№ 1759
гр. С., 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110142256 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ............., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът С. П. Д., ЕГН ********** и
адрес гр. С., ..........., с дял 3/4 от задълженията за имота, дължи следните суми: 516,62 лв.
цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за периода от 28.03.2024г. до изплащане на вземането, 67,96 лв. мораторна
лихва за периода от 15.09.2022г. до 18.03.2024 г., 33,36 лв. цена на извършена услуга за
дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от
28.03.2024г. до изплащане на вземането, 6,97 лв. мораторна лихва за периода от 16.07.2021г.
до 18.03.2024 г., и че ответникът Б. С. Д., ЕГН ********** и адрес гр. С., ..........., с дял 1/4,
дължи сумите: 172,21 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 28.03.2024г. до изплащане на
вземането, 22,66 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 18.03.2024 г., 11,12 лв.
цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва за периода от 28.03.2024г. до изплащане на вземането, 2,32 лв. мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 18.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18579/24 г. на СРС. Поддържа, че
ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като съсобственици на
топлоснабдявания имот – апартамент 11 в гр.С., ............ Твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил
за процесния период в имота на ответниците топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена
1
от тях. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършено от Д. ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят вземанията,
признати със заповедта, срещу която ответниците възразили, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
предявените искове. Оспорват наличието на облигационно правоотношение по продажба на
топлинна енергия поради липса на съгласие на етажната собственост за присъединяване към
топлопреносната мрежа и на сключен договор при общи условия, тъй като последните не
пораждат действие за ответниците. Оспорват наличието на договорно правоотношение с
фирмата за дялово разпределение поради изтичане срока на договора. Оспорват доставката
на ТЕ в посочените количества и стойност и законосъобразното въвеждане на абонатната
станция в експлоатация. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
В случая от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот, сключен
2
на 25.10.89 г., се установява, че С. Д. и Е. Д.а придобили апартамент № 11 в гр. С., ............ Е.
Д.а починала на 18.2.2012 г. и оставила за наследници преживял съпруг С. Д. и син Б. Д..
всеки с дял 1/2 от наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се
придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на
наследството. След като ответниците не твърдят да са направили отказ от наследството, след
смъртта на наследодателя са придобили съответна част от правото на собственост върху
процесното жилище. Така съсобственици са станали С. Д. и Б. Д., с дял съответно 3/4 и 1/4
от имота. Съответно, те са клиенти на топлинна енергия, доставяна в имота, и между тях и
ищеца е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните,
съответно са задължени за заплащане стойността на доставената ТЕ, съобразно дела си от
съсобствеността.
За установяване доставянето на топлинна енергия са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет и заключение на съдебно-техническа експертиза. От заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че за процесния период в сградата, в която
се намира имотът, е доставяна и начис. топлоенергия само за топла вода, като при
отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за
топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна
енергия, извършено от ФДР. В процесния имот няма отоплителни тела. Има водомер за
топла вода, по който се отчита разходът, но през процесния период няма потребление на
топла вода. Начис. е топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпреде. между
всички потребители пропорционално на отопляемия им обем. Сградната инсталация в
сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в
ползите и тежестите от нея. Не се твърди и доказа да е заявена рекламация срещу
извършеното дялово разпределение за имота в установените срокове. Следователно, през
процесния период в имота е доставена топлинна енергия, като съгласно заключението на
вещото лице по СТЕ, стойността й възлиза на 688.83 лв., от които С. Д. дължи 516.62 лв., а
Б. Д. – 172.21 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
3
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици и от
продавача на Т. с. с договор, сключен през 2002 г. а от 2020 г. – на Д. ЕООД въз основа на
договор с ищеца от 3.6.2020 г. Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно представеното по
делото извлечение по абонатен номер възлиза на 44.48 лв., от които задълженията са
съответно 33.36 лв. и 11.12 лв.
Доколкото не се представиха доказателства за плащане на задълженията за топлинна енергия
и дялово разпределение, исковете за тях следва да се уважат в цялост.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от
15.09.2022г. до 18.03.2024 г., на 90.62 лв., от които искът следва да се уважи за 67.96 лв.
срещу С. Д. и за 22.65 лв. срещу Б. Д..
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 75 лв., депозит в.л. 380 и юрисконсултско възнаграждение 100
лв., дължими са 548.81 лв., от които С. Д. дължи 411.61 лв., а Б. Д. - 137.20 лв. В заповедното
производство са дължими са 74.16 лв. – съответно 55.62 лв. и 18.54 лв.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С., ............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. П. Д., ЕГН ********** и адрес
гр. С., ..........., дължи сумите: 516,62 лв. цена на доставена топлинна енергия в апартамент 11
в гр.С., ..........., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 28.03.2024г. до изплащане на вземането, 67,96 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 18.03.2024 г., 33,36 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 28.03.2024г.
до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18579/24 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,97 лв. за периода от
16.07.2021г. до 18.03.2024 г.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. С., ............., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че Б. С. Д., ЕГН ********** и адрес
гр. С., ..........., дължи сумите: 172,21 лв. цена на доставена топлинна енергия в апартамент 11
в гр.С., ..........., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
периода от 28.03.2024г. до изплащане на вземането, 22,66 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2022г. до 18.03.2024 г., 11,12 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 28.03.2024г.
до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 2,32 лв. за периода от 16.07.2021г. до 18.03.2024 г.
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН ********** и адрес гр. С., ..........., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ............., на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата от 411,61 лв. разноски в исковото производство и сумата от 55,62 лв. разноски
в заповедното производство.
ОСЪЖДА Б. С. Д., ЕГН ********** и адрес гр. С., ..........., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. С., ............., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 137,20 лв. разноски в исковото производство и сумата от 18,54 лв. разноски в
заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Д.” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5