№ 19627
***** 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. С.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110120300 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 123512/08.04.2025г., с която
ищецът „Топлофикация Враца“ ЕАД е предявил против ответника ******** по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2776.23 лв., представляваща 1/2 част от стойността на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******* ведно със законна лихва от 13.12.2024 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 674.38 лв., представляваща 1/2 част от
дължимата мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г., за които има
издадена заповед по чл.410 ГПК от 17.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1684/2025 г. по описа на СРС,
27 състав.
Ищецът твърди, че е ответникът му дължи заплащане на 1/2 част от доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******* остойностена в
размер на 2776.23лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода от
31.07.2021 г. до 30.09.2024 г., върху която поради неплащане била начислена лихва за забава
в размер на 674.38лв. за периода от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г. Твърди, че въпреки
многократно отправяните покани за доброволно плащане на начислените суми, ответникът
не погасил претендираните вземания. Въз основа заявление на ищеца от 13.12.2024 г., на
17.01.2025 г. по ч.гр.д. № 1684/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ******** е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва основателността на предявените искове. Оспорва да е потребител на топлинна
енергия, да е доказано по делото да е носител на право на собственост или на вещно право
1
на ползване по отношение на имота. Твърди, че живее в ***** като между страните липсва
писмен договор за продажба с предмет доставка на топлинна енергия. Излага, че титуляр на
партида за процесния имот при ищеца е трето за спора лице - ******, която има качеството
потребител на топлинна енергия, доколкото посоченото лице е собственик и ползвател на
имота, като това обстоятелство било установено с влезли в сила съдебни решения по гр. д №
3656/2019, ГО V състав на **** и по гр. д № 2610/2022г., VIII състав на ****а за предходни
на процесния периоди. Поддържа, че няма данни издаваните от ищеца фактури да са били
публикувани на сайта на дружеството, както и общата фактура за всеки отчетен период да е
била публикувана, с оглед на което недоказано е обстоятелството ответникът да е изпаднал в
забава за плащане на процесните суми. Наведено е и евентуално възражение за изтекла
погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 1684/2025г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление на ищеца „Топлофикация Враца“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено длъжникът ******** да заплати на ищеца сумата 2 776,23
лева, представляваща главница за 1/2 идеална част от начислената дължима сума за
доставена топлинна енергия за период от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. за имот в *********
ведно със законна лихва за период от 13.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 674,38
лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до 09.12.2024 г., както и
държавна такса в размер на 69,01 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00
лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 26.01.2025г., който в срок е подал
възражение по чл.414 ГПК. Поради това, на 25.03.2025г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу ********, като е
представил такива на дата 08.04.2025г.
По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 28.04.1988 г., от който се установява, че лицето
********** са придобили правото на собственост върху процесния апартамент № *******
комплекс ********* Установява се от представената схема от Службата по геодезия,
картография и кадастър, че процесният имот - ******** съставлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ******* от представената схема, имотът е вписан на посочените в
договора за продажба от 28.04.1988 г. лица, а именно – 1/2 ид.ч. на лицето ******
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в
която е отразено, че към 09.12.2024 г. дължи главница в размер на 2776.23 лева за периода от
31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. и лихва за забава в размер на 674.38 лева.
Приети са като доказателство Общи условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация Враца“ ЕАД на потребители в гр. Враца, приети
с Решение по т. 1 от Протокол от 02.10.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
Враца” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 ЗЕ.
Прието е и заключение на съдебно - техническа експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и дружеството, извършвало топлинно счетоводство в сградата,
2
е посочило, че през процесния период остойностяването на потребената топлинна енергия се
е извършвало от „Топлофикация Враца“ ЕАД на база прогнозни стойности по чл.71 от
Наредба № Е-РД-04-1 с годишно изравняване, разпределението е извършвано в съответствие
с действащите към момента на изработване на изравнителните сметки разпоредби на ЗЕ,
обн. ДВ. бр.107 от 09.12.2003г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. До имота е доставяна
топлинна енергия за подгряване на топла вода, която е изчислявана по реален отчет по т.5.2.
