№ 367
гр. Плевен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201173 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №35-0000623 от 27.05.2021г Директорът
на РД „АА“ - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104 ал.1 от
ЗАвПр на *** ЕООД, представлявано от АН. ЦВ. ЦВ. от гр.Кнежа,
обл.Плевен административно наказание имуществена санкция в размер на
1000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят *** ЕООД, представлявано от АН. ЦВ. ЦВ., който го
обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез
процесуалния си представител адв.П.П. от АК-Плевен навежда правни
доводи, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се
1
непосочване в какво точно се изразява изпълнителното деяние на
нарушението. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
За въззиваемата страна РД „АА“- Плевен, не се явява представител и не
изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№287380 от 07.05.2021г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че на 07.05.2021г около 11,45 часа в гр.Плевен, *** в сградата
на РД „АА“ Плевен във връзка известие–покана изх.№81-00-53/01.04.2021г. е
извършена комплексна проверка на *** ЕООД, притежаващо лиценз на
Общноста №15291 за международен автомобилен превоз на товари, при което
се установи следното административно нарушение: На 13.01.2021г. ***
ЕООД е извършило превоз /в обхвата на Регламент №564/2006г. на ЕП и С/ на
товар /царевица/, от Р.България до Гърция видно от товарителница CMR от
13.01.2021г. с МПС – Скания Р420ЛАХНА с рег.№ ***, оборудвано с
дигитален тахограф SE-SE 500 №**********, в който водачът И.Н.М. ЕГН
*** е ползвал диг. си карта №77016001, като дружеството не е организирало
работата на водача М. по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва
изискванията на глава IIот Регламент №561/2006г. на ЕП и С, поради което
след период на управление от 4 часа и половина, който започва в 11ч. и
10мин. на 13.01.2021г. водачът М. не е ползвал непрекъсната почивка от поне
45 минути или почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от
почивка по време на работа от поне 30 минути. Време на управление 8 часа
и 15 минути, което надвишава 4ч. и 30мин. с 3 часа и 45мин., видно от
разпечатка от дигиталната карта на водача.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
свидетел В. АНТ. М., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед
тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
2
съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От
показанията на свидетеля М. се установява, че на 07.05.2021г около 11,10 часа
в гр.Плевен, *** в сградата на РД „АА“ Плевен е извършена комплексна
проверка на основание известие –покана изх.№81-00-53-630/01.04.2021г. до
управителя на *** ЕООД, притежаващо лиценз №15291 изд. на 20.05.2016г. и
вал. до 19.05.2026г. за товари в Общността. Според свидетеля М. при
проверката е установено, че на 13.01.2021г. превозвачът *** ЕООД е
извършило превоз /в обхвата на Регламент №564/2006г. на ЕП и С/ на товар
/царевица/, от Р.България до Гърция видно от товарителница CMR от
13.01.2021г. с МПС – Скания Р420ЛАХНА с рег.№ ***, оборудвано с
дигитален тахограф SE-SE 500 №**********, в който водачът И.Н.М. ЕГН
*** е ползвал дигиталната си карта №77016001. От показанията на свидетеля
М. се установява, че са спазени изискванията на глава II от Регламент
№561/2006г. на Европейския парламент и Съвета, поради което след период
на управление от 4 часа и половина, който започва в 11ч. и 10мин. на
13.01.2021г. водачът М. не е ползвал непрекъсната почивка от поне 45
минути или почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от
почивка по време на работа от поне 30 минути. Според свидетеля М.
времето на управление е 8 часа и 15 минути, което надвишава 4ч. и 30мин. с 3
часа и 45мин. Според свидетеля това обстоятелство се установява и от
разпечатката за специализиран софтуер за проверка на данните от
дигиталните тахографи и картите на водачите на МПС съответния ден. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетеля М., тъй като неговите показания
са конкретни, ясни и последователни. Освен това няма данни по делото, които
да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този
свидетел, или да сочат наличието на мотив да набеди жалбоподателя ***
ЕООД в нарушение, което не е извършил. Още повече, че установените от
контролните органи обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, видно от
изложеното в жалбата.
При така приетото за установено от фактическа страна
незаконосъобразно и необосновано административно наказващият орган е
приел, че с действията си жалбоподателят *** ЕООД е извършил нарушение
по на чл.10, §2, изр.1,предл.1 от Регл.561/06от Регламент (ЕС) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета и неправилно и незаконосъобразно му е
3
наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.104
ал.1 от ЗАП. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.10 §2, изр.2
пр.2 от Регламент 561/2006, съгласно която разпоредба транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф 1, по
такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват глава II от настоящия
регламент. Разпоредбата на чл.78, ал.т.1 от ЗАП предвижда приложението
разпоредбите на Регламента, като в наказателното постановление, съдът
намира, че не е конкретизирано кои точно разпоредби от същия са нарушени.
Посочената разпоредба от европейското законодателство действително е
бланкетна и препраща съответно към Регламент №3821/85г. и към глава ІІ от
Регламент 561/06г. Нормата на чл.6 от Регламент 561/06г. урежда дневното и
седмично време на управление, а в нормата на чл.8 от Регламент 561/06г е
уредено ползването от водачите на дневни и седмични почивки. Посочените в
НП разпоредби на чл.10, § 2изр.2, пр.2 от Регламент 561/06г., вр. чл.78, ал.1,
т.1 от ЗАП не визират конкретни изисквания към превозвача, нито конкретни
права на работника- според първата от тях, транспортното предприятие
организира работата на водачите по такъв начин, че водачите да са в
състояние да спазват глава ІІ от Регламент 561/06 г., а втората го задължава
да спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент. В обстоятелствената част на НП обаче не се сочи кои точно
разпоредби от Глава ІІ са нарушени, поради което е налице нарушение по
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Издаденото наказателно постановление не е съобразено и с
изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно която разпоредба следва
да съдържа дата на нарушението, място на извършване на нарушение,
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават. В обстоятелствената част на АУАН и
наказателното постановление не е посочено в какво точно се изразява
изпълнителното деяние на нарушението. Посочено е, че превозвачът не е
организирал работата на водачът, без да е конкретизирано в какво се изразява
тази организация - надлежно инструктиране на водачите или липса на
редовни проверки за осигуряване на спазването на регламентите.
Наказващият орган е отразил изпълнителното деяние на нарушението по чл.
104, ал.1 от ЗАвПр, като проява на бездействие - " не организирал работата на
4
водача, така че да спазва изискванията на Регламент 561/06 г..". Съгласно чл.
10 §2 от Регламент 561/06 г. транспортното предприятие организира работата
на водачите, посочена в параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в
състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия
регламент. При това следва да се има в предвид начинът по които следва да се
извърши това. Законодателно е определен като задължение по чл. 88 т.7 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 год. на МТ, където в задължение на собственикът
е вменено да извършва ежедневният инструктаж и то преди потегляне на път
на автомобилите. Именно собственикът на транспортното предприятие или
нарочно назначено от него лице, надлежно инструктира водачите и извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от регламента.Законосъобразното поведение на превозвача
се явява организирането на автомобилните превози и надлежно
инструктиране членовете на екипажите по такъв начин, че да бъдат в
състояние да спазват разпоредбите на тази спогодба, както и редовно да
наблюдава периодите на кормуване, часовете за друга работа, както и
часовете за почивка, като си служи с документите, с които разполага. В
настоящия случай при използваното описание на нарушението е налице
непълнота, която ограничава възможността на нарушителя да разбере какви
точно са задълженията, с които не се е съобразил и съответно не е изпълнил и
това от своя страна да е довело като краен резултат нарушението от страна на
водача на времето на непрекъснато кормуване. В същото време тъй като
липсва точно описание на нарушението и задълженията, които превозвачът не
изпълнил, не може да се направи преценка налице ли е виновно бездействие
от страна на превозвача. В случая наказателното постановление е издадено
при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на
превозвача се прави извода, че последният не е организирал работата на
водача М.. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и опорочава
издаденото НП до степен на незаконосъобразност налагаща отмяната му, тъй
като законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите на НП,
каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за
нередовностите на АУАН - чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Наказващият орган предвид
задължението по ЗАНН (чл. 52, ал.4) преди да пристъпи към санкциониране
на нарушителя е следвало да установи всички съставомерни факти и
обстоятелства и да ги изложи коректно и ясно в издаденото наказателно
5
постановление. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и
опорочава издаденото наказателно постановление до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му, тъй като: описанието на
нарушението и обстоятелствата на нарушението са основен обективен
признак на всяко едно нарушение и основен елемент от императивния
реквизит на наказателното постановление по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
именно чрез който се лимитират пределите на административното обвинение
от фактическа страна, в рамките на които се реализира, както правото на
защита на нарушителя, така и съдебният контрол.
От друга страна, за да се приеме, че жалбоподателят е осъществил
състава на вмененото му нарушение, не е достатъчно да се установи
неизпълнение на разпоредбите за работното време и почивките от страна на
един водач на предприятието, а следва да се установи чрез допустими по
закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или
бездействие на работодателя, т.е че то е резултат от създадената от
работодателя организация на работа или от липсата на такава, а не например
да се дължи единствено на виновно поведение на водача, вследствие на
неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на
превозното средство. Нещо повече, както бе4 посочено по-горе, налице е
бланкетно позоваване на нарушената разпоредба, без да се сочи конкретното
действие на работодателя/ а не на работника/, което е довело до допускане на
описаното в НП ползване на почивка в намален размер като част от
задължението му да организира работата на водачите. Горното обосновава
съществено нарушение на процесуалните правила- чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
По делото не е изследван изобщо въпроса и няма каквито и да било
доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е
изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление
на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа
и за периодите, когато водачът следва да е на разположение, още по-малко е
установено, че има такъв изготвен график и предвидените почивки в него не
осигуряват спазването на правилата за работното време и почивките на
водачите. По тези съображения съдът намира, че нарушението на
дружеството по чл. 104, ал.1 от ЗАП не е доказано. Безспорно доказано е по
делото, че работодателят е запознал водача с изискванията в Регламент (ЕО)
6
561/2006г., Регламент (ЕИО)3821/85 и регламент (ЕС) 165/2014 със Заповед
№6/2016г., което е било удостоверено с подписа на водача М. в длъжностната
характеристика за длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил“.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.53 от
ЗАНН и чл.104 ал.3 от ЗАП, като незаконосъобразно и необосновано.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение. В настоящото производство
същият е представляван от адвокат, като за осигурената защита е платен
хонорар от 300 лева. Последното е видно от представения със списъка по чл.
80 ГПК договор за правна защита и оформената в същия разписка. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството
жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 29), в
който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв, а също така е представен списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като не бе
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ,
бр. 94 от 2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да
бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
7
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №35-0000623 от 27.05.2021г. на
*** на РД „АА“ – Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.104 ал.1 от ЗАвПр на *** ЕООД, представлявано от АН. ЦВ. ЦВ. от
гр.Кнежа, обл.Плевен административно наказание имуществена санкция в
размер на 1000лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ – Плевен да заплати на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН на жалбоподателя *** ЕООД направените разноски по делото в размер
на 300лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8