Определение по дело №66/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Съдът е сезиран с предявени от „Т.-*" Е., гр. Кърджали, представлявано от управителя Т.К.К., против „П." гр. Кърджали, обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че между страните по делото били налични облигационни отношения – продажба на авточасти, подробно описани в същата, за което били съставени 49бр. фактури, описани и приложени към исковата молба. Стойността на продадените от ищеца стоки възлизала на 76 347.23лв. с ДДС. Ответникът трябвало да заплати описаните във фактурите суми, считано от деня следващ издаването им, с начин на плащане - с платежно нареждане. Твърди се пълно неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответника, като се претендира главница в размер на сбора на сумите по процесните фактури - 76 347.23лв.,и на основание чл.86 от ЗЗД - лихва за забавено плащане по всяка една от тези фактури, по периоди и размери, подробно описани в ИМ – в общ размер13 711.56 лева, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират се и деловодни разноски.

В депозирания по реда на чл.367, ал.2 от ГПК отговор се сочи, че предявените искове са допустими. Прави се признание за наличните между страните облигационни отношения, на базата на които били извършени процесните покупко-продажби на авточасти. Твърди се, че протичали преговори за сключване на извънсъдебно споразумение за изплащане на претендираната сума и на 19.06.2014г. било извършено плащане по фактура №*/15.10.2010г в размер на 599лв. Не се оспорва претенцията за главница в размер на 76 437,23лв. В съдебно заседание пълномощникът на ответника прави уточнение, че е допусната техническа грешка в отговора, като размерът на главницата, следва да се чете 76 347,23лв., вместо погрешно изписания размер от 76 437,23лв. По отношение на иска за лихви за забава се прави възражение, че на основание чл. 111, б."б", респ. б."в", хип. 2 от ЗЗД, претенцията за мораторна лихва е погасена по давност за сумите по фактури №*/04.08.2010г. в размер на 548,27лв.; №*/12.08.2010г. в размер на 284,20лв.; №*/15.09.2010г. в размер на 327,11лв.; №*/13.10.2010г. в размер на 447,76лв.; №*/15.10.2010г. в размер на 222,75лв.; №*/26.10.2010г. в размер на 32.04лв.; №*/09.11.2010г. в размер на 292,10лв.; №*/30.12.2010г. в размер на 357,60лв.; №*/25.03.2011г. в размер на 224,84лв.; №*/31.03.2011г. в размер на 780,48лв.; и №*/16.05.2011г. в размер на 180.16лв. – общо в размер на 3 985,31лв. Искане за разноски от страна на ответника не се прави нито с отговора на исковата молба, нито до приключване на последното съдебно заседание в тази инстанция.

Приети като доказателства по делото са заверени копия от Фактури с № */ 04.08.2010г.; № */ 12.08.2010г.; № */ 15.09.2010г.; № */ 13.10.2010г.; № */ 15.10.2010г.; № */ 26.10.2010г.; № */ 09.11.2010г.; № */30.11.2010г.; Фактури с № */ 25.03.2011г.; № */ 31.03.2011г.; № */ 16.05.2011г.; № */ 10.10.2011г.; № */ 10.10.2011г.; № */ 24.10.2011г.; № */ 14.11.2011г.; № */ 14.11.2011г.; № */ 21.11.2011г.; № */ 02.12.2011г.; № */ 16.12.2011г.; № */ 16.12.2011г.; № */20.12.2011г.; № */ 03.02.2012г.; № */ 11.05.2012г.; № */ 11.05.2012г.; № */ 21.06.2012г.; № */ 21.06.2012г.; № */ 29.06.2012г.; № */ 29.06.2012г.; № */ 03.09.2012г.; № */ 04.09.2012г.; № */ 25.09.2012г.; № */ 18.10.2012г.; № */ 19.10.2012г.; № */ 23.10.2012г.; № */ 08.11.2012г.; № */ 11.12.2012г.; №*/28.12.2012г.; № */ 21.03.2013г.; № */ 16.04.2013г.; № */ 07.0б.2013г.; № */ 27.06.2013г.; № */ 23.08.2013г.; № */ 07.10.201 Зг.; № */ 09.10.2013г.; № */ 11.12.2013г.; № */ 11.12.2013г.; № */ 17.04.2014г.; № */ 17.04.2014г. и № */ 25.04.2014г., издадени от ищеца относно задължения на ответника, по устен договор за покупко-продажба на авточасти, подробно описани в същите.

В хода на процеса ответникът представя доказателства за изплатени суми по фактури с №№ */ 15.10.2010г. - сумата в размер на 599 лева с ДДС; */ 04.08.2010г. - сумата в размер на 1 398 лева с ДДС; */ 12.08.2010г. - сумата в размер на 728.93 лева с ДДС; */ 15.09.2010г. - сумата в размер на 860.12 лева с ДДС; */ 13.10.2010г. - сумата в размер на 1 202.40 лева с ДДС; и */ 26.10.2010г. - сумата в размер на 868.01 лева с ДДС. Или общо, представят се доказателства за заплатени задължения по процесния договор за продажба в общ размер на 5 656,46лв. По първата от така посочените фактури плащането е извършено на 30.06.2014г. /л.134/, а по останалите – на 07.07.2014г. /л.135/. Пълномощникът на ищеца не оспорва тези доказателства и потвърждава извършените по посочените фактури плащания.

По делото е изслушано заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, и което съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че мораторната лихва върху главницата по всяка една от п­оцесните фактури за претендираните в исковата молба периоди възлиза в общ размер на 13 695,81лв.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира предявените искове за частично основателни, както следва:

- по претенцията за главница, искът е основателен и доказан до размера на 70 690, 77лв., доколкото в хода на процеса ответникът е извършил плащане по описаните по-горе 6бр. фактури на обща стойност 5 656,46лв.;

- по претенцията за мораторна лихва върху всяка една от процесните фактури за периодите, подробно описани в ИМ, същата е основателна и доказана в размера, посочен в заключението на вещото лице и досежно всички фактури, с изключение на тези, за които ответникът е направил възражение с отговора на исковата молба и е налице хипотезата чл.111, б.”б” от ЗЗД и вземането за лихва е погасено по давност /по фактури с №№ №*/04.08.2010г. в размер на 548,27лв.; №*/12.08.2010г. в размер на 284,20лв.; №*/15.09.2010г. в размер на 327,11лв.; №*/13.10.2010г. в размер на 447,76лв.; №*/15.10.2010г. в размер на 222,75лв.; №*/26.10.2010г. в размер на 32.04лв.; №*/09.11.2010г. в размер на 292,10лв.; №*/30.12.2010г. в размер на 357,60лв.; №*/25.03.2011г. в размер на 224,84лв.; №*/31.03.2011г. в размер на 780,48лв.; и №*/16.05.2011г. в размер на 180.16лв. – общо в размер на 3 985,31лв./. Или, искът по чл.86 от ЗЗД е основателен до размера общо на 9 726, 25лв.

Водим от изложеното, съдът намира, че искът по чл.79 ЗЗД следва да бъде уважен до размера на 70 690, 77лв., а за разликата до пълния предявен размер от 76 347,23лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършено плащане в хода на процеса. Искът за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен до размера на 9 726, 25лв., а за разликата до пълния предявен размер от 13 711,56лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради своевременно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

При този изход на делото, и с оглед претенцията само на ищеца за разноски, такива му се следват в размер на 6 406,38лв. /от общо направени в размер на 6 703лв. – 3 000лв. адв. възнаграждение, 3 603 лв. ДТ и 100лв. възнаграждение за вещо лице/, като съдът прецени, че извършеното плащане на задълженията по посочените по-горе фактури в хода на процеса не освобождава ответника от задължението за разноски, тъй като последният е дал повод за завеждане на делото /в този смисъл е и практиката на ВКС – Опр. №674 от 23.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№597/2011г., ІV г.о.; Опр. №688 от 02.10.2014г. на ВКС по ч.т.д.№ 233/2014г., І т.о./ ; а за да уважи искането за разноски в този размер, съдът съобрази неоснователността на иска за мораторни лихви за разликата над 9 726, 25лв. до пълния предявен размер от 13 711,56лв.

Ето защо, и на осн.чл. 377 във вр. с чл.235 от ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА П." , с ЕИК *да заплати на „Т.” Е., с ЕИК *, сумата общо в размер на 80 417,02лв., от които 70 690, 77лв., представляваща главница по задължение по Фактури с № */ 09.11.2010г.; № */30.11.2010г.; №*/ 25.03.2011г.; № */ 31.03.2011г.; № */ 16.05.2011г.; № */ 10.10.2011г.; № */ 10.10.2011г.; № */ 24.10.2011г.; № */ 14.11.2011г.; № */ 14.11.2011г.; № */ 21.11.2011г.; № */ 02.12.2011г.; № */ 16.12.2011г.; № */ 16.12.2011г.; № */20.12.2011г.; № */ 03.02.2012г.; № */ 11.05.2012г.; № */ 11.05.2012г.; № */ 21.06.2012г.; № */ 21.06.2012г.; № */ 29.06.2012г.; № */ 29.06.2012г.; № */ 03.09.2012г.; № */ 04.09.2012г.; № */ 25.09.2012г.; № */ 18.10.2012г.; № */ 19.10.2012г.; № */ 23.10.2012г.; № */ 08.11.2012г.; № */ 11.12.2012г.; №*/28.12.2012г.; № */ 21.03.2013г.; № */ 16.04.2013г.; № */ 07.0б.2013г.; № */ 27.06.2013г.; № */ 23.08.2013г.; № */ 07.10.2013г.; № */ 09.10.2013г.; № */ 11.12.2013г.; № */ 11.12.2013г.; № */ 17.04.2014г.; № */ 17.04.2014г. и № */ 25.04.2014г.; и сумата в размер на 9 726, 25лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по фактури с № */ 10.10.2011г.; № */ 10.10.2011г.; № */ 24.10.2011г.; № */ 14.11.2011г.; № */ 14.11.2011г.; № */ 21.11.2011г.; № */ 02.12.2011г.; № */ 16.12.2011г.; № */ 16.12.2011г.; № */20.12.2011г.; № */ 03.02.2012г.; № */ 11.05.2012г.; № */ 11.05.2012г.; № */ 21.06.2012г.; № */ 21.06.2012г.; № */ 29.06.2012г.; № */ 29.06.2012г.; № */ 03.09.2012г.; № */ 04.09.2012г.; № */ 25.09.2012г.; № */ 18.10.2012г.; № */ 19.10.2012г.; № */ 23.10.2012г.; № */ 08.11.2012г.; № */ 11.12.2012г.; №*/28.12.2012г.; № */ 21.03.2013г.; № */ 16.04.2013г.; № */ 07.0б.2013г.; № */ 27.06.2013г.; № */ 23.08.2013г.; № */ 07.10.2013г.; № */ 09.10.2013г.; № */ 11.12.2013г.; № */ 11.12.2013г.; № */ 17.04.2014г.; № */ 17.04.2014г. и № */ 25.04.2014г., считано от датата на падежа по всяка една от тях до 30.05.2014г. ; както и деловодни разноски в размер на 6 406,38лв.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.79 от ЗЗД за главница за разликата от 70 690, 77лв. до пълния му предявен размер от 76 347,23лв., и искът по чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва за разликата от 9 726, 25лв.до пълния му предявен размер от 13 711,56лв.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: