№ 74
гр. Севлиево, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100046 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. Р. А. срещу Б. Х. Д., К. Х.
Д. и А. Х. Д., с която е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от
8000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено
увреждане извършено спрямо ищцата от страна на наследодателя на ответниците Х. Х.
Д. на 02.09.2022 г.
Ищцата твърди, че на 02.09.2022 г. по обяд била в центъра на село Градница,
където живеела и докато дойде автобусът за Севлиево, отишла до намиращия се в
близост магазин. В това време при нея дощъл наследодателят на ответниците Х. Х. Д.
б.ж. с.Градница, поч. 22.07.2023 г., който започнал да я обижда с реплики, заявил й:
„на тебе ма, грозотия, ще стана и ще те пребия“, след което пред магазина я нападнал,
хванал я за косата и за ръката, почнал да я дърпа и да я стиска, като й нанесъл силен
удар с юмрук в лицето по устата. Намесили се хора, които също били там, и успяли да
го отделят от ищцата и да предотвратят по-нататъшната му разправа с нея. Устата й се
разкървавила и усетила, че предните горни два зъба са й силно разклатени от удара и
болезнени. Все пак успяла да хване автобуса и да подаде жалба в полицията. Тъй като
не можела да се храни, потърсила помощ от зъболекар. Тъй като страдала от диабет,
на 6 септември т.г. била приета в Общинска болница Севлиево, където посетила
зъболекаря д-р М.М., която я прегледала и установила, че двата й горни централни
резци са силно разклатени вследствие на нанесения й удар, със силна подвижност,
което наложило изваждането им. Ищцата поддържа, че липсата на зъбите й нарушава
визията, говора и отхапването на храната. На 15.09.2022 г. била прегледана от
1
съдебния лекар д-р Я.К., който също установил, че зъбите й са станали
нежизнеспособни и са подлежали на изваждане вследствие на удара, а освен това че са
й причинени болки в предната част на главата, където косата й е била оскубана, както
и насиняване на дясната ръка - на мишницата. Ищцата сочи, че за извършеното
престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК, било образувано досъдебно производство №
421/2022 г. пр.пр. № 2533/2022 г. по описа на РП гр.Габрово срещу извършителя Х. Х.
Д., но поради настъпилата му смърт на 22.07.2023 г. наказателното производство било
прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.4 НПК, но ответниците като наследници на
делинквента отговаряли за причинените й с деянието неимуществени вреди - болки и
страдания, поради което предявява иска срещу тях.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендират се разноските.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Б. Х. Д. е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че искът бил недопустим, излага и
съображения за неоснователност. Поддържа, че на 02.02.2022 г. Х. Д. бил на автобусна
спирка пред магазин в центъра на селото, където била и ищцата, като последната
изведнъж блъснала седящо на стол дете, което паднало на земята и започнало да плаче.
Сочи, че Д. помогнал на детето да стане и направил забележка на ищцата, като тя
недоволна от намесата му го хванала за косата, скъсала часовника му, дрехата му и се
наложило присъстващите да се намесят. Излагат се съображения, че изложените в
исковата молба обстоятелства не отговарят на истината.
Искането към съда е да отхвърли така предявения иск. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от
ответниците К. Х. Д. и А. Х. Д..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото досъдебно производство № 421/2022 г. по описа на
РУ на МВР гр. Севлиево се установява, че същото е образувано за това, че на
02.09.2022 г. в с. Градница, общ. Севлиево, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта
на устата на Н. Р. А. била причинена средна телесна повреда по см. На чл. 129, ал. 2
НК, а именно избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
От приложеното към ДП съдебномедицинско удостоверение се установява, че
при преглед и от медицинската документация на Н. Р. А. са установени следните
увреждания – разклатени и избити първи горен десен и първи горен ляв зъби.
Нарушено хранене и говор. Имала е оплаквания от локално болки в устата, болки
отпред на главата и на дясната мишница. Посочено е, че получените увреждания могат
да са причинени по времето и начина, съобщени от пострадалата.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
2
неотклонение за посоченото деяние е привлечен на 13.07.2023 г. Х. Х. Д..
С постановеление за прекратяване на наказателното производство от 18.10.2023
г. същото е прекратено поради настъпила смърт на обвиняемия Х. Х. Д. на 22.07.2023 г.
От допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при
прегледа от съдебен лекар на 15.09.22г. /13 дни след инцидента/ е установена липсата
на 11 и 21 зъб- първи горен десен и първи горен ляв резец, като видът на венците на
мястото на зъбите говори за сравнително скорошна екстракция. Съседните зъби били
здрави. Не са описани видими травматични увреждания по устните. Такива, ако са
съществували, към тази дата- 15.09.22г., могат да липсват. Ищцата не съобщава в
свидетелските си показания и при извършения личен преглед за травматични
увреждания по устните
Вещото лице посочва, че от представеното Медицинско свидетелство за пред
съда от специалист по дентална медицина е видно, че зъбите са били извадени на
06.09.22г., поради силно разклащане на същите.
