№ 23402
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря Й.С.Д
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110100617 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД против П. Х. М. и
М. М. М.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно
връчени на ответниците, като в указания срок са постъпили отговори на исковата
молба.
Ищецът Т С” ЕАД-гр.София твърди, че между него и ответниците, като
собственици на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди по отношение на следния
имот: апартамент №8, находящ се адрес, с абонатен № ....... Твърди, че за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия на ответниците, но
последните не били заплатили дължимата за това цена в общ размер от 1513,29 лв.,
както и сумата в размер на 39,33 лева за услугата „дялово разпределение“ за периода
м.07.2020 г. до м.04.2022 г. Ответниците дължали и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава в размер на 228,17 лв. за периода от 15.09.2021 г.-10.08.2023
г., както и сумата от 9,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
15.09.2020 г. - 10.08.2023 г. в размер на законната лихва за забава върху сумата
дължима за дялово разпределение.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в
гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „М“ в сила
от 10.07.2016 г., според които клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
1
отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само след
издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им
в 45-дневен срок. Ответниците използвали доставената им топлинна енергия през
процесния период. До момента обаче не били погасили задълженията си.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „Т С“ ЕООД. Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т С” ЕООД, на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били
издавани такива изравнителни сметки.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните
суми, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 48425/2023 г., по описа на СРС, 35
състав, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците. Поради
подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, на заявителя било указано, че може
да предяви иск за установяване на вземането си.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено, че всеки от ответниците му дължи по 1/ 2 част от горепосочените суми
или сумите, както следва: 1) сумата в размер на 756,65 лева, представляваща цена за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, 2) мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 10.08.2023 г. в размер на 114,08 лева, 3) цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 19,66 лева за периода от
01.07.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 29.08.2023г. до
изплащане на вземането, както 4) мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 10.08.2023 г. в размер на 4,53 лева, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
48425/2023 г. на СРС, 35 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба, с
които оспорват исковете. Оспорва се възникването на облигационно отношение между
страните, тъй като не се установявало ответниците да са собственици на
топлоснабдения имот. Не се оспорва, че процесният имот е топлоснабден и че ищецът
е доставял топлинна енергия за процесния период на обща стойност 1513,29 лева
според издадените от ищеца фактури, както и че ответниците не са заплатили в срок
цената за доставената топлинна енергия. Не се оспорва и, че третото лице-помагач е
извършвало услугата дялово разпределение. Според ответниците обаче, ищецът не
2
може да претендира възнаграждение за услугата дялово разпределение. Считат, че
претенцията не се установява по основание и размер. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност за сумите за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г. съобразно
фактури, издадени от ищеца. Оспорват се и исковете за мораторна лихва. Претендират
се разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД изразява становище,
като поддържа, че предявените искове са основателни. Сочи, че дяловото
разпределение за процесния период е извършвано в съответствие с действащите за
периода нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно и субективно кумулативно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ, съотв. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска
за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на
спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза на спорната сума.
Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №..., том III, рег. №...., дело №428/2015 г. на нотариус М.Г, с район
на действие района на Софийски районен съд, с който С.И.С и С.И.С продават на П. Х.
М. и М. М. М. следния свой собствен недвижим имот: апартамент №8, находящ се
адрес
Представен е и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот №16, том I, рег. №1333, дело №14 от 2017 г. на нотариус Ц.Г, с който
П. Х. М. и М. М. М. учредяват ипотека в полза на „Б Д“ ЕАД върху горепосочения
имот като обезпечение за отпуснат в полза на П. М. банков кредит.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
3
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Съобразно мотивите на задължителното за съобразяване от настоящата съдебна
инстанция Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред
на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване
на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот
при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
С оглед така изложените съображения и като взема предвид представения по
делото договор за покупко-продажба на недвижими имоти, съдът намира, че през
процесния период м.05.2020 г. - м.04.2022 г. именно ответниците са били собственици
на процесния недвижим имот. Същият е придобит от тях през 2015 г., като няма данни
по делото, нито твърдения след придобиването ответниците да са се разпоредили с
него в полза на трето лице. Доколкото в придобивното основание не са посочените
квотите, при които всеки от ответниците придобива собствеността върху недвижимия
имот, следва да се приеме, че всеки от тях е придобил по 1/ 2 идеална част от правото
на собственост върху вещта, предмет на сделката.
