Решение по адм. дело №1564/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 79 от Регламент (ЕС) 2016/679 от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО , както и по чл. 28 и 29 от ЗМВР.

Образувано по жалба на П. И. И. от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Д. С. , срещу решение № 365000-43246 от 19.06.2025 г. на директора на ОД на МВР-Варна. Релевира се материална незаконосъобразност на атакувания отказ за изтриване на личните данни на И. от информационните масиви на МВР , без да се отчете постановена от съда негова реабилитация. С довод , че съдебната реабилитация заличава осъждането и неговите последици ,подателят на оспорването счита ,че е отпаднала необходимостта от съхранение на неговите лични данни. „ Инструкция № 8121з-748/2014г. не може да дерогира реабилитацията по НК“. Отправеното искане към съда е отмяна на обжалвания изричен отказ . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание подателят на жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява .

Ответната страна – директорът на ОД на МВР-Варна , се представлява от гл. юриск. К. Л.-А., която изразява становище за неоснователност на жалбата, която правна теза подробно се обосновава в депозирани по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.03.2025г. П. И. И. е подал заявление до директора на ОД на МВР - Варна с две искания : 1. Заличаване на личните му данни , обработвани от МВР ; 2. Снемане на неговата полицейска регистрация. / л. 3 от преписката/.

По първото искане директорът на ОД на МВР е образувал адм. производство, във връзка с което е изисквал от Окръжна прокуратура-Варна препис на предложението за споразумение по пр. преписка № 2764/15 г. / л.4/.

С писмо от 13.05.2025г. ВОП е изпратила споразумение по ДП №307/2015г. относно извършено престъпление от жалбоподателя по чл.354а, ал.2., изр. второ от НК за държане на кокаин от 1002.18 грама на 24.07.2015г. /л. 6-7/.

Административният орган е изисквал от Окръжен съд- Варна препис на споразумение № 59/09.11.2015г. по НОХД. 1466/2015г. по описа на този съд с отбелязване на дата на влизане в законна сила /л8/.

Препис на споразумението е изпратен на ответника и видно от неговото съдържание споразумението е било одобрено и влязло в сила на 09.11.2015 г. / л. 9-12/.

Била е събрана и заповед за полицейско задържане не И. във връзка с образуваното досъдебно производство по чл. 354а НК/ л. 16/.

Ответникът е събрал по служебен почин електронна справка за съдимост на заявителя, в която е вписано не само осъждането на И. по НОХД №1466/15г. на ОС-Варна, но и неговата реабилитация с определение № 387/12.04.2024г. на Варненския окръжен съд / л. 19/. Видно от съдържанието на цитираното определение , представено от жалбоподателя , реабилитацията му е постановена на основание чл. 87 НК /л.6-8 от делото/.

На 19.06.2025г. директорът на ОД на МВР-Варна на основание чл. 56, ал.2 от ЗЗЛД и чл. 25, ал.3 от ЗВР е отказал заличаване на обработваните лични данни на П. И. с мотиви за неизтекъл срок за заличаване на лични данни по чл.3, т.5, б. „б“ от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014г. ; заради необходимостта от защита на обществения ред и сигурност с оглед факта ,че И. е бил осъден за държане на наркотично вещество в особено големи размери , което е тежко общоопасно престъпление ; поради факта, че реабилитацията не фигурира след основанията по чл. 3 от цитираната инструкция / л. 23-24/.

Със заповед № 8121з-1111/08.10.2019г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 28 и 29 от ЗМВР е овластил директорите на областни дирекции на МВР да се произнасят по искания на субекти по чл.12-22 от Регламент 2016/679. /л.39 от делото/.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 28 от делото/, а разглеждайки същата по същество , я прецени като неоснователна.

Според чл. 28, ал.1 от ЗМВР администраторът на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица разглеждат заявленията за упражняване на права от субектите на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 53 – 56 от Закона за защита на личните данни, и изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от Закона за защита на личните данни.

Администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица / чл. 29 , ал.1 от ЗМВР/ .

Предвид законово учредената делегация и издадена нарочна министерска заповед съдът счита, че оспореното решение изхожда от компетентен адм. орган.

Атакуваният адм. акт е обективиран в изискуемата писмена форма, като съдържа не само фактическо основание , но и правно такава. С подобно съдържание решението позволява не само адресатът да узнае обосновката на взетото от ответника решение, но и гарантира ефективна съдебна проверка на неговата материална законосъобразност.

Жалбоподателят не твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и съдът при служебната проверка не установи подобен порок на адм. процес. Оспореното решение е издадено след изтичане на едномесечния срок по чл. 12, ал.4 от Регламент № 2016/679, но според правната теория и съдебна практика срокът за произнасяне от административните органи е инструктивен , поради което с неговото изтичане не отпада нито правото , нито задължението на органите да разгледат и решат допустимо заявление, с което са били надлежно сезирани.

При изследване материалната законосъобразност на постановения изричен отказ съдът следва да се съобрази с регламентацията на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Цитираният общностен акт е регламент и като такъв е е задължителен за национални юрисдикции на държавите-членки на ЕС . Според цитираната разпоредба субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, но упражняване на това субективно право може да бъде ограничавано в изчерпателно изброени хипотези : „доколкото обработването е необходимо:

a) за упражняване на правото на свобода на изразяването и правото на информация;

б) за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора или за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;

в) по причини от обществен интерес в областта на общественото здраве в съответствие с член 9, параграф 2, букви з) и и), както и член 9, параграф 3;

г) за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, доколкото съществува вероятност правото, установено в параграф 1, да направи невъзможно или сериозно да затрудни постигането на целите на това обработване; или

д) за установяването, упражняването или защитата на правни претенции“.

Съдът счита за правилно решението на ответника по правния спор да откаже заличаване обработката на лични данни на П. И., тъй като подобни действия имат връзка с „упражняването на официални правомощия , които са предоставени на администратора“.

Според чл. чл. 52 , ал.1 т.2 разследващи органи в досъдебни производства са служителите от Министерството на вътрешните работи, назначени на длъжност "разследващ полицай" т.е. длъжностни лица от структурата на МВР. Тази правна норма кореспондира с правилото на чл. 15, ал.1 от ЗМВР, според което дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

Съгласно предписанията на чл. 13 и 14 НПК разследващите органи имат задължение да осигуряват разкриването на обективната истина с всички средства ,предвидени в НПК и да проведат всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Жалбоподателят твърди, че реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, като грешно се позовава на несъществуваща норма - чл. 87, ал. 4 от НК. Такова нормативно предписание има в чл. 85, ал. 1 от НК, но изрично в същата разпоредба е предвидено и изключение – „ освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното“. Такова изключение има в чл. 30, ал.1 от НК , където изрично е разписано следното: „ Правилата на чл. 28 и 29 не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане“.

Следователно по повод изпълнение на официалните правомощия на разследващите органи от МВР по разследване , разкриване на престъпления , по наказателно преследване на престъпления съдебната реабилитация не заличава факта на осъждането и поради тази причина обработването на лични данни на И. е законосъобразно.

Видно от мотивите на обжалвания индивидуален адм. акт ответникът се позовава на Инструкция № 8121з-748 от 20.10.2014г. , издадена на основание чл. 26, т.3 от ЗМВР - §2 . Изрично в чл. 2, ал.2 от тази инструкция е посочено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждането на наказателно производство по реда на НПК и на проверка за наличие на данни за престъпления от общ характер.

Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал.1 е защита на национална сигурност, противодействие на престъпността , разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. /чл.2, ал.2 от Инструкцията/. Изброените легитимни цели на дейността по обработване на лични данни от МВР съответстват на основните дейности на това министерство. Според чл. 6, ал.1 от ЗМВР Министерството на вътрешните работи извършва следните основни дейности: 1. оперативно-издирвателна; 2. охранителна; 3. разследване на престъпления; 4. осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации; 5. осигуряване на достъп на гражданите до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЕЕН 112); 6. информационна; 7. контролна; 8. Превантивна / чл. 6 , ал.1 от ЗМВР/.

Според чл.8, ал.1 от посочения нормативен акт оперативно-издирвателната дейност е съвкупност от явни и тайни действия на оперативно-издирвателните органи на МВР за противодействие на престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на обществения ред.

Съгласно чл. 30а. , ал.1, от същия закон превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция / чл. 30а от ЗМВР/ .

В обобщение обработването на лични данни на П. И. И. има отношение към нормативно уредените права и задължения на администратора - МВР . В тази връзка законосъобразно е решението на ответника да откаже да уважи искането на оспорващия за заличаване обработката на неговите лични данни .

При този изход на правния спор съдът следва да уважи допустимото искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение , което на основание чл. 143 , ал.3 АПК във вр. с чл. 24 от НЗПП определя в размер на 200 лв.

Мотивиран от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. И. от [населено място], [улица], подадена чрез адв. Д. С. , срещу решение № 365000-43246 от 19.06.2025 г. на директора на ОД на МВР-Варна.

ОСЪЖДА П. И. И. от [населено място], [улица] [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юриск. възнаграждение от 200 /двеста/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.