№ 9836
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110145296 по описа за 2023 година
Предявен е иск от ЗД „Евроинс“ АД чрез юрк. Вероника Крумова /л.4/ с правно
основание чл. 411 КЗ за сумата от 264,96 лв., представляваща непогасен остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за
вреди на лек автомобил „Рено Талисман“ с рег.№ СВ 0797 МН, причинени при ПТП,
настъпило в гр. София на бул. „Г.М.Димитров“ на 14.02.2023 г., вследствие виновно,
противоправно поведение на водач на МПС „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 3327 МА, който
при изчакване на светофар, погрешка тръгнал назад, вместо напред, и чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска – 11.08.2023г., до окончателното изплащане на вземането. До ответника е отправена
претенция за процесната сума, но задължението било погасено частично /в размер на
1 349,47 лв./, поради което ищецът претендира остатъка от заплатеното от него обезщетение
– 264,96 лв. Претендират се съдебните разноски.
По иска по чл. 411 КЗ, ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие - ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че е
изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение чрез заплащане на
извършения в сервиз ремонт, като платеното обезщетение е в размер на 1 599,43 лв. и са
сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента, поради което спрямо него в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. На ответника е изпратена регресна
покана за заплащане на горепосочената сума за заплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, като е извършено частично погасяване в размер на 1 349,47 лв.,
поради което е останал задължен за остатъка в размер на исковата сума – 264,96 лв.
В законоустановения срок ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ чрез
пълномощника си юрк. Силвия Гоергиев е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Оспорва причинната връзка между вредите по
предната част на автомобила и процесния инцидент. Твърди необосновано завишаване на
размера на определеното от ищеца обезщетение. Претендира, че с плащане на сумата от
1
1 349,47 лв. задължението му е погасено в цялост. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ
От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване
на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за
което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил
сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да
е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата
да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска
отговорност” /ГО/.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и се
установява от доказателствата по делото, че към 14.02.2023г. е било налице валидно
облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста”
между собственика на автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 3327 МА и ответното
дружество ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
Видно е от представената по делото застрахователна полица, че към 14.02.2023г.
между собственика на автомобил „Рено Талисман“ с рег.№ СВ 0797 МН и ищцовото
дружество ЗД „Евроинс“ АД е било налице облигационно правоотношение по договор за
имуществена застраховка „Каско”.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е изведено, а и се
установява от доказателствата по делото, че от страна на страна на застрахователя ЗД
„Евроинс“ АД са заплатени на доверен негов сервиз сумата в размер на 1599,43 лв. за
отстраняване на вредите по автомобил „Рено Талисман“ с рег.№ СВ 0797 МН, както и че са
били реализирани 15 лв., ликвидационни разноски.
Като безспорно е изведено също, че ответното дружество ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ е заплатило по регресната претенция на ищеца за процесното ПТП сумата
в размер на 1349,47 лв.
Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинно-
следствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.
За настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 14.02.2023г.
Същият е частен писмен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който
съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.
Също така от показанията на свидетеля и заключението по САТЕ, което съдът цени
като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:
На 14.02.2023г. в гр. София, на бул. „Г.М.Димитров“ водачът на л.а. „Дачия Дъстър“
с рег. № СВ 3327 МА при зелен светлинен сигнал на светофарната уредба е предприел
маневра за движение на заден ход, вследствие на което настъпило съприкосновение с
намиращия се зад него л.а. „Рено Талисман“ с рег.№ СВ 0797 МН.
Горният механизъм, се потвърждава, от Протокол за ПТП и от декларация за щета
заведена към застрахователя.
Действително, показанията на св. А. С. до известна степен се различават от
посоченото в Протокола за ПТП и експертизата относно механизма на ПТП-то. Съдът не ги
кредитира в тази им част, като противоречащи на останалия събран доказателствен
материал по делото, а и поради липса на спомени/както сам свидетеля сочи в показанията
2
си/. Въпреки това в общи линии описаното в протокола, в декларация/уведомление за щета и
от свидетеля действие на водача на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 3327 МА е едно и
също, а именно предприета маневра за движение на заден ход.
Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена
връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания
на л.а. „Рено Талисман“ с рег.№ СВ 0797 МН.
Според чл. 40, ал. 1 ЗДвП Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.
В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.
„Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 3327 МА е предприел движение назад без да се убеди, че пътят
зад превозното му средство е свободен.
Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
водачът на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 3327 МА е осъществил нарушение на правилата
за движение по пътищата, а именно на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното
ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Следва да се отбележи, че в протокола за
ПТП водачът на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 3327 МА се е признал за виновен за
настъпване на процесното ПТП.
Още повече поведението на ответното дружество, изразяващо се в изплащане на част
от обезщетението, представлява извънсъдебно признание относно част от фактическия
състав, а именно за механизма на ПТП-то, причинно-следствената връзка, вината и
противоправността на деянието.
С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното
обезщетение /стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна
на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на
обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на
застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да
бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото
лице, нито повече от платеното от самия застраховател.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ . При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
3
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС е 1368,83 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в
определения от вещото лице размер от 1368,83 лв.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в по-висок размер, съответно е
възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Изведено е като безспорно между
страните, а и служебно известно на съда е, че обичайните разноски за определяне размера на
обезщетението са в размер на 15 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 15
лв., която също следва да бъде присъдена.
Като безспорно е изведено, че ответното дружество ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ е заплатило по регресната претенция на ищеца за процесното ПТП сумата
в размер на 1349,47 лв.
По тези съображения искът следва да бъде уважен до разликата между дължимата
сума в размер на 1383,83 лв. и заплатената сума от 1349,47 лв. или за сумата от 34,36 лв. и
да бъде отхвърлен в останалата му част.
Относно разноските по производството:
Предявен размер: 264,96 лв.; Уважена част: 34,36 лв.; Отхвърлена част: 230,60 лв.
Разноски на ищеца: ДТ – 50 лв.; Депозит АТЕ – 250 лв.; Депозит за призоваване на
свидетел – 30 лв.; юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото
производство – 100 лв. или общо 430 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съответно на уважената част от исковете на ищеца се
дължат разноски в размер на 55,76 лв.
Разноски на ответника: Юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за
исковото производство 100 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК съответно на отхвърлената част от исковете на ответника се
дължат разноски в размер на 87,03 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.“Позитано“ № 5, да заплати на „ЗД
ЕВРОИНС“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, както следва:
- на основание чл. 411, ал.1 КЗ сумата 34,36 лв., представляваща неплатен размер на
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
имуществена застраховка „Каско” относно л.а. „Рено Талисман“ с рег.№ СВ 0797 МН,
поради настъпило в гр. София на бул. „Г.М. Димитров“, пътнотранспортно произшествие на
14.02.2023г. по вина на водача на л.а. „Дачия Дъстър“ с рег. № СВ 3327 МА, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 34,36 лв. до пълния предявен размер от 264,96 лв.,
като неоснователен.
- на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 55,76 лв., представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ЗД ЕВРОИНС“ АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ с ЕИК: 00694286, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл.“Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 87,03 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5