Р Е Ш Е Н И Е
№297
гр. Добрич, 13.10.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети септември
две хиляди двадесет и първа
година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 82 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 284 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по искова молба (именована „жалба“)
на С.А.Г.
***, понастоящем
в Затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при МП – София с правно
основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) за заплащане на сумата от 12
000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди
за периода на пребиваването му в следствения арест в гр. Добрич от задържането
му на 4.09.2015 г. до 14.04.2016 г.
Обезщетението се претендира вследствие
на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ареста, изразяващо
се в неосигуряване на необходими и достатъчни условия за поддържане на
физическото здраве на ищеца и
зачитане на правата и достойнството му, а именно: лоши битови и санитарно - хигиенни условия в
килията; наличие на дървеници и
хлебарки. Ищецът прави оплакване, че от мизерията в ареста,
множеството хлебарки и всякакви насекоми е бил нарушен слухът му. Лекар го е
посещавал веднъж седмично, но същият му предоставял само аналгин и аспирин, за
да отшуми болката, но никога не бил
изведен на специалист УНГ, за да се разбере какво се случва с него. Това
бездействие довело до усложнение и загуба на слуха му. Изтъква, че бил задържан
здрав, без оплаквания, като всичко е започнало от ареста и мизерията, в която бил
там - влага, пълзящи насекоми, мръсно и неподдържано, безотговорно отношение и липса на медицинска помощ. С оглед на това
заявява, че за неморалното отношение и бездействие в мизерията, която обитавал
повече от 7 месеца и без ефективна лекарска помощ, довела до заболяването му –
хронично и усложнено заболяване към момента на подаване на исковата молба, с
намален слух, с течащо и възпалено ухо, което не лекували навреме, повдига
настоящия иск.
След подадени няколко уточнителни молби, вкл. и
уточнителна молба – становище от процесуалния представител адв. В., се претендира
да бъде осъден ответникът да
заплати обезщетение на ищеца за
причинените му неимуществени вреди в размер на 12 000 лева за процесния период на престоя му в
ареста в град Добрич, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на
обезщетението (л. 126).
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява
лично чрез видеоконферентна връзка, представлява се от адв. В., служебно
назначена. Поддържа исковата молба и по доказателствата прави искане за
назначаване на съдебно – медицинска експертиза.
Ответникът
- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, чрез
процесуалния си представител, оспорва иска по основание и размер по подробно
изложени в Писмен
отговор и Писмено становище доводи
и съображения (л. 62 – 64; л. 223 - 224).
Счита, че към датата на предявяване на исковата молба правото на иск за претендираното
обезщетение е погасено поради изтичане на предвидената от закона погасителна
давност. Сочи, че предвид
липсата на специална разпоредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, то се прилага Законът за задълженията и
договорите (ЗЗД), според който погасителната
давност за вземания от непозволено увреждане, към
които се приравнява обезщетението за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, е петгодишна. На следващо място настоява,
че ищецът не е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 284, ал. 1, във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС -
незаконни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално
претърпяна вреда от ищеца,
както и причинно - следствена връзка между незаконните действия/бездействия и настъпилата
вреда. Допълва, че вредата трябва да е настъпила при или по
повод изпълнение на административна дейност, т.е. трябва да е налице причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата
вреда. Според процесуалния представител на ответника от исковата молба не се
установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на
ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за
ищеца. Сочи, че твърденията на ищеца за
неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до
извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са били нарушени правата му.
Счита, че не е налице надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената репресия за
извършеното престъпление. Твърди, че по делото
няма данни и не се установява конкретно
увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца, което да бъде
разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр. Добрич, поради което
предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, вкл. поради изтекла петгодишна давност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич сочи, че исковата претенция е частично основателна. Смята същата за
доказана като основание, но не и по размер. Според прокурора размерът е
прекомерно завишен, поради което моли съдът да определи обезщетение, като
използва критерия за справедливост.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът постъпва в Затвора в гр. Варна на 07.01.2016 г. и
на 17.11.2016 г. е приведен в Затвора в гр. Белене за доизтърпяване на
наложеното му наказание. (л. 48)
В представената
Справка на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ Добрич с рег. № 723/ 05.05.2021
г. (л. 67 – 68) и № 1073/ 22.06.2021 г. (л. 164 – 165) е отразено, че ищецът е
пребивавал в ареста в град Добрич с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ за периода от 06.09.2015 г. до 07.01.2016 г., като за времето от
06.09.2015 г. до 13.10.2015 г. е бил настанен в килия № 3; за времето от
13.10.2015 г. до 07.01.2016 г. – спално помещение № 7.
Впоследствие ищецът е бил привеждан от Затвора – Варна по
делегация в ареста в гр. Добрич, както следва:
-
От 13.01.2016 г. до
14.01.2016 г., като е настанен в спално помещение № 13.
-
От 14.01.2016 г. до
18.01.2016 г. е настанен в спално помещение № 10.
-
От 24.02.2016 г. до
26.02.2016 г., като е настанен в спално помещение № 13.
-
От 09.03.2016 г. до
13.03.2016 г. (според Справките на РСИН – Добрич), като е настанен в спално
помещение № 13.
Заявеният по иска период е до 04.09.2015 г. до 14.04.2016
г., като твърдението на ищеца е, че до тази дата е пребивавал в ареста в гр.
Добрич за изпълнение на наложената му мярка за неотклонение. В Изложение от
23.04.2021 г. (л. 51 – 52) сочи, че е задържан на 05.09.2021 г.
В Справката на Затвора – Варна като начало на наказанието
му е отразена датата 04.09.2015 г., без данни къде е бил задържан.
В писмо на Окръжен съд – Добрич (л. 71) е отразено, че
съгласно Определение на съда от 06.09.2015 г. по ЧНД № 294/ 2015 г. спрямо
С.А.Г., обвиняем по досъдебно производство № 200/ 2015 г. по описа на РУ –
Албена, е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
По делото е приложена разпечатка от Отчетния картон на С.Г.
от Системата на задържаните лица по периоди относно пребиваването му в двата
затвора и ареста в гр. Добрич, от която се установяват основанията за
пребиваване и конкретните периоди на пребиваване във връзка с извършваните
следствени действия по различни наказателни дела с ищеца, вкл. с час на
освобождаване от ареста. Съгласно Заповед № 10/ 08.03.2016 г. за изпълнение на
следствени действия ищецът е приведен в ареста в гр. Добрич на 09.03.2016 г. и
е освободен от ареста с привеждане обратно в Затвора - Варна на 11.03.2016 г. в
09.15 часа. (л. 171)
В килия № 3 С.Г. е бил заедно с Ангел Михайлов
Карабаджаков до 11.09.2015 г., а от 11.09.2015 г. до 13.10.2015 г. е бил в
същото помещение с Е.Д.Р.. С последното лице е бил и за периода от 13.10.2015
г. до 07.01.2016 г., но в спално помещение № 7.(л. 67)
При привеждането му от Затвора – Варна за извършване на
следствени действия в гр. Добрич е пребивавал в килия № 13 с различни лица през
отделните периоди, описани в Справката на РСИН – Добрич (л. 68)
В килиите няма санитарни възли
и течаща вода. Ползването на санитарния възел се осъществява покилийно, като се
спазва принципът на неотваряне на две килии едновременно с цел обезпечаване сигурността в ареста.
Санитарният възел е общ за всички задържани лица – има
една тоалетна, една мивка и един душ. Времевият
интервал за ползване на санитарния възел е според броя и нуждите на настанените
в едно спално помещение. Ползването на
санитарен възел след 22.00 часа се осъществява по всяко време.
Времето за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите, общите помещения и
закуска е от 06.00 часа до 11.30 часа, времето от 17.30 часа до 22.00 часа е за вечеря, тоалет
и хигиена.
Задържаните имат право на обяд от 12.00 часа до 13.00
часа.
Когато със задържаните лица не се извършват процесуални
действия, времето от 8.30 часа до 17.30 часа може да се ползва от тях за лично
време, тоалет, чистота и хигиена, свиждане, срещи със защитници и др.
Арестът в град Добрич не разполага с техническа
възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което престой
на открито не се провежда.
