Решение по дело №308/2020 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 118
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 21 октомври 2020 г.)
Съдия: Мария Йорданова Дучева
Дело: 20202110200308
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 11824.09.2020 г.Град Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – АйтосIV състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20202110200308 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на И. И. И. , ЕГН: **********, адрес: ***, против НП
19-0335-000229/ 22.07.2020г. на Началник Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-Р.. Със същото е
ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение по 103 ЗДвП, за което на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.и „лишаване от право да управлява
МПС ” за срок от 6 мес.
Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.
Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си
въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и
процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/.
В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на
посочените основания, а също така въвежда нови такива. В о.з.с. жалбоподателят моли
НП да бъде отменено, т.к. наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС
” би станало причина да остане без работа.
Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява
становище по жалбата и НП.
Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на
адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
1
На 31.01.2019г около 22,20ч в с.П., ***,общ.Р. по време на изпълнение на служебните си
задължения свид. Б.С. и К. К. видели към тях да се задава л.а.марка „***”, модел „***”, рег.
№***. Свид. К. направил знак на водача със стоп палка и фенерче, за да го спре за проверка.
Първоначално водачът намалил скоростта , но когато се приближил към свид.К. ускорил
рязко скоростта на движение и потеглил в посока към с.С.. свид. Б.С. и К. К. последвали
автомобила до границите на района и успели да запишат рег.номер. Проверка в базата
данни на МВР показала,че автомобила е собственост на жалбоподателя И.И.. Свид.В.
изпратил докладна до съответното РУ в гр.Б. с цел да се установи дали собственика на
автомобила е бил водач в процесната вечер. В изпълнение на това жалбоподателят
собственоръчно попълнил декларация по ЗМвР, в която потвърдил че той е управлявал
автомобила в нощта на 31.01.2019г
При тези факти и при наличие на доказателства относно авторството на нарушението свид.
В. съставил АУАН № 023078/14.03.2019г на нарушителя И.И.. В графата за възражения от
въззивника саморъчно било вписано , че няма възражения.
На 22.07.2019 г. въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от
полицейските служители фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото -
показанията на свид. А. В., Б.С. и К. К.. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на
формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др.
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и
откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на
свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е от части основателна, по следните съображения:
2
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за
необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в
хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените
законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва
също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните
норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са
спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в
хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган
не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП
следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени
са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие
с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на
нарушителя на 29.07.2020г съгласно отбелязването направено в текста на НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
3
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на
чл.34 ЗАНН.
Относно твърдяното нарушение по чл.103 ЗДвП , съдът констатира че от събраните гласни
доказателства - показания на свидетелите, кореспондиращи и потвърждаващи отразените в
АУАН констатации, нарушението се доказва изцяло.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и
субективна страна жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП,
съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране
от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на
посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
разпореждания. Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието "подаден сигнал за спиране",
поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от ЗДвП. Тази
разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със
стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно
подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да
спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През
нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.
Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал
само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил
или мотоциклет. Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е
необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен
орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото за спиране; на трето
място следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият
сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и на четвърто място,
водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното
платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите разпореждания. При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема
жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано по несъмнен начин. От
показанията на свид.К. и С. става ясно, че сигнала е бил подаден в тъмната част на
денонощието,но е бил използвано и фенерче, което е било предпоставка жалбоподателят да
го възприеме. Обективно не е имало пречка И. да разбере, че е обект на проверка. За това
сочат и действията му- първоначално е предприел действия да спре и се е приближил до
контролните органи, но в последствие ускорил скоростта и се отдалечил.
Настоящата съдебна инстанция възприема, че контролните органи съвестно са изпълнили
указанията на ЗДвП и че обективни пречки да бъде възприет сигнала не са били налице.В
контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя И. за
извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП е доказано по несъмнен начин, тъй като
събраните доказателства са достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаното в НП
4
административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен към административно-
наказателна отговорност за него.
При преценка на наложеното наказание, съдът съобрази, че същото не кореспондира с
разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, т.к. като не е отчетена степента на обществена опасност на
нарушителя и на нарушението. Видно от представените доказателства АНО не твърди
жалбоподателят да има множество предходни нарушения или изобщо да има други
нарушения и в същото време му е наложил наказание към максималния размер. В тази
връзка съдът счита, че по-правилно в случая би било адм.наказание „глоба “ в размер на 150
лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“, което е към средния
размер и по-точно отразява степента на обществена опасност и характера на нарушението.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление НП 19-0335-000229/ 22.07.2020г. на Началник
Група към ОД МВР-гр.Б., РУ-Р. ,с което на И. И. И. , ЕГН: **********, адрес: ***, на
основание осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лв.и
„лишаване от право да управлява МПС ” за срок от 6 мес. като НАМАЛЯВА размера на
глобата от 200 / двеста/ лева на 150 / сто и петдесет/ лева, а размера на наказанието
„лишаване от право да управлява МПС ” от 6 /шест/ месеца на 3/три/ месеца.


Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.


Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5