№ 519
гр. Велико Търново, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110100062 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал.
2, вр. чл. 150 от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на П. К. Е.а срещу И. Й. Е., с която се
претендира изменение на присъдената по гр. д. № 1575/2023 г. на Районен съд
– Велико Търново издръжка за малолетната И. И.ова Е.а, която да се увеличи
от 200.00 на 300.00 лева.
В молбата се сочи, че ответникът е баща на малолетната И. И.ова Е.а,
както и че с решение по гр. д. № 1575/2023 г. на Районен съд – Велико
Търново същият е осъден да заплаща за дъщеря си издръжка в размер от
200.00 лева. Заявява се, че от постановяване на решението минималният
размер на издръжката е увеличен, а с порастване на детето са необходими
повече средства за покрИ.е на разходите за него, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не заема становище по иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
От представените писмени доказателства се установява, че П. К. Е.а и И.
Й. Е. са родители на малолетната И. И.ова Е.а, както и че с решение по гр. д.
№ 1575/2023 г. на Районен съд – Велико Търново бракът между родителите е
1
прекратен с развод, като родителските права върху детето са възложени за
упражняване на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка
за детето в размер на 200.00 лева.
От изготвените социални доклади се установява, че след раздялата на
родителите основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето са
поети от майката, като в това си начинание същата е подпомагана от своите
родители, с които живее в едно жилище. Става ясно, че детето осъществява
регулярни контакти с бащата, който взема дъщеря си в рамките на
определения режим на лични контакти.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира
предявения иск за доказан по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно
определената издръжка се допуска само при изменение на обстоятелствата,
въз основа на които тя е присъдена в определения размер. За да възникне това
право, е необходимо след определяне на издръжката да са настъпили трайни
съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите.
В случая от постановяване на решението по гр. д. № 1575/2023 г. на
Районен съд – Велико Търново до настоящия момент е изминала година и
половина, през който период с нарастване възрастта на детето по естествен
начин са се увеличили и неговите нужди. Тук следва да се отбележи, че в
посочения период от време е променен и минималният размер на издръжката
за едно дете с оглед променения размер на минималната работна заплата за
страната, като от 195.00 лева през 2023 г., минималният размер на издръжката
понастоящем е 269.25 лева, което несъмнено сочи на изменение на
икономическата обстановка в страна, при която е определен предходният
размер на издръжката и икономическата обстановка понастоящем. Освен
изминалия период от време от постановяване на решението по гр. д. №
1575/2023 г. на Районен съд – Велико Търново, не може да не бъде съобразен
и постоянният ръст на цените на стоките и услугите през последните години,
който несъмнено рефлектира върху размера на средствата, необходими за
отглеждането на едно дете. Именно изтеклият период от време и постоянният
ръст на цените на стоките и услугите в периода след постановяване на
решението според съда следва да се приеме за съществено изменение на
обстоятелствата, въз основа на които издръжката е присъдена в досегашния й
размер.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата
издръжка съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно
които размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето
и възможностите на родителя, който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е в
размер на 1 077.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 269.25 лева за
едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не
2
само има самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но
служи и като ориентир за конкретните икономически условия в страна, а
повишаването на същата несъмнено е знак за поскъпналите условия за живот
в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява
издръжка за детето съдът следва да прецени реализираните от същите доходи
и имущество. В случая майката работи по трудово правоотношение и
получава възнаграждение в размер на 1 300.00 лева, като същата и детето
живеят в жилището на бабата и дядото по майчина линия, които също се
включват в грижите за внучка си. На свой ред, бащата е лице в активна
трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, което полага труд и
да реализира доходи от същия в размер на около 3 000.00 лева. Тук следва да
се отбележи, че бащата няма други деца, които да издържа, че същият не
представя доказателства за разходи към свои възходящи или към трети лица и
че същият няма разходи за наем на ползваното от него жилище. Тук следва да
се има предвид също, че издръжката за ненавършило пълнолетие дете, макар
и обвързана от възможностите и материалното състояние на съответния
родител, е безусловно дължима и в този ред на мисли потребността от даване
на издръжка е с приоритет както спрямо собствените нужди на родителя, така
и спрямо погасяването на поетите от последния задължения към трети лица в
случай, че такива са налице.
При горните констатации съдът намира, че за необходимата издръжка за
И. И.ова Е.а исканата сума 300.00 лева се явяват адекватна и дори занижена.
С оглед на горното, съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, като издръжката за детето бъде
увеличена на 300.00 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
сумата от 500.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати държавна такса в
размер от 144.00 лева – 4 % върху размера на увеличението на издръжката.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената по гр. д. № 1575/2023 г. на Районен
съд – Велико Търново месечна издръжка за И. И.ова Е.а от 200.00 на 300.00
/триста/ лева, като:
ОСЪЖДА И. Й. Е., ЕГН ********** да заплаща за И. И.ова Е.а, ЕГН
**********, чрез нейната майка и законен представител П. К. Е.а, ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 300.00 /триста/ лева, считано от
3
подаване на исковата молба – 6.1.2025 г. до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от забавата до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с
която искът за увеличение на издръжката е уважен.
ОСЪЖДА И. Й. Е., ЕГН ********** да заплати на П. К. Е.а, ЕГН
********** сумата от 500.00 /петстотин/ лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА И. Й. Е., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в
размер на 144.00 /сто четиридесет и четири/ лева, както и държавна такса в
размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от постановяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4