Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
гр. Велико
Търново, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в съдебно заседание на
деветнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при
секретаря М.Н. и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД № 10269/ 2021 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба от
*** А.Г. ***, като пълномощник на Г.В.Х. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Решение № 471/ 17.09.2021 г. по АНД № 20214110200945/2021 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш
/ЕФ/ за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
Серия К № 4868161, издаден от ОД на МВР – гр. Велико Търново, с който на Г.В.Х.
за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от същия закон му е
наложена глоба в размер на 600,00 лева. С подробно развити доводи касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуални
правила - отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим
в производството по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът
твърди, че в нарушение на процесуалните правила, не е изготвен протокол за
използване на техническото средство за контрол на скоростта и липсва приложена
снимка на разположението на уреда съгласно изискванията на Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. на МВР. Намира, че от съдържанието на ЕФ не може да се
установи дали ограничението на скоростта е въведено с пътен знак или твърдяното
нарушение е извършено при действието на общото ограничение за скорост. Счита че
в ЕФ не е посочено точно мястото на извършване на нарушението и посоката, към
която е насочено АТСС, което също обуславя неговата незаконосъобразност поради
накърняване на правото му на защита и възможността да разбере как е извършил
нарушението. Излага доводи за несъставомерност на деянието. От настоящата
инстанция се иска да разреши спора по същество, като отмени решението на ВТРС и
потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В депозираната молба с вх. №
4996/12.11.2021г. поддържа касационната жалба и моли за даване ход на делото в
негово отсъствие с доводи за служебна ангажираност. Претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции, съгласно представен
списък.
Ответникът
по касационна жалба – ОД на МВР – Велико Търново, редовно
призован, не изпраща представител и не ангажира становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново счита касационната жалба за неоснователна. Намира, че при
издаване на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да обуславят неговата отмяна. Счита че административното нарушение е
безспорно доказано от обективна и субективна страна. Предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно
решение, установи следното:
Касационната жалба е подадена по
куриерска служба, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213
от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. Според представената преписка на 09.05.2021 г., в 14,41 часа, в община
Велико Търново, с. Въглевци, на път II-55, при километър 18+052, в посока град
Велико Търново, чрез мобилна видео – радарна система „ARH CAM S1” с № 11743cb е
заснет лек автомобил „Тойота Авенсис 2.0 Д4Д“ с рег.№ ***, със скорост от 95
км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място. Изготвен е снимков материал.
Изготвена е справка за собствеността на автомобила и е констатирано, че същият
е собственост на Г.Х.В.. За нарушението е съставен електронен фиш серия К №
486861, връчен на 13.06.2021 година. Не е представена декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП. Недоволен от наложеното с ЕФ административно наказание, В. го е
обжалвал в законовия срок пред териториално компетентния районнен съд. В
производството по делото на ВТРС са приобщени документите, съдържащи се в
административнонаказателната преписка, въз основа на които е установена горната фактическа
обстановка. Съобразно нея, районният съд е преценил подадената
пред него жалба за неоснователна, като е намерил оспорения електронен фиш за
формално, процесуално и материално законосъобразен. Преценено е, че ЕФ съдържа
всички изискуеми по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, в т.ч. дата, точно и
конкретно място на извършване на нарушението. Съдът е намерил, че нарушението е
заснето с мобилна система за видеоконтрол, одобрен тип средство за измерване и преминало последваща метрологична
проверка към датата на установяване на нарушението. Формиран е извод, че
пропускът да бъде приложена снимка на разположението на уреда за измерване на
скоростта не представлява съществено нарушение на административнопрозводствените
правила, водещи до незаконосъобразност на ЕФ. Прието е, че от описанието на
нарушението по несъмнен начин се установява, че мобилната система за
видеоконтрол е била разположена в населено място и предвид липсата на пътен
знак, установяващ друго, е била приложима определената в ЗДвП допустима
скорост. При това положение районният съд е приел, че липсата на снимка на
системата за контрол на скоростта и нейното разположение са без правно значение
и не е нарушено правото на защита на лицето. Обсъдени са обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и е констатирано, че по безспорен начин се
установява неговото извършване, като при налагане на наказанието е приложена
съответната санкционна разпоредба.
Постановеното от Районен съд – Велико
Търново решение е правилно по изложените в него мотиви, които в пълнота се
споделят от настоящия състав. Касационната жалба е неоснователна.
В
производството пред въззивния съд не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Касаторът е редовно призован за съдебното заседание пред районния съд,
като видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания, същият е
присъствал, не е имал доказателствени искания и не представял доказателства, приобщена е административно-наказателната
преписка. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност. В
мотивите на съдебното решение са посочени фактите, както и подкрепящите
доказателствените изводи на съда доказателства. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието. Правните изводите са
формирани въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка, след като са
обсъдени всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните
доказателства. Това, че при преценката им решаващият състав е достигнал до
изводи, различни от тези на касатора, без да е налице логическо противоречие с
обстановката, не съставлява нарушение на процесуалните правила.
Решението на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона.
Доколкото поддържаните пред касационната инстанция възражения са идентични с
обсъдените от въззивния съд, на основание чл. 220, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН настоящият състав не следва да ги повтаря, а препраща към тях.
Същевременно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
вменява на касационната инстанция да обсъжда само посочените в жалбата пороци
на решението.
За пълнота следва да се отбележи, че след измененията на ЗДвП с бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на
чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени
и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система.
Настоящият касационен състав намира, че от формална страна електронният фиш съдържа
предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. Няма основание да
се приеме, че някои от отразените в електронния фиш параметри, вкл. мястото на
извършване и описание на нарушението, са неверни и неясни като същият се явява
редовно съставен. Изрично е посочено в кое населено място, на кой участък, от
кой именно път се е движил касатора и каква е била посоката му на движение. За
място на извършване на нарушението е посочено с. Въглевци, община Велико
Търново, главен път II – 55, км. 18+052, посока Велико Търново, а в приложения
снимков материал са отразени конкретните координати на мястото на извършване на
нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано
местоизвършването на нарушението и не е нарушено правото на защита на
санкционираното лице. В ЕФ изрично е отбелязано и обстоятелството, че
въведеното ограничение на скоростта касае движение по път в населено място,
като видно от посочената за нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава 50 км/ч при
управление на автомобил категория „В“, какъвто е процесния. Или иначе казано,
от съдържанието на ЕФ по несъмнен начин е видно, че е приложена установената в
ЗДвП обща забрана за превишаване на скоростта в населено място, тъй като в този
участък е нямало пътен знак, който да указва стойност на скоростта, различна от
посочената в чл. 21, ал. 1 от закона. Съответно, санкционираното лице не е било
в невъзможност да разбере признаците на административното нарушение от
обективна страна.
От съдържащите се в административната преписка документи се установява
още, че на датата на заснемане/извършване на нарушението /09.05.2021 г./, в с.
Въглевци, община Велико Търново, на главен път II–55, км 18+052, от контролните
органи е използвано именно автоматизирано техническо средство или система тип
„ARH CAM S1” с № 11743cb, което съставлява одобрен тип средство за измерване
със срок на валидност до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение № 17.09.5126,
издадено от Български институт по метрология. Използваната мобилна система за
видеоконтрол на скоростта е преминала последваща проверка за годност според
представения Протокол за проверка № 75-С-ИСИС/ 22.10.2020 г. на БИМ.
Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР, в сила от 16.01.2018 г./, съставен от обслужващия
полицейски служител. В протокола изчерпателно са посочени точното място за
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в
който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия
и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от
записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в
границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия
от 50 км/ч. По делото липсва снимка на разположението на уреда, но посоченото
нарушение съдът намира за несъществено, доколкото неговото положение се
установява от приложения протокол т.е. същото е разположено върху полицейския
автомобил със съответната регистрация.
Съставомерността на деяние правилно е била възприета от районния съд
като доказана от обективна и субективна страна. Установяването на обективните
признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез
съответното доказателствено средство -
снимков материал, което има висока доказателствена стойност по арг. от
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. В конкретният случай безспорно се установява превишаване
на разрешената максимална скорост от 50 км/ч в населено място, като вписаната в
ЕФ скорост на движение на МПС от 95 км/ч е след приспаднат толеранс от 3 км/ч.
Правилно е посочена нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и санкционната такава по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а наложеното наказание е
в предвидения от закона абсолютен размер. Правилно е ангажирана отговорността
на касатора като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, след като
от последния не е инициирана процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Обжалваното съдебно решение не страда от
визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на делото неоснователно е
искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба не е заявил претенция за разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 471 от
17.09.2021 г. по АНД № 945/2021 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.