№ 186
гр. Бургас, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д.А
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200129 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-0434-000511/17.12.2024 г., издадено от началник на 02 РУ - Бургас, с
което за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.11.2024 г., в гр. Бургас, свидетелят П. П. съставил АУАН на жалбоподателя С.
Д. за това, че на 07.10.2024 г., в гр. Бургас, в подземен паркинг на МОЛ Галерия, е паркирал
собствения си лек автомобил Ф...., на място, определено за хора с трайни увреждания, като е
приел, че същият няма това право. На 17.12.2024 г. е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от доказателства по делото.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 59,
1
ал. 2 ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима, а разгледано по същество и основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от
приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в 6 - месечния срок.
Правната норма на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, предвижда забрана за паркиране на
места, определени за хора с трайни увреждания. В случая обаче, от събраните по делото
писмени доказателства (карта за паркиране за хора с увреждания на л. 8 от делото, с №
0011273, с валидност до 01.04.2025 г.), действително се установява, че жалбоподателят С. Д.
е имал право да паркира на въпросното място. С оглед на това, съдът намира, че не е налице
административно нарушение и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Съобразно изхода на делото и направеното искане (л. 33 - 35), на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 450 лв., съобразно представените доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение, които да се заплатят от АНО.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0434-000511/17.12.2024 г., издадено от
началник на 02 РУ - Бургас, с което на жалбоподателя С. Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на С. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 450 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2