№ 8300
гр. С, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110137214 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д, ул.“Св.П З“ №
.., за признаване за установено по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 225.88 лв., представяща ½ от дължима цена за консумирана топлинна
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. и сумата 8.10 лв., представляваща такса
за дялово разпределение по фактурата за м.05.2015 г., ведно със законната лихва от
15.11.2017 г., начислени за абонатен № ..., за които на 09.05.2023 г. е издаден изпълнителен
лист по гр.д.№ 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 състав и е образувано изп.дело № ...1090
по описа на ЧСИ Р М, рег.№ .. от КЧСИ, поради извършено прихващане с вземания на
взискателя Г. Г. от кредитора „Т С“ ЕАД за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2010 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е осъден да заплати процесните суми на
ответното дружество, като в тази връзка е издаден изпълнителен лист, а въз основа на него е
образувано и изп.дело. В същото време наведени са доводи, че ищецът е придобил с писмен
договор за цесия от 01.02.2017 г. вземане на „С П“ ЕООД от ответника, а именно 1000.00 лв.
/частично от 15 000.00 лв./ обезщетение за ползване през периода от 11.02.2004 г. до
26.01.2017 г. на съоръжения за присъединяване, а именно присъединителен топлопровод и
абонатна станция, находящи се на адрес гр.С, ул.“Б М“ № ... Отбелязва се, че цесията е
съобщена на „Т С“ ЕАД на 03.07.2023 г. като се цитира входящ номер на уведомлението,
като на същата дата ищецът е направил и изявление за прихващане на двете насрещни
вземания които имат страните, при което помалкото от тях, а именно вземането на „Т С“
ЕАД от Г. Г. по изп.лист по гр.д.№ 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 състав, е погасено
изцяло.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск.
Ответникът обръща внимание, че с предявения иск се оспорва материалноправната
законосъобразно на започналото принудително изпълнение срещу ищеца по изп.дело №
1090/2023 г. по описа на ЧСИ Р М, като в същото време са изложени обстоятелства, касаещи
1
претенция по чл.59 от ЗЗД вр. чл.137, ал.2 от ЗЕ, без да е формиран петитум по нея. Освен
това се поддържа становище, че искът по чл.439, ал.2 от ГПК може да се използва за
доказване на вече настъпило прихващане или плащане и не е аналогичен на възражението за
прихващане по предявен иск.
По съществото на предявения отрицателен установителен иск се твърди, че
ответникът не е давал съгласие за извършване на посоченото в исковата молба прихващане,
още повече, че процесното вземане, което ищецът заявява, че притежава срещу ответника не
е ликвиднои изискуемо.
Ответникът оспорва представения договор за цесия като антидатиран и като
симулативен, респ. като сключен при нарушение на добрите нрави.
Вземането, с което ищецът прави прихващане се оспорва поради липсата на изграден
от страна на цедента „С П“ ЕООД строеж за негова сметка, а именно присъединителен
топлопровод и абонатна станция, захранващи жилищна сграса с адрес гр.С, ул.“Б М“ .., респ.
това дружество не е било негов собственик, за да може да получи облезщетение за
използването му. На самстоятелно основание вземането се оспорва и като погасено по
давност.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове
като присъди на ответника направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Длъжникът може да се брани
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изразяваща се в
липсата на изпълняемо право поради погасяването му /напр. поради изтекла давност,
плащане, прихващане и др./, с отрицателния установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, който
се предявява срещу взискателя /с иска по чл.439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, за
да създаде основание за прекратяване на изпълнителното дело – чл.433, ал.1, т.7 ГПК/.
Съгласно чл.439, ал.2 ГПК, претенцията на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Следователно това правило се отнася за случите, в
които вземането по изпълнителното основание е установено със сила на пресъдено нещо
към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ.
арбитражното производство, тъй като в тази хипотеза настъпва преклузия по отношение на
фактите, възникнали преди приключване на съдебното дирене.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 год. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2020 год., ОСГТК, при уважено възражение за прихващане признатите от съда
насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който
прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо,
а пасивното – поне изпълняемо. Кога е настъпила ликвидността е без значение. В
съобразителната част на Тълкувателното решение е разяснено, че наличието или липсата на
ликвидност на активното вземане се изяснява по спора за пасивното вземане, когато
изявлението за прихващане е извършено в процеса – т.нар. „съдебно прихващане“, или
когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане,
извършено извън процеса – т.нар.„извънсъдебно прихващане“. Когато ответникът се
2
позовава на погасителния ефект на изявлението за прихващане, извършено извън процеса, а
съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално
заявено възражение за съдебно прихващане.
Гореизложеното налага следните изводи по отношение на иска с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК. За да е допустим същият на основание чл.439, ал.2 ГПК, изявлението за
прихващане, на което се позовава длъжникът, следва да е извършено след приключване на
съдебното дирене в производството по постановяване на съдебното решение относно
пасивното вземане – т.е. вземането, което принудително се изпълнява /следва да се посочи,
че прихващането е материалноправна възможност за защита на длъжника и упражняването й
не е ограничено със срок; правото на прихващане не се преклудира и губи и може да бъде
упражнено от длъжника във всеки един момент/. Наличието или липсата на активното
вземане се проверява в производството по чл.439 ГПК, като при постановено в друго
производство влязло в сила решение, с което се установява съществуването на активното
вземане, решаващият съд следва да зачете силата на пресъдено нещо на това решение.
Независимо от начина на установяване на съществуването на активното вземане и на
начина на осъществяване на правото на прихващане – извън процеса или в процеса,
правният ефект на изявлението за прихващане настъпва с обратно действие от момента,
когато прихващането е могло да се извърши – когато активното вземане е било изискуемо, а
пасивното – поне изпълняемо – в този смисъл решение № 50160 от 24.11.2022 г.,
постановено по т.д.№ 2248/2019 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК.
В разглеждания случай ищецът оспорва съществуването на задълженията в общ
размер на 233.98 лв., установени със сила на пресъдено нещо с решение от 20.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в, влязло в сила на 27.06.2022 г.,
които се изпълняват принудително по изпълнително дело № ...1090 по описа на частен
съдебен изпълнител Р М, с рег.№.. на КЧСИ /образувано въз основа на издадения в полза на
ответника изпълнителен лист от 09.05.2023 г./, като се позовава на отправено от него до
ответника изявление за прихващане с рег.№ Г-10245 от 03.07.2023 г. – след влизането в сила
на посоченото решение, с насрещното му вземане по договор за цесия от 01.02.2017 г., по
силата на който Г. Г. е придобил вземане в размер на 1000 лв. на „С П“ ЕООД от „Т С“
ЕАД, представляващо обезщетение за ползване на основание чл.137, ал.2 ЗЕ на изградено
от „С П“ ЕООД съоръжение за присъединяване към топлопреносната мрежа /външно
топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод/ на жилищна сграда с
магазини и подземни гаражи, находяща се в гр.С, ул.„Б М“ № І .., за периода от 11.02.2004 г.
до 26.01.2017 г. Т.е. релевираната претенция е основана на новонастъпил факт, което
съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред
установяване на несъществуването на изпълняемото право.
Не се спори между страните, че с влязло в сила на 27.06.2022 г. решение от
20.05.2019 г. по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в ищецът е бил осъден да
заплати в полза на ответника сумата от 225.88лв., представляваща 1/2 част от дължимата
цена за консумирана топлинна енергия за периода 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. и 8.10лв.,
представляваща ½ от дължима цена за предоставена услуга за дялово разпределение по
фактурата за месец 05.2015г., ведно със законната лихва от 15.11.2017 г. до окончателното
плащане, както и разноски по делото в размер на 307.06 лв., като на 09.05.2023 г. в полза на
ответника е бил издаден и изпълнителен лист за посочените суми, въз основа на който
срещу ищеца било образувано изпълнително дело № ...1090 по описа на частен съдебен
изпълнител Р М, с рег.№... Посоченото се потвърждава от представените по делото решение
от 20.05.2019 г. по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в и изпълнителен лист от
09.05.2023 г. по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в., молба за образуване на
изпълнително дело с вх. № .../31.05.2023 г. и покана за доброволно изпълнение с изх. №
3
..../01.06.2023 г.
От представения по делото договор за цесия от 01.02.2017 г. се установява, че
цедентът „С П“ ЕООД е прехвърлил на цесионера Г. Г. свое изискуемо вземане срещу „Т С“
ЕАД в размер на 1000 лв. представляващо обезщетение за ползване на основание чл.137,
ал.2 ЗЕ на изградено от „С П“ ЕООД съоръжение за присъединяване към топлопреносната
мрежа /външно топлозахранване, абонатна станция и присъединителен топлопровод/ на
жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, находяща се в гр.С, ул.„Б М“ № I .., за
периода от 11.02.2004 г. до 26.01.2017 г., като съдът не приема възражението на ответника
досежно действителността на процесния договор за цесия. От приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът цени на основание чл. 202 ГПК като безпристрастно,
компетентно и обективно изготвена, се установява, че в счетоводството на „С П“ ЕООД
няма изведена информация за процесния договор за цесия, обобщена в справки по
документиране на стопански операции на договора, отразяващи счетоводни статии,
кореспондиращи с конкретни сметки за отбелязване прехвърляне на вземането и
разплащането, като не са представени хронологични и аналитични регистри, в които да
участват записи с конкретния документ и отнасяне към определена дата. Въпреки
посоченото от вещото лице за липсата на отразяване на процесния договор в счетоводството
на цедента и декларирането му от цесионера, съдът намира, че тези факти не влияят върху
действителността на договора за цесия и същия валидно обвързва страните.
Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. С
уведомление от цедента, получено от „Т С“ ЕАД на 03.07.2023 г., длъжникът е бил
уведомен за извършената цесия, следователно съдът намира, че договорът за цесия е
произвел действие и по отношение на длъжника.
Не се спори също така между страните, че ищецът е отправил до ответника изявление
за прихващане на вземанията на последния, установени с решението по гр.дело №
80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в, с насрещните му вземания по договор за цесия от
01.02.2017 г., представляващи вземания по чл.137, ал.2 ЗЕ в размер на 1000 лв. за периода от
11.02.2004 г. до 26.01.2017 г., което е било получено на 03.07.2023 г.
Съдът приема, че действително по делото не е доказано, че претендираното от ищеца
активно вземане по чл.137, ал.2 ЗЕ е било установено със сила на пресъдено нещо, но с
оглед изложеното вече по-горе няма пречка съществуването или липсата му да бъде
установена в настоящото производството по чл.439 ГПК.
Производството, преносът, доставката и разпределението на топлинна енергия е
дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./, както и в
действащите преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./ и
Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /понастоящем отменена/. Съгласно
чл.133 ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната
мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с
лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се
присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на
условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната
мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до
топлопреносното предприятие; 2/ извършване на предварително проучване за
присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите
условия, начина, точката или мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на
присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на
изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за
одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между
4
топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици
или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска
присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с
условията за присъединяване – чл.17, ал.1 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /отм./ и чл.17, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /отм./, вр. с чл.138 ЗЕ. Според идентичните норми на чл.17, ал.3 от
горепосочените наредби, след завършване на строежа на обекта и съставяне на констативен
акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят
подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за
присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за присъединяване
следва да има задължителното съдържание, посочено в идентичните норми на чл.17, ал.4 от
посочените наредби, което включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни
права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на
топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните и особени
условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл.137, ал.2
ЗЕ.
Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ /редакция – ДВ, бр. 107 от 2003 г./, при присъединяване на
потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие
и са негова собственост, а по силата на ал.2 от същата разпоредба, когато изграждането на
съоръженията е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие,
изграждането им може да се извършва от потребителите след съгласуване с
топлопреносното предприятие. Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху
изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл.138, ал.1 ЗЕ.
Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения между потребителя
и топлопреносното предприятие да се уредят с договора за присъединяване. Според
изричната разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването
/отм./, в случаите по чл.137, ал.2 ЗЕ собствеността върху изградените съоръжения от
потребителите на топлопреносното предприятие се прехвърля с договора за присъединяване,
а според чл.33, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, в
случаите по чл.137, ал.2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или
титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното
предприятие в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за
присъединяване.
От приетия по делото нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим
имот срещу задължение за строеж и прехвърляне право на собственост № ..., том II, рег. №
..., дело №.../2001 г. се установява, че съсобствениците на УПИ ..., в кв. 76 по плана на гр. С,
м. „ЦГЧ З В 16“, с площ 1296 кв.м. са учредили в полза на дружеството „С П“ ЕООД
правото на строеж върху посочения имот за построяване на жилищна сграда, състояща се от
подземни гаражи, магазини на партера, офиси, четири жилищни етажа и мансарден етаж с
обща РЗП 3910 кв.м., като учредителите са си запазили правото на строеж върху подробно
описаните в т. III – 1-8 от нотариалния акт обекти, а „С П“ ЕООД се е задължило да построи
сградата и така посочените обекти за своя сметка. Съгласно т.IV от нотариалния акт, всички
останали обекти в сградата, извън описаните в т. III – 1-8, са изключителна собственост на
приемателя – строител „С П“ ЕООД, които той ще построи за себе си, съгласно одобрения
архитектурен проект. Предвид гореизложеното, доколкото процесните обекти не са
включени в т.III – 1-8 от нотариалния акт, следва да се приеме, че същите са изградени от
строителя на сградата с негови средства и се явяват негова изключителна собственост.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесните
съоръжения са били изградени от „С П“ ЕООД за негова сметка, след предварително
5
съгласуване с ответното дружество, било е издадено разрешение за тяхното ползване, като
същите са били и въведени в редовна експлоатация на 29.12.2003 г. Следователно
възникнало е основанието по чл.138, ал.1 ЗЕ вр. с чл.17, ал.3 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г.
за топлоснабдяването /отм./ за сключването на писмен договор за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Не се спори по делото, че такъв договор не е бил сключен между
страните, както и че процесните съоръжения са били използвани от ответника през
процесния период, което обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, като съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК.
Разпоредбата на чл.137, ал.2 ЗЕ санкционира неоснователното разместване на
имуществени блага, до които се стига в хипотеза, при която функциониращ
присъединителен тръбопровод, съоръжения към него и абонатна станция, които следва да се
изградят за сметка на топлопреносното предприятие и могат да бъдат единствено негова
собственост, са изградени за сметка на клиент и все още не са в патримониума на
топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуването на съоръженията
/чл. 137, ал. 3 ЗЕ/ топлопреносното предприятие дължи на лицето, което ги е изградило, цена
за ползването им. Това е предвидено в идентичните норми на чл.17, ал.4, т.11 от Наредба№ 2
от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /отм./.
Следователно претендираното от ищеца вземане по чл.137, ал.2 ЗЕ е изискуемо
/считано от изграждането на съоръженията/.
При съобразяване на обстоятелството, че процесните съоръжения са със особен
статут, регулиран от нормативната уредба – енергийни обекти, част от топлопреносната
мрежа, съдът приема, че размерът на обезщетението следва да се определи по Методиката,
приета от ДКЕВР по протокол № 27 от 04.02.208 г. на основание чл.117, ал.7, чл.138, ал.3 и
чл.197, ал.7 ЗЕ, която съобразно т.1, б.„б“ урежда начина на определяне на цените по
договори за предоставен достъп от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения на топлопреносни предприятия, за целите на преноса на топлинна енергия до
други потребители.
В частност е установено въз основа на заключението на вещото лице по допусната и
изслушана съдебно-техническата експертиза, че цената за ползване на съоръженията за
периода от 01.01.2011 г. до 26.01.2017 г. възлиза на 21 080,30 лв. Вещото лице посочва, че за
периода от 01.02.2004 г. до 31.12.2010 г. ответникът не разполага с данни за потребена
топлинна енергия. Установява се, че за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. цената за
предоставен достъп до съоръженията на месец възлиза на сумата от 322,21 лв. За процесния
период от 01.12.2009 г. до 30.04.2010 г. и на основание чл.162 ГПК съдът намира, че цената
за предоставен достъп до съоръженията на месец възлиза на сумата от 1 288.84 лв. /която
сума е в по-висок размер от претендираната от ищеца/.
В този смисъл съдът приема, че са налице предпоставките за компенсация по чл.103 и
чл.104 ЗЗД, като вземането на ищеца в размер на 1 288,84 лв. следва да се прихване с
вземанията на ответника в общ размер на 233.98 лв., установени със сила на пресъдено
нещо с решение от 20.05.2019 г. по гр.д. № 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 с-в, влязло в
сила на 27.06.2022 г., които се изпълняват принудително по изпълнително дело № ...1090 по
описа на частен съдебен изпълнител Р М, с рег.№ .. на КЧСИ, до размера на по-малкото от
тях.
По възражението на ответника за давност, съдът намира следното: Съдът намира, че
по отношение на активното вземане се прилага общият 5-годишен давностен срок по чл.110
ЗЗД, доколкото не е налице специална разпоредба. Направеното изявление за прихващане
винаги има действие към предвидения в чл.104, ал.2 ЗЗД момент, от деня в който
прихващането е могло да се извърши, т. е. прихващането има обратно действие. Възможно е
да се извърши съдебно прихващане на пасивното вземане с насрещно активно вземане,
6
което е погасено по давност, ако преди изтичането на давностния срок за активното вземане
са били налице предпоставките за извънсъдебното прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД. В
хипотезата на съдебно прихващане с неликвидни насрещни вземания /или едно от тях/,
правният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение и
занапред. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане – в този
смисъл решение № 35 от 25.07.2017 г., постановено по т.д.№ 3164/2015 г. по описа на ВКС, I
т.о. Към момента на изтичане на давността за вземането на ищеца прихващане не е могло да
се извърши, тъй като вземането му не е било ликвидно. Още повече, вземането на ответника
е възникнало дълъг период от време след изтичане на давностния срок на вземането на
ищеца, а доказателства за спиране или прекъсване на давностния срок не са ангажирани по
производството. Следователно дори да можеше да бъде извършено прихващане с
процесното вземане, то възражението за давност, направено още с отговора на исковата
молба, е основателно.
Предвид на гореизложеното предявеният иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на
510 лв., представляваща разноски по делото за депозит за вещо лице, такса за съдебно
удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда
на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание
чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д, ул.“Св.П З“ № ..,
искове за признаване за установено по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б, представлявано от А А и И Е, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 225.88 лв., представяща ½ от дължима цена за консумирана топлинна
енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2015 г. и сумата 8.10 лв., представляваща такса
за дялово разпределение по фактурата за м.05.2015 г., ведно със законната лихва от
15.11.2017 г., начислени за абонатен № ..., за които на 09.05.2023 г. е издаден изпълнителен
лист по гр.д.№ 80922/2017 г. по описа на СРС, 65 състав и е образувано изп.дело № ...1090
по описа на ЧСИ Р М, рег.№ .. от КЧСИ, поради извършено прихващане с вземания на
взискателя Г. Г. от кредитора „Т С“ ЕАД, по договор за цесия със „С П“ ООД, за периода от
01.12.2009 г. до 30.04.2010 г.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д, ул.“Св.П З“ № .., да заплати
на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Я“ № 23Б,
представлявано от А А и И Е, сума в размер на 510.00 лв., представляваща направени от
ответника разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „С П“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8