Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 184 от 06.11.2012 година, постановена по НОХД № 715/2012 година великотърновският районен съд е признал подсъдимия Г. Е. М. за виновен, за това, че на 30.01.2012 година в гр.ПТ пред Д.М. – началник О.с.з. гр.ПТ съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание, съставен съгласно установения ред въз основа заявление на частно лице – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № * от 2007 година на Г.С. – нотариус с район на действие РС В. Т., в който било внесено невярното обстоятелство, че Й.М. продава на Г. Е. М. собствените си недвижими имоти (четири имота представляващи земеделски земи) по плана за земеразделяне на с.М., като от подсъдимия за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и на основание чл.316, вр.чл.314 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, като отложил изпълнението на същото за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Недоволен от присъдата останал Г. Е. М., който като я обжалва твърди, че същата е постановена в нарушение на закона, както и че наложеното му наказание е явно несправедливо. Окръжният прокурор счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна и предлага на съда да я потвърди изцяло. Жалбоподателят, лично и чрез упълномощения си защитник, поддържа жалбата така както е заведена. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства въз основа на които съдът е приел за безспорно установена фактическа обстановка. Пред въззивната инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства. Като обсъди събраните по делото доказателства въззивния съд намира за безспорно установено от фактическа страна следното: На 02.02.2007 година пред нотариус Г.С., вписана под № * в Нотариалната камара, с район на действие ВТРС бил сключен договор за покупко-продажба, при който свидетеля М. в качеството си на пълномощник на Й.М. продал на жалбоподателя М. четири недвижими имота – три ниви и едно лозе – всички по плана за земеразделяне на с.М.. За сделката бил съставен и подписан НА № * том І, рег.№ *, дело № * от 2007 година. При изповядването на сделката било представено пълномощно № * година на нотариус М.С. с район на действие РС П., съгласно което св.Х. бил упълномощен да представлява продавача М.. От удостоверение № * от година, издадено от нотариус С. е видно, че свидетелката М. не е била страна по нотариално производство при нотариуса, нито пък е заверявано пълномощно от нейно име под посочения номер. От същото удостоверение се установява, че под № * от общия регистър на нотариус С. е извършено нотариално действие – удостоверяване на подписи на лица, различни от посочените в пълномощното. На 07.02.2007 година жалбоподателят М. се явил в ОС „З. Г.” гр.ПТ с цел регистриране на два броя НА, между които и гореописания. Тъй като през този период в поземлената служба били констатирани случаи на продажба на земеделски земи, чрез използване на неистински или неверни пълномощни св.М. провела разговор със свидетелката М., при който последната заявила, че не е продавала земи и не е упълномощавала друго лице да се разпорежда с процесните имоти. Било образувано ДП № */2007 година, което приключило с одобрено от РС В.Т. споразумение, с което Х.И. М. бил признат за виновен да е извършил престъпление по чл.314, вр.чл.26 НК. В ДП жалбоподателят М. бил разпитван като свидетел на 03.05.2007 година, при което заявил, че е разбрал, че има проблем със закупени от него земи. Още преди разпита му като свидетел жалбоподателя бил уведомен от служителката М., както и от свидетеля Г., че представеното при изповядване на сделката пълномощно от М. е неистинско, и че собственичката на земите М. не го е упълномощавала да продава от нейно име. Въпреки, че е знаел за нищожността на НА в началото на 2012 година жалбоподателят предложил на свидетелите Е. Х.а и Г. К.за продажба земеделските земи на св.М.. За да получи необходимите за продажбата документи (скици и удостоверения за характеристиките на имотите) жалбоподателят отново подал заявление на 30.01.2012 година пред началника на ОСЗ ПТ св.М.за регистрация на НА. Към заявлението входирано под № */* година приложил копие от НА № * на нотариус Г.С.. Тъй като свидетелката М.разпознала жалбоподателя, отново провела разговор със свидетелката М. и отново получила информация от нея, че е не продавала земите си. Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и фактически не се оспорва от жалбоподателя. Същият не спори, че е извършил описаните по-горе действия, но заема становище, че към момента на подаването на заявлението е направил проверка в службата по вписванията и тъй като върху имотите не били наложени никакви възбрани решил, че може да ги продаде. Правилно и обосновано районният съд не е приел защитната теза на жалбоподателя за достоверна. Както бе посочено по-горе още през 2007 година той е бил запознат от свидетелите М.и Г., че представеното при изповядването на сделката пълномощно от св.М. е неистинско. Същото обстоятелство му е станало известно и по време на проведеното ДП, посочено по-горе, против св.М.. Правилно и обосновано районният съд е приел, че на 30.01.2012 година жалбоподателят е ползвал от о¶ициален документ с невярно съдържание, съставен по съответния ред въз основа на заявление на частно лице. Същият е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал, че използва документ с невярно съдържание и въпреки това го е употребил, за да докаже, че е собственик на посочените земеделски земи. С оглед на изложеното и въззивният съд намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.316, вр.чл.314 НК и правилно и обосновано е признат за виновен. При определяне на наказание районният съд е отчел всички обстоятелства, имащи значение за това. Пред въззивната инстанция не се сочат други обстоятелства и от събраните по делото доказателства въззивния съд не установява такива. Поради изложеното съдът намира определеното на жалбоподателя наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца за законосъобразно и справедливо, съответстващо както на обществената опасност на деянието, така и на обществената опасност на дееца. Правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл.66 НК и отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. При извършената проверка на присъдата по реда на чл.314 НПК въззивният съд не констатира процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд в кочаството си на въззивна инстанция Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 184 от 06.11.2012 година, постановена по НОХД № 715/2012 година от Великотърновският районен съд като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |