№ 6881
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20251100503856 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1002 от 20.01.2025 г., гр.д. № 4387/2024 г., СРС, 42 с-в
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. В.
В. против Столична община за признаване за установено,че ищцата притежава
право на собственост върху недвижим имот върху сграда с идентификатор
87401.7501.314,1,находяща се в недвижим имот с идентификатор
87401.7501.314, на основание придобивна давност, като ОСЪЖДА Д. В. В. да
заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на Столична
община сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата Д. В. В.. Счита,
че начало на давностното владение на нейната наследодателка поставя
сключването със Столична община на предварителен договор за покупко-
продажба на имота в нейна полза, котато й е предадено владението, поради
което е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Предявяването на иска по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД не прекъсва давностния срок. Актовете за частна общинска
собственост нямат правопораждащо действие и не легитимират СО като
1
собственик. Имотът не е бил безстопанствен към момента на влизане в сила на
ЗС и не е станал държавна собственост, която впоследствие да премине към
СО. Обявените за противоконституционни разпоредби с решение №
3/24.02.2022 г. на КС се считат за такива по силата на обратното действие на
изменението на ЗС, поради което следва да се зачетат придобитите права.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи
искът.
Въззиваемият – ответникът по иска Столична община оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство е прието новосъставено доказателств – решение от 14.10.2024 г.
на АС-СГ, което не променя изхода на спора. Решението следва да се потвърди
и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
За процесния недвижим имот, находящ се в с. ****, парцел ХIV, с площ
808 кв.м.,заедно с масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от две
стаи, кухня, антре и мазе, със застроена площ 57,72 кв.м., построена през 1951
г. е съставен Акт за частна общинска собственост № 143 от 07.03.1997 г. на
основание чл. 3, ал. 3 вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗОС, предоставен за стопанисване и
управление на СО район „Кремиковци“ – кметство с. Яна, а преди на „Редки
2
метали“. В акта е записано, че преди него за имота са били съставени
АДС № 2480/25.11.1968 г. и № 1474/10.12.1982 г., както и АОС №№ 2740 и
2741, както и че
За същия имот с идентификатор 87401.7501.314, ведно с намиращи се в
него три сгради, едната от които е процесната с идентификатор
87401.7501.314,1 са съставени и АОЧС № 40/07.11.2013 г. и на 07.11.2013
г.,както и акт за общинска собственост от същата дата за имот с
идентификатор 87401.7501.314.1, с вписване за предоставени права за
управление на кмета на Столична община на основание чл. 12, ал. 5 ЗОС.
В списък към решение № 365 от 18.07.2013 г. на Столичния общински
съвет за жилища в сгради до три етажа, общинска собственост, фикурира и
процесния недвижим имот със съответната спорна жилищна сграда.
По силата на заповед № ЖН-04-111 от 30.11.2006 г., кметът на СО район
„Кремиковци“ настанява Т.Р. В., наследодател на ищцата Д. В. В. в процесното
общинско жилище на основание чл. 10 от Наредба за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО по
протокол № 12 от 06.11.2006 г. Заповедта е връчена на правоимащата на
30.11.2006 г.
За общинското жилище е сключен и безсрочен договор за наем от
30.11.2006 г. по чл. 22, ал. 1 от Наредбата, чрез който кметът на района
предоставя на Т.Р. В. ползването по наем срещу месечна наемна цена от 27,73
лв.
Със заповед № РД-09-196 от 31.10.2014 г., кметът на СО район
„Кремиковци“ отменя заповедта за настаняване с оглед акт за смърт № 11 от
10.07.2014 г. на настанената наемателка, представен и по делото.
Със заповед № РКР24-РД48-3 от 16.02.2024 г., кметът нарежда
изземване на общинсия жилищен имот на основание решение № 5346 от
20.01.2023 г., в.гр.д. № 1904/2023 г., СГС, IV-Г с-в.
С решение № 7856 от 15.07.2025 г., адм.д. № 2729/2025 г., ВАС, четвърто
отделение заповедта за изземване е отменена по съображения, че
собствеността на жилището е спорна и е предмет на първоинстанционното
производство, по което е постановено обжалваното решение, предмет на
инстанционен контрол по настоящото дело, като това е пречка за издаване на
3
заповедта при условия на безспорност.
С цитираното в заповедта за изземване влязло в сила съдебно решение
№ 5346 от 20.01.2023 г., в.гр.д. № 1904/2023 г., СГС, IV-Г с-в, се потвърждава
решение № 141 от 25.07.2017 г., гр.д. № 53403/2014 г., СРС в частта, с която са
отхвърлени предявените от настоящата ищца Д. В. В. срещу Столична община
иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор
за покупко-продажба на общинския процесен имот – жилищна сграда, като е
уважен искът на Д. В. срещу Столична община по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за
възстановяване на заплатени режийни разноски на неосъществено основание.
изплатената покупна цена от 188,18 лв. Първоинстанционнто решение като
необжалвано е влязло в сила в частта, с която е уважен евентуалният иск по
чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за възстановяване на изплатената от ищцата
продажна цена от 7 841 лв. В мотивите на въззивното решение е прието, че
прехвърлянето на собствеността върху имота е наредено със заповед № СО-
РД-561-53 от 03.04.2014 г. на кметът на СО, но след изплащане на продажната
цена не е сключен окончателен договор до смъртта на настанената наемателка
и преди изтичане на крайния срок за сделка, поради което имущественото
право да се иска сключването й не е възникнало в полза на настанената
наемателка, респ. не е преминало в правната сфера на нейната наследница -
ищцата Д. В.. Същото не е станало част от актива на наследствената маса и е
ненаследимо.
Предвид обсъдената фактическа обстановка, въззивният съд формира
следните правни изводи:
Наследодателката на ищцата Д. В. - Т.Р. В., от една страна и ответната
Столична община, от друга, са обвързани с безсрочно наемно
правоотношение спрямо процесното жилище през периода от 30.11.2006 г.,
когато е издадена настанителната заповед и е сключен договорът за наем до
10.07.2014 г., когато правоотношението е прекратено със смъртта на
наемателя. През целия този времеви интервал, безспорно Т. В. ползва имота,
но като държател със съзнанието, че не държи вещта като своя, а за
наемодателя, по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. Не се доказва намерението при
упражняваната от наемателя фактическа власт да е променено в държане като
свое, лично или чрез другиго и превърнато в несъмнено владение с намерение
за своене, поради което е оборена презумпцията на чл. 69 вр. чл. 68, ал. 1 ЗС,
4
владелецът да държи вещта като своя. Довод в тази насока е обстоятелството,
че не е оборена материалната доказателствена сила на актовете за общинска
собственост за имота, представляващи официални свидетелстващи документи
по чл. 179, ал. 1 ГПК. С ясното съзнание, че ответникът Столична община е
собственик, наследодателката на ищцата отправя до него писмено искане за
изкупуване на имота и му изплаща покупната цена, именно в качеството си на
настанено в жилището лице и в изпълнение на заповед № СО-РД-561-53 от
03.04.2014 г. на кметът на СО за изкупуване на правото на собственост,
издадена въз основа на искането по реда на чл. 43 НРУУРОЖТСО. Тези
действия напълно изключват твърдяната по делото възможност за поставяне
начало на давностно владение със сключване на предварителен договор за
покупо-продажба, след като към този момент наемателят съзнава, че черпи
право на изкупуване в това си качество. Отделно, не е сключван двустранен
предварителен договор с постигнато общо съгласие, а единствено е издадена
заповедта за изкупуване, едностранно от кмета, с характер на индивидуален
административен акт по АПК. Както е прието с влязлото в сила съдебно
решение № 5346 от 20.01.2023 г., в.гр.д. № 1904/2023 г., СГС, IV-Г с-в,
обвързващо със сила на пресъдено нещо настоящите насрещни страни – чл.
298, ал. 1 ГПК, след изплащане на продажната цена не е сключен окончателен
писмен договор до смъртта на настанената наемателка и преди изтичане на
крайния 1-месечен срок за сделка, считано от плащането на 17.06.2014 г.,
поради което правото да се иска сключване на окончателен договор за
покупко-продажба по съдебния ред на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е възникнало
приживе за наследодателката, респ. не е преминало в правната сфера нейната
наследница и настояща ищца. Настоящият съдебен състав приема, че през
периода 30.11.2006 г. - 10.07.2014 г., наемателката Т. В. не е владяла имота за
себе си, а за наемодателя, поради което в нейна полза на е текла придобивна
давност. В резултат, спрямо нейната законна наследница – ищцата Д. В. не
приложим чл. 82 ЗС, превиждащ възможност за присъединяване към нейното
владение и владението на праводателката си.
Ищцата от своя страна упражнява фактическа власт върху чуждия имот
на лично основание с намерение, че го държи за себе си и отблъсква
владението на собственика Столична община. В подкрепа е обстоятелството,
че през 2023 г. инициира особеното исково производство по иска с правно
основание чл. 19, ал. 3 ГПК срещу Столична община за обявяване за
5
окончателен договор за покупко-продажба на общинския имот. Свидетелите
А.Д., непосредствен съсед и Т.С., жител на с. Яна, по еднакъв начин
установяват въз основа на продължителни и непосредствени впечатления, че
ищцата и съпругът й В. от 2012 г. живеят в спорния имот, първоначално още с
Т. В. и продължават да ползват имота. Грижат се за двора, почистват,
обработват градината, отглеждат зеленчуци и овошки, поддържат къщата,
сменят дограмата, ремонтират покрива, правят замазка на ронещата се
мазилка, изолация и имат гараж в двора със стая и баня. Приживе Т. В. и
ищцата се хвалят, че са купили имота, защото е заплатена цената, но
впоследствие имат проблеми с общината.
Въпреки упражняваното владение от ищцата с намерение за своене на
имота, считано от 2012 г. до настоящия момент, през този период,
превишаващ изискуемите 10 години по чл. 79, ал. 1 ЗС , не текла придобивна
давност в полза в нейна полза с оглед забраната на чл. 86 ЗС за придобиване
по давност на вещ, която е частна общинска собственост. По аргумент на
противното основание, черпен от същата разпоредба, от влизането й в сила на
01.06.1996 г. започва да тече придобивна давност по отношение на имоти
частна общинска собственост. Същата, обаче е спряна на основание § 1 ЗР на
ЗД на ЗС, считано от 31.05.2006г. Последователно срокът на мораториума е
продължаван до 31.12.2022г. (последна ред. ДВ бр.7/2018г.). В този смисъл е
ТР № 3/14.02.2018г., ОСГК на ВКС. Впоследствие, с решение № 3/28.04.2020
г. по конст. д. № 5/2019 г., КС на РБ, разпоредбата е обявена за
противоконституционна. Прието е, че спрямо нормативните актове, обявени
с решение на КС за противоконституционни, ефективният резултат -
върховенство на Конституцията е ограничен от принципа на правната
сигурност. Балансът на двата принципа се постига чрез съчетано прилагане
на действие за напред на решението на КС за обявяване
противоконституционност на закон. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ,
законът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане в
сила на решението в сила. Правилото важи за приключените правоотношения.
Приключено е правоотношението, на което към влизане в сила
на решението на КС юридическите факти са осъществени и са настъпили
всички правни последици. По приключените правоотношения се запазва
значението на осъществените юридически факти и на настъпилите последици,
въпреки че КС е обявил за противоконституционен законът, който ги регулира.
6
Народното събрание е длъжно да ги преуреди със закон, като ги приведе в
съответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 4 ЗКС). Неприключено е
правоотношението, на което към влизане в сила на решението на КС
юридическите факти са осъществени, но са настъпили само част, а не
всичките правни последици. За неприключените правоотношения има
обратно действие решението на КС за обявяване противоконституционността
на закона, който ги регулира. Върховенството на конституцията (чл. 5, ал. 1
КРБ) не търпи неприключилото правоотношение да се (до)развие по
протнвоконституционния закон. Действието на проявените юридически факти
е невалидно, а законът изгубва изцяло регулативен ефект.
В тази връзка с решение № 3 от 24.02.2022 г., конст. дело № 16/2021 г.,
КС на РБ обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от
Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.;
посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона
за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Приема, че дори
когато материалният граждански закон по изключение може да има обратна
сила, това не следва да се приложи за основните конституционни права,
каквото е правото на собственост, както и че когато със закон е предоставена
възможност на гражданите да придобият по давност определена категория
вещи, не може с последващ закон да се прогласи неприложимост на тази
давност при установяването на правото на собственост върху тях.
Въззивният съд при съобразяване на задължително тълкуване на чл. 151,
ал. 2, изр. 3 КРБ, извършено от КС на основание чл. 149, ал. 1, т. 1 КР в
смисъл, че с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ДР ЗС за
противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект и последиците
от преустановяване на мораториума настъпват с влизане в сила на 07.03.2022
г. на конституционното решение 3 дни след неговото обнародване в ДВ,
намира по настоящото дело, че мораториумът за придобиване на държавни и
общински имоти - частна собственост е приложим през периода, предхождащ
решението. Затова през периода от 2012 г. до 07.03.2022 г. в полза на ищцата
не е текла 10-годишната придобивна давност, а оставащият период до
приключване на устните състезания пред въззивна инстанция, при
съобразяване на чл.235, ал. 3 ГПК, не е достатъчен за позоваване на чл. 79, ал.
1 ГПК. Установителният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване на ищцата за собственик на имота по давност, следва да се
7
отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемата не претендира и не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
Процесуалният представител на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 –
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1002 от 20.01.2025 г., гр.д. № 4387/2024 г., СРС,
42 с-в.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, с адрес: с. **** и адрес: гр. ****,
ет. партерен, офис: магазин 5-1, чрез адв. П. Й., да заплати на Столична
община, със седалище: гр. София, ул. „Московска“ № 33 сумата 100 –
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8