№ 4329
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110205767 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Б. В. Н., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 22-4332-002350 от 02.03.2022 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочат
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство. Твърди се, че жалбоподателят не е
шофирал с несъобразена скорост, а заледеният участък бил непредвидимо препятствие.
Сочи се липса на виновно поведение.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изцяло
поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното
НП. Заявява, че жалбоподателят не е шофирал с несъобразена скорост, а заледеният
участък бил непредвидимо препятствие, поради което липсвало виновно поведение. Не
претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
1
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.02.2022 г., около 08:00 часа, жалбоподателят Б. В. Н. управлявал лек
автомобил марка „**“, модел „***”, с рег. № ***, като се движел по ул. „**“, в посока
от село К. към село П.. Метеорологичните условия били доста лоши. Валял сняг, пътят
не бил добре почистен, поради което имало заледени и заснежени участъци на пътното
платно. На около 2 километра след село К. на десен завой, където платното не било
добре почистено - имало сняг и лед, водачът на автомобила Н. навлязъл с по-висока
скорост в завоя, която не била съобразена със състоянието на пътя – заснежена и
заледена пътна настилка, изгубил управление върху превозното средство, автомобилът
поднесъл, навлязъл в насрещната лента за движение и настъпило произшествие с
насрещно движещия се лек автомобил марка „**“, модел „***“ с рег. № ***.
Вследствие на произшествието имало имуществени вреди по двата автомобила, а
водачът на „**а“ дори бил отведен в УМБАЛ „**“, тъй като от удара получил травма
на гръдния кош. За случая бил подаден сигнал в ОПП-СДВР, като на мястото на
инцидента пристигнали служители от Пътна полиция – свидетелите Р. Г. и Л. Н..
Полицаите извършили оглед на местопроизшествието и снели обяснения от водачите.
Поради така установените обстоятелства срещу Б. Н. бил съставен АУАН №
549423 от 02.02.2022 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от
актосъставителя и един свидетел, а нарушението било квалифицирано по чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че има
възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически
констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление № 22-4332-002350 от 02.03.2022 г., с което за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева на основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Р. Г., Л. Н., В. И., В. А. и Р. Г., както и от приложените по
делото писмени доказателства.
Свидетелят В. И. е не само очевидец, но и потърпевш от произшествието, като
той е бил водач на ударения автомобил марка „**“. Същият подробно разказва как на
процесната дата управлявал автомобила по „**“ в посока град София, когато в един от
завоите насреща му излетял автомобил „**“ и го ударил челно. Споделя, че пътните
условия били лоши. Валял сняг, а другият автомобил се движел с доста висока
скорост. След произшествието свидетелят се обадил на телефон 112 и подал сигнал за
2
произшествието. На мястото дошла линейка, която го откарала в УМБАЛ „**“ за
преглед. Преди това другият водач му споделил, че е изпуснал завоя.
Показанията на свидетеля очевидец изцяло се потвърждават от разпитите на
свидетелите В. А. и Р. Г.. Двамата не са били очевидци на самото произшествие, но
малко преди това са се движили с автомобил зад жалбоподателя Б. Н.. Споделят, че
пътят не бил почистен, имало силен снеговалеж и заледявания на пътното платно.
Спрели да заредят гориво на бензиностанция „**“, след което потеглили и видели вече
ударилите се автомобили в завоя. Двамата свидетели споделят, че са преминали с
много ниска скорост през завоя, понеже имало лед и сняг, но техният автомобил не
поднесъл. Следователно те са се съобразили с лошото състояние на пътя – наличието
на лед и сняг, и са преминали с такава скорост (много ниска), която е позволила
автомобилът безпрепятствено да премине през завоя, без да се изгуби контрол върху
превозното средство и да настъпи ПТП, което обаче явно не е било сторено преди това
от жалбоподателя Б. Н.. Предвид на това и от показанията на тези двама свидетели се
установява, че метеорологичните условия са били много лоши, имало е лед и сняг по
пътното платно, и явно водачът Н. е загубил контрол преминавайки през завоя.
Именно предвид лошото състояние на пътя свидетелят А., който е бил водач на
автомобила, споменава, че е преминал много бавно през завоя и неговият автомобил не
е поднесъл.
В съдебна зала бяха разпитани и двамата служители на ОПП-СДВР - Р. Г. и Л.
Н., които са посетили местопроизшествието. Първоначално и двамата нямаха спомен
за случая, но след предявяването на акта си спомниха частично някои обстоятелства, а
именно, че единият водач е изгубил контрол над автомобила и е навлязъл в насрещната
лента, при което настъпило произшествие с движещия се в нея автомобил. Свидетелят
Л. Н. сподели, че условията били зимни, валяло сняг и поради движение с
несъобразена скорост водачът Н. е изгубил контрол.
Съдът изцяло кредитира показанията на петимата свидетели, тъй като същите са
логични, последователи, непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно
кореспондират с описаното в съставения АУАН и протокола за настъпилото ПТП.
Самият жалбоподател по същество също не оспорва настъпилото произшествие, но
иска отмяна на издаденото НП, тъй като според него нямал вина за инцидента.
Доказателства за лошите атмосферни условия и състоянието на пътя на
процесната дата са също приложените по делото снимки, изготвени във връзка с
настъпилото ПТП, както и представената от защитника информация от Националния
институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните по-
горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
3
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се
защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и
сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и
са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат
с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу
административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба
както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на
административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или
до нищожност на издаденото НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че жалбоподателят е
осъществил състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП, който задължава водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно поради
движение с несъобразена със състоянието на пътя скорост – заснежена и заледена
пътна настилка, жалбоподателят е изгубил контрол върху управлявания от него
автомобил при навлизането в десния завой, превозното средство е поднесло, навлязло е
в лентата за насрещно движение и се е ударило в движещия се насреща лек автомобил.
Произшествието е настъпило, тъй като жалбоподателят Н. не е управлявал автомобила
с такава скорост, даваща му възможност при стъпване върху заснежената и заледена
настилка в завоя безпроблемно да овладее управлението на превозното средство и
безаварийно да премина през заледения участък, като избегне произшествие.
Действително заледената и заснежена настилка е допринесла за загубата на контрол и
настъпване на удара, но това не може да доведе до отпадане на отговорността на
водача, тъй като беше отбелязано, че той е трябвало да управлява с такава скорост,
даваща му възможност при заледен и заснежен път да намали или да спре безаварийно,
4
с цел избягване на произшествие. Освен това стана ясно, че метеорологичните условия
са били много лоши, имало е снеговалеж, поради което няма как да се твърди, че
заледеният или заснежен участък е бил непредвидимо препятствие. Такова би могло да
бъде примерно голяма локва вода в горещ, ясен и слънчев летен ден, но не и заснежен
(заледен) път на 02.02.2022 г. (в разгара на зимата), в планински условия, при обилен
снеговалеж, за какъвто споделят всички свидетели. В случая водачът Н. категорично
не се е съобразил освен със състоянието на пътя и с атмосферните условия. Всяка една
скорост, която след навлизането в заледения и заснежен участък на завоя не позволява
да бъде овладяно превозното средство, се явява несъобразена със състоянието на пътя и
с атмосферните условия, независимо от това дали е била разрешена за движение. Всяка
неразрешена скорост за движение винаги е и несъобразена, но може скоростта за
движение да е разрешена и пак да е несъобразена, тъй като трябва да бъдат отчитани и
всички останали обстоятелства, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед на изложеното се явяват неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че заледеният път бил непредвидимо препятствие. Дори той да се е
движел с под 50 км/ч, то тази скорост явно е била несъобразена със състоянието на
пътя и атмосферните условия, щом не е могъл да избегне поднасянето на автомобила
при стъпването на заледения участък и удара в насрещно движещото се превозно
средство. Наличието на лед или сняг на пътя не може да е основание за отпадане на
вината. Жалбоподателят е трябвало да се движи с такава скорост, че да успее да
овладее автомобила на заледения участък. Дали се движи по черен път в някое село
или по многолентов осветен почистен булевард в центъра на столицата, то правилата за
движение са едни и същи, и важат на територията на цялата страна. Деянието се явява
със сериозна обществена опасност, тъй като е довело до настъпване на ПТП не само с
материални щети, но и до травматични увреждания на другия водач, като чист късмет
са леките травми, с които се е разминал свидетелят В. И., а и другите пасажери в двата
автомобила, като дори в автомобила на жалбоподателя се установява, че е имало малко
дете, чиито живот и здраве също са били застрашени от поведението на Н. и
несъобразената му скорост на движение. Разпитаният свидетел А., който същия ден и
приблизително по същото време е минал през процесния участък сподели, че е
преминал с много ниска скорост през завоя, понеже имало лед и сняг, но неговият
автомобил не е поднесъл. Следователно той се е съобразил с лошото състояние на пътя
– наличието на лед и сняг, и е преминал с такава скорост (много ниска), която е
позволила автомобилът безпрепятствено да премине през завоя, без да изгуби контрол
върху превозното средство, което не е било сторено преди това от жалбоподателя Б. Н..
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените от закона случаи, тоест макар произшествието да не е
настъпило умишлено, то водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при
движение с такава скорост и заледена (заснежена) пътна настилка, може да настъпи
5
ПТП, но въпреки това не го е направил и не е намалил скоростта си преди навлизане в
завоя. Нарушителят Н. е трябвало да намали скоростта преди навлизането в завоя, след
като пътят е бил заледен (заснежен) и с оглед атмосферните условия (снеговалеж), като
поддържа една съобразена скорост, която му дава възможност да не загуби
управлението на автомобила при контакт със заледения участък, за да не възникне
опасност от произшествие, а в случай на необходимост и да спре, предотвратявайки
поднасянето на автомобила, довело до удар с насрещно движещото се превозно
средство. Всяка скорост, която не му е позволявала да стори това, се явява
несъобразена със състоянието на пътя и атмосферните условия, дори да е разрешена за
движение в съответния пътен участък.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.179, ал.2 от
ЗДвП, който предвижда глоба от 200 лева за извършеното нарушение. Наложеното
наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН и случаят
да се третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена
или несъобразена скорост. В редица случаи тези произшествия завършват със смърт
или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне сериозно
внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и според
настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на
чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване
на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и предупредително
действие по отношение на останалите членове на обществото. Отново следва да бъде
обърнато внимание, че произшествието се явява такова със сериозна обществена
опасност, тъй като е довело до настъпване на ПТП не само с материални щети, но и до
травматични увреждания на другия водач, като чист късмет са леките травми, с които
се е разминал свидетелят В. И., а и другите пасажери в двата автомобила, като дори в
автомобила на жалбоподателя се установява, че е имало малко дете, чиито живот и
здраве също са били застрашени от поведението на Н. и несъобразената му скорост на
движение.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-002350 от 02.03.2022
г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Б. В. Н., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179,
ал.2, пред.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7