Ето защо се налага извод, че ответниците имат качеството на битови клиенти
4
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а
ответниците дължат заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за
договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответниците като
собственици на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явяват
страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба. Следва да се отбележи,
че обстоятелството кога и на кого е открита партида при ищцовото дружество е
ирелевантно, доколкото в разглеждания случай същата има само счетоводно значение
и не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Това е така, тъй като
чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на
топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите
са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право
на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „Т С“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Предвид направеното от ответниците признание в подадения от всеки от тях
отговор на исковата молба, с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че за процесния период стойността на доставената до имота топлинна
енергия е именно претендираната сума в размер на 1513,29 лева.
Относно дължимостта на сумата в размер на 39,33 лева за услугата дялово
разпределение за периода м.07.2020 г. - м.04.2022 г. съдът намира следното. По делото
се установява от приетите дялови разпределения и документи за отчет, че
потребителите са допускали представителите на третото лице-помагач да отчитат
5
уредите за индивидуално измерване и то е извършвало дяловото разпределение на ТЕ
на адреса, с което фактически страните са потвърдили обвързаността си от договора за
топлинно счетоводство. На следващо място, съгласно чл. 139б ЗЕ (в редакция след
изменението с ДВ бр. 74/2006 г.), потребителите в сграда етажна собственост избират
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение. За резултатите от избора потребителите уведомяват писмено
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая не се
твърди и не се установява етажните собственици да са уведомили ищеца, че дяловото
разпределение няма да се извършва вече от това лице.
Относно дължимостта на сумите за дялово разпределение, които според
ответниците не се дължат, тъй като не ищецът, а друга фирма води отчетността за
дяловото разпределение, то съдът излага следните мотиви:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 от Общите условия за продажба
на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение
се определя от Продавача на топлинна енергия и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице
помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение. По силата на чл. 12, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за
продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително
независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение,
а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ
между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение
се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 4, т.
8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение, само условията
и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона.
Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/
6
да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази
цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както е и без значение дали
общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите
за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за
дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство
не се оспорва, а са и налице писмени доказателства в тази насока.
Цената на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м. 04.2022
г. в размер на 39,33 лв. се установява от представената от топлофикационното
дружество справка за задълженията на абонат №........ Доколкото от всеки от
ответниците се претендира сумата в размер на 19,66 лева – за главница за дялово
разпределение за периода м.07.2020 г. - м.04.2022 г., то исковете за главница за дялово
разпределение са изцяло основателни.
Ето защо съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен
начин потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за
исковия период.
За задълженията за главници за исковия период, ответниците дължат обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Исковият период на претендираната главница е от м. 05.2020 г.
до м.04.2022 г. Към посочения период са действали Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР. Според чл. 32, ал. 2 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В клаузите на
чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия е предвидено правото на продавача да начисли и
получи обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32,
ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2, от деня на забавата до момента на
7
заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. С оглед изложеното се налага
извод, че поставянето на потребителя в забава не е обусловено от публикуване на
фактурата на интернет-страницата на дружеството. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на фактурите на интернет-страницата на ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното, доколкото ищецът се легитимира като кредитор на
главни вземания в размер на претендираната сума от 1513,29 лв., то акцесорната
претенция се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2021 г. до
10.08.2023 г. и възлиза в общ размер на 224,62 лв., изчислен на основание чл. 162 ГПК.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 39,33 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Същевременно възражението на ответниците /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е неоснователно. Съгласно Тълкувателно
решение от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, при съобразяване разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
8
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и предвид датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда–
29.08.2023 г., съдът намира, че вземанията за главница и лихва, изискуеми до
20.06.2020 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по давност /за главницата до м.04.2020 г.
вкл./.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която размерът
на задължението за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.06.2020 г., след
извършено изравнение на база отчет от дружеството извършващо дяловото
разпределение, е в размер на 38,19 лева.
Следователно размерът на непогасените вземания съгласно изчисленията на ССчЕ
и на основание чл.162 ГПК възлизат на 1475,10 лв.- главница за топлинна енергия за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., а размерът на законната лихва върху
непогасената по давност главница е в размер на 218,69 лева, изчислена на основание
чл. 162 ГПК. От посочените суми всеки от ответниците дължи по 737,55 лева – за
главница за топлинна енергия, както и 109,34 лева – мораторна лихва върху
непогасените по давност главници за периода 15.09.2021 г.-10.08.2023 г., до които
размери исковете се явяват основателни. За разликата над посочените размери
исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия, исковете следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и ищеца, и ответниците.
Ищецът претендира заплащането на съдебни разноски за държавна такса в размер
на 78,13 лева, както и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда.
Предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение, дължимо на ищеца, е в размер
на 100 лева. Претендират се и разноските за заповедното производство в размер на
35,80 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в размер на 172,48 лева – за
исковото производство, както и 83,08 лева – за заповедното производство, като всеки
от ответниците дължи по 1/ 2 от тази сума.
Процесуалните представители на ответниците претендират заплащането на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 800 лева за всеки от тях за
осъществена в полза на всеки от ответниците безплатна правна помощ в
производството по ч.гр.д. № 48425/2023 г. по описа на 35 състав на СРС, както и в
настоящото производство по гр.д. №617/2024 г., като за всяко от производствата се
претендира сумата в размер на 400 лева.
Съдът намира, че в полза на адв. И. Н. – процесуален представител на
9
ответницата М. М., и в полза на адв. С. К. – процесуален представител на ответника
П.М, дължимото възнаграждение за осъществената в полза на ответниците защита по
заповедното производство, изразяваща се в подаване на бланкетно възражение по чл.
414 ГПК, е в размер на по 50 лева. За осъществената безплатна правна помощ в
исковото производство, съдът намира, че минималният размер от 400 лева е
справедлив и обоснован, предвид което общото справедливото възнаграждение за
всеки от адвокатите е в размер на 450 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете,
в полза на адв. Н. и на адв. К. следва да бъде присъдена сумата от по 14,27 лева.
В полза на ответника П.М следва да бъдат присъдени разноски за заплатен
депозит за съдебно-счетоводна счетоводна експертиза, които съобразно отхвърлената
част от исковете, предявени срещу него, възлизат на сумата в размер на 4,76 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ........
срещу П. Х. М., ЕГН:********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: 1) сумата в размер на 737,55 лева, представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, 2) мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 10.08.2023 г. в размер на 109,34 лева, 3) цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 19,66 лева за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №48425/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
747,09 лева до пълния претендиран размер от 756,65 лева – главница за топлинна
енергия, както и за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. като погасен по давност, за
разликата над уважения размер от 109,34 лева до пълния предявен размер от 114,08
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, както и за сумата в
размер на 4,53 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ........
срещу М. М. М., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както
10
следва: 1) сумата в размер на 737,55 лева, представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, 2) мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 10.08.2023 г. в размер на 109,34 лева, 3) цена на извършена услуга за
дялово разпределение в размер на 19,66 лева за периода от 01.07.2020 г. до 31.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 29.08.2023г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №48425/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 35 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл.
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
747,09 лева до пълния претендиран размер от 756,65 лева – главница за топлинна
енергия, както и за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г. като погасен по давност, за
разликата над уважения размер от 109,34 лева до пълния предявен размер от 114,08
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, както и за сумата в
размер на 4,53 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. Х. М., ЕГН:********** и М.М.М., ЕГН: ********** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ........ всеки по 1/ 2 част от следните
суми: 172,48 лева – разноски за исковото производство, както и 83,08 лева – разноски
за заповедното производство по ч.гр.д. №48425/2023 г. по описа на Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК: ........ на основание чл. 38 ЗАдв да заплати на адв. И.
Н. сумата в размер на 14,27 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза
на ответника М. М. безплатна правна помощ в настоящото производство и
производството по ч.гр.д. №48425/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК: ........ на основание чл. 38 ЗАдв да заплати на адв. С.
К. сумата в размер на 14,27 лева – адвокатско възнаграждение за осъществена в полза
на ответника П. М. безплатна правна помощ в настоящото производство и
производството по ч.гр.д. №48425/2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК: ........ на основание чл. 38 ЗАдв да заплати П. Х. М.,
ЕГН: ********** сумата в размер на 4,76 лева – разноски за депозит за допусната по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12