Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….05.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 972 по описа за 2017г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от КИЙ СЪКСЕС ИНДИКЕЙТЪРС-ТЕЙЛЪР МЕЙД
БИЗНЕС СЪЛЮШЪНС ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к. Манастирски Ливади, ул. Лъвски рид №6, ет.8, ап.39, против ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Владислав Варненчик, Варна Тауърс, кула Г, бул. "Владислав Варненчик"
№258, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати както следва: сумата от 67935,48лв,
представляваща неизплатено месечно възнаграждение за предоставени консултантски
услуги по договор от 20.05.13г за периода 01.04.14г. до 24.07.14г.; сумата от
97664,52лв, представляваща дължимо възнаграждение при прекратяване на договор
от 20.05.13г. за периода 25.07.14г. – 31.12.14г. ; сумата от 9643,44лв,
представляваща лихва за забава върху главницата от 67935,48лв за периода
02.03.16г.-24.07.17г.; сумата от 13863,48лв, представляваща лихва за забава
върху главницата от 97664,52лв за периода 02.03.16г.-24.07.17г., ведно със
законната лихва върху главниците от завеждане на иска - 24.07.17г. до
оконч. изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 20.05.13г. между ищеца и ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА ЕООД, чийто
правоприемник се явявал ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА ЕАД, бил сключен договор за
предоставяне на услуги със срок до 31.12.14г. , по силата на който ищецът се
задължил да предоставя професионални консултантски услуги във връзка с
дейността Стратегическо управление на дирекция Управление на човешки ресурси, а
ответника да заплаща ежемесечно възнаграждение в размер на 18000лв с ДДС.
Твърди, че е изпълнявал качествено и в срок задълженията си, като последното
плащане от ответника било за предоставени услуги за м.Февруари 2014г. Излага,
че с нотар.покана, връчена на 14.07.14г., е прекратил по вина на ответника
сключеният договор. Твърди, че с влязло в сила решение №2650/12.06.15г. по
гр.д.№14485/14г. на ВРС е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 19830лв– възнаграждение за предоставени консулт.услуги за м.03.14г.
по договор от 20.05.13г. в размер на 18000лв с ДДС и разходи по чл.5.2.2. от
договора в размер на 1830лв, за които е издадена фактура №198/31.03.14г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението, и сумата от 734,49лв – мораторна
лихва за периода 01.05.14г.-10.09.14г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№11572/14г. на ВРС. Счита, че с прекратяване на договора
се дължи договореното възнаграждение за целия първоначален период.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответникът ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА ЕАД,
ЕИК *********,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва твърдението за сключването на договор от 20.05.13г. с
предмет-предоставяне на консулт.услуги , като счита, че представения договор не
е подписан от лице с надлежно учредена предст.власт или законен представител на
ответника, съотв. не е подписан и от ищеца. Счита, че предвид и наличието на
съществени разминавания в съдържанието му този документ не установявал общо
изявена воля от страните. Тъй като страните не били в облиг.отношения, то за
ответника не било възникнало задължение за изплащане на възнаграждение, респ.
договорът не можело валидно да бъде прекратен. Счита, че с посоченото съдебно
решение се приема наличието на договор единствено за периода
20.05.13г.-м.03.14г., като мотивите в тази част не се ползвали със сила на
присъдено нещо. В евентуалност се твърди неоснователност на иска поради
неизправност на ищеца, тъй като не бил осъществил дейност по см. на чл.2.1 от
договора; не били получавани писмени доклади за извършена дейност. Оспорва
твърденията , че ищецът е бил в невъзможност да изпълнява задълженията си по
вина на ответника. Счита, че прекратяването не е извършено съгласно
разпоредбите на договора. Оспорва акцесорния иск като неоснователен. Прави
възражение за изтекла погас.давност, като твърди, че предмет на договора са
периодични плащания, а прекратяването му е настъпило на 22.07.14г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна
следното:
Съгласно представеният по делото договор за
предоставяне на услуги от 20.05.13г. / л.101 от делото/, безспорно се
установява, че между страните е сключен договор с предмет предоставяне на
професионални консултантски услуги във връзка с дейността Стратегическо
управление на дирекция Управление на човешки ресурси. Макар и автентичността на
документа да е оспорена от ответната страна, същата не е ангажирала
доказателства в тази насока въпреки носената от нея доказателствена тежест,
поради което и оспорването се явява недоказано и доказ.сила на документа не е
оборена.
Видно от договора изпълнителят-ищец е поел
задължението да извършва действия, свързани с управлението на човешки ресурси,
съобразявайки приоритетите на възложителя, в т.ч. разработване на стратегии,
предложения за организационни оптимизации и повишаване на ефективността на
човешките ресурси; подпомагане на висшия мениджмънт на възложителя при
стратегическото планиране и изпълнение на целите на компанията. Договорено е,
че общата стойност на възнаграждението за услугите по договора е 288000 без ДДС
/ чл.5.3/, като в чл.5.5 е предвидено месечно възнаграждение от 15000лв без
ДДС. Предвидено е също на последния работен ден от месеца изпълнителят да
изпраща на възложителя писмен доклад за извършените през месеца дейности и
издаване на фактура за мес.възнаграждение за услугите, както и подписването на
годишен приемо-предавателен протокол за оконч.приемане на услугите /чл.5.6/.
Така сключеният между страните договор съдържа съществените белези на договор за изработка,
доколкото с него се възлагат фактически действия по постигането на определен
резултат и едновременно с това и на договор за поръчка, доколкото същият включва и извършването на правни
действия. Предвид предприетото от ответника
оспорване на изпълнението на договора от страна на ищеца за претендирания
период, установяването на този факт бе в тежест на последния. От
представената по делото имейл
кореспонденция безспорно се установява извършването на дейности по управление
на човешки ресурси от страна на ищцовото дружество, действащо чрез своя
управител, през м.Април 2014г. За това свидетелства в своите показания и св.И.,
която заявява, че документите й във връзка с прекратяване на трудовото й
правоотношение са били оформени от А.Г.. Макар и по делото да не са представени
доказателства за отчитане на изпълнението през този месец по регламента на
чл.5.5, то доколкото от страна на ответника не се установява да е направено възражение за некачествено, респ.неточно изпълнение, а осъществените дейности са ползвани по предназначение от последния,
следва да се приеме, че работата е била приета от
възложителя и в негова тежест е
възникнало задължението да заплати следващото се месечно възнаграждение за
м.04.2014г. Ответникът не ангажира доказателства за изпълнение на това
задължение, нито такова се установява от изслушаната по делото ССЕ.
Не са събрани обаче по делото безспорни
доказателства, от които да се изведе извод за изпълнение на уговорени с
договора дейности от страна на ищеца за периода от м.05.14г. до 24.07.14г.,
като от събраните по делото свид.показания не се установяват конкретно
извършени дейности през този период от ищеца, чрез представляващото го лице,
респ. това изпълнение да е било предложено на кредитора по реда на чл.5.5.
Вместо това от приложената по делото кореспонденция по имейл е видно, че още
през м.05.14г. от страна на ищеца е изготвено споразумение за прекратяване,
както и закл.протокол. Предвид така изложеното съдът намира, че предявеният иск
за заплащане на месечно
възнаграждение за предоставени консултантски услуги за периода 01.05.14г. до 24.07.14г. се явява
неоснователен.
От страна на ответника е направено възражение за погасяване на тези
искови претенции по давност. Доколкото се установява дължимост единствено на
претенцията за м.04.14г., то това възражение следва да се разгледа само по
отношение на нея. Разпоредбата на чл.111, б.в от ЗЗД предвижда кратка погасителна
давност за "периодични плащания". По начина на уговаряне на дължимата
престация по договора за предоставяне на услуги е видно, че се касае до
ритмично, регулярно, ежемесечно извършване на консулт. услуги, респ. плащане на
същите, т.е. касае се за изпълнение на повтарящи
се задължения с единен правопораждащ факт, като паричното задължение на възложителя
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени. Ето защо съдът приема, че задължението за
възнаграждение по договора има периодичен характер и се погасява с изтичането
на тригодишна давност по чл.111, б.в от ЗЗД. Разпоредбата на чл.114 ЗЗД сочи изискуемостта като общо
начало на погасителната давност. В разглеждания случай давността тече от изискуемостта на
всяко месечно задължение. От страна на ищеца не са представени доказателства за
изпълнение на задължението му по чл.5.5 за издаване на фактура за
месеч.възнаграждение на последния работен ден от месеца. Неизпълнението на това
задължение обаче съдът намира, че не засяга настъпването на изискуемостта на
следващото се възнаграждение с изтичането на месеца, за който е дължимо. В
случая иска за заплащане на възнаграждението за м.04.14г. е предявен на
24.07.17г. / с подаване на исковата молба по пощата /, към който момент
исковата претенция за него е погасена по давност.
По делото е представена нотар.покана от ищеца до отв.дружество
рег.№4332, том 2, акт №111/10.07.2014г. на Н-с рег.№404, връчена на 14.07.14г.,
с която е заявено прекратяване на договора по вина на възложителя, считано от изтичане
на 7 дневен срок от получаване на поканата. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установи, че ответникът е бил в забава във връзка с изплащане
на следващото се на изпълнителя възнаграждение, поради което и в полза на ищеца
е възникнало правото да развали договора. Съгласно постигнатите между страните
договорки в чл.10.1.3 при прекратяване на договора от възложителя или по негова
вина се изплаща цялата комисионна за времето на целия договорен период до
31.12.14г. Посочената клауза има характера на неустойка за вредите от
развалянето на договора. С оглед установеното разваляне на договора следва, че
в полза на ищеца е възникнало посоченото вземане. Ответникът от своя страна е
релевирал възражение за погасяване и на тази искова претенция по давност.
Доколкото се касае за неустоечна клауза , то съгласно чл.111, б.б ЗЗД
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Видно от гореописаната покана развалянето на
договора е настъпило с изтичането на предоставения 7 дневен срок от връчването
й, т.е. считано от 22.07.14г. е настъпило прекратяване на договора. От този
момент е настъпила и изискуемостта на процесното вземане. Исковата претенция
както бе посочено по-горе е
предявена на 24.07.17г. / с подаване на исковата молба по пощата/, към който
момент иска за заплащане на възнаграждение при прекратяване на договора в
размер на 97664,52лв е погасен по давност.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.79,
ал.1, и чл.92 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло. Изходът
на спора по главните искове обуславя
извод за неоснователност на акцесорните претенции
за присъждане на обезщетение за забава.
Предвид
отправеното от ответната страна искане за присъждане на разноски
с оглед отхвърлената част от исковете съдът намира, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК
такива следва да бъдат присъдени в размер на 6348лв,
съобразно представените доказателства за заплатени разноски
за адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от КИЙ СЪКСЕС
ИНДИКЕЙТЪРС-ТЕЙЛЪР МЕЙД БИЗНЕС СЪЛЮШЪНС ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к. Манастирски Ливади, ул. Лъвски
рид №6, ет.8, ап.39, против ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, Варна Тауърс, кула Г, бул. "Владислав Варненчик" №258,
обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, чл.86 и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати както
следва: сумата от 67935,48лв, представляваща неизплатено месечно възнаграждение
за предоставени консултантски услуги по договор от 20.05.13г за периода
01.04.14г. до 24.07.14г.; сумата от 97664,52лв, представляваща дължимо възнаграждение
при прекратяване на договор от 20.05.13г. за периода 25.07.14г. – 31.12.14г. ; сумата
от 9643,44лв, представляваща лихва за забава върху главницата от 67935,48лв за
периода 02.03.16г.-24.07.17г.; сумата от 13863,48лв, представляваща лихва за
забава върху главницата от 97664,52лв за периода 02.03.16г. - 24.07.17г., ведно
със законната лихва върху главниците от завеждане на иска- 24.07.17г. до
оконч. изплащане.
ОСЪЖДА
КИЙ
СЪКСЕС ИНДИКЕЙТЪРС-ТЕЙЛЪР МЕЙД БИЗНЕС СЪЛЮШЪНС ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, ж.к. Манастирски Ливади, ул. Лъвски рид №6, ет.8, ап.39, ДА ЗАПЛАТИ
на ЕНЕРГО-ПРО ВАРНА ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс, кула Г,
бул. "Владислав Варненчик" №258, сумата от 6348лв. /шест хиляди
триста четиридесет и осем лева /, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: