№ 19644
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110100211 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК за установяване съществуването на вземане по Договор за потребителски кредит №
**** от 06.07.2022 г. за сумите 4305,83 лв. - главница по отпуснатия кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 30.07.2024 г. до изплащане на вземането и 1755,24 лв. – договорно
възнаграждение за периода 05.05.2023 г. – 09.05.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46731/2024 г. по описа на СРС, 176 състав, както и
осъдителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за заплащане на сумата 1555,52 лв. - възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „****“ и 1944,48 лв. - възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „****“, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 30.07.2024 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него като кредитор и Е. Х. Е., ЕГН **********, като
длъжник, е сключен договор за потребителски кредит № **** от 06.07.2022 г. Посочва, че
въз основа на договора на Е. Х. Е. бил предоставен кредит в размер на 5000 лв., от които
2990,42 лв. били предназначени за рефинансиране на друго задължение на
кредитополучателя и 2009,58 лв. били преведени по негова банкова сметка на 06.07.2022 г.
За ответника като длъжник възникнало задължението да върне получената сума на 36
месечни погасителни вноски по 242,14 лв., ведно с договорна /възнаградителна/ лихва при
ГЛП 41% и ГПР 49,11%, общо 8716,83 лв. Твърди се още, че по договора за кредит е закупен
допълнителен пакет с услуги „****“ и „****“, възнаграждението за който е дължимо заедно
с погасителните вноски по кредита, като общият размер на месечната вноска заедно с
допълнителните услуги възлиза на 367,14 лв., а общото задължение - на 13 216,83 лв. На
11.11.2022 година е подписан Анекс №1, с който се отлага погасителна вноска номер 4.
Изготвен и приложен е нов погасителен план.
Ищецът твърди, че общата сума, платена от ответницата по кредита, е 4587.10 лЕ., с
която е погасена сума в размер на 2937.12 лЕ., както и лихви за забава в размер на 668,77 лв.
1
за периода 06.08.2022 г. до 09.05.2024 г. В тази сума се включват и 80.00 лЕ. начислени такси
по Тарифа и 745,62 лв. – обезщетение за забава след обявяване на предсрочната изискуемост
върху цялата вноска. С оглед входирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда и плащанията, направени след това, в счетоводната система на ищеца са
отнесени за разходи за съдебни такси 155.59 лЕ..
Твърди се, че на 09.05.2024 г. е обявена предсрочна изискуемост на всички вземания
по кредита. Ищецът посочва, че размерът на настоящата му претенция е съобразен с
направените плащания от длъжника след входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.07.2024 г.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В
подаденото от него възражение по чл. 414а ГПК ответникът не оспорва претендираните
вземания по основание. Посочва, че през м.08.2024 г. е постигнал съгласие с ищеца да
заплаща доброволно и ежемесечно сумите по кредита, като от тогава погасява задължението
си всеки месец за около 1600 лв. Представя доказателства за извършени плащания.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
По предявените искове в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните юридически факти: валидността на сключения договор за
кредит; изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем
сума на кредитополучателя; наличието на валидно постигната договореност между страните
за връщане на кредита с надбавка (лихва); наличието на валидна уговорка за заплащане на
допълнителни услуги, както и че услуга реално е ползвана от ответника; настъпилата
изискуемост на вземането, включително предсрочна изискуемост на целия остатък от
кредита. В тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията по кредита.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването на договор за
потребителски кредит № **** от 06.07.2022 г. между ищеца „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** и
ответника Е. Х. Е., ЕГН **********.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит, страните са
уговорили ищецът да отпусне на ответницата кредит в размер на 5000 лв., от които 2990,42
лв. били предназначени за рефинансиране на друго задължение на кредитополучателя и
2009,58 лв. следвало да бъдат преведени по негова банкова сметка. За ответника като
длъжник възникнало задължението да върне получената сума на 36 месечни погасителни
вноски по 242,14 лв., ведно с договорна /възнаградителна/ лихва при ГЛП 41% и ГПР
49,11%, общо 8716,83 лв. Съгласно договора за кредит (1 стр.) и представената по делото
„Допълнителна преддоговорна информация“ кредитополучателят е закупил заедно с
процесния кредит и допълнителен пакет услуги „****“ и „****“, възнаграждението за който
е станало дължимо заедно с погасителните вноски по кредита. Общият размер на месечната
вноска заедно с допълнителните услуги възлиза на 367,14 лв., а общото задължение - на 13
216,83 лв.
Установява се от приложеното платежно нареждане, че сумата от 2009,58 лв. била
преведена по банкова сметка на ответницата на 06.07.2022 г., т.е. кредитът е бил усвоен от
нея, за което тя и не спори в настоящото производство.
По делото не се спори и се установява от представеното извлечение от сметка и
уведомително писмо, че ответницата е спряла да извършва плащания по процесния кредит,
поради което ищецът е изпратил с препоръчана поща уведомление, с което кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, считано от 09.05.2024 г. Видно от приложената обратна
разписка, уведомлението е останало непотърсено от ответницата към 04.06.2024 г.
Ответницата е представила по делото разписки за извършени плащания през
2
системата на ****, от които се установява, че тя е платила по процесния кредит обща сума в
размер на 3368 лв., от които 1518 лв. са платени до датата на подаване на исковата молба –
02.01.2025 г. и 1850 лв. след тази дата. Всички посочени суми са постъпили след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.07.2024 г.
Ищецът посочва в исковата си молба, както и в представеното извлечение от сметка,
че към 02.01.2025 г. (датата на подаване на исковата молба) са постъпили плащания от
ответницата по процесния кредит в размер на 4587,10 лв. Съдът кредитира това твърдение
на ищеца на основание чл. 175 ГПК, тъй като то представлява изявление за неизгоден за
страната факт, което се ползва с висока доказателствена стойност. При това положение
съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене ответницата е заплатила
по кредита сумата от 6437,10 лв. (4587,10 лв., платени преди 02.01.2025 г. + 1850 лв. платени
след тази дата).
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на кредит, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител
да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения кредит да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за кредит, са използвани за цели извън професионалната и
търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това
процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.
143 – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
Според Решение на СЕС по дело C-714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48
3
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
По изложените съображения таксите за предвидените в договора услуги „****“
(приоритетно разглеждане на документи) в размер на 1555.52 лв. и „****“ (право на
едностранна промяна в погасителния план) - 1944,48 лв., представляват разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР,
съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на М.С. на Р.Б., по-конкретно основен лихвен процент
за процесния период - 0.0 %, плюс 10 %, което означава, че разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези
клаузи са нищожни.
В настоящия случай възнагражденията за закупени услуги „****“ и „****“ не са
включени в ГПР, което възлиза на 49,11%. При калкулирането на тези такси в общ размер на
3500 лв. към ГПР, то общото задължение по кредита би възлизало на 12 216,83 за 3 години
при главница в размер на 5000 лв., което многократно надвишава изискуемия по закон
размер на ГПР от 50%.
По изложените съображения, следва извода, че договорът за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на кредита и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
договорът се явява недействителен - чл. 22 ЗПК /в този смисъл в този смисъл са Решение №
261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III- Б въззивен
състав и др./
При недействителност на договора съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Размерът на отпуснатия кредит е 5000.00 лв., като видно от
доказателствата по делото ответницата е усвоила цялата сума, част от която е била
преведена по банкова сметка, а с останалите средства е рефинансирано предходно нейно
задължение към кредитора.
Както бе посочено по-горе, ответницата е заплатила по кредита обща сума в размер
на 6437,10 лв. Тъй като дължима е само главницата в размер на 5000 лв., каквато е чистата
стойност на кредита, то искът за за заплащане на главницата следва да бъде отхвърлен.
По аргумент от чл. 23 ЗПК, предвид установената недействителност на договора за
потребителски кредит установителните искови претенции за договорна лихва и
осъдителните искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми за възнаграждение
за закупени услуги „****“ и „****“ се явяват неоснователни.
4
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че клаузите от договора,
регламентиращи допълнителните услуги „****“ и „****“ са нищожни и поради
противоречие на добрите нрави, доколкото със същите се цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната, регламентирана в чл. 19, ал. 4 ЗПК
За отговорността на страните по разноските:
С оглед извършените плащания от ответницата в хода на процеса, то разноски се
дължат и от двете страни. В заповедното производство ищецът претендира парично вземане
в общ размер от 6973,83 лв., за което е издадена заповед за изпълнение, а в последствие той
предявява искова претенция в общ размер на 9561,07 лв. Съдът приема по-горе, че
дължимата сума от ответницата възлиза на 5000 лв. Към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение тя е заплатила 3069,10 лв., поради което претенцията
на ищеца се явява основателна за останалите 1930,90 лв. и неоснователна за 5042,93 лв.
В последствие в хода на заповедното производство и преди подаване на исковата
молба са заплатени суми в размер на 1518 лв., като са останали дължими от ответницата
412,90 лв.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски от 186,56 лв. за държавна
такса и 80 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 26 НЗПП, общо 266,56 лв.
От тях следва да му бъдат присъдени 73,80 лв. Ищецът е сторил разноски в исковото
производство в размер на 425,18 лв., от които 225,18 лв. за държавна такса и 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. От тези разноски следва да му бъдат присъдени 18,36 лв.
Ответникът не е претендирал разноски в производството.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК **** срещу Е. Х. Е., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
установяване съществуването на вземане по Договор за потребителски кредит № **** от
06.07.2022 г. за сумите 4305,83 лв. - главница по отпуснатия кредит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 30.07.2024 г. до изплащане на вземането; договорно възнаграждение за периода
05.05.2023 г. – 09.05.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 46731/2024 г. по описа на СРС, 176 състав, както осъдителен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за заплащане на сумата 1555,52 лв. - възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„****“ и 1944,48 лв. - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „****“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 30.07.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Е. Х. Е., ЕГН **********, да
заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК ****, сумата от 92,16 лв.– разноски в производството, от
които 18,36 лв. в исковото и 73,80 лв. в заповедното.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6