№ 35
гр. Пазарджик, 15.01.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Г.ев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г.ев Гражданско дело №
20245220103483 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата С. С. С., редовно уведомена от предишното съдебно заседание,
явява се лично в съдебната зала и с адв. И. Р. К., упълномощен да я
представлява с пълномощно приложено по делото.
Ответникът Г. Л. С. - редовно уведомен от предишното съдебно
заседание, явява се лично в съдебната зала, както и с адв. И. Г., редовно
упълномощена да я представлява с пълномощно приложено по делото.
АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, считам, че не са налице
процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, считам че не са налице
процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, представям и моля да
приемете копие на свидетелство за регистрация част 1 (голям талон) на единия
автомобил, както и удостоверение на застрахователна стойност.
АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, нямам против да ги приемем
тези докумeнти. Ние носим копие на талона на другия автомобил с марка
„М.“. Удостоверение за застрахователна стойност представихме в предходното
съдебно заседание.
1
СЪДЪТ счита, че представените в настоящето съдебно заседание
документи, които касаят придобити от двамата съпрузи по време на брака
моторни превозни средства са относими към предмета на правния спор и като
такива следва да се приемат по делото.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в настоящето съдебно заседание два броя
свидетелства за регистрация на МПС по отношение на автомобили с
регистрационен номер ******** и с регистрационен номер ********, както и
удостоверение за застрахователна стойност на автомобил с марка „С.“ модел
„********“.
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ.Г.: Нямам други доказателствени искания. Имаме едно
предложение което обсъждахме с колегата, тъй като все пак ще се дели общо
имущество на страните, което е редно да стане със споразумение, тъй като все
пак знаем, че когато процеса върви само по исков ред, съдът няма задължение
да се произнася по имуществените отношения. В този смисъл се чудехме дали
е възможно да постигнем една частична спогодба по повечето пунктове на
делото, без упражняването на родителските права, издръжката и личните
контакти с децата, за да могат тези две имущества, два автомобила да бъдат
разпределени като нашето предложение беше в този смисъл съда да не се
произнася и по въпроса за вината и да остане само въпроса за децата.
АДВ. К.: Ние го обсъдихме това нещо, предполагам, че страните имат
някаква нагласа за автомобилите – „С.“-а да остане за жената, а „М.“-а да е за
мъжа.
По въпроса за вината, аз смятам, че не съм убеден, че моята доверителка
разбира какво точно означава да не се произнася съда по въпроса за вината и
какви са последиците.
ИЩЦАТА С. С. С.: Всичко започна от държанието на моят съпруг, с
години, не с месеци, а с години и той го знае много добре.
АДВ. К.: Аз предлагам да изслушаме страните и тогава да говорим за
евентуално споразумение.
АДВ.Г.: Да, нека изслушаме страните, но в този случай няма да правим
спогодба, да си върви цяло делото.
СЪДЪТ следва да пристъпи към изслушване на родителите на
непълнолетните деца, по реда чл.59, ал.6 от СК, съгласно която разпоредба
2
съда изслушва родителите както и децата по реда на чл.15 от ЗЗДет.
С. С. С.: За мен ние сме родители, децата имат нужда и от майка и от
баща и имат нужда да бъдат заедно. Те са две момчета, които минават по
много труден път. За тях е най-добре да са заедно, не за нас. Те го преживяват
по най-трудния начин. Големия навлиза в пубертета. Моята молба беше към
него, понеже знам, че няма да се подобрят нещата между нас, няма връщане
назад и по принцип децата са свикнали с начина на живот, искам единствено
децата да бъдат заедно, да не се разделят. Те са привързани едно с друго,
малкия търси постоянно батко си постоянно, постоянно пита: „Кога ще
заберем бате?“, „Кога ще идем на танците да вземем бате?“, големият също.
