Р Е Ш Е Н И Е  №  1138

 

гр.Пловдив,03.10.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври,през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                              ВЕСЕЛА ПЕТРОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 1969 по описа на ПОС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Образувано е по жалба на Д.П.Б.,ЕГН-**********,*** в качеството му на длъжник против разпределение № 1 и разпределение № 2 от 27.06.17г.,постановени по изп.д.№  84/10г.по описа на ЧСИ С. Г.,рег.№ 825 и район на действие ОС-Пловдив.

Поддържа се,че  разпределенията са неправилни и незаконосъобразни,като се излагат съображения,че при изготвянето им ЧСИ не бил събрал актуална информация за размера на съществуващите вземания към датата на изготвяне на разпределенията,въпреки че в тях бил посочил,че вземанията са към 27.06.17г.Представят се доказателства с жалбата.Иска се от съда да отмени атакуваните разпределения.Разноски не се претендират.

Взискателят  „Райфайзен Лизинг България“ЕООД,ЕИК-****,гр.**** изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения,изложени в писмено възражение.

Останалите присъединени взискатели не са взели становище по жалбата.

Представени са мотиви на осн.чл.436,ал.3 от ГПК по обжалваните действия от съдебния изпълнител,който счита жалбата за допустима,но неоснователна по подробни съображения,изложени в мотивите му.

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на ЧСИ,приема за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице-длъжник в изп.производство,в тридневния срок за обжалване на разпределението по чл.462,ал.2 от ГПК,поради което е допустима.

Разгледана по същество,е неоснователна.

Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано по молба на „Райфайзен Лизинг България“ЕООД против „Бейкър-Р“ЕООД,гр.****,“Регнис“ЕООД,гр.**** и Д.П.Б. въз основа на изпълнителен лист от 29.01.10г.,издаден по ч.гр.д.№ 18105/09г.по описа на РС-Пловдив,с който е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзен Лизинг България“ЕООД посочените в изпълнителния лист суми.

По изпълнителното производство са присъединени и взискателите: „Райфайзен банк България“ЕАД,гр.****,“Сибанк“ЕАД,“Прити-В“ЕООД,гр.****,Община ****,ТД на НАП ****,“Викинг-Т“ООД и „М Кар“ООД.

Проведени са публични продани в периода 27.12.16г.-27.01.17г.на недвижими имоти,собственост на длъжника Б..

Изготвени са разпределение № 1/10.03.16г. и разпределение № 2/10.03.16г.,които са потвърдени от ПОС по жалба на Б. с решение от 09.09.16г.по в.ч.гр.д.№1944/16г. Тъй като в законоустановения срок  обявеното за купувач дружество не внася по сметка на ЧСИ определените суми в разпределенията за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели,за купувач със следваща по ред най-висока цена е обявен с протокол от 16.01.17г.отново присъединеният взискател „Прити-В“ЕООД.Отново са изготвени разпределения № 1 и № 2 от 23.01.17г.,които са обжалвани пред ПОС от длъжника Б. и са отменени от  съда с решение от 05.05.17г.по в.гр.д.№569/17г.Въз основа на указанията на съда,дадени в отменителното решение,ЧСИ е изготвил нови разпределения № 1 и № 2 от 27.06.17г.,които са предмет на настоящата жалба.

Доводите на жалбоподателя за неправилност на разпределенията са,че при изготвянето им ЧСИ не бил събрал актуална информация за размера на съществуващите вземания към датата на изготвяне на разпределенията,въпреки че в тях бил посочил,че вземанията са към 27.06.17г.Твърди,че към вземанията на взискателите по изп.дело и в двете разпределения е включено вземане на  първоначалния взискател по изп.лист от 25.05.15г.,издаден по ч.гр.д.№ 5913/15г.,въз основа на който е образувано изп.д..№ 50/14г.на ЧСИ Д.,рег.№ 887,като общата сума на вземането е в размер на 154 286,31лв.Въз основа на това вземане били разпределени суми по чл.136,ал.2 от ЗЗД в полза на първоначалния взискател,като ЧСИ не бил събрал актуална информация за размера на съществуващите вземания към датата на изготвяне на разпределенията,а задължението по изп.лист,издаден по ч.гр.д.№ 5913/15г.,било изцяло погасено към датата на изготвяне на разпределенията.В тази връзка се представят: уведомление от 14.03.17г. от ЧСИ Д.Д.,рег.№ 887 и район на действие-ОС-Пазарджик до  Д.Б.,с което го уведомява,че изп.производство по изп.д.№ 50/14г. е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК само и единствено досежно вземането по изп.лист от 25.05.15г.,издаден по ч.гр.д.№ 5913/15г.по описа на ПРС;ПДИ от 19.06.15г. и препис от самия изпълнителен лист от 25.05.15г.

Според ЧСИ не  било разписано за него задължение да актуализира размера на задълженията на взискателя,изключая правилото на чл.458 от ГПК досежно вземания на държавата,за всяко разпределение.В случай,че имало погасяване на вземането извън конкретното изпълнително дело,страните следвало да оповестят това.По настоящото изп.дело било направено разпределение на 12 предявени вземания,като длъжникът също бил заинтересуван да уведоми СИ за направеното погашение/прекратяване на изп.дело.Тези доводи не се споделят от настоящата инстанция,която намира,че е задължение на СИ служебно да актуализира информацията относно размера на задълженията,включително и когато има погасяване на вземането извън  конкретното изпълнително дело.

Независимо  от това обаче  съдът счита жалбата за неоснователна на друго основание.

Не се доказва твърдението на жалбоподателя,че задължението по изп.лист от 25.05.15г.,издаден по ч.гр.д.№ 5913/15г.,което фигурира в двете атакувани разпределения  в т.I като „Вземания на взискателите по изп.дело към 27.06.17г.“,действително е погасено.От представеното уведомление от 14.03.17г.е видно само,че изпълнителното производство по образуваното въз основа на този изп.лист изп.дело № 50/14г.е прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.2 от ГПК,т.е.по писмено искане на взискателя,а не защото вземането е погасено (чл.433,ал.1,т.1 от ГПК).От представената с възражението на взискателя молба до ЧСИ Д. по изп.д.№ 50/14г. е видно,че взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист,което обаче не означава,че задължението по него е платено.Както се посочва в самото възражение,причина за това може да е насочване на принудително изпълнение срещу недв.имоти и имущество на длъжника,находящи се в друг съдебен район.

Предвид изложеното по-горе  се установява,че  задължението по изп.лист от 25.05.15г.,включено в Разпределения № №1 и 2/27.06.17г.не е погасено към датата на съставяне на разпределенията и правилно фигурира в тях.Ето защо жалбата на Д.Б. е неоснователна,а извършените разпределения-правилни и законосъобразни,поради което следва да се потвърдят.

Разноски не се претендират и не се дължат.

           Водим от горното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА разпределение № 1 и разпределение № 2 от 27.06.17г.,извършени по изп.д.№  84/10г.по описа на ЧСИ С. Г.,рег.№ 825 и район на действие ОС-Пловдив,предявени на 27.06.17г.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: