РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ………….…….. г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Розалина Ботева
Стойчо Попов
при секретаря Нина
Светославова в присъствието на прокурора ..................... като разгледа
докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 2 761 по описа за 2021 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 20256001, постановено на 19.11.2020 г. по гр.д.№ 65 315/2018 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав ответникът ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД,
ЕИК ********* e осъден да заплати на А.Д.С., ЕГН ********** на основание чл.49 във връзка с
чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата 12 000,00 лева
– обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени вследствие на падане на касетки с хранителни продукти и
кисело мляко от палетна количка в магазин „Кауфланд” в гр.София, ж.к.“Дружба 2“
върху нея, ведно със законната лихва от 27.02.2016 г.
до окончателното погасяване на
задълже-нието, както и сумата 500,00 лева – обезщетение за имуществени вреди за
закупуване на силиконова подвижна протеза, ведно със законната лихва от
02.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението, като искът относно
неимуществените вреди до пълния предявен размер от 15 000,00 лева е отхвърлен като
неоснователен.
Със същия съдебен акт ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД е осъден да заплати на адвокат Н.А.М.
сумата 1 209,68 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2
във връзка с чл.36 от Закона за адвокатурата, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски районен съд сумата 1 064,52 лева, а А.Д.С. е
осъдена да заплати на ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата
29,03 лева.
С влязло в сила определение №
20187065 от 17.09.2021 г., постановено
по гр.д.№ 65 315/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав на основание чл.248 ГПК е
изменено решение № 20256001 от 19.11.2020
г. в частта на разноските като А.Д.С. е осъдена да заплати на ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД
сумата 90,00 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ответника ,,К.Б. ЕООД е.К.“ КД, *** в частта, в която с
уважени предявените срещу него искове с доводи, че в тази му част атакуваното решение
е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа се, че събраните доказателства не са в
състояние да обосноват факта на понасяне от ищцата на твърдените неимуществени
вреди /още по-малко в претендирания размер/, противоправно поведение на
служител на „Кауфланд“, както и наличието на причинно-следствена връзка между
такова поведение с твърдения от ищцата инцидент. Сочи се, че неправилно са
кредитирани показанията на съпруга на ищцата без да се отчетат наведените в
писмената защита на дружеството противоречия, родствените му отношения с ищцата
и косвения му интерес от изхода на производството, което ги прави негодни за
установяване на обективната истина; че този съд е приел, че фактът на
настъпване на инцидента не е спорен между страните, без да се отчете
обстоятелството, че страните не са единодушни по отношение на механизма на
настъпването му, наличието или липсата на противоправно поведение на служител
на жалбоподателя /които всъщност са били двама с оглед заложените политики в магазина/,
както и на въздействието му върху ищцата; че не са обсъдени в детайли
изложените от ответника аргументи във връзка с несъответствия в механизма на описаното
падане, а се кредитира свързано с ищцата лице, както и че СМЕ също не може да
послужи като годно доказателство за установяване на механизма на настъпване на
инцидента, тъй като вещото лице не е непосредствен свидетел на събитието.
Релевирани са доводи, че настъпването на подобен инцидент често е обективно
обстоятелство, което се е случило независимо от волята и действията на
ответника или на негови служители; че инцидентът е настъпил вследствие на
външно влияние на трето лице, нарушаващо причинно-следствената връзка; че от
търговеца се очаква да гарантира в „разумни граници“ сигурността на клиентите,
но каквито и мерки да бъдат предприети, невинаги е възможно да се предотвратят
неблагоприятните последици, както и че поради липсата на обективни доказателства,
които да подкрепят механизма на злополуката и липса на външна намеса и за
съответна противоправност няма основание за ангажиране на отговорността на
ответното дружество.
По отношение на решението в
частта относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди се
инвокират съображения, че същото е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила; че не е съобразена нормата на
чл.52 ЗЗД – изискванията за справедливост и еквивалентност, и че присъденият
размер е прекомерен и не кореспондира с фактите и обстоятелствата по делото, в
т.ч. на изслушаното заключение на вещото лице д-р Т.за периода на
възстановяване. По отношение на присъдената лихва върху това обезщетение се
поддържа, че същата неправилно е начислена от датата на настъпване на
инцидента, поради което в тази му част решението е неправилно.
Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло заявените от ищцата претенции. В случай че се приеме за правилно и
законосъобразно решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част е
заявено искане да се намали присъдения размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Претендира присъждането на разноски по производството.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна по нея – А.Д.С., с който същата е оспорена
с доводи за неправилност и необоснованост на наведените в нея оплаквания и
твърдения. Заявено е искане жалбата да бъде оставена без уважение и да се
потвърди решението на СРС в атакуваната част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането
на разноски за въззивното производство.
Решение № 20256001, постановено на 19.11.2020 г. по гр.д.№ 65 315/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав в частта, в която е отхвърлен искът по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45,
ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 12 000,00
лева до пълния предявен размер от 15 000,00 лева не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима
– същата е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл.259,
ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/ 09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционно решение е валидно, но частично недопустимо
в обжалваната част.
Предметът на делото е спорното
материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано
чрез основанието и петитума на иска. Когато в нару-шение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, съотв. е бил десезиран или когато е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недо-пустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /в
този смисъл – константната практика на ВКС, в т.ч. решение № 398/23.05.2010 г. по
гр.д.№ 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 249/23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009
г. на ВКС, І ГО, решение № 133/26.05.2011 г. по гр.д.№ 664/2010 г. на ВКС, III
ГО; решение № 307/04.10.2011 г. по гр.д.№ 1187/2010 г. на ВКС, III ГО, решение
№ 5/20.02.2012 г. по гр.д.№ 658/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО и мн.други/.
От исковата молба на ищцата А.Д.С. е
видно, че с нея не е заявявано искане за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от датата на инцидента – 27.02.2016 г. до
предявяване на този иск в съда на 04.10.2018 г., каквото не е инвокирано и впоследствие
до приключване на устните състезания по делото. Като е разгледал такава претенция първоинстанционният съд се е
произнесъл свръх петитум, поради което на основание чл.270, ал.3 ГПК решение № 20256001, постановено на 19.11.2020 г. по гр.д.№ 65
315/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав в
тази част следва да бъде обезсилено като недопустимо.
В останалата обжалвана част решението е процесуално допустимо, поради
което следва да се обсъдят релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата
правилност.
СРС е сезиран при условията на
обективно съединяване с осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД във
връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в
размер на 15 000,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 500,00 лева, представляващи стойността на горна подвижна силиконова
протеза, ведно със законната лихва от датата на престирането й – 02.03.2017 г.
до окончателното плащане.
В
депозираната искова молба с уточненията на същата ищцата А.Д.С. твърди, че на 27.02.2016 г. около 13,30 ч. заедно със
съпруга си същата е пазарувала в магазин „Кауфланд“ находящ се в гр.София, кв.„Дружба
2“ и докато били в близост до витрината за риба служител на магазина преобръща претоварена
палетна количка с касети с хранителни продукти и кисело мляко, наредени една върху
друга, които падат върху нея, като вследствие на инцидента ищцата удря лицето и
устата си в стъклената витрина на щанда за риба, а касетите с кисело мляко я
затрупват. Поддържа се, че веднага след това съпругът на ищцата заедно със
служители на магазина са освободили тялото на А.С. от тежкия товар и са
установили, че тя е с избити предни зъби; че същата е била откарана с екип на
ЦСМП в УМБАЛ „Света Анна“ /Окръжна болница/, където е констатирана
политравма /глава, гръбначен стълб, уста и рамо/. Твърди се, че по своя
медико-биологичен характер получените от ищцата травматични увреждания се
изразяват в: екстракция на 11, 13, 15 и 22 зъби, носещи мостова конструкция от
металокерамика - осем зъба, контузия на главата, контузия и кръвонасядане на
дясно рамо, мишница и бедро, контузия и кръвонасядане на ляво рамо и лява
плешка, контузия на гръбначен стълб и кръвонасядания на меките тъкани на
главата и тялото. Посочено е и че след инцидента пострадалата е продължила лечението
си в домашни условия, както се е наложило да посети и лекар-стоматолог; че поради
липсата на зъби тя не е можела да се храни пълноценно и е приемала само храна от
течно-кашев вид; че говорът й е бил силно затруднен, както и че от получените
травматични увреждания същата е изпитвала силни болки и страдания, като всичко
това е било свързано и с много битови неудобства. Твърди се и че ответното
дружество в качеството си на лице, което е възложило на друг извършването на
работата, при чието изпълнение са й причинени търсените вреди, следва да я
обезщети за последните.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът
,,К.Б. ЕООД е.К.” КД е подал писмен
отговор, с който е оспорил предявените срещу него искове изцяло – и по
основание и по размер по изложени в отговора подробни съображения. Признал е
факта, че на процесната дата в магазина му в кв.„Дружба 2“ е настъпил инцидент
с ищцата, но е оспорил механизма на настъпване на този инцидент, както и
изложената в исковата молба фактическа обстановка. Наведени са твърдения, че
след инцидента на ищцата е оказана помощ, оказано й е съдействие от страна на
дружеството и й е направено предложение дружеството да заплати разходите за
протезата, но тя не е отговорила на отправеното й предложението. Релевирани са
доводи за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Заявено е искане за разноски.
Не е спорно в производството, че
на 27.02.2016 г. ищцата А.С. е претърпяла инцидент
в магазин на ответното дружество, находящ се в гр.София, ж.к. „Дружба 2“.
Във връзка с механизма на
злополуката и състоянието на ищцата след него по делото са събрани гласни
доказателства – показанията на свидетелите В.М.С.– съпруг на ищцата, В.К.Д.–
регионален директор в ответното дружество и Р.Ц.П.– управител на магазина в ж.к.“Дружба“
в релевантния за спора период, напуснал малко след процесното събитие.
Свидетелят В.С.депозира показания,
че преди настъпване на инцидента съпругата му е била спряла до щанд, на който
са продавали риба, когато е паднало пале с мляко, касетките са се сгромолясали
директно върху нея, чупи й зъбите и тя си удря главата в стъклото на витрината
/което не се е счупило/. Твърди, че съпругата му е била цялата затрупана,
поради което той /който е бил на около метър и половина/ е отишъл при нея, за
да махне касетките, когато е дошъл още един човек да му помага, като не може да
каже със сигурност дали това е бил служителят, който е карал количката, а след
като са я извадили от касетките е дошла и една жена-служител и един младеж, с
които не е разговарял, тъй като е бил зает да помага на жена си и е бил
напрегнат. Сочи и че след това са отишли в стаичка, където жена му се е измила,
тъй като е имало кръв; че състоянието й е било плачевно, цялата й уста е била
разбита, част от зъбите й ги е нямало, като са ги намерили около щанда; че количката
е била много натоварена, претоварена и не е била обезопасена.
Свидетелства и че съпругата му е
била прегледана в Окръжна болница с придружител от „Кауфланд“ /чието име не
може да се сети/, където са установени травмите й; че освен избитите зъби в
продължение на месец и повече съпругата му е била цялата в синини; че това
много лошо й се е отразило, спряла е да излиза, затворила се е; че заради
разбитите зъби й се е наложило да се храни със супи и попари и че в продължение
на един месец, докато й сложат нови зъби, тя го е изживяла доста тежко. В
психо-емоционален план – тя е спряла да се храни, да се среща с приятелки,
заради болките, които е изпитвала, не й се е ходило никъде, поизоставила е
къщата, както и че след оказаната й спешна помощ в Окръжна болница, освен
зъболекар са посещавали и други лекари – личния лекар; че съпругата му е
приемала обезболяващи; че докато поръчат зъбите, вземат мерки е минало близо
една година, както и че със зъбите сега положението е по-добре.
Настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на свидетеля В.С.по въпросите, че на съпругата му и сега
продължават да слагат инжекции за болката, въпреки че са минали четири години;
че силните болки са траели поне половин година; че болките продължават и сега и
че почти всяка седмица са при личния лекар във връзка с тези травми, тъй като
същите не почиват на обективни факти, противоречат на вида на получените увреди
и периода на възстановяването им, както и на приети други безспорни
доказателства по делото – заключенията на допуснатите съдебно-медицинските експертизи
с поясненията на вещите лица.
Свидетелката В.Д.заявява, че не е
присъствала на инцидента, била е в почивка в къщи, когато е била информирана,
след което е отишла в болницата, за да види
г-жа А.С.; че там я е видяла за малко, защото явно е била отишла след
прегледите и тя си е тръгвала от болничното заведение; че няма спомен по външен
вид така много да е била пострадала; че не може да каже дали пострадалата е
имала травми по лицето, както и че в болницата с нея е имало неин роднина и
служител на „Кауфланд“ – управителят на магазина.
Свидетелят Р.П.твърди, че си
спомня за инцидент от 2016 г. в магазина на „Кауфланд“ в ж.к.“Дружба 2“ с една
дама – А.С.; че той не е присъствал на последния – бил е в друг отдел „Плод и
зеленчук“, отишъл там след като са съобщили за случая – имали система за
оповестяване, когато човек се нуждае от медицинска помощ. Сочи, че е видял
дамата, която е седяла отстрани на витрината, като са му казали, че е паднало
пале с мляко; че г-жа С. е била адекватна, видимо нищо й е нямало, нямало е
кръв по лицето й и че той повече се е интересувал дали е адекватна. Поддържа,
че са отишли до стаята за долекарска помощ, като г-жа С. е отишла дотам сама,
не са я носили; че същата не се е оплаквала, поне не на него, както и че свидетелят
не си спомня как е изглаждала жената.
Свидетелства и че са извикали
„Бърза помощ“ и по съвет на медицинско лице са отишли в Окръжна болница; че той
е отишъл там със служебния си автомобил, като не знае какви изследвания са й
правени, тъй като е бил отвън, както и че г-жа С. си е тръгнала от болничното
заведение със съпруга си.
Депозира показания и че когато е
отишъл на мястото на инцидента не е обърнал внимание дали има паднали продукти;
че повече се е интересувал как е жената; че когато е отишъл при количката
видимо по лицето й е нямало нищо, нямало е кръв по него; че жената е говорила с
него и е била адекватна; че количката е такава, която се тегли, както и че
впоследствие е разбрал кой е служителят, който е теглил – казва се А..
Въззивният съд не кредитира
показанията на свидетеля Р.П.в частта, в която същият поддържа, че видимо нищо
й е нямало на ищцата, нямало е кръв по лицето й, тъй като показанията му в тази
им част противоречат на ангажираните в процеса безспорни медицински документи
от деня на събитието, вида на установените травми и начина на получаването им,
както и на показанията на другия очевидец В.С..
Настъпването на разглежданата
злополука косвено се потвърждава и от фиш за спешна медицинска помощ от 27.02.2016
г. на ЦСМП гр.София, в който е удостоверено, че местопроизшествието с ищцата е
настъпило в магазин „Кауфланд“, откъдето същата след оказана й първоначална
помощ е била насочена към болница „Св.Анна“.
За изясняване на делото от
фактическа страна по същото са приети фиш за спешна медицинска помощ от 27.02.2016
г. на ЦСМП гр.София, лист за преглед на пациент в спешно отделение №
5306/27.02.2016 г., резултат от рентгеново изследване от 27.02.2016
г. на УМБАЛ „Света Анна“ гр.София, съдебно-медицинско удостоверение №
С-60 от 02.03.2016 г. на д-р Николай Станчев, лист за преглед на пациент от
29.02.2016 г. на д-р Димитър Димитров от ГППДП „Миткодент“, фактура № 29/02.03.2017
г. за сумата от 500,00 лева – цена на горна тотална силиконова зъбна протеза с
фискален бон към нея от същата дата.
Съгласно данните от първия визиран
документ при извършения на мястото на инцидента преглед у пострадалата са
установени контузии на глава, гръб, гърди и горни крайници, както и счупени
зъби, тилна травма, като е поставена работна диагноза – политравма /глава,
гръбначен стълб, уста, рамо/. В листа за преглед на пациент в УМБАЛ
„Света Анна“ гр.София е отразена следната основна диагноза: Повърхностни
травми, съчетани, както и че пациентката е отказала хоспитализация с
декларация. Видно от резултата от проведеното рентгеново изследване на 27.02.2016
г. при пострадалата няма данни за фрактурни изменения.
В листа за проведения на
29.02.2016 г. преглед при лекар по дентална медицина е удостоверено, че у
пациента А.Д.С.
е констатирана екстракция /изваждане/ на 11, 13, 15, 22 зъби, носещи мостова
конструкция от металокерамика – 8 зъби, и е отразено, че е необходимо лечение с
подвижно протезиране /тотална подвижна плакова протеза/ от тармопластичен
полимер с цена от 500,00 лева.
От съдебно-медицинско удостоверение
№ С-60 от 02.03.2016 г. на д-р Н.С.се установява, че при извършения на А.Д.С. преглед
на посочената дата е констатирано следното: по тилната област на главата,
отляво се опитва болезнен оток около 3/3 см., дясната горна част на съзъбието е
обеззъбено, с дълбоки празни алвеоли на първи, трети и пети горни десни зъби,
както и на втори горен ляв зъб; горната устна отдясно е с червеникаво
кръвонасядане по лигавицата около 2/1 см., с охлузване на горната устна в десния
устен ъгъл около 0,8/0,2 см. По ръба на долната челюст отдясно е установено
червеникаво синкаво кръвонасядане около 4/2 см., а по предна повърхност на
дясната мишница, горна половина – мораво кафеникаво, жълтеникаво кръвонасядане
около 148/8 см. Подобни кръвонасядания са установени по лява плешка, външна
странична повърхност – 5/2 см., по страничната повърхност на лявото рамо –
2,5/2,5 см., по външната странична повърхност на дясното бедро, долна половина
– 8/4 см., както и спонтанна и палпаторна болка по лявата поясна област.
Съгласно приетото заключение на съдебно-медицинската
експертиза от 02.07.2020 г., изготвена от вещото лице д-р В.Т., неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно, според
приложената медицинска документация в резултат на инцидента от 27.02.2016 г.
ищцата е получила следните травматични увреждания: ▪ травматично избиване
на четири зъба на горната челюст - първи, трети и пети вдясно и на втори зъб
отляво, които са носещи зъби на мостова конструкция от осем зъба, ▪ контузия
на главата с наличието на травматичен и болезнен оток в тилната област, ▪
множествени кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето /горната устна/,
лявата раменна и лопатъчни области, дясната мишница, дясното бедро и поясната
област.
От разглежданото доказателство е
видно и че констатираните травматични увреждания се дължат на удари с или върху
твърди тъпи предмети, като добре отговарят да са получени по начина, отразен в
материалите по делото; че мекотъканните увреждания са силно болезнени в първите
дни след травмата, като постепенно болката намалява и отзвучава в рамките на
около 20-25 дни; че най-силна е била болезнеността от лицевата травма, тъй като
лицето е богато инервирано.
В резултат на травмата на съзъбието,
от което вследствие на инцидента липсва една четвърт – цялата дясна част на
горната челюст, от които зъби три са избити, но са били здрави и носещи
мостовата конструкция, е причинена силна болезненост в контузената зона, която
ще продължи дълго време без да може да се определи продължителността на
периода. Оформеният голям дефект на съзъбието е довел до нарушение на говора и
дъвченето, като при хранене всеки допир до тази част на горната челюст от по-твърди
храни е съпроводен с болка с различен интензитет, като тази болезненост ще
намалее и изчезне при възстановя-ване на липсващата част от зъбите.
При изслушването в открито
съдебно заседание д-р В.Т. е пояснил и че болезнеността при допир до
обеззъбената част нарушава начина на хранене и съответно – храните, които биха
могли да бъдат приемани, като пострадалият трябва да се храни с меки и кашести
храни.
От неоспореното заключение на
съдебно-медицинската експертиза на вещото лице стоматолог д-р И.П., кредитирано
от съда като обективно, обосновано и компетентно изготвено, се констатира, че
възстановяването на избитите зъби на ищцата може да стане чрез изработване на
цяла снемаема зъбна протеза от различни материали, както и че на същата е
изработена тотална снемаема зъбна протеза от силиконов материал, която се
заплаща от пациента.
Съгласно дадените от експерта пояснения по
реда на чл.200, ал.2 ГПК в откритото съдебно заседание, проведено пред СРС,
вещото лице д-р П.е уточнил, че избиването е било на мост с опори от няколко
зъба; че тоталната протеза трябва да се изработи месец, месец и половина след
избиването на зъбите, като се изчаква доброто заздравяване и възстановяване на
костната структура за около 45 дни. Пояснено е и че може да се направи временна
протеза, която обаче след това трябва да се поправя, защото след известно време
костта и венецът се свиват и тя няма да е точна и да е добре; че временна
протеза може да се направи веднага, която да се поправи след около 45 дни или
да се направи нова.
Отразено е и че избиването на зъби, които
са държали мост, е наложило поставянето на тази тотална протеза, което е
единият вариант за възстановяване, а другият е импланти-рането.
Съгласно данните от фактура № 29/02.03.2017
г., същата е издадена от ГППДП „Миткодент“ ООД с получател – А.Д.С. с посочено основание
на стопанската операция по нея: 1 бр. горна тотална /подвижна/ силиконова зъбна
протеза на стойност 500,00 лева, От приложения фискален бон от 02.03.2017 г. се
констатира, че сумата по фактурата е заплатена изцяло в броя на същата дата.
Други относими доказателства не са
представени по делото.
Извършвайки преценка на обстоятелствата по делото,
събрания в първоинстан-ционното производство доказателствен материал и
приложимите към казуса относими правно-релевантни норми въззивната инстанция напълно споделя изводите на решаващия
състав на СРС, с които е обосновано наличието на предпоставките за ангажиране
на отговорността на ответника по предявените срещу него искове с правно
основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД и на основание чл.272 ГПК
препраща към изложените от СРС мотиви. В допълнение към тях настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъдат доба-вени и следните съображения:
Разглежданата
отговорност по своята правна същност има обезпечително гаранционен характер и
възниква по повод виновните и противоправни действия или бездействия, от които
са причинени вреди на трети лица при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа. По така предявен иск следва да се установят следните елементи
от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: виновно и противоправно
действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на
някаква работа от ответника, причиняване вреда на ищеца при или по повод
изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат. В съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на тези елементи от фактическия състав
на разглеждания правен институт носи ищецът, което в дадената хипотеза е
направено от последния. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД във всички случаи на
непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори законовата
презумпция, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия причинител.
Неоснователни са
наведените от жалбоподателя доводи, че дружеството не следва да носи
отговорност по реда на чл.49 ЗЗД поради липсата на противоправно поведение на
служители на „Кауфланд“, причиняването на вреди ищцата и на причинно-следствена
връзка между тях. Както правилно е прието в първоинстанционното решение фактът
на осъществяване на процесното събитие на 27.02.2016 г. в магазин „Кауфланд” в
София, ж.к. “Дружба 2“, не е спорен между страните – в отговора по чл.131, ал.1 ГПК е налице изрично признание на това обстоятелство. Безспорно е установено, че
при този инцидент върху ищцата А.С. са паднали касетки
с кисело мляко от палетна количка, управлявана от служител на ответното дружество.
Осъществяването на събитието при посочените обстоятелства пряко се потвърждава
от показанията на свидетеля В.С.и косвено от разпита на свидетеля Р.П.и от приетия
фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП гр.София
от 27.02.2016 г., в
който са удостоверени констатираните увреди на А.Д.С. на мястото на злополуката.
Не могат да бъдат споделени
оплакванията на жалбоподателя, че не следва да бъдат кредитирани показанията на
В.С.във
връзка с механизма на настъпване на инцидента. Не са налице пречки за даване вяра
на разглежданите гласни доказателства по обсъждания въпрос при съобразяване на
разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелят възпроизвежда лични
непосредствени впечатления, показанията му са логични, последо-вателни и в тази
им част съответстват на останалия ангажиран доказателствен материал по делото,
в т.ч. показанията на свидетеля Р.П.– бивш управител на магазина, където е
настъпил деликтът. Последният свидетелства, че когато е отишъл до мястото на инцидента
са му казали, че е паднало пале с мляко, и че служител на магазина /А./
е теглил количката.
Обстоятелството кои служители на
дружеството са се притекли на помощ на пострадалата след събитието е неотносимо
към фактическата обстановка, касаеща неговото реализиране, както и относно
достоверността на показанията на свидетеля С.по същия въпрос. Дори и да е
налице някаква непълнота на показанията му в релевираната от въззивника насока,
тя е логична за обяснение с оглед състоянието на напрегнатост, стрес на
свидетеля след настъпването на злополуката със съпругата му, концентрирането му
в действия за оказване на помощ на същата, което обективно е изместило фокуса
на вниманието му от фактите кои лица и в какво качество са били там или
са им съдействали след настъпването на деликта.
Необосновани са и доводите на жалбоподателя-ответник,
че в дадената хипотеза липсвало противоправно поведение на негов служител и причинна
връзка между последното и твърдяната вреда. Нарушаването на общия принцип на
правото да не се вреди други му, да не се нарушават чужди права и законни интереси,
е закрепен от законодателя в нормативната уредба, в т.ч. в разпоредбата на
чл.45, ал.1 ЗЗД. Служителят на жалбоподателя, който е теглил количката, е
следвало да извърши транспортирането на стоката за зареждане в магазина по
начин, който да осигурява безопасността на клиентите на магазина и да не им
причинява вреди, което задължение в случая не е изпълнено. Установяването на
твърденията на дружеството за друг механизъм на осъществяване на събитието е в
негова доказателствена тежест, като в хода на производството последното не е
ангажирало никакви доказателства, с които да подкрепи тази му защитна позиция.
Изводите на съда относно наличието или липсата на дадени правнорелевантни
обстоятелства могат да се основават само въз основа на събрания по делото доказателствен
материал. За пълнота на изложението следва да се отбележи и че обезопасяването
на натоварена за зареждане количка би следвало да е съобразено с възможността
за внезапно възникване на извънредна ситуация, налагаща рязкото спиране на
движението й, предвид огромния човекопоток от клиенти в този тип магазини и
хаотичното им движение, което да изключва падането на товар от нея.
Действията на
служителите на магазина за оказване на помощ на пострадалата и проявената
съпричастност след инцидента са ирелевантни към въпроса относно наличието или
липсата на противоправно поведение към момента на настъпване на деянието.
От друга страна, от кредитираните
гласни доказателства – показанията на свидетеля В.С., представената медицинска документация от деня на злополуката, съдебно-медицинско
удостоверение № С-60/02.03.2016 г. и приетите неоспорени
заключения на изслушаните пред СРС съдебно-медицински експертизи с поясненията
на вещите лица, безспорно се установява и съществуването на пряка
причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените от ищцата вреди. В
случай че част от стоката от палетната количка не бе паднала върху А.С. в патримониума на последната не биха настъпили процесните вреди. Вредоносните
последици в конкретната хипотеза са пряк резултат от противоправните действия
на служителите на ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД, изпълняващи разглежданата
дейност по натоварване и придвижване на палетната колички, чието поведение от
друга страна се явява и виновно, тъй като установената с разпоредбата на чл.45,
ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса.
По отношение на наведените във
въззивната жалба оплаквания във връзка с размера на дължимото се обезщетение за
неимуществени вреди, който ответникът намира за завишен, настоящият състав на
СГС, ГО, ІV-В състав намира следното:
По силата на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя
от съда по справедливост, която не е абстрактно поня-тие, а за всеки отделен случай се определя въз основа на
всички относими към същата обек-тивно съществуващи обстоятелства /т.11 от ППВС
№ 4/23.12.1968 г./.
Въз основа на преценката на събраните пред първата инстанция
доказателства, кредитирани от съда – поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд приема, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение,
което ще допринесе за репарирането на неблагоприятните последици от процесното
увреждане в патримониума на ищцата А.С., е в размер на сумата 8 000,00 лева. За
да обоснове този си извод СГС взе предвид съществуващите по делото данни
относно: момента на настъпване на увреждането през 2016 г., възрастта на пострадалата
към последния, социално-икономическата обстановка в страната към същия период,
определяща обществения
критерий за справедливост на този етап от нейното развитие; броя на получените увреждания
от ищцата и техния вид, описани в приетите неоспорени СМЕ по делото, кредитирани
от съда, както и в приложените медицински документи – фиш за спешна медицинска помощ от 27.02.2016
г. на ЦСМП, лист за преглед на
пациент в спешно отделение № 5306/27.02.2016 г. на
УМБАЛ „Света Анна“, съдебно-медицинско
удостове-рение № С-60/02.03.2016 г., лист за преглед на пациент от 29.02.2016
г. на ГППДП „Миткодент“; характера на получените увреди – травматичен и начина на получаване на
увреждането – внезапно, на публично място.
Отчетена бе и невъзвратимостта на
загубата на 4 бр. зъби; начина, времетраенето и степента на регенерацията – с
проведено консервативно лечение и изготвяне на сменяема силиконова протеза, за
срок от около 25 дни - един месец на мекотъканните увреди предвид заключението
на СМЕ на д-р Т.и показанията на свидетеля В.С., съотв. – 45 дни за
заздравяване и възстановяване на костната структура на увредата на съзъбието съгласно
вещото лице по дентална медицина д-р П.до поставянето на тотална протеза;
фактът, че получените мекотъканните травматични увреждания не са от естество да
оставят последствия за живота и здравето на пострадалата; видът и интензитетът на
преживените болки и страдания от самото увреждане и по време на регенерацията съгласно
СМЕ на вещото лице д-р Т.– силна болезненост
в първите дни след травмата от мекотъканните увреждания с постепенно намаляване
и отзвучаване на болката в рамките на около 20-25 дни; че травмата на съзъбието
е причинила силна болезненост в контузената зона за дълго време – до доброто заздравяване и
възстановяване на костната структура за период от 45 дни /предвид поясненията
на вещо лице по дентална медицина д-р П./; че впоследствие при допир при хранене до тази част на горната челюст от
по-твърди храни е изпитвана болка с различен интензитет с намаляване и изчезне при
възстановяване на липсващата част от зъбите, както и обстоятелството, че продължителността
на последните е вследствие и на поведението на самата пострадала, която след
изтичане на необходимия от медицинска гледна точка срок за консолидиране на травмата
на съзъбието /45 дни/ не е взела съответните мерки за своевременното му възстановяване
чрез поставянето на подвижна протеза.
Съобрази се и степента на личностно засягане, вкл. и в естетически
аспект; претърпените
неудобства от личен, битов и социален характер по време на възстановяването, в т.ч.
и тези, свързани с ограничените контакти с приятелки в периода след увреждането
и изоставянето на къщата й; преживеният стрес и неблагоприятното отражение на
инцидента върху психо-емоционалното състояние на А.С. с
оглед показанията на свидетеля В.С./затворила се е, спряла е да се храни, не й
се е ходило никъде, спряла е да излиза, в продължение на един месец тя е
изживяла случилото се доста тежко/, продължителността на последните,
причиненото временно нарушение в говора и
дъвченето от дефекта на съзъбието след инцидента, необходимостта от прием само
на определен вид храна /мека и кашеста/ до възстановяване на зъбите.
Заявеното от жалбоподателя искане
за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от посочената по-горе стойност, е
неоснователно, тъй като това би довело до противоречие с нормативното изискване
за определянето на същото по справедливост, както и до несъобразяване с доказаните
в дадения казус конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във
връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. Предназначението на института по чл.52 ЗЗД е
да възстанови, да репарира действително причинените вреди на пострадалия, в
т.ч. чрез определянето на точен паричен еквивалент на моралните такива.
По
отношение на претендираните имуществени вреди безспорно бе доказано в процеса
от изслушаните СМЕ и листа за преглед на пациент от 29.02.2016 г., че във връзка
с възстановяването на функционалността на съзъбието на ищцата от полученото увреждане
– избиване на 4 бр. зъби вследствие на реализирания на 27.02.2016 г. деликт, е обективно
необходимо изработването на подвижна протеза, както и че извършването на този разход
/който не се поема от НЗОК/ е наложително, тъй като протезата осигурява
възможност за пълноценно хранене, правилен говор и по-добър естетически изглед.
Поради частичното несъвпадане на изводите
на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд относно изхода от
разглеждането на спора по отношение на претенцията за неимуществени вреди, постановеното
от СРС, ГО, 179 състав решение следва да бъде отменено за разликата над сумата
от 8 0000,00 лева до присъдения размер от 12 000,00 лева като неправилно, като
искът по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД в тази му част – да бъде
отхвърлен, ведно със законните последици.
В останалата обжалвана част –
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
При приетия изход на спора първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта относно присъденото адвокатско
възнаграждение на адвокат Н.А.М. за разликата над сумата от 822,58 лева, както и в частта
относно присъдените по сметката на Софийски районен съд държавна такса и
разноски за разликата над сумата от 731,29 лева.
С оглед изхода на делото
съобразно уважената част на жалбата на въззивника се дължат разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 112,00 лева,
както и допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на
113,26 лева.
На въззиваемата страна не се
дължат разноски за въззивното производство, тъй като не са ангажирани
доказателства за извършването на такива.
На основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД следва да заплати на
пълномощника на въззиваемата страна адвокат М. съобразно отхвърлената част от
жалбата адвокатско възнаграждение в размер на 340,00 лева.
Дължимото се на адвокат М. адвокатско възнаграждение е определено при
условията на чл.78, ал.5 ГПК във връзка с наведеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно до размера на сумата от 500,00 лева. При определянето на дължимото
се адвокатско възнаграждение съдът съобрази действителната фактическата и
правна сложност на спора, вида и обема на осъществената защита – подаване само на
писмен отговор без доказателствени искания и без процесуално представителство, и
взе предвид задължителната практика на СЕС – решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/2022, съгласно които Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдС не се прилага в случая.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20256001, постановено на 19.11.2020 г. по
гр.д.№ 65 315/ 2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав – в частта, в която ответникът
,,К.Б. ЕООД е.К.” КД,
ЕИК ********* е осъден да заплати
на А.Д.С.,
ЕГН ********** законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди по предявения иск на основание
чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, считано от 27.02.2016 г.
до 03.10.2018 г. вкл., като
недопустимо.
ОТМЕНЯ решение №
20256001, постановено на 19.11.2020 г. по гр.д.№ 65 315/ 2018 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 179 състав – в частта, с която е уважен
предявеният от А.Д.С., ЕГН ********** срещу ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение на неимуществени
вреди за разликата над сумата от 8 000,00 лева до сумата 12 000,00 лева, заедно
със законната лихва върху нея от 04.10.2018 г.; в частта, в която ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД,
ЕИК ********* е осъден да заплати
на адвокат
Н.А.М. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с
чл.36 от ЗА за разликата над сумата от 822,58 лева до сумата 1 209,68 лева, както
и в частта, в която ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД,
ЕИК ********* е осъден да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметката на Софийски районен съд разликата над сумата от 731,29 лева до сумата
1 064,52 лева – съдебни разноски, вместо което ПОСТАНО-ВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск
с правно основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение на неимуществени вреди, причинени й вследствие на инцидент,
причинен в магазин „Кауфланд” в гр.София,
ж.к.“Дружба 2“ на
27.02.2016 г., за разликата над сумата от 8 000,00 лева до сумата 12 000,00
лева, ведно със законната лихва от 04.10.2018 г. до окончателното й заплащане, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
А.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***
да ЗАПЛАТИ на ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 112,00 лева /сто и дванадесет/ лева – разноски за въззивното
производство, както и на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК допълнително
сумата 113,26 лева /сто и тринадесет
лева и двадесет и шест стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство
ОСЪЖДА ,,К.Б. ЕООД е.К.” КД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на адвокат Н.А.М. – САК на основание чл.38, ал.2 ГПК сумата 340,00 лева /триста и четиридесет лева/ – адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на
страните – при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.