Решение по адм. дело №1689/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на А. Х. А. от [населено място], общ.Хасково, подадена чрез пълномощника му адв.В. Ч., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 8, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1847719 от 14.09.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед била немотивирана и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Обстоятелствената част на обжалваната заповед не кореспондирала с правното основание за налагането, а в разпоредителната част имало несъответствие между правното основание за определяне на срока за налагането на ЗПАМ и извършеното нарушение. Сочи се, че АУАН би съставен за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за прекратена служебно регистрация по чл.143, т.10 от ЗДвП, считано от 24.06.2025 г., което било индиция за нейната незаконосъобразност. Същата била недопустима и незаконосъобразна съгласно Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-97/2021 г.

Претендира се обжалваната заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя се навеждат допълнително и съображения, че не било доказано управляваният от последния автомобил да e бил с прекратена регистрация, тъй като на основание чл.18 – 18а от издадената на основание чл.140, ал.2 от ЗДвП Наредба на министъра на вътрешните работи, когато се прекратявала регистрация по искане на Гаранционния фонд, собственикът следвало да бъде уведомен от органите на полицията за това прекратяване, за което липсвали доказателства, а освен това автомобилът имал поставени на съответните места регистрационни табели и водачът притежавал валиден талон за регистрация.

Ответникът, младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково (Ц. Б. Б.) не ангажира становище по делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1847719 от 14.09.2025 г., издадена от Ц. Б. Б., на длъжност мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково, на основание чл.22 от ЗАНН, на А. Х. А. от [населено място], се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.З) ГГ) от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта е обоснована с това, че в [населено място], по [улица], в посока към [населено място], А. Х. А. управлява лек автомобил К. К. с регистрационен номер [рег. номер], собственост на „АТАВЕН-ЕЛЕКТРОСТРОЙ“ [населено място], като след извършена справка с РСОД и в масивите на МВР се установи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 24.06.2025 г. – не е регистриран по надлежния ред, с което е извършил: чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Видно от разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, А. Х. А. е получил препис от ЗППАМ №GPAM-1847719/14.09.2025 г. срещу подпис на 14.09.2025 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 25.09.2025 г., чрез ОДМВР Хасково, където е регистрирана под вх.№272000-18300 от същата дата.

Като част от административната преписка по делото е представен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №4493210, съставен на 14.09.2025 г. от Ц. Б. Б., на длъжност мл.автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково, в присъствието на свидетеля – очевидец И. И. Ч., срещу А. Х. А. от [населено място], общ.Хасково, за това, че на 14.09.2025 г., около 17:20 ч. в [населено място], по [улица], в посока към [населено място], управлява лек автомобил К. К. с регистрационен номер [рег. номер], собственост на „АТАВЕН-ЕЛЕКТРОСТРОЙ“ [населено място], като след извършена справка с РСОД и в масивите на МВР се установи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП от 24.06.2025 г. Посочено е, че с това А. Х. А. виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е посочено, че са иззети като доказателства 2 бр. рег.табели [рег. номер] и СРМПС *********. АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля. На дата 14.09.2025 г. АУАН е подписан и от нарушителя, който не е направил възражения по него.

Приложени са също писмени обяснения от А. Х. А. с дата 14.09.2025 г., в които същият посочва: „Поради някакво объркване от страна на застрахователя не знаех, че автомобилът няма застраховка.“

Приложена е Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застраховащ „АТАВЕН-ЕЛЕКТРОСТРОЙ“ ЕООД, [населено място], за МПС рег.№[рег. номер], със срок на договора от 00:00 ч. на 15.09.2026 г. От справката в ТРРЮЛНСЦ е видно, че „АТАВЕН-ЕЛЕКТРОСТРОЙ“ ЕООД, с [ЕИК] е с едноличен собственик на капитала и управител А. Х. А..

По делото е наличен и двустранно подписан Приемо-предавателен протокол, според който на 16.09.2025 г. А. Х. А. е получил от Сектор „Пътна полиция“ при ОДЗМВР Хасково СРМПС №********* и 2 бр. рег.табели с рег.№[рег. номер].

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

Според чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково. Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил, съобразно тяхната компетентност, изброените в 12 точки служители, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Според т.9 от същата заповед са оправомощени държавните служители от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

При липса на спор, че към момента на издаване на обжалваната заповед Ц. Б. Б. е младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, т.е. полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, същата попада измежду посочените в Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, предвид което е налице материалната, териториалната и персоналната компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му.

Като правно основание за издаването й в заповедта е посочен чл.171, т.1, буква „з“ гг) от ЗДвП. В разпоредбата на чл.171, ал.1, буква „з“ от ЗДвП (нова – ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

В разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП (изм.ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В процесната заповед е посочено от фактическа страна, че водачът А. Х. А. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, в нарушение на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП, а последната разпоредба, в действащата си редакция предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. В случая в заповедта не е извършено нормативно препращане към нито една от нормите, изброени в буква „з“, гг) на чл.171, ал.1 от ЗДвП.

Последното не би било достатъчно съществено нарушение, при словесното изписване на извършеното нарушение като управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, но в случая в съдържанието на оспорената заповед липсва друг, съществен реквизит, доколкото от фактическа страна не е посочена датата, на която А. управлява МПС с рег.№[рег. номер].

Липсата на посочена датата на извършеното нарушение, при липса и на изрично препращане към съдържанието на издадения на същия водач АУАН, напълно препятства възможността да бъде проверено дали наистина има извършено административно нарушение, дали същото представлява управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред – по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съответно дали последната разпоредба е била приложима и в коя своя редакция, както и дали към момента на извършването на административното нарушение въобще е била в сила нормата на чл.171, т.1, буква „з“ гг) от ЗДвП, на основание на която е приложена в случая принудителната административна мярка.

Изложеното прави безпредметно обсъждането и на допълнително наведените от пълномощника на жалбоподателя съображения относно недоказаност дали на А. е било съобщено за служебно прекратяване регистрацията на управляваното от него МПС. Само за пълнота следва да се отбележи, че това възражение намира нормативна опора в разпоредбата на чл.143, ал.10, изр.първо, предл.последно от ЗДвП, в редакцията й, предхождаща изменението с ДВ бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., като в последната редакция на нормата е отпаднал текста за уведомяване собственика на пътното превозно средство за служебно прекратяване на регистрацията въз основа на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането.

При липса на посочена дата, на която е било управлявано моторното превозно средство, за административния орган е обективно невъзможно да установи и докаже служебното прекратяване регистрацията на същото, както и е възпрепятствана съдебната проверка относно наличието на предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка.

Непълнотата в съдържанието на оспорената заповед е толкова съществена, че я прави немотивирана и представлява предпоставка за отмяната й само на това основание.

При този изход на спора, основателна по чл.143, ал.1 от АПК е своевременно заявената от жалбоподателя претенция за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от ответника, в размер на 10 лв. – внесена държавна такса [рег. номер]. – действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 25.09.2025 г.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1847719 от 14.09.2025 г., издадена от мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ Хасково, ОДМВР Хасково.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на А. Х. А., [ЕГН], от [населено място], общ.Хасково, разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението е окончателно.