.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, не оспорено от страните, което съдът приема изцяло за обективно и. компетентно изготвено, се установява, че има открита партида на името на ответника за имот в с. у. №. кл.№ 300247928828 и. СТИ №50112132. Експерта поддържа, че отчитането на електрическата енергия за периода за имота на ответника е извършено в съответствие с нормативната уредба със СТИ, което е метрологично годно. По този въпрос заявява в съдебно заседание, че е получен отговор от „Ч. Разпределение Б. А., че процесното СТИ е метрологично годно, съответно притежава удостоверение за одобрен тип и. протокол за последваща проверка.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна, че претенцията на ищеца е основателна и. доказана, поради което същата следва да бъде уважена.

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.На страните е указана тежестта на доказване с проекта за доклад по делото, препис от който е получен от всяка от тях.

В хода на съдебното производство длъжникът, ответник по делото, не доказа възраженията си срещу издадената заповед за изпълнение, както и. факта, че е извършил плащане към ищеца.  Възражението на ответника, че не е потребил твърдяното количество електрическа енергия, поради което не дължи процесната сума, не установи в процеса. Партидата за ел. енергията на имота в с.Стубел е открита на името на ответника М.И..Д.. Ответникът се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество по повод доставка на електрическа енергия за имот в с. у. №19  xxxx  .

Отчитането на електрическата енергия в имота на ответника е извършено в съответствие с нормативните изисквания от СТИ, което е метеорологично годно.

Възражението на ответника, че не е поканен от ищеца доброволно да заплати исковата сума, още по-малко са налице данни, че същият знае за задълженията си, съдът приема за неоснователно.

Ответникът, като абонат на електрическа енергия, съгласно Общите условия, чл.19, ал.1 и. ал.2, разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, като след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.

Съобразно чл.19, ал.8 от Общите условия, неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението му да плати дължимата сума в сроковете по предходните разпоредби.    

Общо дължимата сума от ответника е в размер на 305.12 лева по издадените и. осчетоводени фактури, както и. законна лихва за забава в размер на 29.92 лева, в който размер следва да бъде уважен и. предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и. на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и. сторените в заповедното производство разноски в размер на 83.00 лева и. разноските в настоящето исково производство в размер на 962.00 лева, съгласно списък по чл.80 от ГПК на л.79 от делото.   

Водим от горното, Районният съд

 

Р          Е          Ш          И.:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.И..Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че вземането на “Ч. Е. Б. А. г., р. М. б. Ц. ш. №. б. М. Б. ц.  XXXX  , представлявано от К. К. Ч. и. Л. В., за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2811 по описа на съда за 2018 година № 1606 от дата 22.11.2018 година по чл. 410 от ГПК СЪЩЕСТВУВА, за следните суми: сумата от 305.12 лева главница за използвана и. незаплатена електрическа енергия за периода от 20.08.2017г. до 22.04.2018г., сумата от 29.92 лева законна лихва за забава от 28.10.2017г. до 09.11.2018г., законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА М.И..Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на Ч. Е. Б. А., г., р. М. б. Ц. ш. №. б. М. Б. ц.  XXXX  , представлявано от К. К. Ч. и. Л. В. сумата от 83.00 лева разноски в заповедното производство и. сумата от 962.00 лева разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: