№ 218
гр. София, 05.01.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Гражданско дело
№ 20221100107128 по описа за 2022 година
Предявени са от В. П. П. против Прокуратура на Република България и Софийски районен съд
следните искове:
1/главен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение
на правото на разглеждане в разумен срок на пр.пр. № 1087/2010 г. по описа на РП- Смолян, пр.пр.
№ 17158/2009г. по описа на СРП, НОХД № 1740/2010г. по описа на СРС, 97 състав, ВНОХД №
1613/2013 г. по описа на СГС, НО, втори въззивен състав, НОХД № 11346/2013г. по описа на СРС,
102 състав, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане;
2/главен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят сумата от 19 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени от нарушение на
правото на разглеждане в разумен срок на посочените в исковата молба производства, които вреди
се изразили в пропусната възможност за ищеца да си възстанови сумата от 19 500 лв. – предмет на
престъплението, за което били образувани наказателните производства, ведно със законната лихва
от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане;
3/главен иск за сумата от 31 500 лв. – обезщетение за забава за периода 20.04.2007 г. до 09.03.2022
г. върху сумата от 19 500 лв.;
4/главен иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят сумата от 1000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от забавено разглеждане на
наказателно производство, изразили се в разходи за адвокатски хонорари, ведно със законната
лихва от 09.03.2023 г. до окончателното изплащане;
5/евентуален иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят сумата от 52 000 лв. – обезщетение за имуществена вреда от неспазване на чл.17, ал.1 от
Хартата за основните права в Европейския съюз, ведно със законната лихва от 09.03.2023 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че вредите са претърпени от него в качеството на
пострадало лице от забавеното разглеждане на наказателно производство срещу Кемил Р. за
престьпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК.
1
Твърди, че наказателното производство е започнало през 2010 г. и е приключило на
09.03.2022 г., като е преминало през пр.пр. № 1087/2010 г. по описа на РП - Смолян, пр.пр. №
17158/2009г. по описа на СРП, впоследствие продължило по НОХД № 1740/2010г. по описа на
СРС, 97 състав, ВНОХД № 1613/2013 г. по описа на СГС, НО, втори въззивен състав, върнато за
ново разглеждане и преобразувано под № НОХД № 11346/2013 г. на СРС.
Ищецът поддържа, че наказателното производство е приключило с прекратяване на делото,
поради настъпилата смърт на подсъдимия, като определението за прекратяване на делото е влязло
в сила на 09.03.2022 г.
При така изложените твърдения исковете са недопустими, поради следните съображения:
По отношение на исковете по чл.2б от ЗОДОВ за неимуществени и имуществени вреди:
В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е уредена самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за
вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС.
От влизането в сила на тази разпоредба обезщетението за вреди от забавени
съдопроизводствени действия може да се търси само по реда на ЗОДОВ, съгласно чл. 8, ал. 1
ЗОДОВ.
Ищецът сам твърди, че се касае за приключило наказателно производство.
По приключени производства искът с правно основание чл. 2б ЗОДОВ е допустим, само
когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение - чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ.
В случая ищецът не твърди да е инициирал и да е проведена административна процедура
по реда на глава трета "а" от ЗСВ като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
иска. Ответниците поддържат, че такава процедура не е била проведена.
Следователно, при липса на абсолютната положителната процесуална предпоставка за
предявяване на исковете по чл. 2 б от ЗОДОВ, производството по същите следва да бъде
прекратено, на основание чл.130 от ГПК.
По отношение на евентуалния иск по чл.2в от ЗОДОВ за имуществени вреди:
Този иск също е недопустим. Съгласно чл 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, ищецът може да търси
обезщетение за вреди от особено съществени нарушения на правото на Европейския съюз, но
следва конкретно да посочи тези нарушения. В исковата молба ищецът е посочил нарушенията, на
които основава този иск:
I.Допуснати нарушения в досъдебната фаза:
- липса на адекватно проведено наказателно преследване, което е обусловило неналичието
на перспектива за успех на гражданското производство;
- изключително сериозни и явни недостатьци в провеждането на наказателното
нроизводство;
- не е изследван обстойно вънросът „със заплаха срещу ищеца, както и противоречие
между част от фактите(относно показанията на Н., К. и Р., дарението и несъществуващата дейност
на фондация „М.“, както и между показанията на К., П. от една страна и Н., Р. и К. от друга, а и
между тях самите)“;
2
ІІ. Допуснати нарушения в съдебната фаза:
- фактическата грешка в протокола от 13.06.2011Г.;
- решението на Софийски градски съд, с което делото е върнато за ново разшеждане, без да
са налице основания за това;
- недопускане до разглеждане на гражданския иск, извършено близо две години след
депозиране на надлежната молба;
- дългият период, в който Софийският районен съд, 102 състав, не е съумял да разгледа
производството
- пасивност на съда и прокуратурата за необходимото изменение на мярката за
неотклонение на Р.
-пасивност на съда за принудителното довеждане на свидетеля Н..
Така посочените от ищеца нарушения обаче не могат да бъдат свързани с нарушаване на
правота на Европейския съюз, а единствено с нарушения на българските процесуални закони. Така
по същество ищецът е подал недопустима искова молба, в която сочи нарушения на вътрешното
право, за които твърди, че са нарушения на правото на ЕС. Ищецът твърди, че с тези деяния е
допуснато нарушение на чл.17, ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Разпоредбата на чл.17, ал.1 от ХОПЕС няма отношение към фактическите твърдения на ищеца, тъй
като не е изложил конкретни факти, които да могат да бъдат подведени като твърдения за
неизпълнение на задълженията на българската държава по чл.17 от Хартата на основните права на
Европейския съюз. Предявеният иск като недопустим следва да бъде оставен без разглеждане. В
тази насока е и съдебната практика на ВКС – напр. определение № 155/27.03.2019г. по чгр.д. №
869/2019г. на ВКС, четвърто гр.отделение.
Поради недопустимост на предявените искове по чл.2б и чл.2в от ЗОДОВ, производството
по делото, на основание чл.130 от ГП, следва да бъде прекратено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3