№ 77
гр. гр.Несебър, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20222150200041 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „....." ЕООД, ЕИК ...., представлявано от М.М., против
Наказателно постановление № 02-2100035 от 24.11.2021г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда”- Бургас, с което за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от
КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Навеждат се доводи за издаване
на НП при недоказаност на нарушението. Моли се да бъде отменено атакуваното
наказателно постановление. Ангажират се доказателства.
Процесуалният представител на ДИТ-гр.Бургас, в съдебно заседание изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 31.08.2021г., около 13.30 часа, инспектори от ДИТ- Бургас, измежду които и
св. Г., извършили проверка на обект- магазин „В.“, находящ се в гр. Несебър, КК
„Слънчев бряг“, ул. „......., стопанисван от дружеството- жалбоподател. На място
установили две лица, измежду които и Никола Димов Д., които товарили и
разтоварвали мебели за разнос по домовете. На същият била предоставена справка, в
която собственоръчно изписал трите си имена и ЕГН, отразил, че работи в „мебели В.“,
в графа длъжност посочил „общ работник“, работно време от 09.00 ч. до 15.00 ч., с дата
1
на постъпване- 31.08.2021 г., уговорено трудово възнаграждение 40лв. При
извършената документална проверка се констатирало, че с лицето нямало сключен
писмен трудов договор, като бил предоставен граждански договор от 31.08.2021 г. с
предмет: разтоварване и пренос на мебели, без посочен срок на извършване на
възложената работа и уговорено възнаграждение- 40 лв.
Въз основа на така представените документи бил съставен АУАН № 02-2100035
от 30.09.2021г. срещу жалбоподателя, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2
КТ. Въз основа на АУАН е издаденото и процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намери, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност
видно от приложените заповеди.
Съгласно нормата на чл.62 от Кодекса на труда, преди постъпване на работа
следва да се сключи трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа
определени от закона елементи. Преди сключването на договора работникът следва да
се запознае с него и да разбере какви са трудовите му задължения, които произтичат от
заеманата длъжност или изпълняваната работа. От разпита на свидетелката Г. се
установи, че на 31.08.2021 г. била извършена проверка в посочения обект, където
установили на место лицето Н.Д., който заедно с още едно лице, извършвали товарна
дейност под ръководството на трето лице, представило се за шофьор на дружеството.
При разговор с двете лица, които товарели и разтоварвали, същите обяснили, че
товарели мебели, като за това им се плащало по 40 лв. на ден. На Н.Д. била
предоставена справка- декларация, в която същия попълнил работното си време,
обекта, в който работел, както и възнаграждението, което получавал. На място в обекта
било констатирано, че същият престирал труд без сключен трудов договор с
дружеството- жалбоподател. От страна на последното се твърди, че между страните
бил сключен граждански договор, уреждащ отношенията им. Наред с това се заявява,
че написаното в справката- декларация било диктувано от служителите на ДИТ-
Бургас. В тази връзка бе разпитан св. Л., който заяви, че присъствал по време на
проверката и чул как св. Г. била казала на едното лице /не уточни на кого/ къде в
справката какво да отрази, а другото лице почти не можело да пише.
С оглед на така изложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил
вмененото му във вина административно нарушение, поради което е бил
2
законосъобразно санкциониран. Доколкото гражданският договор не изисква
нотариална заверка на подписа и съдържанието, съдът намира, че същия не може да се
противопостави на наказващия орган от датата, на която е отбелязано, че е сключен. За
достоверна дата на сключване следва да се приеме датата, на която същия е бил
представен в ДИТ, което е след извършената проверка на място. На следващо място
съдът споделя твърдението на наказващият орган, че в гражданския договор липсва
индивидуализация за обема на работа, за която е сключен, както и за времето на
изпълнение, които елементи са съществени за едно такова гражданско
правоотношение. Ето защо правилно и законосъобразно наказващият орган е приел, че
към датата на проверката на място Д. е полагал труд без със същия да е имало сключен
писмен трудов договор. На следващо място лицето собственоръчно е попълнило
списък, в който е отбелязало, че е работещо за дружеството- жалбоподател и е
отразило конкретни елементи на трудово правоотношение- работно време, трудово
възнаграждение, място на работа, длъжност. Показанията на св. Л. не навеждат на друг
извод. От същите се установи, че двете лица са били затруднени в попълването на
справката- декларация и св. Г. е помагала дотолкова доколкото е посочвала в коя графа
каква информация да се попълни, но не установи да е посочвала конкретно какво да се
пише. В тази връзка правилно на жалбоподателят е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение и впоследствие е било издадено наказателно
постановление.
По отношение наложеното наказание, същото е в предвидения в закона
минимален размер, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено в цялост.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на
наказващия орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2100035 от 24.11.2021г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което за нарушение по чл. 62,
ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на „....."
ЕООД, ЕИК ...., представлявано от М.М., е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „....." ЕООД, ЕИК ...., представлявано от М.М., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, сумата от 80 лв., представляващи
3
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4