№ 155
гр. Варна, 06.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100502480 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
Въззивникът Д. Р. Д., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Г. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна ИЗГРЕВ 500 ООД, редовно призована,
представлява се от адв. С. И., редовно упълномощена и приет от съда
отпреди.
Вещото лице В. Й. Ц., редовно призована, не се явява.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване
на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1,
пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и
разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:
1/ Въззивна жалба на Д. Р. Д. срещу Решение № 1580 от 10.05.2023г.
по гр.д. № 2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав, с което на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да се извърши съдебна делба на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО „Траката“, ул. "Осма" № 106, м.
„Фатрико дере“, съставляващ ПИ с идентификатор 10135.2520.1949 по
КККР на гр. Варна, м. „Фатрико дере", с площ от 590 кв.м., съгласно скица, а
по документ за собственост 600 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, представляващо ПИ № 3303, идентичен с имот с пл. № 1949 в кв. 106
по плана на гр. Варна, при граници по скица: 10135.2504.41, 10135.2520.1948,
10135.2564.1177, 10135.2520.5045, 10135.2520.1951, 10135.2520.7049,
10135.250430, а по документ за собственост: имоти с пл. №№ 1947, 1948,
1951, 5045 и път, ведно с изградената в имота, еднофамилна жилищна
сграда на два етажа с идентификатор 10135.2520.1949.1, с площ по скица
141 кв.м., а по акт за узаконяване състояща се от две жилища, на две нива със
ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв.м., брой надземни етажа -2, между съделителите и
при квоти за всеки от тях, както следва:
2/3 ид.ч. за „Изгрев 5000“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. “Ген. Колев“ № 50, ет. 1, ап. 2 и
1/3 ид.ч. за Д. Р. Д. с ЕГН **********, като съсобствеността между
страните е възникнала на основание възлагане с Постановление за
възлагане от 10.05.2021г. по изп.д. № 20118070400206 на ЧСИ и договор
за покупко- продажба по НА № 26/2002г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, а
евентуално за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението, както и постановяване при допуснати съществени процесуални
2
нарушения. Оплакванията са обосновани с твърдения за липса на обсъждане в
пълнота на заявените от въззивника възражения в отговора на исковата
молба; липса на задълбочено обсъждане на събраните в хода на делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, водещо до липса на мотиви;
непроизнасяне по възраженията за пороци на ипотечния акт – към момента на
сключването му длъжниците не са били собственици изцяло на имота, не е
съществувала яснота относно собствеността на имота, както и липсва пълна
идентичност между ипотекиран и продаден имот, които пороци по същество
обуславят недействителност на ипотеката, съответно и на последвалата
публична продан. От друга страна е заявено възражение за перемиране на
изпълнителното дело, по което е проведена проданта и възлагането на имота,
а след няколко нестанали продани, взискателят не е поискал своевременно
нова продан, поради което имотът е следвало да бъде „свален“ от изпълнение.
Цитираното в решението ТР № 4/2017г. е неотносимо към настоящия спор,
доколкото касае само страните в изпълнителния процес, а не и третите лица,
каквото качество има въззивникът. Подадената от него жалба срещу проданта
е била оставена без разглеждане от ВОС, като по логиката на ВРС той не се
ползва с никакъв инструмент за защита, което е противно на основния ни
закон и законодателството като цяло. Моли в тази връзка обжалваното
решение да се отмени.
В отговор на жалбата „Изгрев 5000“ ООД, представлявано от
управителите оспорва доводите в жалбата като неотносими по делото.
Твърди, че по същество се оспорва валидността на проведената публична
продан на процесните имоти, които оспорвания са процесуално недопустими.
Ответникът не разполага с избрания от него процесуален ред за защита на
свои ипотечни права в настоящото производство, поради ограничението по
чл. 496, ал. 3 вр. чл. 490 от ГПК, поради което е и прекратено като
недопустимо инициирано от него производство пред ВОС. Посочва, че
действителността на публичната продан може да бъде оспорена само когато
имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава или при невнасяне
на цената, не и поради липса на „пълна тъждественост“ между ипотекиран и
продаден имот; настъпила перемпция по изп.д. , по което е проведена
проданта, както и от трето лице по изпълнението, но не и чрез възражение в
делбено производство на имота. Правилно е отхвърлено като неоснователно
възражението на ответника за липса на идентичност между процесните имоти
3
и продадените на публична продан ипотекирани имоти, част от които е
придобило дружеството на основание възлагане. Решаващото съображение на
ВРС в тази насока е възприемане по реда на чл. 202 от ГПК само на
фактическите констатации на вещото лице по допуснатата СТЕ за наличие на
разлики в площта на процесния имот и сграда с ипотекираните, които се
дължат на отразяване в КК, а различието в номерата на съседите се дължи на
различни информационни източници. Следователно не е налице липса на
мотиви по правния извод за идентичност на имотите. По тези съображения е
отправено искане за постановяване на решение, с което обжалваното решение
да се потвърди като правилно и законосъобразно постановено.
2/ Въззивна жалба на „Изгрев 5000“ ООД, представлявано от
управителите срещу Решение № 3409 от 24.10.2023г., с което по реда на чл.
250, ал. 1 от ГПК е допълнено Решение № 1580 от 10.05.2023г. по гр.д. №
2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав, като на основание чл. 344, ал.
2 от ГПК е отхвърлено предявеното от „Изгрев 5000“ ООД, ЕИК *********
срещу Д. Р. Д. с ЕГН ********** искане за осъждане на ответника да заплаща
на ищеца сумата от 1000 лева, месечно, представляваща обезщетение срещу
ползването на описания общ жилищен делбен имот съобразно правата му в
съсобствеността до окончателното извършване на делбата.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон,
както и необоснованост. Съдът не е съобразил установените по делото факти,
както и заключението на СОЕ, както и изявленията на ответника,
обективирани в протокол за въвод във владение от 12.05.2022г. по изп.д. №
20118070400206, както и направени по делото. Съдът не е отчел данните по
делото относно невъзможността второ ниво на жилищната сграда, на което са
разположени единствения санитарен възел, баня и кухня в сградата да бъде
ползвано съвместно от страните, съобразно правата им в съсобствеността; че
всички помещения, разположени на второ ниво се ползват се ползват само от
ответника и членовете на неговото семейство; че достъпа до него е ограничен
от последните; че ищецът няма ключ от входната врата на второ ниво, а
помещението от първо ниво не отговаря на изискванията за жилище по
смисъла на ЗУТ, поради липса на санитарен възел, баня и кухня, поради което
4
не може да ползва за живеене, съобразно предназначението на сградата за
жилищни нужди. Дружеството – съделител има свободен достъп само до
парцела, в който е изградена жилищната сграда и първо ниво на сградата,
което обаче съставлява едно помещение без изводи за мръсен канал и
помещение със санитарен възел, чиста вода и т.н. По претенцията на
неползващия съделител за получаване на обезщетение, поради лишаването му
от ползване, съдът е обвързан от искането и е следвало да включи и преценка
за липса на такава възможност. Ето защо възраженията на ответника, че не е
създавал пречки за ползването и не възразява ищецът да ползва жилищната
част на първо ниво са неотносими към искането за постановяване на
привременни мерки и към възникването на правото на обезщетение по реда на
чл. 344, ал. 2 от ГПК на неползващия съсобственик. Обезщетението по този
ред се дължи на неползващия съсобственик без оглед на това дали с
поведението си другият съсобственик му пречи да ползва имота, респ. дали
му е предоставил възможност да ползват заедно общия имот. С оглед
предназначението на делбения имот /жилищна сграда/ и неговите технически
характеристики; липсата на спор по делото, че ищецът не разполага с ключ за
второ ниво, както и невъзможността това ниво да се ползва съвместно от
двамата съделители, обуславят извод за основателност на искането.
Ползването на второ ниво не може да бъде разпределено между страните, а
съгласно удостовереното от ЧСИ е налице отказ за предоставяне на достъп до
второ ниво от жилищната сграда, поради което неправилно ВРС в
обжалваното решение отхвърлил искането. Поради изложеното е отправено
искане решението да се отмени, като вместо него да се постанови решение, с
което искането за определяне на привременни мерки да бъде уважено.
В отговор на жалбата Д. Д. оспорва съображенията в нея. Твърди, че
делбеният жилищен имот е двуфамилен, състои се от две жилища с входове
от противоположните страни на сградата, на две различни нива. Пред първото
ниво е налице помощна сграда, съставляваща санитарен възел /баня-тоалет/ и
склад, както и още един отделен склад, предназначен за ползване именно от
обитателите на първо ниво. Никой не пречи на ищеца да обособи и вътрешен
такъв, да направи преустройство на етажа, да го ползва и т.н. Ищецът е
въведен в това жилище, има свободен достъп до мота, като никой друг не
ползва помощните постройки, нито го възпрепятства да ги ползва. Посочва,
че по никакъв начин не лишава ищеца от ползване, като неползването е по
5
воля на съсобственика. Моли в тази връзка жалбата да се остави без
уважение, а решението на ВРС в тази част – потвърдено като правилно.
По делото е постъпила и жалба от Д. Р. С. срещу Решение № 1580 от
10.05.2023г. по гр.д. № 2926/2022г. по описа на ВРС, XXХI-ви състав в частта
му, с която делбеният имотът се описва по КК и документ за собственост без
да се посочат координатите на точките определящи границите на имота и
сградата, а те са основни кадастрални данни, както и срещу протоколно
определение по протокол № 1976/11.04.2023г., с което немотивирано му е
определено възнаграждение от съда в качеството му на вещо лице и му е
предаден РКО за сумата от 300 лева, различна от определената в
представената от него справка в размер на 1291.50 лева.
В отговор на жалбата „Изгрев 5000“ ООД изразило становище за
процесуална недопустимост на жалбата като подадена от лице, което не
притежава качеството страна по делото, нито на лице с установен по делото
правен интерес от оспорване на съдебното решение. Отправено е искане
жалбата да се остави без разглеждане.
АДВ. Г.: Поддържам въззивната жалба на доверителя ми, оспорвам
жалбата на насрещната страна. Нямам възражения по доклада.
АДВ. И.: Оспорвам въззивната жалба на въззивника, поддържам
отговора на същата. Поддържам въззивната жалба на довереното ми
дружество, в частта на решението на първоинстанционния съд. Нямам
възражения по доклада.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата на 01.02.2024г. молба от вещо лице
В. Й., обективираща изявлението и, че не е изготвила заключение по
́
поставената и задача, поради служебна ангажираност и пътуване извън гр.
́
Варна. Моли производството по делото да бъде отложено за друга дата за
представяне на заключение по допуснатата СТЕ.
АДВ. Г.: Не се противопоставям да бъде отложено производството по
делото, като се даде възможност на вещото лице да изготви заключение. За
удобство на вещото лице предоставям телефонен номер на бащата на
въззивника Д. Д., а именно: 0899/941-111- Р. Д., с оглед осъществяване на
оглед на имота. Когато се извършва експертизата е желателно вещото лице да
6
съобрази и пристройките, които са в долната част на двора, където е въведена
насрещната страна, тъй като в тази, която е най- близко до сградата, има
изграден санитарен възел, който е отпреди.
АДВ. И.: Не възразявам да се даде възможност на вещото лице да
изготви заключение. Считам, че тези пристройки, за които говори
процесуалния представител на въззивника, не са предмет на постановлението
за възлагане, с което дружеството се легитимира като съсобственик на имота,
поради което моля задачата да остане във вида, посочен от съда в
определението.
СЪДЪТ, с оглед постъпилата молба от вещото лице,
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на вещото лице В. Й. да изпълни поставената задача и да
депозира заключение по делото в указания му срок, като при повторно
ставане на причина за отлагане на делото, предупреждава същото, че ще му
бъде наложена глоба в размерите, посочени в ГПК.
При изготвяне на заключението си вещото лице да съобрази поставената
по делото задача на експертизата.
За събиране на така допуснатото доказателство, което е необходимо за
изясняване на спорните отношения по делото и което не може да се събере в
днешно съдебно заседание по независещи от страните причини, на основание
чл. 273 вр. чл. 148, изр. 2 от ГПК съдът приема, че са налице предпоставки за
насрочване на ново заседание за изготвяне на заключение по допуснатата
съдебно- техническа експертиза. За целта производството по делото следва да
се отложи за друга дата и час.
Ето защо, СЪДЪТ
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 27.02.2024г. от 09:30 часа, за когато страните са
редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице В. Й., с дадените днес от съда указания.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
7
09:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8