Всяка сутрин съм му казала, когато е в с.К. да чака малкия пред училище да
влезнат двамата заедно, да ходи при него в класната стая. Аз не искам да
развалям този контакт между децата, а и с бащата. Той им е баща. Той има
правото да бъде с тях, колкото и аз. Помолих го, понеже предимно децата са в
гр.С., учат там, ходят на танци там, предимно с малкото дете в училище с
всички мероприятия предимно аз се занимавам. Да, той също полага грижи,
това няма как да го отрека, но танците на детето, таксите и всички неща са от
мен. Всички родители и учители се обръщат към мен, голямото дете като има
някакъв проблем първо се обръщат към мен. Помолих го, през седмицата,
когато са на училище децата да бъдат в гр. С.. Петък, събота и неделя,
понеделник, когато иска, дори и през седмицата може да отиде да ги вземе
след училище, да ги заведе някъде. Аз не съм ги спряла никога. Имало е един,
два, три случая, когато има нещо належащо, например детето е на училище и
да отиде за два часа, и аз не съм пуснала, а преди това е на танци, после трябва
да се върне, да се изкъпе и да се прави и да си напише домашните. Считам, че
аз трябва да упражнявам родителските парва, но няма да ги спирам да бъдат с
бащата.
За празниците, за бъдни вечер и за коледа и двамата бяха при мен, даже аз
настоях да се обадят и да кажат, че ще отидат. Всяка вечер ги карах да се
обадят на баща им. Аз не искам те да загубят контакт с баща им, не искам да
ги разделят. Искам да продължа да се грижа за тях по този начин, по който
сега се грижа за тях. Свързаното с техните мероприятия, с училищата –
предимно аз съм с тях. За коледа детето имаше конкурс, правихме картички.
Децата търсят баща си, искат да прекарват време с него. Голямото дете е една
седмица при него и една при мен, както е по привременните мерки, но когато
са искали, и онзи ден искаха да ходят на имен ден, бяха при мен и аз ги
пуснах, нямам проблем с това нещо. Не искам да ги спирам да имат контак с
3
баща им, с баба им и дядо им, те са им семейство. В гр.С. имат приятели, той
има приятели, има деца с които общува, за голямото дете говоря, и в с. Л.
също, защото пращам го с автобуса за с.Л. да се прибира и после отивам да го
взема, защото има деца с които може да контактува, иначе по принцип винаги
си е на компютъра или на телефона и няма контакт с деца, а аз искам да има
контакт с негови връстници, които са предимно в гр.С.. Неговата среда е там,
там са приятелите му, там са танците, всичко е там. Искам да има среда в която
да може да се развива и да има сред в която да израства. Да има приятели, а не
да бъде сам. Предимно говоря за голямото дете. Малкото не е оставал никога
сам, от май месец, насам той не е оставал никога сам. Дали ще е при майка ми
в с. Л., или в гр.С., тя ида там, по някой път оставаме в с.Л., това е неизбежно,
но никога децата не са оставали сами. Големия може да е седял за час-два, три,
но той е на дванадесет години, той е достатъчно самостоятелен и трябва да се
оправя сам. Аз държа на това нещо, да може да бъде самостоятелен. Никога не
са оставали цели нощи сами или такива неща. Това не се е случвало.
Принудих се на работа, по принцип сега съм от понеделник до петък,
помолила съм, когато майка ми е на работа, ходя събота и неделя да работя, за
да мога да почивам през седмицата, за да им обръщам повече внимание.
Малкото дете сега изисква грижи, помагане в училище.
По отношение на вината за развода предимно за да се стигне до тук той
носи вината. Може и аз да имам вина, не казвам нищо, аз не съм идеален
човек, няма идеални хора. Може да имам някаква грешка в себе си. Но той
може да каже, поне така мисля, че това, което аз съм го написала е вярно. И
това не се случва от година – две, а от повече време. Най-лошото е, че децата
са били свидетели на това нещо, въпреки, че детето го отрече. Те са били
преки свидетели и това е било много грозно за тях. Обидата ми е много
голяма, стараех се много аз в това семейство. Чувствам се обидена, унизена,
неоценена. Винаги е имало храна на масата, винаги е бил изгладен, винаги е
било изпрано, винаги е било изчистено вкъщи. Никога не съм си позволила,
може да е било в рамките на един-два банкета в годината аз да си оставя
децата някой друг да ми ги гледа и да ходя по дискотеки и насам-натам. Това
не се е случвало и той го знае много добре. Децата са гледани от баба им, това
си е истина, това няма как да го отрека, тя ми е помагала много, но на мен ми
тежеше това, че го няма мъжа ми. Аз искам той да бъде до мен, майка му е
била много пъти с мен, и по лекари и по пазаруване, но той го нямаше,
нямаше го. И в отглеждането на децата по същия начин, майка му и брат му са
ги гледали много повече. Той също ги е гледал, не мога да отрека, но
4
предимно децата са гледани от бабата. Мога да кажа,че чичото е идол за
голямото дете. Той говори за него като идол. Когато го питам нещо, той казва:
„чичи ми го даде това, чичи ми го купи това“, а не баща му, а това ми е
тежало много. Аз исках децата ми да имат баща, който да намери време за тях,
да намери време за семейството си, а не да се прехвърля топката на други. Да,
благодарна съм за това, че са ми помагали всички, и за воденето на училище и
за такива неща, но винаги когато съм си била вкъщи децата са водени от мен
на училище и на градина. Ставах, водех едното дете на училище, връщам се,
карах другото дете на градина, от там се прибирам и започвах домакинските
си задължения, след това отивам на работа.
Л.вниците са обида, този чат, попаднах съвсем случайно на него. Най-
грозното нещо беше в тази ситуация, че той има много чатове. На мен са ми се
обаждали хора, които ми казват, че той пише на жените им, това са мои
познати. Аз се срамувах, срамувах се за децата си от това нещо. Но подтисках
всичко, с надеждата, че нещата ще се променят. Този чат, с тази жена която е,
чат-а бе отворен, една вечер и ми направи впечатление, че беше писал. Да,
отворих го, признавам си, направи ми впечатление, защото тази жена, месеци
преди това започна да контактува много с мен. Ние работим на едно и също
място. Започна да контактува с мен, канеше ме на кафе, искаше постоянно да
има близък контакт с мен, на танците, аз също ходя на танци с другата група,
искаше да ходим заедно, просто искаше да има близък контакт с мен. В
началото мислех, че е нормално, колежки сме, работим на едно място, но след
това, като прочетох чата, ми стана ясно какво се случва и ми стана ясно защо
тя е искала тази близост. Явно не е по-логично да страни от мен. Аз лично
говорих с нея, тя не отрече. Призна си, Каза че са си писали, за отношения
интимни не мога да бъда сигурна, защото аз не съм го видяла това нещо, не
съм го и казала, но тя не го отрече, че си пишат.
Г. Л. С.: Аз държа и на двете си деца. Това, което каза че тя се грижи за
тях, сигурен съм в това, че не е вярно. Когато се обадя на децата, винаги са
сами, дали са с нейната майка, дали само с баща й, винаги са сами. Онази
вечер детето ми се обажда и ми казва, че са сами на с.Л., където тя твърди, че
постоянно са на гр.С. и майка й ходи там. Л. ми се обади. Тя от работа не отива
при тях, никой не знае къде е. Нали тя ги гледа, постоянно е при тях, грижи се
за тях? За мен децата там не са ОК, искат си в с. К.. Когато са при мен и трябва
да тръгват при нея и почват да реват, не искат да ходят. Само съжалявам, че
малкия не можа да влезне да си каже къде иска да живее. Където казва тя, че
има приятели, на с.Л. ходя постоянно за да излиза, това не е вярно. От
5
училище се прибира, на телефона стои, това е. В гр. С. същата работа. Имало
е поне три-четири случая, когато голямото дете ми се обажда и казва, че са
сами в квартирата, че ги е оставила, на шестия етаж. Може да е за час, за
половин, според мен не е уместно.
Аз мога да им осигуря грижите, ако се наложи мога да мина и редовна смяна и
да съм постоянно с тях. Аз съм говорил с началниците, казаха, ако се наложи,
че ще мина редовна смяна. Държа аз да упражнявам родителските права по
отношение и на двете деца.
Между другото, където тя каза, че от май месец до сега тя се грижи за малкия,
тя си тръгна на 12.05., до 19.08. децата бяха при мен идваше да ги взима за час
- два и ги връщаше. На 19.08. като ги взе, тогава започна да се грижи за тях.
Сега този месец, от 20.12. до сега, не знам колко пъти е била с децата, имам и
свидетели, които могат да го потвърдят това нещо.
Аз съм казал и на двете деца, когато пожелаят ще ги пусна да виждат майка
им, нямам проблем с това. До 19.08. децата живееха в моя дом в с.К.. На 19.08.
вечерта, бяхме на рожден ден и аз ги закарах на с.Л.. Тогава се прибрахме от
морето, отидохме на рожден ден, обади ми се, започнаха кавги и ги закарах
вечерта при нея.
И друго, страх ме е да го кажа това, защото знам какво ще следва. Имам
запис, в който тя заплашва големия син да казва на малкия, че аз съм се
отказал от него. Казва на големия, където бил казвал в съда, че има черна
точна, че вече е пред закона, е такива работи, което мисля, че е грозно. Да се
каза това на децата и да се каже на малкия, че се отказвам от него. Аз се боря и
за двете деца и мисля, че ще им е много по-добре в с.К., отколкото на квартира
в гр.С., от там на с.Л. и постоянно да са в движение. Имам доказателство, че
големия син го забират чужди хора от квартирата и го карат на с.Л., защото
баща й не може да кара в тъмното.
За мен изневяра, да пишеш с човек, това не е вярно. Писал съм си с тази жена,
аз не го отричам. Защо тя постоянно пише с други мъже и си крие телефона?
Кавгата стана, когато тя си тръгна, аз й взех телефона да проверя с кой пише,
защото все аз излизах виновен, и от тогава тя започна, изпадна в истерия, и си
тръгна. И друго, което е, не казано да го кажа, обаче тя още не сме се
разделили и си има Л.вник. И са ми го казали не един и двама души. Които я
познават и са я виждали, въпреки, че аз не вярвам, казват ми го. Но вече съм
склонен да вярвам.
Най-вече ме заболя където каза на децата, че се отричам от малкия, а големия
6
вече има „черна“ точка пред съда, излъгал съдията, е такива работи. Това най-
много ме заболя. Аз ако се откажа от малкия си син, нали няма да съм тук,
отказвам се от двамата примерно, няма да се боря, искам и двамата, защото
двамата в нас са много по-спокойни. Те като дойдат у нас и са като, един час
не знаят къде се намират. След това се успокояват, започват да си играят и
мога да ги заведа където поискат и където са поискали ги водя. Сега големия,
след коледа беше при мен, седем дни бяхме на к.к. Цигов чарк. Питахме,
големия се обади на майка си да пита на 31-ви да вземем малкия, вечерта да го
върнем, тя не го пусна. На 2-ри или 3-те беше петък, взех малкия и пак се
качихме на балкана заради него, да се радва на сняг.
АДВ. К.: Уважаеми господин Председател, нямам други
доказателствени искания, моля да се приключи делото.
АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател нямам други доказателствени
искания, моля да се приключи делото.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК и поради невъзможността да
се постигне спогодба, съдът следва да даде ход на устните състезания, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. К.: Уважаеми господин Съдия, моля да постановите Вашият
съдебен акт, с който на основание чл.49, ал.1 СК да прекратите брака между
страните като дълбоко и непоправимо разстроен, като обявите с Вашето
решение, че вината за неговото разстройство е на ответника. Това се доказа по
безспорен и категоричен от всичко събрани по делото гласни и писмени
доказателства, както и от обясненията на страните. Ще Ви моля да ми дадете
възможност да представя писмена защита, в срок определен от съда и ще Ви
моля да присъдите направените по делото разноски, които са обективирани в
адвокатско пълномощия и квитанция за внесена държавна такса и в размер
какъвто е вписан.
АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, моля да прекратите брака
между страните, тъй като съгласно законовите текстове при така стеклите се
обстоятелства и желание на единия от съпрузите за прекратяването му, то
същият наистина следва да бъде прекратен. Оспорили сме всички
обстоятелства около вината на ответника, които са изложени в исковата молба.
Доверителя ми счита, че със сигурност не само той има вина за разстройството
7
на брака, поради което ще Ви моля при произнасяне по този пункт да
приемете, че и двамата съпрузи имат вина за непоправимото разстройство на
брака. По отношение на упражняването на родителските права досежно двете
родени от брака деца, ще моля да се съобразите както с изложените
обстоятелства, така и с изслушването нас страните и най-вече с изслушването
на голямото дете Л.мир в предходното съдебно заседание. С оглед на
доказателствения материал, също като колегата ще поискам да ми бъде дадена
възможност за представяне на писмени бележки, в които да мога да
систематизирам по-подробно тези обстоятелства около децата. Моля
родителските права да бъдат присъдени да бъдат упражнявани от бащата Г..
Представям също списък с разноски, като моля да бъдат присъдени.
АДВ. К.: Възразявам по отношение на вторите 250 лева, считам че не
следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 10.02.2025г..
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на страните, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който за двете страни да е десет дневен
считано от настоящето съдебно заседание.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 11:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8