№ 1230
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000500317 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 04.11.24г. /с участието на секретаря Милкова/ въззивно
гражданско дело № 317/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-12 състав от 11.10.23г. по г.д. № 4062/22г. са уважени /частично -
до размера на сумите: 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 3 939, 83 лева и 2 300
лева – обезщетения за имуществени вреди; върху първите две главници е присъдена и законна
лихва за периода след 26.06.19г./ искове по чл. 2 от ЗОДОВ на Н. Ч. против Прокуратурата на РБ.
Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:
От Н. Ч. – в отхвърлителната част /ищецът претендира процесните искове за
неимуществени вреди и за имуществени вреди да бъдат уважени в пълните им заявени размери;
заедно със законната лихва за периода след 26.06.19г./.
От Прокуратурата на РБ – изцяло.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните в процеса /в производството пред СГС/ доказателства /писмени, гласни и
експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и
правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:
Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпления по чл. 321 от
НК и чл. 215 от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда /постановена от СНС на
16.05.17г. по н.о.х.д. № 1126 от 15г. – потвърдена в рамките на инстанционен контрол в частта,
касаеща Н. Ч./. Присъдата е влязла в сила на 26.06.19г.
Ищецът поддържа, че е претърпял /вследствие на процесното наказателно
производство/ неимуществени вреди /психически травми, неудобства, притеснения/ и
имуществени вреди /пропуснат трудов доход и сторени разходи за адвокатска защита в рамките на
наказателния процес/. С оглед това: Н. Ч. претендира да бъде ангажирана /при условията на
1
ЗОДОВ/ имуществената отговорност на ответника /в качеството му на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.
Жалбите са неоснователни /решението на СГС е постановено в съответствие със закона,
съдебната практика и събраните по делото доказателства/:
Принципната предпоставка на закона /чл. 2 от ЗОДОВ/, която позволява да бъде
ангажирана отговорността на Държавата /чрез ПРБ – съгласно правилото на чл. 7 от ЗОДОВ/ в
случая е удостоверена – доказана /а не е и спорна/: постановена е оправдателна присъда.
Досежно иска за неимуществени вреди:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения, с които е
обосновал размера на присъдената сума /касаеща претендираното обезщетение за неимуществени
вреди/. Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към
доводите на СГС. В допълнение:
От една страна:
Определената от съда сума /обезщетение за неимуществени вреди/ отчита /като
конкретен размер/ всички релевантни за спора /и за принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/
обстоятелства, а именно: продължителността на наказателното производство във времето /като
цяло/; приведените в реално изпълнение спрямо ищеца ограничителни мерки /задържане под
стража и впоследствие домашен арест/; конкретните периоди на действие на тези мерки;
негативната рефлекция, която наказателното производство е оказало върху психическото състояние
на подсъдимия /това обстоятелство се явява надлежно и конкретно доказано по делото със
събраните в процеса писмени, гласни и експертни доказателства – обсъдени надлежно от
първоинстанционния съдия; същото обстоятелство следва да се и презумира – наказателната
репресия винаги рефлектира негативно в психическата сфера на обвиняемото лице, особено при
наложени ограничителни мерки като посочените, особено и при повдигнати обвинения за тежки
престъпления, за каквито законът предвижда тежка наказателна отговорност; обратен извод в тази
насока не може да бъде защитен житейски/.
