Р Е
Ш Е Н
И Е № 29
гр.
Пловдив, 10.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и шести
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРА ИВАНОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
с участието на секретаря Нели
Богданова, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 10/2020 г.
по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.Н.
против решение № 1267/06.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1538/2018 г. по описа на Пловдивския
окръжен съд – ІV гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда
да го отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло
предявения от „Х.“ ООД иск като неоснователен и недоказан по отношение на
сумата 76 944 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.07.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски за двете
инстанции.
Въззиваемият „Х.“ ООД *** счита,
че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение като допустимо и правилно. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на
нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от „Х.“ ООД *** против
И.П.Н. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е съдружник в ищцовото дружество, а то е
собственик на В… „Ч. Д.“, като след извършена финансова проверка се установило,
че Н. е извършил нарушения и злоупотреби със средства на дружеството,
декларирал извършени разходи за сметка на „Х.“ ООД, които реално не е направил,
и нееднократни случаи на разпореждане със средства /теглене в брой и банкови
преводи/от левовите сметки на дружеството през периода 2008 г. – 2013 г., в
т.ч. било установено, че на Н. били преведени от „Х.“ ООД 42 000 лв.,
платени по банков път на 02.07.2013 г. с посочено основание „захранване на
сметка“, наредени лично от ответника, и 34 944 лв., платена по банков път на
10.03.2014 г. с посочено основание „връщане на допълнителни средства“. Твърди
се, че тези суми са получени от Н. без основание и като такива следва да бъдат
възстановени, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата 76 944 лв., получена от него без основание
с двете посочени платежни нареждания, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
И.Н. оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли
изцяло. Счита, че изводите на извършената вътрешна финансова проверка на
дружеството, в т.ч. относно констатирани плащанията, не са достоверни, а
представените протоколи от проведени общи събрания на дружеството отразяват
единствено проведени дискусии по повод задължения на съдружниците към
дружеството и обратно, но не и твърдените от ищеца нарушения и злоупотреби. Твърди
също, че претендираните суми представляват възстановени на Н. суми за изплатени
от него за сметка на дружеството задължения. Претендира разноски.
С обжалваното решение И.Н. е
осъден да заплати на „Х.“ ООД *** общо 76 944 лв., получени от ответника
без основание и формирани по следния начин: 42 000 лв., платени от
ищеца на ответника по банков път на 02.07.2013 г. с посочено основание
„захранване на сметка“, и 34 944 лв., платени от ищеца на ответника на
10.03.2014 г. с посочено основание „връщане на допълнителни средства“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.07.2018 г. до окончателното плащане на задължението, както и
6 483,74 лв. разноски в производството за държавна такса и адвокатски
хонорар.
Решението е обжалвано от ответника
и в своята цялост то е предмет на въззивното производство.
Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД който е получил нещо при
начална липса на основание, е длъжен да го върне.
Съгласно приетото в константната съдебна практика, в т.ч. в ППВС №
1/28.05.1979 г., при първия фактически състав на посочената правна норма при
извършване на престацията липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго, например, когато нещо е
получено въз основа на нищожен акт, след като договорът вече е бил унищожен или
при липса на някакво правоотношение между страните.
Не се
спори по делото, а това се установява и от представените с исковата молба
платежни нареждания от 02.07.2013 г. и от 10.03.2014 г. и два отчета по сметка
в „П. и. б.“ АД, че на посочените дати „Х.“ ООД *** е превело на И.Н.
42 000 лв. и съответно 34 944 лв. с посочено основание „захранване на
сметка“ и съответно „връщане на допълнителни средства“.
Не се спори
между страните, че посочените суми са били получени от ответника.
С влязло
в сила решение № 1621/18.12.2017 г., постановено по гр.д. № 3339/2015 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с., „Х.“ ООД *** е осъдено да заплати
на И.Н. суми, получени в заем, определени по размер и различните договори за
заем, като при определяне размера на отделните задължения е прието, че
кредитните преводи от 02.07.2013 г. и от 10.03.2014 г. не касаят отношения по
повод сключени между страните договори за заем, предоставени на дружеството.
Със
същото решение „Х.“ ООД *** е осъдено да заплати на И.Н. суми за извършени
разходи от него за сметка на дружеството в периода 2003 г. – 2009 г., на
11.09.2009 г., в периода 19.09.2009 г. – 03.10.2009 г., за периода 16.10.2009
г. – 02.11.2009 г. и за периода 01.12.2003 г. – 03.12.2003 г. съответно в
размер на 3 631 лв., 100 лв.,
1 200 лв., 137,70 лв. и 835 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 28.12.2015 г. до окончателното им изплащане.
Тук
следва да се отбележи, че в настоящето производство Н. не поддържа възражението,
че правното основание, на което са получени двете суми, е връщане на суми по
договор за заем.
В
отговора на исковата молба ответникът твърди, че основанието за получаване на
средствата е възстановяване на направени от него разходи за нужди на
дружеството, индивидуализирани от Н. в първото по делото съдебно заседание,
както следва: на 06.06.2003 г. направен разход от 45 000 лв., през 2007 г.
– разходи от 14 250 лв. и в периода 2003 г. – 2009 г. разходи от 17 694 лв.,
които са отразени в протокол за разходи, проект „Ч. д.“.
От
исковата молба и уточняваща такава от 19.07.2017 г. /л. 187/ по приложеното
гр.д. № 3339/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с., се установява, че горните
суми са били посочени като такива, представляващи извършени разходи от И.Н. за
сметка на „Х.“ ООД в таблица по т. ІІ, т. 1 – 3, но не са били предмет на
решението по това гражданско дело, доколкото ищецът изрично е заявил, че те са
му били възстановени и по тази причина не ги е претендирал по делото, съответно
съдът не се е произнесъл по тяхната дължимост.
Следователно
решението по гр.д. № 3339/2015 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с. няма формирана сила на
пресъдено нещо по отношение на това дали ищецът е направил посочените разходи
за сметка на дружеството, които после са му били възстановени с приложените към
настоящата молба две платежни нареждания, като тези обстоятелства следва да се
установят в настоящето производство, тъй като те определят основанието за
получаване на сумите.
При доказателствена тежест, лежаща върху
ответника, указана му изрично от първоинстанционния съд с определение № 1464/17.07.2019
г., той не е ангажирал доказателства за това, че тези суми са били платени на
валидно правно основание, поради което съдът приема това обстоятелство за
недоказано.
Не следва
да бъдат обсъждани приетите протоколи от заседание на Общото събрание на съдружниците
на „Х.“ ООД *** от 25.09.2015 г. и от 09.07.2015 г. доколкото в тях няма
признания на някоя от страните за неблагоприятни за нея обстоятелства.
Не следва
да бъде обсъждано и приетото във възивното производство постановление за прекратяване
на наказателното производство от 08.11.2019 г. на Районна прокуратура – П.,
доколкото от една страна то не е влязло в сила поради обжалването му, което не
е спорен факт между страните, а от друга поради това, че предмет на същото е
установяване дали Н. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение – по чл. 201 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /длъжностно
присвояване/, а не дали сумите по платежните нареждания от 02.07.2013 г. и от
10.03.2014 г. са получени на валидно правно основание.
По делото
няма представени първични счетоводни документи, нито събрано заключение на
съдебно-счетоводна експертиза след извършена проверка на счетоводството на
дружеството, което да е водено редовно, от които да се установи, че И.Н. е
платил вместо „Х.“ ООД със свои лични
средства претендираните суми, както следва: на 06.06.2003 г. 45 000 лв.
през 2007 г. 14 250 лв. и през периода
2003 г. – 2009 г. 17 694 лв., като в същото време тези плащания са
били оспорени от ищеца.
Ето защо
съдът приема за недоказано, че на посочената дата и през посочените периоди
ответникът е извършил твърдените разходи със свои лични средства, че те са били
направени за погасяване задължения на дружеството към трети лица, като по този
начин се е стигнало до увеличаване на патримониума на „Х.“ ООД, както и че
възстановяване на дадените средства е било извършено с платежните нареждания от
02.07.2013 г. и от 10.03.2014 г.
Противен
извод не може да бъде направен на база на протокола от 15.03.2010 г., в който
основанието за сумата 45 000 лв. е посочено като право на собственост,
14 250 лв. – банкови гаранции, а останалите суми не са индивидуализирани
по основание, както и от т.нар. Разходи за проект „Ч. д.“ за периода 2003 г. –
2009 г., направени от И.Н. /неосчетоводени/.
Посочените
документи са подписани от тримата съдружници, в т.ч. от И. Р. като
представляващ дружеството в този момент, но тези признания на неблагоприятни за
дружеството факти и при липса на други документи, в т.ч. счетоводни, не могат да
се приемат за достатъчни за осъществяване на пълно главно доказване на спорните
обстоятелства.
Предвид изложените мотиви съдът счита, че ответникът
не е установил по несъмнен и категоричен начин, че сумите по посочените две платежни
нареждания са получени от него на валидно правно основание, поради което предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД като основателен и доказан следва да бъде уважен,
а първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено в тази част.
Решението следва да бъде
потвърдено и в частта за присъдените на ищеца разноски, дължими по реда на чл.
78, ал. 1 от ГПК, в общ размер на 6 483,74 лв., от които 3 077,76 лв. заплатена държавна такса и 3 405,98
лв. заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат
Б.А..
С оглед отхвърляне на жалбата
следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемия направените от
него разноски за въззивното производство в размер на 1 372,95 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Б.А..
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1267/06.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1538/2018 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с.
ОСЪЖДА И.П.Н. ***, ЕГН **********,***,
Адвокатска кантора „Б., С. и Т.“ /чрез адвокат Б.С./ да заплати на „Х.“ ООД със
седалище и адрес на управление:***, ЕИК …, със съдебен адрес:***, Адвокатско
дружество „К. и п.“ /чрез адвокат Б.А./ сумата 1 372,95 лв. /хиляда триста
седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.