от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1. При отчета на показанията са
съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната /лице подсигурило достъп/, като
показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки. Посочено е, че през процесния период в процесния имот е имало 2 броя
отоплителни тела, които са демонтирани за сезон 2022/2023г.), щранг-лира в банята и 1 бр.
водомер за топла вода. На 2 бр. от отоплителните тела - в хол и стая, са поставени ИРРО.
Начислявана е и енергия, отдадена от сградна инсталация, пропорционално на отопляемите
обеми на имотите. Експертът е посочил, че от общото количество топлоенергия в абонатната
станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на
топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е
бил „Нелбо“ АД, което дружество е издавало изравнителни сметки. Общият топломер е
преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от
лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на
доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите
по изравнителните сметки, възлиза общо на 5101.62 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че
апартамент № 240, находящ се в ******* е топлоснабден, както и наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество, както и че нейната стойност възлиза на претендираната сума. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника
за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са
налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответникът, при
установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване
на дълга.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация-Враца“
ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява
се от заключението по допусната съдебно - техническа експертиза, че процесният имот се
намира в сграда - етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
3
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване - чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия - чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно - когато се касае до топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички
собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството - ищец е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Т.
К. и – * е собственик на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния
4
топлоснабден имот. В тази връзка съдът съобрази на първо място представения по делото
договор за продажба на държавен недвижим имот, от който е видно, че на 28.04.1988г. К.К.
И Т.К са придобили правото на собственост върху процесния имот - апартамент № *******
комплекс ********* при равни квоти, по арг. от чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността. От
приетата по делото схема от Службата по геодезия, картография и кадастър, че процесният
имот - ******** съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* от
представената схема, имотът е вписан на посочените в договора за продажба от 28.04.1988 г.
лица, а именно– 1/2 ид.ч. на лицето ******
По делото липсват твърдения, а и доказателства някой от двамата съсобственици да се
е разпоредил преди или по време на процесния период с притежаваната от него идеална част
от имота в полза на трето за спора лице или в полза на другия съсобственик. Съдът счита, че
по делото не са налични такива доказателства, които да обосноват извод, че друго лице,
различно от посочените, е било носител на правото на собственост върху процесния
апартамент, както и че за процесния период соченото от ответника лице – ******, която да е
била собственик или ползвател на имота. Не следва друго от представения акт за
собственост на имота, от приетата по делото схема от Службата по геодезия, картография и
кадастър, както и от твърдяното от ответника обстоятелство, че за предходен на процесния
период са постановени съдебни решения, в които се приема, че соченото лице е титуляр на
право на собственост за имота.
При това положение, съдът намира, че е доказано съществуването на облигационно
правоотношение през процесния период между насрещните спорещи страни на основание
чл.153 от ЗЕ, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия.
Ответникът, в качеството си на собственик на 1/2 ид. ч. на имота, дължи заплащането на
половината от стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период,
съобразно неговия дял в съсобствеността, а именно - до размера на 1/2 част от общата
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ общите условия се публикуват най
- малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично им писмено приемане от потребителите. За процесния период между страните са
действали Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-004 от 07.01.2008г. на
ДКЕВР, като препис от същите е представен от ищеца към исковата молба. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 - дневен срок
след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се твърди ответникът да е
възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискал прилагането на
специални такива, поради което, по смисъла на закона общите условия са влезли в сила
спрямо ответника и го обвързват. Тази разпоредба е специална по отношение на
разпоредбата на чл.16, ал. 1 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, предвиждащи, че договор при общи
условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Поради това, съдът приема, че през
процесния период между страните по делото са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието
съдържание е уредено в Общите условия на ищеца от 2007г., одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-004 от 07.01.2008г.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 31.07.2021 г. до 30.09.2024 г. и нейното количество и стойност се установява от
5
заключението на приетата съдебно - техническата експертиза. Вещото лице е посочило както
обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза на
сумата от 5101.62 лева. По отношение на топлинната енергия за отопление на имота следва
да се посочи, че стойността на топлинна енергия за отопление в имота е начислена въз
основа на реален отчет на измервателните уреди в имота, като същата е в размер на 918.81
лева, която сума експертът е изчислил при съобразяване на сумите за доплащане, съответно
за възстановяване за процесния период. Съдът намира, че стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, в размер на 268.78 лева подлежи на заплащане.
Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и
в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са
пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили
термостатните им вентили. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване
на топлинна енергия от потребителите. То следва от факта, че сградната инсталация е обща
част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект - всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с дела си. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че
сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по
одобрен проект. По отношение на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване
експертът е посочил, че стойността от 3914.03 лева е изчислена въз основа на реален отчет
по т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1, като отчитанията са въз
основа на осигурен достъп до имота и показанията от протокола за главен отчет, които са
нанесени правилно в издаваните изравнителни сметки. В тази връзка съдът приема, че
вземанията за сума за топлинна енергия за БГВ е доказано по основание, като относно
размера съдът приема, че се дължи топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
изчислено въз основа на реалния отчет на уредите в имота.
Съдът намира, че „Топлофикация Враца“ ЕАД законосъобразно е начислявала
топлинна енергия сградна инсталация, отопление и БГВ в имота, като общият размер на
потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 5101.62 лева през процесния период.
Стойността на топлинната енергия, която е била доставена през процесния период от
31.05.2021 г. до 30.09.2024г., възлиза общо на сумата от 5101.62 лева (918.81 лева за
отопление на имота + 3914.03 лева за БГВ + 268.78 лева за сградна инсталация).
За ответника Т. К. и - *, в качеството й на съсобственик на процесния топлоснабден
имот, е възникнало задължение да заплати частта от стойността на топлинната енергия,
съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността. В случая се посочи по - горе, че
ответникът Т. К. и - * е носител на 1/2 идеална част от правото на собственост, поради което
за ответника е възникнало задължение да заплати на „Топлофикация Враца“ ЕАД сумата от
2550.81 лева.
Ответникът своевременно е навел възражение за изтекла погасителна давност на
предявените вземания, което следва да бъде разгледано. В тази връзка следва да се посочи,
че съгласно чл.116, б.“б“ давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422,
ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай ищецът е депозирал
заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК пред районния съд на 13.12.2024г. и от
тази дата назад следва да се брои и специалният тригодишен давностен срок за вземанията
за доставена топлинна енергия, доколкото се касае за периодични плащания, по отношение
на които приложение намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС.
6
Следователно погасени по давност са всички вземания за топлинна енергия, чиято
изискуемост е настъпила преди 13.12.2021г. За процесния период са приложими общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-004 от 07.01.2008г.на ДКЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
При това положение, погасени по давност се явяват вземанията на „Топлофикация Враца“
ЕАД за топлинна енергия за периода от 31.07.2021г. до 31.10.2021г. на стойност от 331.16
лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, като съобразно квотата от 1/2 ид.ч. на
ответника, погасената по давност сума се равнява на 165.58 лева.
Извън погасителната давност остават вземанията на ищеца за заплащане на доставена
до имота топлинна енергия за периода от м.11.2021г. до м.09.2024г., поради което за този
период исковете по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, предявени срещу ответника,
се явяват основателни до размера на следните суми, съобразно притежаваните от нея 1/2
идеални части от топлоснабдения имот, а именно: сумата от 2385.23 лева, съставляваща
разликата между 2550.81 лева и погасената по давност сума от 165.58 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че искът за топлинна енергия, предявен срещу
ответника, е основателен до размера на сумата от 2385.23 лева и за периода от 01.11.2021г.
до 30.09.2024г. За горницата над 2385.23 лева до 2550.81 лева за периода от 31.07.2021г. до
31.10.2021г. искът подлежи на отхвърляне - като погасен по давност, а за горницата над
2550.81лева до пълния предявен размер от 2776.23 лева за периода от 31.07.2021г. до
30.09.2024г. искът подлежи на отхвърляне - като неоснователен.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-004 от 07.01.2008 г. на ДКЕВР.
В чл. 29, ал. 1 ОУ е предвидено, че купувачите заплащат топлинна енергия за битови
нужди по цени не по – високи от утвърдените от ДЕКЕВР, а съобразно чл. 29, ал. 3 ОУ,
продавачът издава фактури съдържащи минимален обем информация съгласно Приложение
№ I към общите условия
Според чл. 31, ал. 1 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните справки от лицата, вписани в публичния регистър по чл. 139а
от ЗЕ , продавачът издава за отчетния период дебитни и кредитни известия за разликите
между прогнозното и действително потребено количество топлинна енергия.
Съгласно чл. 32, ал. 1 ОУ, купувачите са длъжни да заплашат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според 32, ал. 6 ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1. купувачите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен
падеж /30-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1
ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо
ответникът е изпаднал в забава за плащане на главниците по общите фактури и дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Изчислен по реда на чл.162 ГПК с калкулатор за
просрочени задължения на Национална агенция за приходите, общият размер на
обезщетението за забава върху дължимата непогасена по давност главница от 2385.23 лева
за периода на забава от 01.12.2021 г. до 09.12.2024 г. възлиза на 871.87 лева. Ищецът обаче е
претендирал от ответника единствено 674.38 лева мораторна лихва, поради което за този
период ответникът отговаря до този размер, с оглед диспозитивното начало.
По отговорността за разноски:
7
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 119.01
лева, поради което в негова полза се следва на основание чл.78. ал.1 ГПК сумата от 100.53
лева съразмерно на уважената част на предявените искове.
В хода на исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 542.36
лева, като е претендирал и юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че същото
е в размер на 200 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП. При това положение, за исковото производство в полза на ищеца се следва на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 542.36 лева, съразмерно на уважената част на
предявените искове.
В хода на заповедното и исковото производство ответникът е бил представляван по
реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв от адвокат И. а., Н., поради което в полза на процесуалния
представител следва да се определи възнаграждение.
Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна
правна помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът счита, че при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С 438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от
определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. №
1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и
др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети
предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това
число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. Съдът счита, че заповедното производство не се
характеризира с каквато и да било правна и/или фактическа сложност, доколкото в неговия
ход не се събират доказателства и не се провеждат открити съдебни заседания, като
извършените от процесуалния представител на длъжника действия са се свели единствено до
подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. С
оглед на това съдът приема, че размерът на адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита от адвокат И. а., Н. в хода на заповедното производство следва
да бъде определен на 150 лева. Развилото се исково производство също не се отличава с
фактическа или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, а и
освен това се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани. С
оглед на това съдът приема, че за оказаната на ответника безплатна адвокатска помощ на
адвокат И. а., Н. следва да се определи адвокатското възнаграждение па основание чл.38,
ал.2 ЗА в размер от 300 лева.
С оглед на горното, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат И. а.,
Н. следва да се присъди сумата в размер от 23.29 лева, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска в заповедното производство, и сумата в размер от 46.58 лева -
в хода на исковото производство, съразмерно на отхвърлената част на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ищеца „Топлофикация Враца“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника Т. К. и - *, ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. К. и - * дължи на „Топлофикация Враца“ ЕАД сумата в размер на
8
2385.23 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2021г. до 30.09.2024г. до топлоснабден имот - апартамент 240, на адрес: ******* ведно
със законната лихва от 13.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 674.38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2021 г.
до 09.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 1684/2025г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените установителни искове за сумата в размер на горницата над 2385.23 лева до
размера от 2550.81 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 31.07.2021г. до 31.10.2021г. - като погасен по давност, както и за горницата над
2550.81 лева до пълния предявен размер от 2776.23 лева за периода от 31.07.2021г. до
30.09.2024г. - като неоснователен, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 1684/2025г. по описа на СРС, I ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА Т. К. и - *, ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация Враца“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 100.53 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 1684/2025г. по описа
на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 542.36 лева, представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация Враца“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат И. а., Н., член на САК, с адрес: *******
сумата в размер от 23.29 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на Т. К. и - *, ЕГН **********, в заповедното производство по ч.гр.дело
№ 1684/2025г. по описа на СРС, 27 състав, както и сумата в размер от 46.58 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Т. К. и - *, ЕГН
**********, в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9