№…..……….…………………../20.04.2021 г.
гр. *****
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2228 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Н.Н.П. твърди, че е прехвърлила на ответницата М.Ж.П. собствеността върху
апартамент № 12 с идентификатор № 10135.3513.261.40.12 по КК на гр. *****,
находящ се в гр. *****, ул. *****с площ от 86.44 кв.м., състоящ се от дневна, две
спални, кухня и трапезария, баня, тоалетна, входно антре, изолационно антре,
два балкона, при граници: обекти с идентификатори 10135.3513.261.40.11, 10135.3513.261.40.9, 10135.3513.261.40.15,
заедно с прилежащата изба № 4 с площ от 7.61кв.м., при граници: изба № 3, ЖСК
„Варненска комуна“, ведно с 4.9058 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж с нот. акт № 99, том 3,
рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус *****, рег. № 196 на НК, с
район на действие ВРС срещу задължението на ответницата да поеме издръжката и
гледането на прехвърлителката , като й осигури нормален и спокоен живот,
какъвто е водила до сега и до края на живота й. Излага се, че П. не изпълняват
поетите по договорите задължения да издържа и гледа прехвърлителката. Твърди, че
ответницата се дистанцирала, рядко я посещавала,
носила храна негодна за консумация, в следствие на което ищцата отслабнала
драстично. На 07.11.2019 г. била насилствено извадена от дома си и настанена в
дом за стари хора. От служителите в дома узнала, че не получава лекарства и
рехабилитация, защото не притежава средства да бъдат осигурени. Твърди, че била
посетена в дома от ответницата, която довела нотариус. Твърди, че поради
загубата на доверие, не е положила подпис върху документ, който бил донесен. Отправеното до съда искане е за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нот. акт № 99, том 3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус
*****, рег. № 196 на НК, с район на действие ВРС, поради неизпълнение от страна
на приобретателката на поетите задължения да издържа и гледа праводателката.
Ответницата М.Ж.П. депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват иска като неоснователен. Излага се, че полага грижи за
ищцата в продължение на пет години, изразяващи се в посещения,
осигуряване на лекарски прегледи и храна, а
след настаняването в хоспис заплаща разхода за живот там в размер на 850 лева
месечно.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С нот. акт
№ 99, том 3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус
*****, рег. № 196 на НК, с район на действие ВРС /лист 4/
Н.Н.П. прехвърля на М.Ж.П.
собствения си апартамент № 12 с идентификатор № 10135.3513.261.40.12 по
КК на гр. *****, находящ се в гр. *****, ул. *****срещу задължението на
приобретателката да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителката,
като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила
до сега и до края на живота й.
Представена
е медицинска документация свързана със здравословното състояние на ищцата
/листи 118 – 126/, а именно етапна епикриза, амбулаторни листи, резултати от
изследвания.
Представени
са доказателства за заплатени от брата на ищцата *****нейни разходи за такси и ремонти
на жилищния блок , в който живее същата и изпратени й парични суми за периода
2010 г. – 2018 г. /листи 39 – 46/.
Представени
са доказателства за заплатени ползвани от ищцата социални услуги в ДВХУ „*****“,
гр. *****, заплатени консумативи за процесния апартамент, касови бонове за
закупени хранителни и нехранителни стоки и лекарства, заплатено гориво и
таксиметрови услуги /листи 47 – 83, 131, 132, 154 – 159, 186 – 188, 197 - 198/.
Представени
са следните документи от ДВХУ „*****“, гр. *****: протокол за приемане на
потребител на социална услуга, декларация за информирано съгласие, диагностично
– терапевтичен лист, договор за предоставяне на социална услуга чрез пряко
договаряне за дома за възрастни хора с увреждания в отделението за трудно и
неподвижни с над 50 % помощ от 07.11.2019 г. /листи 113 – 116, 148 - 153/.
От
удостоверения, издадено от ТД на НОИ – ***** /лист 160 и 161/ се установява
размерът на получаваните от М.Ж.П. пенсии и добавки в периода от м. януари 2020
г. до м. ноември 2020 г., както и че същата не получава парични обезщетения и
помощи от ДОО.
От експертно
решение на Телк от 19.10.2005 г. /лист 184/ се установява, че М.Ж.П. е
пожизнено инвалидизирана със 100 % трудова неработоспособност с чужда помощ
като диагнозата й е „Др. болести на ретината“ – практическа слепота на двете
очи поради пигментна дегенерация на ретината /184/.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СМЕ /листи 142 – 146/
и разясненията направени в съдебно заседание, кредитирано като обективно и
компетентно дадено, се установява, че Н.Н.П. е в увредено общо състояние,
предвид ограничената й възможност да се придвижва и самообслужва. Наблюдават се
изолирани психотични симптоми – слухови халюцинации. От приемането й в ДВХУ „*****“,
гр. ***** до сега по лекарствен лист ищцата получава Диазепам 5 мг всяка вечер.
От представената медицинска документация се установява, че П. страда от
мозъчно-съдова болест, чийто прояви са световъртеж и залитане.Същата
страда от хипертонична болест от 2000
г., като в момента е с нормално артериално налягане и се лекува от гастрит, за
който получава Нексиум. Горните заболявания нарушават нормалното предвижване на
ищцата, като има няколко амбулаторни листи от невролози, че е залитала и
падала. Съгласно терапевтичния лист на ДВХУ „*****“, гр. ***** Н.П. получава
Диазепам 10 мг, ½ таблетка вечер, Сермион 10 мг, 2х1 и Нексиум 20 мг 1
тб сутрин, като това възлиза на 47.82 лева месечно. Още от приемането в дома е
отбелязано, че ищцата е на памперси, което говори за едно снижено качество на
живот, че се самообслужва отчасти или изцяло с чужда помощ.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ /листи 142 – 146/
и разясненията направени в съдебно заседание, кредитирано като обективно и
компетентно дадено, се установява, че към момента Н.Н.П. се придвижва без
помощни средства в стаята, не се налага ползването на памперси. Същата е
ориентирана за собствената личност, за време и място. Контактна е, поддържа
словесен контакт.Не се диагностицират разстройства на ВПД. Мисловния й процес е
леко забавен, обстоятелствен и застоен, без активна психотична продукция в
съдържанието.Ищцата е била в ясно съзнание и психично годна към момента на
извършване на правната сделка. При проследяване на соматичното й състояние
/трудно придвижване, силни болки в крака, както и проведените рехабилитационни
процедури за няколко месеца след постъпването й в Хосписа/ може да се направи
извод, че след изповядване на спорната сделка й е била необходима целодневна
физическа помощ.
По искане на страните са разпитани свидетелите Н.К.Н./без
родство и дела със страните/, В.И.В. /без родство и дела със страните/,
П.М.Д./без родство и дела със страните/ и С.П.Г. /без родство и дела със
страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни
за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като по отношение на договорите, с които се прехвърлят, учредяват,
признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти развалянето става по съдебен ред.
С договора
за издръжка и гледане едната страна поема срочното
задължение да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на
грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация,
изпълнена със сключването на договора - прехвърляне правото на собственост на
собствен недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка има за предмет една
продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с
определяем срок - моментът, в който лицето, което следва да получава
престацията от грижи и издръжка, почине. За да се развали един договор за
прехвърляне право на собственост срещу бъдещи грижи и гледане, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане
е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на
неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнява по
последици на пълно неизпълнение. Издръжката, ако не
е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали
продавачът по алеаторния договор има собствени средства за издръжка. Ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи.
В конкретния случай с нот. акт № 99, том 3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус *****, рег. №
196 на НК, с район на действие ВРС Н.Н.П. прехвърля
на М.Ж.П. собствения си апартамент № 12 с
идентификатор № 10135.3513.261.40.12 по КК на гр. *****, находящ се в гр. *****,
ул. *****с площ от 86.44 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня и
трапезария, баня, тоалетна, входно антре, изолационно антре, два балкона, при
граници: обекти с идентификатори 10135.3513.261.40.11, 10135.3513.261.40.9, 10135.3513.261.40.15,
заедно с прилежащата изба № 4 с площ от 7.61кв.м., при граници: изба № 3, ЖСК
„Варненска комуна“, ведно с 4.9058 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж срещу задължението на приобретателката
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега и до края
на живота й. Т.е. алеаторния договор е сключен за бъдещи грижи и издръжка,
считано от 18.09.2019 г. Съдът не цени показанията на св. С.П.Г., в частта, в
която се твърди, че той и ответницата всеки ден са посещавали Н.П. в дома й да
й носят храна след релевантната дата. Представени по делото за м. септември са
едва четири касови бона /листи 82 и 83/,
касаещи направени покупки от ответницата, като три от тях на л. 83 се отнасят
за лекарства, за които няма доказателства, че са предписани на ищцата или са приемани
от нея. Единственият хранителен продукт за този месец е закупената от магазин
Метро разфасовка от 620 гр. на риба тон /лист 82/. От горните показания обаче
се установява, че ищцата е било нужно да бъде посещавана, защото не е можела да
излиза сама от дома си. Няма обаче данни същата да е обгрижвана от
приобретателката на имота - лично или чрез трето лице, досежно личната й
хигиена и тази в дома й, т.е. да й е помагано с прането, да й готвено, чистено
в апартамента и др. Свидетелства се единствено за разговори по телефона между
страните, кратки посещения за носене на някакви продукти и смяна на бойлер /от
показанията на св. П.М.Д./. От касовите бонове за м. октомври 2019 г. за
извършени от ответницата покупки, е видно, че хляб за П. е купено само веднъж
на 26.10.2019 г. /лист 80/, готови приготвени ястия са й занесени четири пъти –
два вида супи на 10.10.2019 г., бейби картофи на 17.10.2019 г. и 25.10.2019 г.
и наведнъж чушки с ориз, зелеви и лозови сърми на 20.10.2019 г., което поражда
съмнения, че всички са били предназначени за нея. Не са налице писмени
доказателства за престиране от страна на приобретателката на хранителни
продукти преди 10.10.2019 г., като анализа на предоставените до края на м.
октомври 2019 г. води до извода, че същите не са достатъчни да осигурят достатъчно,
здравословно и разнообразно хранене на ищцата, подходящо за възрастта й и
здравословното й състояние. Горното се отнася и за продуктите закупувани в
периода от 01.11.2019 г. до постъпването на последната в хосписа – 07.11.2019
г. Няма доказателства, че посочените в касов бон от 04.11.2019 г. лекарства и
консумативи са изразходвани за нуждите на Н.П.. Съдът намира, че закупените
след датата 07.11.2019 г. готвени ястия и по-голямата част от хранителните
продукти не са предназначени и предоставени на ищцата с оглед настаняването й в
ДВХУ „*****“, гр. *****, където й е осигурен пълен храноден. От приетите по делото СМЕ и СПЕ,
кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени, неоспорени от страните,
се установява, че Н.П. е в увредено общо състояние, предвид
ограничената й възможност да се придвижва и самообслужва. Същата
страда от мозъчно-съдова болест, чийто прояви са световъртеж и залитане, както и от хипертонична болест от 2000 г. и
се лекува от гастрит, за който получава Нексиум. Горните заболявания нарушават
нормалното предвижване на ищцата, като има няколко амбулаторни листи от
невролози, че е залитала и падала. Още от приемането в дома е отбелязано, че
ищцата е на памперси, което говори за едно снижено качество на живот, че се
самообслужва отчасти или изцяло с чужда помощ. При
проследяване на соматичното й състояние /трудно придвижване, силни болки в
крака, както и проведените рехабилитационни процедури за няколко месеца след
постъпването й в Хосписа/ може да се направи извод, че след изповядване на
спорната сделка й е била необходима целодневна физическа помощ. Безспорно се установи по делото, че след 18.09.2019 г. прехвърлителката е
имала нужда от ежедневни грижи, изразяващи се в осигуряване на базовите й
потребности, включително доставяне на здравословни продукти и приготвяне на
подходящо меню за нея предвид стомашното й заболяване – гастрит, осигуряване на
медицинска помощ, лекарства, рехабилитация,подпомагане в поддържането на
личната й и домашната й хигиена, предвид трудната й подвижност заради
останалите й заболявания мозъчно-съдова болест и хипертонична болест.
Не случайно след постъпването на Н.П. *** на 07.11.2019
г., където същата получава 24-часови грижи, включващи подходящо меню, лекарска
помощ, рехабилитация, помощ при поддържане на личната хигиена, здравословното й
състояние се подобрява и тя започва да се придвижва без помощни средства в
стаята си и да контролира тазовите си резервоари без да се налага използването
на памперси, което значително подобрява качеството й на живот /СПЕ/. Не се
спори от страните, а и от представените доказателства е видно, че ответницата
заплаща месечните такси за престоя на ищцата в Хосписа. За започване на
рехабилитация на същата обаче е заплатено чак през м. януари 2020 г., поради
което такава до тогава не й е провеждана, макар че същата е имала нужда още при
постъпването й. Видно от разписка от 17.09.2019 г. /лист 66/ престираната от П.
сума на прехвърлителката в размер на 250 лева не е достатъчна да осигури
издръжката на последната за периода от 18.09.2019 г. до постъпването й в ДВХУ „*****“,
гр. *****, още повече, че ищцата не е можела и физически да се
грижи за себе си. Издръжката, ако не е уговорено
нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по
алеаторния договор има собствени средства за издръжка. Ако не са уговорени
ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима
издръжка и всички необходими грижи,
какъвто е конкретния случай.
С оглед изложеното приобретателката по атакувания договор
се явява неизправна страна по същия, поради което искът на Н.Н.П. против
М.Ж.П. с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за
разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 99, том 3, рег. №
9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус *****, рег. № 196 на НК, с район на
действие ВРС
се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло
уважен.
Ищцата е формулирала искане за присъждане на разноски,
поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер на 3946.45
лева, представляваща заплатена държавна такса, такса за вписване на исковата
молба, за заверени преписи от исковата молба, за издаване на съдебно
удостоверение, заплатен депозит за вещо лице адвокатско възнаграждение от 3000
лева, съобразно представен списък на разноските и доказателствата към него/лист
195 и 196/ и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Възражението на ответницата с
правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че
минималното адвокатско възнаграждение спрямо заявения материален интерес по
делото, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на
2605.93 лева. От друга страна делото се характеризира с фактическа и правна
сложност – събирани са множество писмени доказателства, две СЕ, проведен е
разпит на четирима свидетели. Т.е. съдът не е длъжен да намали заплатеното
адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум в Наредба № 1/09.07.2004
г., поради което сумата от 3000 лева се явява справедлив размер на адвокатския
хонорар. За претендираната сума от 105.30 лева – такси за издаване на документи
/скица, дан. оценка и др./ ищцата не е представила доказателства за реалното им
заплащане, поради което й същата не следва да бъде възлагана в тежест на
ответницата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ
договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нот.
акт № 99, том 3, рег. № 9679, дело № 452/18.09.2019 г. на нотариус *****, рег.
№ 196 на НК, с район на действие, по силата на който Н.Н.П. прехвърля на М.Ж.П.
собствения си апартамент № 12 с идентификатор № 10135.3513.261.40.12 по КК на
гр. *****, находящ се в гр. *****, ул. *****с площ от 86.44 кв.м., състоящ се
от дневна, две спални, кухня и трапезария, баня, тоалетна, входно антре,
изолационно антре, два балкона, при граници: обекти с идентификатори
10135.3513.261.40.11,
10135.3513.261.40.9, 10135.3513.261.40.15, заедно с прилежащата изба № 4
с площ от 7.61кв.м., при граници: изба № 3, ЖСК „Варненска комуна“, ведно с 4.9058
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж срещу задължението на приобретателката М.Ж.П.
да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката Н.Н.П., като й осигури
нормален и спокоен живот, какъвто е водила до сега и до края на живота й,
поради неизпълнение, изразяващо се в недаване на издръжка и неполагане на грижи
за прехвърлителката Н.Н.П. по иск на Н.Н.П., ЕГН ********** с адрес: *** против
М.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
ДАВА
ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК на Н.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
считано от влизане на решението в сила, да отбележи
влезлия в сила съдебен акт в Службата по вписванията към АВ-*****.
ОСЪЖДА М.Ж.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Н.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 3946.45
/три хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и
четиридесет и пет стотинки/ лева,
на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: