РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Търговище, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Дилянка Константинова Стоянова (ОП-
Търговище)
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213500600238 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Д.М. от АК – Търговище, защитник
на подс. Д. СТ. Д. с ЕГН **********, срещу присъда № 20 от 15. 07. 2021
год. по НОХД № 372/2021 год. на Районен съд - Търговище. В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост, довели до
налагане на явно несправедливо наказание. Моли се за отмяна на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ с приложение на чл. 66, ал. 1 НК и налагане
на наказание „пробация“ в срокове съответстващи на тежестта на деянието и
практиката на съда.
Подсъдимият, редовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощения защитник – адвокат М., поддържа жалбата на същите
основания.
Представителя на Окр. прокуратура счита жалбата за неоснователна, а
присъдата за законосъобразна. Пледира се за оставянето и в сила.
След като провери оплакванията по жалбата и изцяло правилността на
обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, съдът прие за
установено следното:
1
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
НОХД № 372/2021 год. по описа на Районен съд - Търговище било
образувано въз основа на внесен обвинителен акт срещу подс. Д. за ТОВА, ЧЕ
за времето от месец септември 2015 година до месец април 2021 година
включително в гр. Търговище, след като бил осъден с влязло в сила на 27. 02.
2015 година съдебно определение № 259/19. 02. 2015 год. по гражданско дело
№ 73/2015 година на Районен съд - Търговище, с което била утвърдена
спогодба да издържа свой низходящ – Н. Д. Д., роден на 23. 09. 2012 година,
съзнателно не изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски –
38 вноски по 200 лева за месеците: септември 2015 година – юни 2016 година;
септември 2016 година – април 2017 година; май 2017 година; за времето от
месец юли 2017 година до месец ноември 2017 година, месеците септември,
октомври и ноември 2018 година, месеците февруари – юли 2019 година,
октомври 2019 година – месец април 2021 година, в размер на 7600 лева -
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Пред първостепенният съд производството било проведено по общия
ред. След като изслушал обясненията на подс. Д., показанията на св.
Николова и заключението на ВЛ, приобщавайки материалите по ДП №
636/2019 год. по описа на РУ – Търговище, съдът постановил присъда в
следния вид:
Подс. Д. бил признат за виновен в ТОВА,ЧЕ за времето от месец
септември 2015 година до месец април 2021 година включително в гр.
Търговище, след като бил осъден с влязло в сила на 27. 02. 2015 година
съдебно определение № 259/19. 02. 2015 год. по гражданско дело № 73/2015
година на Районен съд - Търговище, с което била утвърдена спогодба да
издържа свой нисходящ – Никола Димитров Д., роден на 23. 09. 2012 година,
съзнателно не изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски –
38 вноски по 200 лева за месеците: септември 2015 година – юни 2016 година;
септември 2016 година – април 2017 година; май 2017 година; за времето от
месец юли 2017 година до месец ноември 2017 година, месеците септември,
октомври и ноември 2018 година, месеците февруари – юли 2019 година,
октомври 2019 година – месец април 2021 година, в размер на 7600 лева –
поради което и на основание чл. 183, ал. 1 от НК му наложил наказание от
ПЕТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК
наказанието било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането
на присъдата в сила.
В тежест на подс. Д. били присъдани направените в производството
/досъдебно и съдебно/ разноски.
Обстоятелствата въз основа на които първостепенният съд изградил
фактическите, респ. правни изводи в най – общи линии са следните:
Подс. Д. и св. Николова заживели на семейни начала през м. юни 2010
година. На 23. 09. 2012 година се родил синът им Никола Д.. През месец юни
2014 година родителите се разделили. На 21 януари 2015 година те
2
депозирали молба пред Районен съд – Търговище за уреждане на
отношенията им относно упражняване на родителските права, режим на
лични отношения и плащане на месечна издръжка за детето. С влязло в сила
на 27. 02. 2015 година съдебно определение № 259/19. 02. 2015 година по
гражданско дело № 73/2015 година по описа на Районен съд – Търговище, с
което е утвърдена спогодба, според която подс. Д. бил осъден да заплаща
месечна издръжка на сина си в размер на 200 лева, чрез неговата майка и
законен представител – свидетелката Николова, предвид на това, че
родителските прана над детето били предоставени на нея, на адреса и в гр.
