№ 2854
гр. В., 27.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110110347 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от „Е.-П. П.” АД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр. В., бул. В. В. № 258, „В. Т.-Г.“ против Д. Р. Д. ЕГН ********** с
адрес гр.В. ул.“ К. Р. Н.“ № 122, ап.43 иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 360,49лева, представляваща незаплатена цена за
консумирана ел. енергия за периода 29.10.2020г. до 31.12.2022г. по партида с клиентски
номер **** и абонатен номер ***** за обект на потребление гр. В., ул. „К. Р. Н.“ № 122, 4,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 08.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението; 19лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 23.11.2021г. до 30.01.2023г., за което
вземане е издадена заповед № 612/09.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1481/2023г. на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция излагайки следните фактически
твърдения в исковата си молба: С ответникът са в договорни отношения по продажба на
ел. енергия. Същият има качество на потребител аб. № ***** и кл. № ****, за обект
находящ се в гр. В., ул. „К. Р. Н.“ № 122, 4. Отношенията между страните се регламентират
от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго- Про Продажби” АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и
одобрени от регулаторния орган КЕВР. Твърди, че потребителят не заплатил сумите за
потребена ел. енергия, по издадени фактури с №№ **********/29.10.2021г.,
**********/30.03.2022г., **********/29.04.2022г., **********/31.05.2022г.,
**********/30.06.2022г., **********/29.07.2022г., **********/30.08.2022г.,
**********/30.09.2022г., **********/31.10.2022г., **********/30.11.2022г.,
03315009667/31.12.2022г. на обща стойност 360,49лв. Съгласно чл. 38 ОУДПЕЕ при
неизпълнение на задължението в срок, потребителят дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки ден на просрочие. За събиране на вземането си ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. 1481/2023г. по описа
на ВРС. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначения
от съда особен представител - адв. М. Д.. С него искът се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че за посочения период в обекта не е налице консумирана ел. енергия поради
обстоятелството, че ответникът е прекратил облигационното правоотношение между
страните, подавайки заявление за спиране на електрозахранването в обекта. Искането било
заявено на 30.09.2021г. след което ищецът издал фактура с № **********/01.10.2021г. и
касова бележка за заплатена от ответника такса в размер на 19лева. Спирането настъпило
веднага, като било поискано от потребителя, поради обстоятелството, че живее в чужбина.
Сочи, че считано от 01.10.2021г. ответникът е прекратил договора с ищцовото дружество,
поради което не дължи заплащане на процесните фактури, всички издадени след тази дата.
Оспорва доказателствената стойност на представените фактури и извлечения от сметка,
доколкото същите са издадени от ищеца. Извън горното твърди и че според чл. 20 ал.1 от ОУ
ищецът има право да прекъсне снабдяването с ел. енергия, ако битов потребител в срок от
десет дни не изпълни свое задължение. Ето защо сочи, че между страните липсва
облигационна връзка. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат, като страните доразвиват аргументите
си в тази насока.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го заповедно
производство по ч.гр.д. № 1481/2023г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.1 – 5 ГПК.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже релевантните за
възникване на вземането си предпоставки, а именно наличие на договорни отношения с
ответника за доставка на електроенергия в посочения период, за посочения обект; че в
качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във фактурите количество ел.
енергия, което е отчетено при изправност на средството за търговско измерване и че
съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното количество ел. енергия,
съответства на доставеното и потребено количество електроенергия, както и неговия размер;
изискуемост на вземането. Ответната страна следва да докаже своите правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца.
От приложеното ч.гр.д. № 1481/2023г. по описа на ВРС се установява, че в полза на
ищеца против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите
предмет на настоящата искова претенция, връчена при условията на чл. 47 ал.1 – 5 ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П. ” АД, издадените от ищеца общо 11 броя
фактури в периода от 29.10.2020г. до 31.12.2022г. за обект находящ се в гр. В., ул. „К. Р. Н.“
№ 122, вх. 4, справка за потреблението, извлечение от сметка и извлечение за фактури и
плащания към 12.01.2023г. и към 13.07.2023г.
Ответникът е представил свое искане № **********/01.10.2021г., с вх. №
5902293/01.10. за спиране на електрозахранването по партида с клиентски номер **** и
абонатен номер ***** за обект на потребление гр. В., ул. „К. Р. Н.“ № 122, 4, както и
фактура с № **********/01.10.2021г., издадена за преустановяване на електромер, ведно с
издаден касов бон от същата дата за заплатена такса от 19лева.
По делото е приобщен писмен отговор от „ЕРП – Север“ АД, видно от който при
извършена проверка на 21.05.2024г. на СТИ № 1114021566077737 за обект абонатен с номер
***** е установено, че СТИ се намира в главно разпределително табло на адрес гр. В., ул.
2
Самарско Знаме 5, бл.1, вх. В. При проверката е констатирано, че пломбата на СТИ е
скъсана и изходящият проводник е изваден от изходящата клема на СТИ. Съставен е КП
№2267238-1/21.05.2024г., приложен към отговора, както и КП №5148342/12.10.21г. за
извършен монтаж и демонтаж на СТИ поради изтекла метрология.
За доказване на твърденията си, че ответникът има качество на потребител
/собственик/ползвател/ в сочения обект на потребление и период на отчитане и че
процесните количества ел. енергия са отчетени от годно СТИ, ищецът ангажира
доказателства.
От заключението на вещото лице по изготвената СТЕ се установи, че СТИ е било
метрологично годно. Отчетеното количество ел. енергия е реално доставимо и потребимо в
обекта на ответника, като посочените фактурирани количества ел.енергия са от редовен
отчет на СТИ. Същите са правилно остойностени съгласно утвърдените от КЕВР цени. В
о.с.з. експертът поясни още, че самоприсъединяване чрез промяна на ел.захранването е
технически възможно, доколкото видно и от КП № 2267238-1/21.05.2024г., СТИ се намира в
главно разпределително табло, достъпно за живущите в сградата. Няма данни за ново
присъединяване на обекта.
От заключението на изготвената СЧЕ се установи, че размерът на задълженията за
периода 29.10.2020г. до 31.12.2022г. по партида с клиентски номер **** и абонатен номер
***** за обект на потребление гр. В., ул. „К. Р. Н.“ № 122, 4 възлиза на 360,49лева, като
фактурите са издадени за реално потребление. В счетоводството на ищеца не се съдържат
данни за извършени плащания по тях. Размерът на дължимата лихва, считано от падежа на
всяка фактура до 18.06.2024г. възлиза на 19лева.
Ищецът е твърдял, че количество ел. енергия в обекта е реално доставена и потребена
ел. енергия. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание
обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална доставка на фактурираното
количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната. Установяването на твърденията
за реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почиват на
правилата на договора за покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за
реално предоставена стока.
Между страните е спорно в процесния периода те да са се намирали в облигационни
отношения по повод доставка на ел. енергия за обекта. В чл. 4, ал.1 ОУ на дружеството
понятието „потребител на енергия” се определя като физическо лице- собственик или
ползвател на имот, което ползва ел. енергия за домакинството си. Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕ, издадени на основание
чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение на ДКЕВР, като съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ,
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В случая обаче доколкото представените
по делото от ищеца и съставени от него документи са били оспорени от ответната страна, то
дружеството е следвало да установи, че ответникът е потребил соченото количество ел.
енергия в процесния период.
Видно от искане № **********/01.10.2021г. с вх. № 5902293/01.10./, ответникът е
поискал спиране на електрозахранването в обекта на потребление гр. В., ул. „К. Р. Н.“ №
122, 4, за което и „ЕРП – Север“ АД е издало и фактура с № **********/01.10.2021г., за
преустановяване на електромер, а ответникът касов бон от същата дата за заплатена такса.
По делото не се установи електрозахранването в обекта да е подновявано изобщо, за което в
ОУ на дружеството е предвидена специална процедура. В чл. 21 ОУ е регламентиран редът
за възстановяване на ел. захранването, като се предвижда, че ответното дружество изисква
от Електроразпределение Север АД възстановяване на снабдяването. По делото липсват
доказателства ответното дружество да е отправило до ЕРП такова искане. Нещо повече,
видно и от КП № 2267238-1/21.05.2024г. при проверката на процесното СТИ №
3
1114021566077737 е констатирано, че пломбата му е скъсана и изходящият проводник е
изваден от изходящата клема на СТИ, като същият е предаден за експертиза.
В настоящия казус съдът преценява, че липсва проведено доказване от което да се
налага безспорен извод, че в процесния период за който се твърди реален очтет ответникът е
имал качество на потребител на доставяна в процесния обект ел.енергия.
Електрозахранването в пр. обект е било спряно по молба на ответника считано от
30.09.2021г. и се установи, че не е било възстановено. Последващата проверка на СТЕ е
констатирала, че пломбата му е скъсана, като достъп до таблото могат да имат всички
живущи на адреса. При това положение налага се извод, че отчетената ел.енергия след
датата на спиране на електрозахранването в обекта, не е реално потребена. Затова и
представените от ищеца документи не са годни да обосноват извод, че за процесния период
ответникът е потеребил фактурираното количество ел.енергия. Ето защо, претенцията на
ищеца, като недоказана следва да бъде отхвърлена изцяло, вкл. и по заявения акцесорен иск.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, но доколкото се
представлява от особен представител, съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.-П. П.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. В. В. № 258, „В. Т.-Г.“ против Д. Р. Д. ЕГН ********** с адрес гр.В.
ул.“ К. Р. Н.“ № 122, ап.43 иск да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 360,49лева, представляваща незаплатена цена за
консумирана ел. енергия за периода 29.10.2020г. до 31.12.2022г. по партида с клиентски
номер **** и абонатен номер ***** за обект на потребление гр. В., ул. „К. Р. Н.“ № 122, 4,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 08.02.2023г. до окончателното погасяване на задължението; 19лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 23.11.2021г. до 30.01.2023г., за което
вземане е издадена заповед № 612/09.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1481/2023г. на ВРС, 19 състав, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4