От друга страна:
Определената от СГС сума кореспондира /по размер/ с обезщетенията, които се
присъждат от съда /в това число и от касационната инстанция/ по подобни казуси /в хипотези –
близки до процесната/. Тази сума отчита /като конкретен размер/ всички релевантни за процесния
правен спор обстоятелства /изброени по-горе/ в това число и следните факти: наличието на
първоначално задържане на ищеца от органите на МВР/първоинстанционния съдия е игнорирал
това обстоятелство; същото обаче, преценено само по себе си, дори и да бъде съобразено - не може
да обоснове определяне на по-висок размер обезщетение/; оказаната фактическа репресия в дома
на ищеца /в присъствие на членове на семейството му, в присъствие и на съседи/ при
осъществяване на процесуално-следственото действие „претърсване и изземване“ /тази конкретно
наказателно-процесуална дейност също не може да обоснове определяне на обезщетение в завишен
размер/; тежестта на процесните обвинения; медийното огласяване на наказателното производство
/това обстоятелство също стои в причинно-следствена връзка със съществуването на наказателния
процес, които е протекъл изцяло под надзора и контрола на ПРБ/; влошеното здравословно
състояние на обвиняемия по време на престоя му в ареста /съгласно констатациите на приетата в
процеса медицинска експертиза обаче – това влошаване не се явява пряко следствие от самото
задържане и престой в ареста, а от естеството на съществуващите отпреди заболявания на ищеца/;
продължителността на целия наказателен процес /тази продължителност, макар и не кратка -
кореспондира с предмета на делото, с броя на участващите в производството лица, с правната
квалификация на наказателно-правния спор, с вида, естеството и обема на осъществените в
рамките на делото процесуални действия/.
С оглед изложеното: първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено /в
частта, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди/.
Досежно исковете за имуществени вреди:
Въззивният съд препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към доводите на
първоинстанционния съдия, с които са обосновани размерите на присъдените суми /обезщетения за
2
имуществени вреди/. В допълнение:
От една страна:
Страните не оспорват /предвид конкретното съдържание на въззивните жалби в тези им
части/ сторените от СГС изчисления.
От друга страна:
В случая процесното обезщетение /загуба на трудов доход за определен период –
пропусната полза/ може да бъде присъдено само за времето, през което подсъдимият е бил
фактически /физически/ възпрепятстват да работи /това са периодите на действие на двете
ограничителни мерки – задържане под стража и домашен арест/. Само към тези периоди могат да
бъдат съотнесени принципните постановки по чл. 82 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД /които въвеждат
изискване съответната вреда да е пряка, непосредствена и предвидима/. Останалият исков /заявен
от ищеца/ времеви период - не попада в изброените две /принципни/ дефиниции на закона.
В процеса е удостоверено, че подсъдимият е сторил разходи за адвокатска защита /в
рамките на наказателното производство/. Представените в тази връзка писмени доказателства
/договори за адвокатска защита/ съдържат отбелязване на всички релевантни за спора
обстоятелства: наличието на учредена представителна власт, наличието на уговорена сума
/адвокатско възнаграждение/, изрична клауза, че същото е платено в полза на процесуалния
представител.
Заявената /и присъдена от СГС/ сума не се явява прекомерна /по смисъла на ТР № 1 от
18г. на ВКС, а и по смисъла на принципната постановка на чл. 78, ал. 5 от ГПК/ предвид предмета
на процесното наказателно производство и разполагането му във времето /съобразно изложеното
по-горе/. Освен това /в същата връзка/: в наказателното производство не е предвидена процесуална
възможност тази сума /сторени съдебни разноски/ да бъдат претендирани /и присъдени/, т.е.
настоящият процес /протичащ по реда на специалния закон/ се явява единствената правна
възможност този разход /тази имуществена вреда, която също стои в пряка причинно-следствена
връзка със съществуването на наказателното производство/ да бъде репарирана.
С оглед изложеното: първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено /и в
частта, касаеща присъдените обезщетения за имуществени вреди/.
С оглед изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени /при
условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78, ал. 1 от ГПК - съобразно изхода на спора пред
настоящата инстанция/ съдебни разноски за производството пред САС.
Заявеният от ищеца адвокатски хонорара обаче следва да бъде редуциран /предвид
стореното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ до размера на сумата 1 000 лева.
Посочената сума съответства /от една страна/ на: вида, естеството и обема на
осъществената пред въззивния съд адвокатска защита /в полза на ищеца/.
Същата сума /от друга страна/ се явява обоснована и с най-новата /актуална/ практика
на СЕС /която постановява, че адвокатски хонорар може да бъде редуциран и под минимума на
Наредба № 1/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-12 състав от 11.10.23г. по г.д. № 4062/22г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на Н. Ц. Ч. 1 005 лева – съдебни разноски
/държавна такса и адвокатски хонорар/ за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4