Търговище.
Макар и осъден, подс. не изпълнявал задълженията си, поради което се
наложило принудително събиране на дължими суми от съдебен изпълнител.
Въпреки това значителна част от задълженията си подс. не изпълнил. Една от
причините била честата смяна на месторабота.Така се натрупали големи
задължения за издръжка /като неизплатени вноски, респ. сума/, в следните
размери: не била заплатена издръжка за м. септември 2015 година, юни 2016
година, септември 2016 година, април и май 2017 година, юли – ноември 2017
година, септември, октомври и ноември 2018 година, февруари – юли 2019
година, октомври 2019 година – април 2021 година. Общо това били 38
месечни вноски, които съставляват общо неизплатена сума от 7600 лева.
Установено по делото е, че подс. по това време работел като готвач и главен
готвач в ресторанти в гр. София и гр. Варна по трудови договори с различни
работодатели. Наред с това притежавал идеална част от апартамент в гр.
Шумен, както и лек автомобил.
Това е фактическата обстановка приета от първостепенният съд, същата
не се спори, подкрепена е от убедителни доказателства, затова и настоящия
съд я кредитира изцяло.
Съдът приел за безспорно установено, че подс. Д. напълно съзнателно и
безпричинно /предвид липса на доказателства за обратното/ не изпълнявал
задълженията си през един продължителен период от време. Това негово
поведение изпълва както от обективна, така и от субективна страна състава на
чл. 183, ал. 1 НК –„който след като е осъден да издържа свой низходящ ……..,
съзнателно не изпълни задължението си в размер на повече от две месечни
вноски се наказва с лишаване от свобода до една година, или пробация“.
И тъй като е безспорно, че подс. Д. е баща на детето Никола, задължил
се е с влязла в сила спогодба /имаща сила на присъда/ да заплаща месечна
издръжка от 200 лева, не е изпълнявал това свое задължение съзнателно,
правилно съдът го е признал за виновен по така предявеното му с ОА
обвинение. Обстоятелството, че подс. е останал без работа по време на
пандемията, т. е. от м. март 2020 година, е без значение, защото по – голяма
част от неизплатените задължения са през период в който пандемия нямаше.
Друг е въпроса, че когато човек има ангажимент към свой низходящ – дете –
при желания ще намери начин да изпълни това свое задължение, въпреки, че
3
не работи по професията си. Все пак подс. Д. по това време е бил в
„Христова“ възраст, т. е. можел е да намери възможност да работи.
В тази връзка възражението на защитата за обективни причини подс. да
не работи, са неоснователни. Неоснователно е и направеното искане за
замяна на наказанието по вид – от „лишаване от свобода“ в „пробация“.
Естеството на търпене на наказанието „пробация“ предполага затруднения с
оглед, точно професията на подс. Д. и факта, че готвачи се търсят в големите
градове.
Колкото до наложеното наказание – „лишаване от свобода“ в размер на
ПЕТ МЕСЕЦА, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ
ГОДИНИ, въззивният съд намира така определеното наказание за правилно и
законосъобразно. Определено е под средния размер, определен е минимален
изпитателен срок. Все пак се касае за умишлено престъпление – подс. е
съзнавал задълженията си, но съзнателно не ги изпълнявал. Съдът намира, че
в този си вид наказанието ще осъществи целите си, както в индивидуален,
така и в генерален план.
С оглед на изложеното по – горе, въззивната инстанция намира, че
присъдата на Районен съд - Търговище не страда от пороци, правилна и
законосъобразна е и следва да бъде потвърдена, а жалбата, като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 20 от 15. 07. 2021 год.
постановена по НОХД № 372 по описа за 2021 год. на Районен съд -
Търговище, като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4