Посочено е, че няма изходни данни за състоянието на извадените зъби преди
инцидента, нито за състоянието на останалите зъби на пострадалата. На снимков
материал от 15.09.22г., направен при преглед от съдебен лекар, се виждат налични
втори горен ляв и втори горен десен резец и съседните на тях кучешки зъби без
пародонтитни измененя, липсват горните два централни резци. Видът на венеца в
зоната на отстранените зъби към 15.09.22г. показва, че оздравителния процес протича
гладко без усложнения от възпалително естество.
Вещотото лице изяснява, че от данните по делото следва да се приеме, че
ищцата не е страдала от заболяване на зъбодържащия апарат на горните два централни
резци. Към момента на прегледа извършен на 23.04.24г., е с подвижна протезна
конструкция на цялата горна челюст. Частична долна протеза, обхващаща долните
резци и първи долен ляв кътник. Останалите зъби се виждат без пародонтитни
изменения. Наличие на кариозни промени на кътниците. Съобщава, че долните резци
към момента на инцидента са били на мястото си /не е имала протеза/. Горната и
долната протеза са направени в последствие едномоментно.
Изваждането на два здрави горни централни резци / първи горен десен и първи
горен ляв зъб/, които са били силно разклатени вследствие на нанесен удар е довело до
избиване на зъби, без които сe затруднява дъвченето и говоренето /във фазата на
отхапване/.
В заключението е посочено, че травмата може да се причини при един удар с
юмрук / друг твърд тъп предмет или върху такъв предмет/ в областта на устата, при
което устните могат да бъдат минимално засегнати или да не бъдат засегнати, а
кървенето от увредените зъби да е минимално. Вещото лице посочва, че на ищцата са
причинени болки и страдания за 3-4 дни.
3
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно и изготвено с
необходимата компетентност и знания. Същото не е оспорено от страните.От Оо
За установяване на твърденията си, че е била нападаната и ударена от
наследодателя на ответниците, ищцата е ангажирала гласни доказателства –
показанията на А. М. М., И. Ю. М. и Ю. Ю. М..
И тримата свидетели дават показания, че по време на събранието възникнал
конфликт между ищцата и наследодателя на ответниците на посочената дата в с.
Крамолин, до намиращия се там магазин. Свидетелите посочват, че Н. и Х. са се били
вкопчили един в друг, а след това да били разтървани. Свидетелите посочват, че не са
видели удар от страна на Х. спрямо ищцата. Свидетелката Ю. М. изяснява, че в деня
на инцидента седнала, взела си кафе на центъра и този Х., седял там на масата, на
кафето, Н. Ахмед дошла на машината, за да си вземе кафе, когато изведнъж
свидетелката чула Х. да я обижда, казал й: „Вие сте грозна жена“, без нищо.
Свидетелката посочва, че той станал тръгнал към Н.. После се обърнала, за да ги
погледне, защото била назад и видяла, че са се вкопчили.
За провеждане на насрещно доказване, ответниците също са ангажирала
показанията на свидетели- М.К.М. и Ф.Д.Б.. Свидетелите са пристътвали на мястото
по време на процесния инцидент. И двамата свидетели посочват, че са видели как Н. и
Х. се дърпат, но не са видели конкретен удар. Свидетелят М. посочва, че е бил с гръб,
когато е възникнал инцидентът и впоследстие е видял, че Н. и Х. са се вкопчили.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като пълни, достоверни и взаимно
непротиворечиви.
Други доказателства относими към предмета на настоящото дело – извършено
непозволено увреждане от страна на Х. Д. по отношение на Н. А., не са ангажирани по
делото.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установено, че на
02.09.2022 г. в с. Градница, общ. Севлиево Х. Х. Д. е нанесъл удар в областта на
устата на ищцата Н. Р. А., с който и причинил избиване на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето.
Уврежданията по категоричен начин се установяват от приложените по делото
медицински документи и заключението на вещото лице. За механизъма на инцидента
категорични показания дават чеитримата свидетели – очевидци – А. М. М., И. Ю. М.,
Ю. Ю. М. и Ф.Д.Б., които макар да не са видели пряко удара, ясно са видели, че между
Х. Д. и Н. М.ова е имало физическо съприкосновение. Свидетелката Ю. М. изяснява,
че наследодателят на ответниците преди да започне съприкосновението между тях е
проявил вербална агресия към ищцата. От друга страна, медицинските документи и
допуснатата СМЕ категорично свидетелстват, че ищцата е получила наранявания,
съответстващи да са причинени от удар с юмрук по лицето на посочената дата и по
4
посочения начин. С оглед гореизложеното, съдът намира, че по делото се установи при
условията на пълно и главно доказване, че от страна на наследодателя на ответниците
по отношение на ищцата е извършено противоправно деяние.
По тези мотиви, съдът формира изводите си за фактическата обстановка по
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
На първо място, доколкото иска е предявен срещу наследниците на делинквента
следва да се посочи, че задължението на наследодателя да обезщети причинените от
него на трето лице имуществени и неимуществени вреди като имуществено се
наследява от законните наследници съгласно чл. 60 от ЗН, поради което и ответниците
са материалноправно легитимирани да отговарят по така предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Следва да се посочи, че по правилата на гражданския процес, главното
доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде
винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в
истинността или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само
насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно. Пълното доказване може
да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките
доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само
косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с
другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от
доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко
доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове
доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и
заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те
се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12.
В светлината от горното, чрез верига от косвени доказателства по делото
несъмнено се установи, че наследодателят на ответниците е нанесъл удар на Н. А..
При съвкупната преценка на свидетелските показания на всички разпитани свидетели,
които безпротиворечиво установиха физическо съприкосновение между страните,
както и на медицинските документи по делото, беше създадена абсолютна
достоверност относно фактическите твърдения на ищцата по отношение на
осъществено спрямо нея непозволено увреждане.
5
Въз основа на събраните по делото доказателства – медицински документи и
заключение на СМЕ, съдът приема за доказано настъпването на твърдените в исковата
молба вреди на ищцата – болки и страдания в резултат от уврежданията причинени от
противоправното поведение на наследодателя на ответниците. Ищцата е изпитвала
болки от получените наранявания – за 3-4 дни, а изваждането на два здрави горни
централни резци / първи горен десен и първи горен ляв зъб/, които са били силно
разклатени вследствие на нанесен удар е довело до избиване на зъби, без които сe
затруднява дъвченето и говоренето /във фазата на отхапване/. Съдът като съобразява
на основание чл.52 ЗЗД горепосочените обстоятелства свързани с характера на
уврежданията, степента на нараняванията и интензивността на болките и страданията,
възрастта на ищцата към момента на инцидента намира че обезщетение в размер на
6000 лева е справедливо и е съобразено с претърпените от ищцата неимуществени
вреди и ще доведе до тяхното репариране. До този размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лева – отхвърлен, тъй като
ищцата не е доказала да е претърпяла вреди обуславящи присъждането на по-високо
обезщетение.
Не се установиха по делото обстоятелства по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на обезщетението поради принос на пострадалата. Не се доказа ищцата с
поведението си да е предизвикала конфликта с ответницата, независимо, че беше
предоставена изрично възможност на ответника Б. Х. Д. да ангажира такива
доказателства във връзка с разпределената му доказателствена тежест по релевираното
от него в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 02.09.2022 г., доколкото съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД,
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищцата има право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК, съразмерно с уважената част от иска в размер на 1410 лева, от общо направени
1880 лева съгласно неоспорения списък по чл.80 ГПК /от които за д.т. – 320 лв,
депозит за в.л. 400 лв., адв. възнаграждение – 1100 лв., депозит за свидетели – 60 лв./.
Ответниците на основание чл.78, ал.3 ГПК има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 450 лева, от общо направени 1800 лева /за
адв. Възнаграждение/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Х. Д. с ЕГН **********, от с. Градница, общ. Севлиево, ул.
6
„Алеко Константинов“ № 25, К. Х. Д. с ЕГН **********, от от с. Градница, общ.
Севлиево, ул. „Алеко Константинов“ № 25 и А. Х. Д. с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ул. „Христо Драганов“ № 6, ет. 2, ап. 3 да заплатят на Н. Р. А. с ЕГН
**********, от с. Градница, общ. Севлиево, ул. „Пречиста“ № 9, на основание чл. 45
ЗЗД сумата 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане – извършено спрямо ищцата от
страна на наследодателя на ответниците Х. Х. Д. на 02.09.2022 г. в с. Градница, ведно
със законната лихва от 02.09.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 6 000 лева до пълния предявен размер от 8 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. Х. Д. с ЕГН **********, от с. Градница, общ. Севлиево, ул.
„Алеко Константинов“ № 25, К. Х. Д. с ЕГН **********, от от с. Градница, общ.
Севлиево, ул. „Алеко Константинов“ № 25 и А. Х. Д. с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ул. „Христо Драганов“ № 6, ет. 2, ап. 3 да заплатят на Н. Р. А. с ЕГН
**********, от с. Градница, общ. Севлиево, ул. „Пречиста“ № 9, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата 1 100 /хиляда и сто/ лева – съдебни разноски съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Р. А. с ЕГН **********, от с. Градница, общ. Севлиево, ул.
„Пречиста“ № 9, да заплати на Б. Х. Д. с ЕГН **********, от с. Градница, общ.
Севлиево, ул. „Алеко Константинов“ № 25, К. Х. Д. с ЕГН **********, от от с.
Градница, общ. Севлиево, ул. „Алеко Константинов“ № 25 и А. Х. Д. с ЕГН
**********, от гр. Севлиево, ул. „Христо Драганов“ № 6, ет. 2, ап. 3, на основание чл.
78, ал.3 ГПК, сумата 450 /четиристотин и шестдесет/ лева – съдебни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок
от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7