№ 2098
гр. Бургас, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501310 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК и е образувано по
частната жалба на малолетния Д. Г. АНГ., ЕГН; **********, действащ чрез законния си
представител –баща Г. Й. АНГ., ЕГН: **********, представлявани от упълномощения им
процесуален представител адв. Антон Стоянов-БАК против определение № 260355 от
12.07.2022г., постановено по гр.д.№ 291/2020 г. по описа на РС – Бургас , с което e
оставено без уважение искането му за освобождане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от
заплащане на държавна такса за производство по гр.д.№ 291/2020г. по описа на БРС.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, с искане за
отмяната му и за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК с оглед имущественото
състояние и липсата на доходи за малолетния жалбоподател и родителите му, с които
дължимите държавни такси в съдебното производство да бъдат заплатени.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по
частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1,
т.2 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за
основателна, по следните съображения:
С постановеното в производството пред първата инстанция съдебно решение, съдът е
уважил частично предявените искове, като в останалата част е отхвърлил претенциите.
Страните са депозирали въззивни жалби против първоинстанционното решение в
неизгодните за тях части.
По отношение на въззивната жалба, подадена на 26.04.2022г. от малолетния ответник
1
районният съд е дал указания, обективирани в разпореждане от 27.04.2022г. за представяне
на доказателства за внасяне в едноседмичен срок от съобщението на дължимата за въззивно
обжалване държавна такса в размер на 382.30 лв. по сметка на БОС. В указания срок, с
молба от 04.05.2022г. малолетният жалбоподател, чрез процесуалните си представители е
депозирал молба до съда с искане да бъде освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от
задължението за внасяне на държавна такса, по съображения, че няма достатъчно доходи за
плащането й. При условията на евентуалност, в молбата е направено искане за
продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса, в случай, че съдът не
уважи искането. Приложени са доказателства – писмена декларация за семейно, материално
и имотно положение и разпореждане на НОИ относно бащата на малолетния жалбоподател.
С разпореждане от 13.05.2022г. /без да се е произнесъл по молбата по чл. 83, ал. 2 от
ГПК, респ. по искането по чл. 63 от ГПК/ районният съд е върнал въззивната жалба като
нередовна, поради неизпълнение на указанията за представяне на доказателства за внасяне
от жалбоподателя на дължимата държавна такса за въззивното производство.
По повод инстанционен контрол, така постановеното разпореждане на БРС е
отменено с влязло в законна сила определение от 16.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 876/2022г. по
описа на БОС, като делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата
на жалбоподателя от 04.05.2022г. по чл. 83, ал. 2 от ГПК, респ. по искането му по чл. 63 от
ГПК.
С оглед изпълнение на дадените от въззивния съд указания, с разпореждане от
21.06.2022г. районният съд е оставил искането на малолетния жалбоподател по чл. 83, ал. 2
от ГПК без движение с указания за представяне в тридневен срок от съобщението на
изходяща от него декларация за семейно и имотно състояние, с посочване какви доходи и
имущество притежава той, респ. неговите родители, и за конкретизация дали иска
освобождаване от заплащане на държавни такси само за въззивното или за цялото
производство.
Указанията са изпълнени с уточнителни молби, подадени в първоначално
предоставения и впоследствие продължен срок, като жалбоподателят, чрез адвокатския си
представител е посочил, че искането му за освобождаване от такси касае цялото съдебно
производство. Представени са и декларации за семейно и имотно състояние, изходящи от
малолетното дете, подписана от единия от законните му представител- неговата майка,
както и декларация, изходяща лично от майката.
С обжалваното определение от 12.07.2022г. районният съд като е счел, че от данните
в представените декларации и писмени доказателства малолетното дете- жалбоподател и
неговите родители разполагат с имущество, от което да генерират доходи, с които да
заплатят дължимите за производството държавни такси, е оставил молбата по чл. 83, ал. 2 от
ГПК без уважение.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е постановено при
неправилна преценка на съда относно обстоятелствата по чл. 83, ал.2 от ГПК, по следните
съображения:
2
Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК дава възможност за освобождаване от
задължението за внасяне на такси и разноски по преценка на съда съобразно
законоустановени критерии / т. 1 – т. 6/, а така също и други констатирани обстоятелства /т.
7/, които могат да дадат основание за извод, че дължимият в конкретния случай размер на
съдебната такса, практически би лишил страната от достъп до правосъдие.
Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна
такса се извършва от съда към момента на депозиране на молбата въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към
възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна
такса за производството по делото.
В настоящия случай се касае страна - малолетно лице, което макар да притежава
недвижимо имущество няма данни да получава доходи от него, респ. да разполага с друго
имущество, от което да реализира доходи или да има налични парични средства от какъвто и
да е произход за заплащане на дължимите за производството държавни такси. Що се касае
до неговите родители от представените декларации се установява, че те не са трудово заети,
тъй като майката е дълготрайно безработна, а бащата получава месечна пенсия на 359.11 лв.
За родителите също няма данни за други източници на доходи от трудов характер, от наеми,
както и притежаването на налични средства в банки. Декларирано е липсата на участие
както за детето, така и за неговите родители участие в търговски дружества, непритежаване
на акции, облигации и държавни ценни книжа.
С оглед горните обстоятелства, настоящата инстанция счита, че с оглед данните по
делото и декларираните обстоятелства, се налага извода, че малолетния жалбоподател, в т.ч.
и неговите родители нямат достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото
държавни такси, поради което е налице условието на чл. 83, ал. 2 от ГПК за
освобождаването му от заплащането им.
Това налага отмяна на обжалваното определение на първоинстанционния съд и
постановяване на ново, с което искането на малолетния жалбоподател- ответник за
освобождане от заплащане на дължимите такси за цялото съдебно производство, по което е
образувано по гр.д.№ 291/2020г. по описа на БРС, следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260355 от 12.07.2022г., постановено по гр.д.№ 291/2020
г. по описа на РС – Бургас, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ОСВОБОЖДАВА малолетният Д. Г. АНГ.,
ЕГН; **********, действащ чрез законния си представител –баща Г. Й. АНГ., ЕГН:
********** от заплащане на дължимите държавни такси за цялото съдебно производство,
3
по което е образувано по гр.д.№ 291/2020г. по описа на БРС.
ВРЪЩА делото на РС – Бургас за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4