Решение по дело №480/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 404
Дата: 5 юли 2023 г. (в сила от 5 юли 2023 г.)
Съдия: Надя Узунова
Дело: 20231200500480
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 404
гр. Благоевград, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20231200500480 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от А. Н. Д.
чрез пълномощника му против решение № 98/01.03.2023 г., постановено по
гр.д. 2778 по описа за 2022 г. на РС-Благоевград, в частта с която е е осъден
да заплаща издръжка за размера над 200 лв. до уважения от 240 лв.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно,
незаконосъобразно, немотивирано, необосновано, постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че размерът на
издръжката е неснователно завишен; че получава трудово възнаграждение в
размер на 790, 94 лв., която сума е брутната му заплата от която се припадат
данъците и осигуровки, като има и наложен запор по банковата сметка, по
която му превеждат трудовото възнаграждение.
Сочи, че ищата не доказва изключителна нужда от по-висока издръжка за
отглеждане на детето. Детето няма заболявания, които да налагат закупуване
на медикаменти, като по делото не се е доказало и размера на допълнителните
разходи за извънкласни занимания, които то посещава. Затова моли да се
определи съобразно неговите възможности да я заплаща, а именно в
минималния размер от 200 лв.
1
Въззиваемата страна в с.з. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи,
че детето наесен ще е в 7 клас, като бащата е здрав мъж, който следва да
положи усилия да намери по-платена работа, при нужда и втора работа. С
поведението си сам се е поставил в тази ситуация, а майката трябва да
осигурява отопление, дрехи, обувки, храна като дори и с тези 240 лв. ще
среща затруднения за осигурява нормални условия на живот за детето. Счита
решението за законосъобразно и моли да се потвърди Претендира разноски.
БлОС счита жалбата за допустима – депозирана е в срок, от
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на атакуване съдебен
акт.
С атакуваното решение съдът е изменил като е увеличил размера на
издръжката по предявения от майката срещу бащата иск с правно основание
чл.150 от СК от 140 лв. на 240 лв. Постановеното решение е валидно и
допустимо.
Атакува се за увеличения размер над 200 лв. до 240 лв.
За произнасяне по основателността на жалбата съдът, въз основа на
събраните доказателства и закона, приема за установено следното:
С влязло в сила на 26.2.2015 г. решение по гр.д. № 38139 по описа за
2014 г. на РС-София, с което е утвърдено постигнатото споразумение А. Д. се
е задължил да заплаща за малолетното си дете И. Д. месечна издръжка в
размер на 140 лв.
С атакуваното решение издръжката е увеличена по иск на майката на 240
лв., като бащата атакува решението за уважения размер над 200 лв.
Възможността за изменението на издръжката е предвидено в чл. 150 СК
при изменение на обстоятелствата, при които е присъдена. А конкретния й
размер според чл. 142, ал. 1 от СК се определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи
Детето И. е р. на **** т.е. към момента е 12 годишна, докато при
определяне на размера на издръжката от 140 лв. е била на 5 г. През учебната
2022/2023 г. е била записана като ученичка в 6 клас в СУ „С.С.К.М.“, С.,
видно от издаденото удостоверение № 24/20.10.22 г.
Според представено удостоверение изх. № 36/21.10.2022 г. г., издадено
от „Милия Джо“, ЕООД майката С. Д. работи като „Маш. Оп. Шиене на обл-
2
ла“ и е получавала месечно трудово възнаграждение от м. април 2022 г. до м.
септември 2022 г. в размер на 769,64 лв. брутно трудово възнаграждение
респ. 597, 13 лв. нетно тр. възнаграждение. В представена декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние тя декларира
получаваното месечно трудово възнаграждение, както и притежаването на 1/6
ид.ч. от жилищен етаж от къща в гр. С. и МПС Пежо 206 , придобито през
2006 г.
Според удостоверение изх. № 2/5.1.2023 г., изд. от „К.“ ООД доходите
на бащата А. Д. от трудово възнаграждение от 1.4.2022 г. до края на
годината– 31.12.2022 г. възлизат месечно на 790, 94 лв. бруто съотв. в размер
на 613,75 лв.нето.
Според запорно съобщение от ЧСИ, рег. № 859, по изп.д. 78/2016 г. на
Ал. Д. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение за суми, за
които е солидарно задължен/осъден с Н.В.М. .
Разпитана е бабата на детето по майчина линия св. И.К., от показанията,
на която се установява, че детето посещава по 1 път седмично частни уроци
по математика и по български език, като заплащането е 10 лв. на час по
български език и 15 лв. на час по математика; както и че детето е посещавало
уроци по английски, като е ходило и на плуване, от които обаче е било спряно
поради липса на средства. Сочи, че детето посещава народни танци, за които
плащат месечно 20 лв. Предвид нейните показания несъстоятелно се
възразява в жалбата, че не се е доказал размера на допълнителните разходи за
извънкласни занимания, които детето посещава.
Изготвен е доклад от ДСП-Благоевград, в който е отразено твърдения на
страните, които самите страни сочат в подкрепа на тезите си по настоящото
дело.
Разпоредбата на чл. 150 СК предвижда при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея да може да
бъде изменяна или прекратена.
Размерът на издръжка според чл. 142, ал. 1 от СК се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи.
БлОС споделя преценката на първоинстанционния съд, че е налице
изменение на обстоятелствата, поради което присъдената издръжка следва да
3
се измени като се увеличи. За извода да се измени издръжката е съобразено
от РС вмененото от нормата на чл. 143, ал. 1 от СК безусловно задължение на
всеки родител да издържа своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са трудоспособни или могат да се издържат от имуществото си, както и
настъпилото трайно съществено изменение на нуждите на детето И., предвид
изминалия 8-годишен период от преди определения размер издръжка,
променените социално-икономически условия в страната, с оглед
инфлационните процеси и възрастта на детето, което ако при предишното
определяне на размера й е било на 5 година към момента е на 12 г. и е ученик,
което обстоятелство е свързано с необходимостта от допълнителни средства
за учебници, учебни пособия, за уроци и извънкласни занимания, за джобни
и др.
Ето защо с оглед на приетите за доказани факти по отношение на
обстоятелства обуславящи промяна в издръжката, то настоящият състав,
споделя извода на първоинстанционния съд, че общия размер издръжка за
детето, така както ако родителите му живееха заедно е 400 лв., от които
240лв. платими от бащата и 160 лв. - от майката. При определяне кой каква
част да поеме съдът съобрази възможностите на родителите, обстоятелството,
че на майката са предоставени ежедневните грижи за отглеждането и
възпитанието на И.. Несъстоятелно се сочи от жалбоподателя, че размерът на
издръжката е завишен и не е съобразен с нуждите на детето, адекватни на
потребностите му, предвид, че законно определения в чл. 142, ал. 2 СК
минимум на същата е 195 лв. Установено е, че детето е ученик, завършил 6
клас, като в отговора на исковата молба бащата е заявил, че може да плаща
220 лв. Несъстоятелно се твърди, че не е съобразен размерът на издръжка с
неговите възможности, предвид липсата за жалбоподателя на задължения за
издръжка към други лица, няма заболявания и е в трудоспособна възраст. С
оглед изложеното за несъстоятелност на доводите в жалбата съдът
потвърждава атакувания акт. Наложения запор не е основание за друг извод,
след като налагането му е заради и вследствие на обстоятелства, зависещи
изцяло от волята на жалбоподателя.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Ал.Д. ще
следва да се осъди да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение за пред настоящата инстанция в размер на 400
лв., която сума според отразеното в представения договор за правна защита и
4
съдействие е платена.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният
съд

РЕШИ:
Потвърждава решение № 98/01.03.2023 г., постановено по гр.д. №2778 по
описа за 2022 г. на РС-Благоевград, в атакуваната част за увеличение на
издръжката над размера от 200 до 240 лв.
Осъжда А. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на С. Д. Д., с ЕГН
********** сумата от 400 лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5