На прозорците има монтирани вентилатори, като разходката
на задържаните се извършва в арестния коридор, където има пряк достъп на
слънчева светлина и вентилация от монтираните на прозорците вентилатори.
Помещения с №№ 3, 7 и 10 са еднотипни
с площ от 4.93 кв.м. Оборудването е от
две легла тип вишка и дървен нар. Помещение № 13 е с площ от 9 кв. м и
оборудвано с четири легла тип вишка (четири двойни).
Ежемесечно е извършвана дезинсекция, за което са
приложени Протоколи за извършени ДДД обработки.(л. 72 – 75)
Общият
брой на задържаните лица в ареста в гр. Добрич за периода на пребиваване на
ищеца варира от 15
до 38 души (л. 76).
В съдебното производство е назначена по искане на ищеца
съдебно – медицинска експертиза (СМЕ).
При приемането на ищеца е регистриран преглед, отразен в
Медицинска справка на задържания под стража от 07.09.2015 г., в която е отбелязано
като диагноза Bronchitis ae. (л. 166)
В Бланки за вторични медицински прегледи са отразени
такива на 07.09.2015 г., 12.09.2015 г., 17.09.2015 г., 28.09.2015 г.,
30.11.2015 г. (л. 167 - 168),
като е записано наличие на болки в лявото ухо, изтичане на секрет, сухи
свиркащи хрипове в лява белодробна половина. Изписани са му антибиотик,
таблетки против кашлица, капки за уши.
Вещото лице по назначената СМЕ сочи, че при отоскопия с
операционен микроскоп се открива ушен полип в лявото ухо. Не се визуализира
тъпанчевата мембрана. Аспирира се гноен секрет. Полипите, произлизащи от средното
ухо, са проява на хроничен отит и подлежат на оперативно лечение. Вещото лице
отразява, че според приложените документи на 28.09.2015 г. Г. е бил с
оплаквания от лявото ухо, квалифициран от прегледалия го като катарален отит в
ляво, за което е получил доксициклин - антибиотик и фуроталгин - капки за уши. Според
вещото лице това не е правилната диагноза. Вещото лице отбелязва, че на
13.05.2021 г. Г. е прегледан от д-р *** -специалист УНГ болести на територията
на ДКЦ Плевен. При прегледа е установена анамнеза: „От около 6 г. периодично
протича лявото ухо с гнойна секреция. От обективно състояние - Ляв външен
слухов проход изпълнен с гноен секрет. След направен тоалет не се визуализира
перфорация поради обилното гноетечение. Изписан Аугментин, Фунгокап, Унидекса.“
Дадена е диагнозата: „Други хронични гнойни отити на средното ухо.“ Вещото лице
изразява становище, че според твърденията на ищеца, а и според медицинската
документация заболяването на лявото ухо е започнало около 28.09.2015 г. На
поставения въпрос за причини за заболяването вещото лице отговаря, че неблагоприятните
външни условия са предпоставка за по - чести заболявания на горните дихателни
пътища - нос и гърло. Оттам инфекцията може да достигне до средното ухо, а честите
инфекции на средното ухо могат да доведат до хронифициране на процеса. Добавя,
че за развитието на хроничен отит има значение не само околната среда, но и
някои анатомични и биологични предпоставки на организма на болния като хроничен
ринит и синузит, имунен дефицит, алергия и др. В съдебно заседание вещото лице
заявява, че условията в ареста са подпомогнали готовността на отита да реагира,
т.е. са подпомогнали отитът да се реализира, както и че не е намерил данни
отпреди постъпването в ареста за това, че е предразположен ищецът към това
заболяване.
Заключението на вещото лице по СМЕ е приобщено към
доказателствата по делото. Не е оспорено от страните.
В
хода на производството е разпитан по
искане на ищеца свидетелят Е.Д.Р. (л. 226). Той споделя, че познава Г. от
септември 2015 г. Твърди, че в началото е бил добре здравословно, но минало
известно време и започнал да се оплаква от болки в лявото ухо. По отношение
условията в ареста обяснява, че е било мръсотия и пълна мизерия. Твърди, че е
било ужасно.
Показанията
на свидетеля
са еднопосочни с представените от ответника писмени
доказателства и със заключението на вещото лице.
Не са оспорени от
ответника по делото, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК
съдът ги кредитира като обективни и достоверно дадени.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна се налгат следните изводи:
Текстът
на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда специална отговорност на държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС въвежда забрана
осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
чл. 240 на Част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в закона. Според текста на чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. При
така разписаните изисквания органите, на които е
възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изпълнение
на мярката за неотклонение "задържане под стража", са длъжни да
осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на
физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им.
Прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват на основание чл. 12 от ЗИНЗС от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице
към министъра на правосъдието, като затворите и областните служби
"Изпълнение на наказанията", в които по силата на чл. 16, ал. 1 от
закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". В
този смисъл отговорността на ответника произтича
пряко от закона и административния характер на дейността по ръководство и
контрол върху местата за лишаване от свобода, която включва организация,
ръководство и наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен
орган със статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на
наказанията да бъде извършвана
в съответствие с нормативно установените изисквания, той носи отговорност за
вредите от незаконните действия и бездействия на включените в състава му
административни звена и длъжностни лица при извършване на дейността на
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС въвежда императив, според който осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Втората алинея на същата норма предвижда,
че за нарушение на, ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
При така изложеното и разписаните норми безспорно С.Г.
има интерес от водене на исковия процес предвид факта, че за посочения период
същият е бил лице, лишено от свобода, по смисъла на закона.
След уточнението искът е предявен срещу надлежния
ответник, от лице с правен интерес, поради което се явява допустим.
По основателността на иска:
Основателността
на претенцията за вреди по чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС изисква доказването
на три кумулативно свързани
предпоставки - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила
неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до
доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/ или
бездействие и настъпилата вреда.
Ищецът претендира вреди, резултат от лошите битови и
санитарно - хигиенни условия в
спалното помещение в ареста в град Добрич. От събраните по делото доказателства се установява, че
тези вредни условия са се изразявали в неосигуряване
на минимална жилищна площ, липса на естествена светлина и проветрение, липса на
възможност за двигателна активност и престой на открито, неосигуряване на
вентилация в килията,
неосигуряване на безпрепятствена възможност за ежедневна поддръжка на личната
хигиена по всяко разумно време, липса на непрекъснат безпрепятствен достъп до
санитарен възел и течаща вода, наличие на дървеници и хлебарки в килията.
По отношение ареста в гр. Добрич, вкл. конкретно и за
помещенията, в които е пребивавал ищецът, са налице еднопосочни доказателства
за незаконосъобразни фактически бездействия на
администрацията на ареста, с които се нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и,
ал. 2 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а и от приетите като доказателство
справки от ответника, се установява, че престоят на
ищеца през процесния
период е бил в условията на недостатъчна жилищна площ. С оглед цитираната по – горе площ на спалните помещения и
пребиваването в нея с други лица минималната жилищна
площ, с която ищецът е разполагал,
е под 4 кв.м, което е в
противоречие с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС.
По делото няма спор, а е налице и изрично писмено
изявление от РС „Изпълнение на наказанията“ в Добрич, че
в сградата на ареста в гр. Добрич няма обособено място за разходка и престой на
открито поради липса на техническа възможност за това, като задържаните лица са
извеждани от килиите
само при ползването на общата баня и тоалетна, съответно за престой извън килиите е използван арестният коридор, което
е в нарушение на изискването по чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС. Влагата, студът,
липсата на хигиена са се отразили отрицателно на здравето на задържаното лице, като
е получило хроничен отит на лявото ухо, продължаващ и към настоящия момент. По
делото липсват доказателства ищецът да е страдал от такова заболяване преди
постъпване в ареста. Няма такова отразяване и в Справката при приемането му.
Не
е спорно и това, че килиите в ареста не разполагат с прозорци, които да
осигуряват непосредствен достъп на свеж въздух и естествена светлина за
настанените в тях, а изкуствената светлина е била изключително слаба, с което
не е спазен чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС.
През процесния период спалните
помещения в ареста са били пълни с дървеници и
хлебарки. Вярно е, че
администрацията в ареста е третирала спалните помещения със специални
препарати, но очевидно това не е било достатъчно за изпълнение на задължението
за осигуряване на добри хигиенни условия.
Няма спор по делото, че
килиите в ареста по онова време
не разполагат
със санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение изискването по чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС, съгласно което
в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода следва да се осъществява в
спалните помещения, както и на изискването по чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за
осигуряване на условия за поддържане на личната хигиена на задържаните лица.
Наличието на изградена огранизация и график за покилийно ползване на общата
баня и тоалетна в коридора не може да замести изискването санитарният възел да
е разположен в самите спални помещения и да санира нарушението на чл. 3, ал. 2
от ЗИНС.
Всички
тези обстоятелства в своята съвкупност могат да се определят като уронващи
човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като
последица от претърпените лишения, унижения и неудобства от неблагоприятната
жизнена среда.
Неоснователно
е възражението на ответника, че неосигуряването на подходящи битови условия в
ареста в гр. Добрич не води до извод, че са настъпили неблагоприятни последици
за ищеца, защото те се презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Освен това, по делото са налице безспорни доказателства,
че ищецът е получил отит на лявото ухо, полипи, които според вещото лице се
нуждаят от операция към настоящия момент. Вярно е, че в исковата молба е
записано вместо заболяло ляво ухо, дясно ухо, но това не променя факта, че
реално е установено заболяване на лявото ухо, възникнало след постъпване в
ареста в гр. Добрич. В тази насока са и показанията на свидетеля, което навежда
на извода, че е налице техническа грешка от ищеца при изписване на позицията на
ухото. Същевременно от приложените бланки за вторични прегледи се потвърждава
изложеното в исковата молба, че ищецът не е бил преглеждан от лекар –
специалист по УНГ, а от фелдшер. Ответникът е този,
който следва да докаже, че условията, при които е бил настанен ищецът в изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“,
са били различни от твърдените в исковата молба, което той не само, че не е сторил, а и е признал с изпратените от него справки. В този
смисъл следва да се приеме, че са налице
нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали негативно
върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с изпитаните от него
отрицателни чувства и изживявания,
съответно влошено здравословно състояние.
Неимуществените
вреди са вреди, които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на
лицето, което ги търпи, и се изразяват в причинени душевни болки и страдания.
Безспорно недостатъчната жилищна площ, липсата на санитарен възел в килиите,
неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, липсата на свеж
въздух и възможност за проветрение, неосигуряването на пряк достъп на
естествена светлина и нормално изкуствено осветление, наличието на дървеници и хлебарки в спалните помещения, нарушаващи
нормалния нощен сън и създаващи физически дискомфорт, не отговарят на
критериите за хуманна среда и са се отразили негативно в личната сфера на
ищеца. Към това се добавя и влошаването на здравословното
състояние на ищеца в резултат на влагата, студа и нехигиенните условия,
следствие и от липсата на течаща вода и санитарен възел. Изложеното от ищеца в
исковата молба се потвърждава, както от разпитания свидетел, така и от
справките на РСИН – Добрич, съответно от заключението по СМЕ. В ареста по време
на процесния период не е имало никакви елементарни условия.
С оглед горното, от събраните писмени и гласни
доказателства, вкл. заключение по назначената експертиза,
се налага изводът,
че неблагоприятните условия на задържане са причинили душевни страдания, подтиснатост и мъки на Г., като са увредили
психическото,
емоционалното и физическото му
здраве. Както сочи самият ищец:“…Не ми се сеща за това…На това
място – спиш, храниш се, ходиш по голяма нужда в кофа, по мал ка – в шише от
беазлкохолно и се разхождаш наоколо в 3 кв. м. 24 часа…въздух няма…осветлението
беше ад, ослепяваш…“ Като не е изпълнил
административното си задължение да осигури на ищеца елементарни битови и хигиенни условия
при престоя му в ареста, ответникът е
нарушил признатите на задържания права по чл. 3
от ЗИНЗС, което се явява условие за
обезщетяване на причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
По отношение отделните периоди:
Според разписаното от закона и с оглед събраните
доказателства настоящият състав приема, че ищецът е постъпил в ареста в гр.
Добрич на 6.09.2015 г. и е пребивавал до 07.01.2016 г., когато е приведен в Затвора –
Варна.
След това е постъпил отново за извършване на следствени
действия, както следва: от 13.01.2016 г. до 18.01.2016 г.; от 24.02.2016 г. до
26.02.2016 г.; от 09.03.2016 г. до 11.03.2016 г.
Въпреки че в Справката на РСИН е посочена крайна дата –
13.03.2016 г. за привеждането на 09.03.2016 г., то от разпечатката от Системата
за задържани лица (л. 171) се установява, че пребиваването е било до 9.15 часа
на 11.03.2016 г., която дата съдът приема за достоверна за това пребиваване.
При така приетите периоди искът се явява недоказан за
периода 04.09.2015 г. – 05.09.2015 г. Дори да е бил задържан ищецът, според
неговите твърдения, за този период, то той не е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“в ареста, каквото е изискването на закона, за да се
претендира обезщетение, а очевидно със задържане за 24 или 72 часа.
Липсват доказателства и не бяха представени такива от
ищеца и за пребиваване в ареста през периода от 12.03.2016 г. до 14.04.2016 г.,
поради което в тази част искът остава също недоказан.
С оглед горното искът е доказан по отношение останалата част
от претендирания период, но за времето от 06.09.2015 г. до 22.02.2016 г.,
когато, видно от отбелязването върху плика, приложен по делото (л. 8), е
регистрирана исковата молба, изпратена на 24.02.2016 г., искът се явява погасен
по давност, поради което частично е основателно възражението на ответника за
погасяване правото на иска по давност. Процесуалният представител на ответника
сочи, че към датата на предявяване на исковата молба правото на иск за
претендираното обезщетение е погасено поради изтичане на предвидената от закона
погасителна давност. Добавя, че предвид липсата на специална разпоредба в ЗИНЗС
относно погасителната давност, то се прилага Законът за задълженията и
договорите, според който погасителната давност за вземания от непозволено
увреждане, към които се приравнява обезщетението за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, е
петгодишна и започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според
процесуалния представител на ответника настъпването на изискуемостта на тези
вземания е свързано с осъществяване на фактическия състав на увреждането,
елемент, от който са и вредите - с констатиране на причинените вреди, като
приема, че давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо, а именно от момента на прекратяване на увреждащите действия или
от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие. Позовава се на т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК, че когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането
им е от момента на преустановяването им. При така изложените доводи
съдът съобрази следното:
Нормата на чл. 203, ал. 2 от АПК предвижда за неуредените
въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на
граждани, да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС за вреди. В
приложимия към случая ЗИНЗС обаче не се урежда въпросът за погасителната
давност и в частност за началния момент, от който същата започва да тече, както
и давностният срок за погасяване на правото да се търси обезщетение от
държавата за причинени вреди от имуществен или неимуществен характер. Такава
уредба липсва и в ЗОДОВ. Същевременно, съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ, субсидиарно
приложение намира нормата на чл. 110 от ЗЗД, според която с изтичане на петгодишен
давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. След изтичане на този давностен срок правото на иск за вземане на ищеца
за обезщетение за претърпени вреди се погасява. Съгласно разпоредбата на чл.
120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като
възражение. Възражението за погасяване на вземането по давност е
правоизключващо възражение и след неговото изразяване съдът дължи произнасяне
относно това дали претендираното вземане е погасено по давност. В случая е
налице такова възражение. Давността започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо, като в случаи на непозволено увреждане, от
прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на
фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. Правилно
процесуалният представител на ответника се позовава на т. 4 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г., ОСГК, с което е прието, че когато
вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните
органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за
заплащането им е от момента на преустановяването им. В случая
преустановяването на вредоносните действия е на 07.01.2016 г., когато ищецът е
приведен в Затвора – Варна. След тази дата започва да тече нов период, но той е
преустановен на 18.01.2016 г., когато ищецът се връща в Затвора – Варна. Исковата
молба е подадена, изпратена на 24.02.2016 г. Дори да се приеме датата
22.02.2016 г. като дата на подаване на исковата молба с оглед рег. номер върху
плика, то към тази дата искът за предходния период е погасен по давност поради
изтичане на петгодишния срок и следва да бъде отхвърлен.
Предвид периодите на привеждане в ареста и датата на
подаване на исковата молба, основателен и доказан се явява искът за периодите
от 24.02.2016 г. до 26.02.2016 г. и от 09.03.2016 г. до 11.03.2016 г., т.е. за
6 дни.
Съгласно
практиката на Съда по правата на човека чл. 3 от ЕКПЧ налага на Държавата да се увери,
че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не
излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и че по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода здравословното и душевното
състояние на лишения от свобода са гарантирани чрез спазването на законовите
изисквания. Безспорно битовите и санитарните условия в ареста в гр. Добрич са
изключително лоши,
в какъвто смисъл е и изявлението на представителя на
прокуратурата. Тези условия са несъвместими с
критериите за нормална жизнена среда и надвишават неизбежното ниво на
страдания, присъщо на задържането. Твърдението
на процесуалния представител на ответника в писмения отговор, че на ищеца са
осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите му
особености, осигурявана необходимата медицинска грижа, осигурен достъп до
санитарен възел и течаща вода, беше опровергано по категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Спорното отношение несъмнено попада в обхвата на чл. 3
от ЕКПЧ. Условията
в ареста в гр. Добрич през процесния период
излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията и минималните
изисквания по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което ищецът следва да бъде
овъзмезден за тях.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда
от съда по справедливост. Справедливостта като критерий за определяне на
паричен еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради
това тя не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с
обективни характеристики, установени по делото. При определяне на размера на
обезщетението следва да се вземат предвид личните чувства на увредения и
начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на
обезщетението за неимуществени вреди е да поправи претърпяната лична болка и
страдание. От данните по делото е видно, че неблагоприятните условия, в които е
бил поставен ищецът, са съществували трайно и пълно през целия период на
престоя му в ареста и се характеризират с негативно влияние върху състоянието му, като се засегнали най – вече и физическото му
здраве. Преживените ограничения и лишения в
ареста са били травмиращи за задържания
заради унизителния им характер. Той дори не
иска да си спомня за престоя си в ареста.
Естеството и характерът на причиненото страдание съдът
следва да прецени обаче не само от страна на субективното възприятие и усещане
на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя
произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. От приетите медицински документи за преглед и
изписване на лекарства е видно, че на ищеца са извършвани прегледи при
поискване и са му изписвани лекарства, но не от специалист, като дори и
диагнозата не е била правилна според заключението на вещото лице по СМЕ.
Същевременно последното сочи пък, че за премахване на полипите се налага
оперативно лечение.
Съдът, като съобрази всички тези доказателства, в тяхното
единство и съвкупност, както и периода на престой в ареста, естеството,
трайността и интензитета на търпяните негативни последици, отражението им върху
психиката и здравето на ищеца, приема за
справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди
сумата от 100
лв. (сто лева). Това
обезщетение съответства
най - пълно и точно на причинените на ищеца
психически и емоционални и здравословни страдания,
поради което искът следва да бъде уважен до този размер, като за горницата до
пълния предявен размер от 12 000
лв. (дванадесет хиляди лева) следва да бъде
отхвърлен.
Върху
сумата за обезщетение следва да бъде присъдена и претендираната от ищеца лихва
за забава. Дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия или
бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им, но в случая лихвата се претендира от датата на
завеждане на иска, в какъвто смисъл следва да бъде уважено искането.
По
аргумент от чл. 286,
ал. 2 и, ал. 3 от ЗИНЗС на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, Административен съд – Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - град София да заплати
на С.А.Г., ЕГН **********,***,
понастоящем в Затвора Белене,
сумата от 100
лв. (сто лева),
съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периодите от 24.02.2016 г. до 26.02.2016 г. и от 09.03.2016 г. до
11.03.2016 г. в резултат от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по чл. 3 от ЗИНЗС,
довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия
при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.02.2021 г., датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 100 лв. (сто
лева) до 12
000 лв. (дванадесет
хиляди лева).
ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 04.09.2015 г. – 05.09.2015
г. и от 12.03.2016 г. до 14.04.2016 г. като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска за периодите от 6.09.2015 г. до 07.01.2016
г. и от 13.01.2016 г. до 18.01.2016 г. поради погасяването му по давност.
Решението
може да се оспорва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд - Добрич в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: