Р Е Ш Е Н И Е № 2692
27.06.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII –
ти гр.с-в в открито съдебно
заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
като разгледа докла.аното
от съдията гр.д. № 12815/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното.
Предмет на делото са
обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 109 ЗС, чл.
45 ЗЗД и чл. 40 ЗУЕС.
Ищец З.А.Р. с ЕГН **********
*** твърди, че през ... със съпруга си И. Б. Р. за закупили апартамент, находящ
се в гр. П., ул. Д. Х.№ .., бл. ., вх.., ет.., ап... През 1998г. съседите на
етажа – ответницие, собственици на апартамент № . започнали да преграждат
общите части, които съставляват стълбищна стена на етажа, която оформяла празен
коридор към десните апартаменти. Била изградената незаконно стена в общите
части на етажа, която обхващала около 10 кв.м., тази стена била изградена от
тухли – тухлена зидария, заедно с поставена метална врата. Така изградената
стена пречи на ищцата да ползва общите части на етажа и ограничава слънчевата
светлина на етажа. Собствениците на апартамент № .. са ответниците И.Т.А. и Р.А.,
които преградили с масивна врата и стена общите части на етажа, които оформят
коридор към тяхното жилище. През 2013-2014г. ответниците закупили куче, което
сложили да живее в това преграждение от
общите части, което непрекъснато лаело, стържело с метална купа, от която се
храни и създавало невъобразим шум, който пречел на ищцата и съпруга й. Кучето
се отглеждало единствено в това преградено общо помещение на етажа като ищцата
неколкократно уведомявала ответниците, че кучето вдига шум като постоянно сурка
металната купа от която се храни. Ответниците обаче не вземали мерки и и
продължавали отглеждането на животното в общите части на така оформения
коридора на стълбищната площадка. В резултат на отглеждането на животното
ищцата понесла неимуществени вреди, които се изразявали в нарушаване на съня на
ищцата, пречене да живее спокойно, безпокойство от вдигането на постояенен шум,
който шум се пренасял в жилището на ищцата. Обезщетението, което се претендира
е в размер на 240 лева за периода от 06.08.2017г. до 06.08.2018г.
Отделно от това ищцата
твърди, че понася вреди, които се изразяват в невъзможността й да ползва общите
части, които са заети от ответниците, не можела да се придвиждва изцяло в тях,
била ограничена дневната й светлина, ключ за изградената врата притежавали само
ответниците и не й позволявали да навлиза в него. Ищцата посочва, че претендира
сумата от 240 лева за периода от 06.07.2017г. до 06.08.2018г. за ползата от
която е лишена в резултат на противоправното поведение на ответниците
Посочва се още, че в началото на 2018г. било проведено
общо събрание на което се решило да бъдат предоставени за ползване
междуетажните стаи на собствениците на средните апартаменти и да бъдат
остъклени и затворни с врата общите части откъм десните апартаменти. Ищцата
твърди, че на това събрание не била присъствала, тъй като то не било свикано по
надлежния ред съгласно чл. 16, ал.7 ЗУЕС, а освен това било взето решение, без
да са налице 100% ид.части от общите части на сградата.
Ето защо се иска от съда да се осъдят ответниците:
1.
да
премахнат притежаваното от тях кучето, което се отглеждат в преградените от тях
общи части на етажната площадка;
2.
да
заплатят солидарно сумата от 240 лева за периода от 06.08.2017г. до 06.08.2018г.,
която представляват неимуществени вреди, които били причинени от отлеждането на
кучето на етажната площадка и се изразявали в нарушаване на съня на ищцата,
пречене да живее спокойно, безпокойство от вдигането на постояенен шум от
кучето, който шум се пренасял в жилището на ищцата;
3.
да
премахнат незаконно изградената стена и врата в общите части на етаж ., пред
апартамент № . на ул. Д. Х.№ ., бл. ., гр. П.;
4.
да
заплатят солидарно сумата от 240 лева за периода от 06.07.2017г. до
06.08.2018г. за ползата от която ищцата е лишена в резултат на противоправното
поведение на ответниците и не могла да ползва общите части
както и се иска от съда да отмени решението на ОС на ЕС да бъдат предоставени за ползване
междуетажните стаи на собствениците на средните апартаменти и да бъдат
остъклени и затворени с врата общите части откъм десните апартаменти. Ангажират
се доказателства.
Ответниците И.Т.А. и Р. И.А.
чрез а.. К.А. и чрез а.. Г.М. оспорват предявените искове. Посочва се, че
исковата претенция по чл. 40 ЗУЕС е неправилно насочена към ответниците вместо
към етажната собственост,поддържа се, че кучето не пречи на ищцата, спокойно е,
не вдига шум и няма оплаквания от други етажни собственици. Твърди се, че няма
пречки за ползване общите части на етажната площадка. Частта, която била
преградена била към собственото на ответниците жилище и е неизползваема за
ищцата. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна
със становището на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното.
С определение в открито
съдебно заседание от 16.05.2019г. ищцата е направила оттегляне на претенцията
си за премахване кучето на ответниците, което е било отглеждано от последните в
преградените от тях общи части на етажната площадка като производството по
делото е било прекратено в тази му част. Ето и защо съдът не дължи произнасяне
по този иск.
Производството по делото
се явява процесуално недопустимо по отношение на иска с правна квалификация чл.
40 ЗУЕС за отмяна на решението на ОС на ЕС да бъдат предоставени за ползване
междуетажните стаи на собствениците на средните апартаменти и да бъдат
остъклени и затворени с врата общите части откъм десните апартаменти, тъй като
по този иск ищецът не е конституирал етажната собственост на жилищна сграда с
административен адрес гр. П., ул. Д. Х.№ ., бл. ., вх.. като ответник. Етажната
собственост има призната от ЗУЕС пасивна процесуална легитимация да отговаря по
искове за отмяна на взети решения на общото събрание. В случая ищцата в
исковата си молба не посочва като ответник етажната собственост, а съдът няма
служебно задължение да конституира етажната собственост, тъй като тя не е
задължителен необходим другар на първоначално конституираните ответници И.Т.А.
и Р. И.А.. Съдът не може да указва на ищеца спрямо кой ответник да предявява
иска си за защитата на правата си като етажен собственик, тъй като това е в
противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо
производството по този иск следва да се прекрати като недопустимо.
Видно от заключението по
приетата по делото съдбено-техническа експертиза на вещото лице В.К. е че част
от стълбищната площадка, която достига до апартамент № . собственост на
ответниците е преградена с входна врата, която е стандартна с размер 90/200 и
площта, която се ползва от А.е 2.50 кв.м. като всички апартаменти в жилищния
блок общо 21 на брой ползват такава площ, респ. всеки от тези апартаменти е с
такова преграждане. Преграждането отговаря на техническите изисквания – скица №
1 към заключението на вещото лице. Следователно, това преграждане не пречи на
ищцата да упражнява правата си на етажен собственик до колкото преградената
част осигурява достъпа на ответниците до жилището им и не пречи на ищцата да
ползва нейния апартамент. В тази връзка правата на ищцата като етажен
собственик са да ползва общите части по предназначението им като с извършеното
преграждане от страна на ответници не се отнема възможността на Р. да ползва
етажната площадка. Ограничаване на дневната светлина също не се установи.
Неоснователна е претенцията на ищцата за обезщетяване ползата от която е лишена
поради липсата на достъп до заградените части, тъй като правата, които ищцата
притежава като етажен собственик представляват процент ид.части от общите
части, които пък включват не само етажната площадка, но и други общи части като
в тази връзка по делото се събраха гласни доказателства – показанията на св. В.Л.,
че ищцата ползва част от общото мазе за въглища и там е извършила преграждане.
В допълнение ползваните от ответниците 4.5 кв.м е всъщност площта, която им е
необходима за достъп до тяхното жилище. Извършеното преграждане не се установи
дали е осъществено въз основа на законосъобразно взето решение на ОС на ЕС, но
се установи, че очевидно има съгласие на всички етажни собственици частите на
сградата, които обслужват отделните апартаменти да бъдат общи само на лицата,
чиито помещения обслужват – в тази насока е установено, че 21 апартамента
ползват такава преградена площ. Ето и защо претенцията на ищцата за
обезщетяване ползата от която лишена поради противоправното заграждане на
етажната площадка е неоснователна, респ. по делото не се събраха каквито и да
било доказателства за размерът на тази претенция.
По делото се установи с категоричност от показанията на
св. В.Л. и С.П., че за периода от 06.08.2017г. до 06.08.2018г. ответниците са
отглеждали куче в преградената от тях част от етажната площадка, а от
представените писмени доказателства – паспорт на домашен любимец се установява,
че именно ответниците са собственици на процесното куче за което се води
настоящето дело.
Св. С.П. си спомня, че кучето не е държано в апартамента
и е създавало голям шум, скимтяло, кучето било от едра порода, високо около
60-70 см., трополясва, суркало купата, от която се храни, лаело. От обясненията
на ищцата Р. по реда на чл. 176 ГПК се установява, че те молили ответниците да
махнат кучето, защото има болен съпруг, на който кучето много пречело, респ.
представлявало голям тормоз за ищцата. Въпреки това обаче кучето не било
преместено в апартамента на ответниците, а пребивавало изцяло в общите части.
Последното съдът приема за противоправно, тъй като е ноторно известно, че
отглеждането на животно – куче в общите части в никакъв случай не е използване
по предназначението им. В случая от съществено значение е обстоятелството, че
ответниците самоволно са ползвали общите части не по предназначение, а са
държали вещ, която създава неудобства по-големи от обичайните за ищцата.
Установяват се несъмнено, че вредите, които ищцата е претърпяла са в резултат
на пребиваването на кучето в общите части на етажната площадка като с оглед на факта,
че животното е било целодневно в общото помещение съдът прави извод за основателност на претенцията за
обезщетяване вредите в размер на сумата от 240 лева за исковия период от
06.08.2017г. до 06.08.2018г. Ето защо така предявения иск се уважава в пълен
размер. Следва ответниците да се осъдят солидарно на основание чл. 53 ЗЗД, тъй
като вредата която са причинили на ищцата е в резултат на съвместното
отглеждането на кучето в обща част на етажната площадка.
На основание чл. 78 ГПК вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза Националното бюро за правна помощ сумата от 300 лева за а.окатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от а.. Н.П.П.
назначена по реда на чл. 26, ал.1 от Закона за правната помощ. Следва да се
присъдят в тежест на ответниците и разноските заплатени от бюджета на съда за
съдебно-техническата експертиза в размер на сумата от 186 лева.
В полза на ответниците следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 100 лева с оглед на отхвърлените искове и предвид липсата
на конкретизация каква сума от изплатеното а.окатско възнаграждение по кой иск
е.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Т.А. с ЕГН ********** и Р. И.А. с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: *** солидарно да заплатят в полза на З.А.Р. с ЕГН **********
*** сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева за периода от 06.08.2017г. до
06.08.2018г., която представляват неимуществени вреди, които били причинени на
ищцата от отлеждането на куче от ответтниците на етажната площадка на ет. 4 в
жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. Д. Х.№ . и се изразявали в нарушаване
на съня на ищцата, пречене да живее спокойно, безпокойство от вдигането на
постояенен шум от кучето, който шум се пренасял в жилището й;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.А.Р. с ЕГН ********** *** против И.Т.А.
с ЕГН ********** и Р. И.А. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** за
премаване на незаконно изградената стена и врата в общите части на етаж ., пред
апартамент № . на ул. Д. Х.№ ., бл. ., гр. П. като неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от З.А.Р. с ЕГН ********** *** за
солидарното осъждане на И.Т.А. с ЕГН ********** и Р. И.А. с ЕГН ********** и
двамата с постоянен адрес: *** да заплатят сумата от 240 лева за периода от
06.07.2017г. до 06.08.2018г. за ползата от която ищцата е лишена в резултат на
противоправното поведение на ответниците поради което не могла да ползва общите
части, които са заградени на етаж . в жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул.
Д. Х.№ .;
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска с правна квалификация
чл. 40 ЗУЕС за отмяна решенията на ОС на ЕС на жилищна сграда с административен
адрес: гр. гр. П., ул. Д. Х.№ ., вх.., ет.., ап.. да бъдат предоставени за
ползване междуетажните стаи на собствениците на средните апартаменти и да бъдат
остъклени и затворени с врата общите части откъм десните апартаменти като
недопустим.
ОСЪЖДА
И.Т.А. с ЕГН ********** и Р. И.А.
с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** да заплатят в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 186 лева, която
представлява разноски за настоящата инстанция за съдебно-техническа експертиза;
ОСЪЖДА
И.Т.А. с ЕГН ********** и Р. И.А.
с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: *** да заплатят в полза на Националното
бюро за правна помощ със седалище и адрес на управление, гр. С.-.., ул. „Р.” № .
сумата от 300 лева представляваща разноски за възнаграждение за назначения
на З.А.Р. с ЕГН ********** *** й процесуален представител – а.. Н.П.П. в производството, определен от АК – гр. П.
вписан в НРПП под № ..;
ОСЪЖДА
З.А.Р. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на И.Т.А. с ЕГН ********** и Р. И.А. с ЕГН ********** и двамата
с постоянен адрес: *** сумата от 100 лева разноски за настоящата инстанция за а.окатско
възнаграждение съобразно отхвърлените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в прекратителната му част в
едноседмичен срок от съобщаването му пред ПОС
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала.
Е.Л.