Решение по дело №23799/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2142
Дата: 7 февруари 2024 г. (в сила от 7 февруари 2024 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20231110123799
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2142
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110123799 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена от „Н“ (НКИЗ) ЕАД, искова молба
против „Б“ ООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца наемна цена в размер на 33215.17лв. за периода от 07.10.2022 г. до
31.01.2023 г. по 19 договора за наем, сключени между страните, както и неустойка за
забава за периода 07.10.2022г. – 31.01.2023г. в размер на 3854.93лв., представляваща
0,5 % върху неизплатената сума на ден за всеки ден забава, ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
С определение № 25193/18.07.2023г., производството по настоящото дело е
прекратено, на основание чл. 232 ГПК, по отношение на исковите претенции,
насочени против „В“ ООД и в частта, досежно исковата претенция, насочена
срещу ответника „Б“ ООД, за сумата от 275.41лв. – разходи и консумативи.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че „Н“ (НКИЗ)
ЕАД е публично дружество с едноличен собственик на капитала Министерство на
икономиката и индустрията. Сочи, че на 25.01.2022 г. е проведено заседание на съвета
на директорите, на което било взето решение за отправяне на искане до министъра на
икономиката за разрешава отдаването под наем на части/складове и открити площи,
находящи се на територията на „Индустриален парк - В“ гр. В, собственост на ищеца.
С решение по протокол № .../04.02.2022 г. било дадено разрешение, след което ищецът
обявил процедура чрез пряко договаряне за отдаване под наем на части от сграда
/офиси/ и складове, находящи се на територията на „Индустриален парк - В“ гр. В. В
резултат на проведената процедура били сключени 19 договора за наем между ищеца и
ответника „Б“ ООД, както следва: ...
Ищецът поддържа, че всички договори са с идентични клаузи, с изключение на
предмета и наемната цена. Сочи, че съгласно чл. 9 от договорите, наемателят е
следвало да заплати депозит в размер на наемната цена за два месеца, което не било
сторено. Твърди, че наемът е следвало да се заплаща ежемесечно от 1-во до 5-то число.
Излага, че са издадени следните фактури за суми, представляващи дължим се наем по
отделните договори, а именно: фактура № ../11.10.2022 г., фактура № .../17.11.2022 г. ,
фактура № .../12.12.2022 г.
1
На 15.02.2023 г. била издадена фактура № .../15.02.2023 г. за плащане на наемна
цена на обектите за месец януари 2023 г. и ел. енергия и вода за месец декември 2022 г.
в размер на 8 812,78 лв. с ДДС. На 17.03.2023 г. била издадена фактура № .../17.03.2023
г. за консумирана ел. енергия и вода за месец януари 2023 г. на стойност 82,80 лв. с
ДДС.
В обобщение сочи, че дружеството „Б“ ООД дължи 33 215,17 лв. с вкл. ДДС –
сбор от всички дължими наеми по 19-те договора за периода от 07.10.2022 г. –
31.01.2023 г.; 3 854,93 лв. – неустойка за забава, които суми са формирани както
следва:
1. Договор № .../07.10.2022 г. – 1 416 лв. наем; 164,34 лв. неустойка;
2. Договор № ...07.10.2022 г. – 2 832 лв. наем; 328,68 лв. неустойка;
3. Договор № .../07.10.2022 г. – 4 956 лв. наем; 575,19 лв. неустойка;
4. Договор № .../07.10.2022 г. – 6 470,35 лв. наем; 750,94 лв. неустойка;
5. Договор № ...07.10.2022 г. – 6 470,35 лв. наем; 750,94 лв. неустойка;
6. Договор № .../07.10.2022 г. – 186,90 лв. наем; 21,69 лв. неустойка;
7. Договор № .../07.10.2022 г. – 6 088,80 лв. наем; 706,66 лв. неустойка;
8. Договор № .../07.10.2022 г. – 225,67 лв. наем; 26,20 лв. неустойка;
9. Договор № .../07.10.2022 г. – 2 407,20 лв. наем; 279,38 лв. неустойка;
10. Договор № .../07.10.2022 г. – 158,27 лв. наем; 18,37 лв. неустойка;
11. Договор № .../07.10.2022 г. – 224,08 лв. наем; 26,01 лв. неустойка;
12. Договор № .../07.10.2022 г. – 319,55 лв. наем; 37,09 лв. неустойка;
13. Договор № ..../07.10.2022 г. – 115,56 лв. наем; 13,41 лв. неустойка;
14. Договор № .../07.10.2022 г. – 613,42 лв. наем; 71,19 лв. неустойка;
15. Договор № .../07.10.2022 г. – 128,12 лв. наем; 14,87 лв. неустойка;
16. Договор № .../07.10.2022 г. – 128,12 лв. наем; 14,87 лв. неустойка;
17. Договор № ..../07.10.2022 г. – 158,26 лв. наем; 18,37 лв. неустойка;
18. Договор № .../07.10.2022 г. – 158,26 лв. наем; 18,37 лв. неустойка;
19. Договор № ..../07.10.2022 г. – 158,26 лв. наем; 18,37 лв. неустойка
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В проведеното на 02.02.2024г. открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените
искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази възможност, както с
разпореждането по чл. 131, ал. 1 ГПК, така и с изготвения доклад по делото.

По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото разноски.
2
Видно от приложеното на л. 180 платежно нареждане ищецът е внесъл ДТ в
общ размер по предявените искови претенции срещу „Б“ ООД и „В“ ООД - 4010.88лв.
С Определение № 25193/18.07.2023г., производството по делото е прекратено в
частта, с която исковите претенции са насочени срещу „В“ ООД и в частта, с която
исковата претенция е насочена против „Б“ ООД за сумата от 275.41лв.
Съгласно практиката на ВКС при прекратяване на производството по делото
поради оттегляне на иска, на ищеца не се дължат разноски за държавна такса /в този
смисъл е Определение № 1719 от 20.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1390/2023 г., I г.
о., ГК /.
По изложената аргументация следва извода, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 2805.69лв., -
дължимата се държавна такса по всеки един от предявените 38 обективно кумулативно
съединени иска за наемна цена и неустойка, предмет на настоящото решение.
Ответникът следва да заплати на ищеца и разноски за адвокат в размер на
4139.00лв., доколкото в приложените на л. 59 и л. 60 договори за правна защита е
съдействие е отразено, че уговореното възнаграждение е единствено за процесуално
представителство по исковете заявени срещу ответника „Б“ ООД, като от платежното
на л. 64 се установява, че възнаграждението е платено.
Без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за присъждане на
разноски по изпълнително дело. Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 433,
ал. 2 ГПК изпълнителното производство приключва с изпълнение на задължението и
събиране на разноските по изпълнението. Съдът намира, че произнасяне по разноските
в изпълнителното производство се дължи от съдебния изпълнител, като актът му
подлежи на обжалване от взискателя / ищец в настоящото производство /по реда на
чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК.
В обобщение следва извода, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 6944.69лв., от които 4139.00лв.
адвокатско възнаграждение и 2805.69лв. – държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б“ ООД, ЕИК *********, да заплати на „Н“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумите както следва:
33215.17лв. наемна цена за периода от 07.10.2022 г. до 31.01.2023г. по 19 договора
за наем, а именно: Договор № .../07.10.2022 г., Договор № ...07.10.2022 г., Договор №
.../07.10.2022 г., Договор № .../07.10.2022 г., Договор № ...07.10.2022 г., Договор №
.../07.10.2022 г. , Договор № .../07.10.2022 г., Договор № .../07.10.2022 г., Договор №
.../07.10.2022 г., Договор № .../07.10.2022 г., Договор № .../07.10.2022 г. , Договор №
.../07.10.2022 г., Договор № ..../07.10.2022 г., Договор № .../07.10.2022 г., Договор №
.../07.10.2022 г., Договор № .../07.10.2022 г., Договор № ..../07.10.2022 г., Договор №
.../07.10.2022 г., Договор № ..../07.10.2022 г., сключени между страните и 3854.93лв. -
неустойка за забава за периода 07.10.2022г. – 31.01.2023г. , представляваща 0,5 %
върху неизплатената сума на ден за всеки ден забава, ведно със законна лихва върху
сумите от датата на подаване на исковата молба 29.03.2023г. до окончателно
изплащане на сумите
ОСЪЖДА „Б“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на „Н“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 6944.69лв. – разноски
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4