№ 639
гр. Плевен, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430106826 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени искове по реда на чл.422,ал.1 от ГПК във вр.с чл.415,ал.1 от
ГПК с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Насрещен иск с правно основание чл.55 ЗЗД .
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от
„КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК: ******************, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. Черни връх № 51Г, офис 32,
представлявано от Р. Н. Т., против Г. В. Й. ЕГН: ********** адрес:
гр.****************** бл.67 вх.Г ет.2 ап.6 с правно основание чл.79 и чл.86
ЗЗД по реда на чл.422 ГПК. Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410
ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№5792/2024г. по описа на РС
-Плевен и издадена заповед за изпълнение на парично задължение
произтичащо от договор за кредит № OL00079377 от 18.05.2023г. за следните
суми: главница 800 лева - по чл.1 от Договор за кредит №
OL00079377/18.05.2023г.; лихва 113,19 лева за периода 01.10.2023г. до
09.10.2024г. и законна лихва върху главницата от 10.10.2024г. до изплащането
на вземането, както и сумата 25 лева за деловодни разноски и 400 лева
адвокатско възнаграждение. Сочи, че заповедта е връчена на ответника като в
срок от връчването му е постъпило писмено възражение от длъжника. На
1
основание чл.415 ал.1 от ГПК и съгласно разпорежданията на съда, за
„КРЕДИТО“ ЕООД възникнал правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу ответника. Твърди, че паричните
претенции се основават на подписан индивидуален договор за паричен заем №
OL00079377/18.05.2023г., сключен от разстояние, при условията на ЗПФУР и
ЗЕДЕП с падеж 30.09.2023г. между „КРЕДИТО“ ЕООД и ответника, във
връзка с което е предоставена заемната сума от 800 лева на ответника по
банков път. Твърди, че договорът е сключен от разстояние, съобразно
изискванията на ЗПФУР след регистрация на потребителя в платформата на
„КРЕДИТО“ ЕООД и направен избор за вида кредит. Твърди, че от
„КРЕДИТО“ ЕООД бил изпратен имейл на посочената от ответника
електронна поща, съдържащ целия договор, ведно с преддоговорната
информация и придружаващите го декларации като прикачен файл в PDF
формат. Сочи, че в текста на имейла било описано, че ако заемополучателят е
съгласен със съдържанието на договора, изразява своето съгласие чрез
отваряне на хиперлинк в имейла, въвеждане на имейл/потребителско име,
парола и попълване на цифрите от получения от ответника СМС, който играе
ролята на ел. подпис съгласно уговореното между страните. Сочи, че
подписването на договора от страна на длъжника се осъществява чрез
въвеждането на СМС, изпратен на попълнения в платформата телефонен
номер от заемодателя. Ищецът твърди, че при подписване на договора с
въвеждане на изпратения СМС се счита, че договорът е сключен от страна на
клиента, а „КРЕДИТО“ ЕООД получава в програмата си статус на кредита
„потвърден“ и предоставя платежно нареждане за незабавно изплащане на
заемната сума. Ищецът сочи, че в първа страница на договора са посочени
дължимите суми, а именно :
1. общ размер на кредита: 800.00 лева
2. лихвен процент по кредита: 0.00%
3. годишен процент на разходите: 0.00%
4. лихва: 0.00 лева
5. такса експресно разглеждане: 170.00 лева
6. брой погасителни вноски: 1
7. дата на падеж: 17.06.2023 г
8. обща стойност на плащанията: 970.00 лева
9. срок на кредита: 30 дни
Твърди, че към договора е представен и погасителен план, от който се
установява настъпила изискуемост и размер на претенцията. Ищецът твърди,
че сумата за експресно разглеждане на кредита е уговорена между страните
като твърда сума от 170 лева и се дължи въз основа на желанието на
заемополучателя да усвои веднага кредита, а не да изчака до 20 дни за
разглеждане на заявлението му, не е уважена в заповедното производство и не
се претендира в исковото. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по
2
договора за кредит според уговореното. Твърди, че видно от представената
справка от системата на „Кредито“ ЕООД за попълнен СМС и платежното
нареждане е, че задължението на заемодателя е изпълнено според
уговореното, но ответникът не е извършвал никакви плащания по
задължението си след настъпване на падежа на 30.09.2023г. до настоящия
момент. Твърди, че до подаване на заявлението същият е бездействал виновно,
въпреки многократните телефонни разговори, имейли и съобщения. Твърди,
че виновното поведение на длъжника за толкова дълъг период от време е
обусловило правния интерес на заемодателя да претендира лихва за забава в
общ размер от 113,19 лева за периода от 01.10.2023 г. до 09.10.2024г.,
изчислена с помощта на калкулатора на НАП, ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи сумата от 800 лева - главница по
договор за кредит № № OL00079377/18.05.2023г.; сумата от 113,19 лева за
периода от 01.10.2023 г. до 09.10.2024г. и законна лихва върху главницата от
10.10.2024г. до изплащането на вземането. Претендира разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът
оспорва иска. Твърди, че Договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, поради което дължи само
главница. Предявява насрещен иск да бъде осъден кредитора да заплати на
основание чл.55 ЗЗД сумата от 64,01 лева и разноски.
В срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът по насрещния иск
го оспорва. Сочи, че таксата за експресно разглеждане не следва да бъде
включена в ГПР, тъй като представлява опционална, а не задължителна
такава, а съгласно практика на ВКС – Р.№301/2020г. опционолните такси не се
включват в ГПР, тъй като не са задължителни.
В съдебно заседание „КРЕДИТО“ ЕООД, не изпраща представител.
Представя писмено становище по същество на спора.
Г. В. Й. не се явява, представлява се от процесуалния си представител и
поддържа писмения отговор и предявения насрещен иск.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното :
От представения по делото договор за кредит се установява, че страните
са били в облигационни отношения по силата на сключен между тях договор
за кредит № OL00079377/18.05.2023г., от който се установява, че ищецът
„Кредито“ ООД е предоставил на ответника в заем сума в размер на 800 лева
срещу задължението на ответника да я върне на 17.06.2023г. Страните са
уговорили заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит
в размер на 170 лева, която не се претендира в исковото производство. В
договора, страните са уговорили, че кредитът се отпуска за срок от един месец
и ответникът следва да го погаси с една вноска на 17.06.2023г. Видно от
договоря, страните са уговорили ГПР в размер на 0 % и лихвен процент също
0%. Общата сума дължима по договора за кредит е в размер на 970 лева, като
3
включва главница в размер на 800 лева и такса експресно разглеждане в
размер на 170 лева.
По направеното възражение за недействителност на договора, съдът
счита същото за основателно по следните съображения : Съгласно чл.19 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Видно от т.5 от приложения договор за потребителски кредит, страните
са договорили заплащане на такса експресно разглеждане в размер на 170
лева. По делото е назначена съдебноикономическа експертиза, от която се
установява, че таксата експресно разглеждане не е включена в ГПР – видно от
договора, ГПР е 0%. В заключението си вещото лице е установило в случай,
че таксата експресно разглеждане от 170 лева бъде включена в ГПР, то той би
възлязъл в размер на 909,67 %.
Отделно от това, договорът предвижда възможност сключването на
анекси, които удължават срока за връщане на сумата, но които изискват
заплащане на допълнителни суми за лихва. Тази възможност е предвидена в
чл.8 Предмет на договора, която клауза предвижда, че кредитополучателят
има право да удължи срока за погасяване на кредита с 5 дни, в случай, че
желае да упражни това право, той дължи заплащане на такса в размер
съгласно тарифата. Съгласно чл.10а ЗПК, Кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Уговарянето на такава такса съдът приема, че
представлява такава по управление на кредита, което прави договора
недействителен. В заключението си вещото лице е установило, че включвайки
тази такса, ГПР би възлязло в размер на 1041,09 %.
Съдът счита, че така уговорените такси следва да бъдат включени в
ГПР, който към датата на сключване на договора е можело да бъде най-много
в размер на 57,10 %. В случай, че бъдат включени, то ГПР би бил в размер
многократно над допустимия – 909,67 % и 1041,09 %. Като не е включил тези
такси в посочения ГПР, кредиторът е заблудил потребителя относно
действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора.
Дължимата сума по договора в размер на 800 лева главница е завишена с
таксата за удължаване на срока за погасяване и на таксата за експресно
разглеждане на искането за кредит. Реалните разходи по кредита, които ще
направи - при главница от 800 лв., дължима за срок от един месец са общо
освен главницата от 800 лева, също и 864,10 лева начислени такси за
удължаване на падежа и 170 лева за такса експресно разглеждане. Посочения в
договора годишен процент на разходите от 0 % не съответства на
действително приложимия между страните и ако се включат тези такси, ГПР
би станал многократно над пет пъти законната лихва. Това води до извода за
4
нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на самия
договор за заем по силата на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита” и поради това
ответникът дължи по него връщане само на чистата главница.
В доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на ответника е да
представи доказателства, че е заплатил дължимите по договора суми. В тази
връзка са представени разписки за извършените плащания, които
кореспондират с данните от счетоводството на дружеството кредитор. В
заключението си вещото лице е установило, че ответницата по делото и ищца
по насрещния иск е заплатила на дружеството кредитор сума в размер на
864,01 лева, която е заплатена на 7 вноски всяка в размер на по 123,43 лева. С
така погасените вноски кредиторът е осчетоводил такси за удължаване на
срока за погасяване на кредита. С оглед направеното искане за прихващане,
внесената сума е погасила дължимата главница в размер на 800 лева.
Предвид обстоятелството, че по договора, с оглед неговата
недействителност, потребителят дължи само главница, съдът счита, че
основателен се явява иска за сумата от 64,01 лева, която представлява платена
без основание сума.
При така изложеното, съдът счита, че следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявения от „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК:
******************, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, р-н Лозенец, бул./ул. бул. Черни връх № 51Г, офис 32, представлявано от
Р. Н. Т. против Г. В. Й. ЕГН: ********** адрес: гр. ****************** бл. 67
вх. Г ет. 2 ап. 6 с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК
до бъде признато за установено, че Г. В. Й. ЕГН: ********** дължи на от
„КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК: ****************** сумата от 800 лева главница и
113,19 лева лихва за забава за периода 01.10.2023г. – 09.10.2024г. и законна
лихва върху главницата от 10.10.2024г. до изплащане на вземането и разноски,
за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3308/10.10.2024г. по
ч.гр.дело №5792/2024г. по описа на РС Плевен.
Следва да бъде уважен като основателен и доказан предявения от Г. В.
Й. ЕГН: ********** адрес: гр. ****************** бл. 67 вх. Г ет. 2 ап. 6
против от „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК: ******************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул. бул. Черни
връх № 51Г, офис 32, представлявано от Р. Н. Т. иск с правно основание чл.55
ЗЗД за сумата от 64,01 лева, ведно със законната лихва от 04.02.2025г. до
окончателното изплащане, платена без основание.
По разноските :
По приложеното ч.гр.дело № 5792/2024г. е представено пълномощно и
договор за правна защита, в който е отразено, че е уговорена безплатна правна
помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Съгласно чл.7 ал.7 от Наредба за
5
адвокатските възнаграждения, за защита в производства за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на
базата на половината от стойностите на претендираните суми, т.е. 200 лева.
Предвид обстоятелството, че се касае за подаване на възражение, което е
изпратено и приложено като образец към заповедта за изпълнение, съдът
счита, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата от 100 лева.
За исковото производство е представен един договор за правна помощ, в
който е отразено, че е за консултация, изготвяне на отговор на искова молба,
насрещен иск и осъществяване на процесуално представителство и защита по
гр.дело №6826/2024г. По делото е направено възражение от Кредито ЕООД, че
на другата страна разноски не се дължат. Претенцията на процесуалния
представител на ответницата и ищца по насрещния иск е за 800 лева за двата
иска. Следва да се отчете, че в случая се касае за един интерес, тъй като
недействителността на договора за кредит обуславя основателността на
претенцията за връщане на платена без основание сума. С оглед цената на
иска, съдът счита, че „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК: ******************, дължи
на Г. В. Й. ЕГН: ********** разноски за държавна такса и вещо лице в размер
на 342,50 лева, а на адвокат С. С. Т. с ЕГН ********** дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
По обезпечителното производство съдът счита, че не следва да бъдат
присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като липсва договор
за правна защита и съдействие за това действие. С частната жалба също
липсва представен договор за правна помощ. Дължима е единствено внесената
държавна такса за подадената частна жаба в размер на 15 лева, която сума
следва да бъде присъдена на Г. Й..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „КРЕДИТО“
ЕООД, ЕИК: ******************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул. бул. Черни връх № 51Г, офис 32, с
представляващ Р. Н. Т. против Г. В. Й. ЕГН: ********** адрес: гр.
****************** бл.67 вх.Г ет.2 ап.6 иск с правно основание чл.79 и чл.86
ЗЗД по реда на чл.422 ГПК да бъде признато за установено, че Г. В. Й. ЕГН:
********** дължи на „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК: ****************** сумите
от 800 лева главница и 113,19 лева лихва за забава за периода 01.10.2023г. –
09.10.2024г. и законна лихва върху главницата от 10.10.2024г. до изплащане на
вземането и 25 лева разноски, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 5792/2024г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ЗЗД „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК:
******************, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, р-н Лозенец, бул./ул. бул. Черни връх № 51Г, офис 32, с представляващ
6
Р. Н. Т. да заплати на Г. В. Й. ЕГН: ********** адрес: гр. ******************
бл.67 вх.Г ет.2 ап.6 сумата от 64,01 лева платена без основание ведно със
законната лихва от 04.02.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК:
******************, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, р-н Лозенец, бул./ул. бул. Черни връх № 51Г, офис 32, с представляващ
Р. Н. Т. да заплати на Г. В. Й. ЕГН: ********** адрес: гр. ******************
бл.67 вх.Г ет.2 ап.6 сумата от 342,50 лева разноски в исковото производство и
15 лева разноски в обезпечителното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК:
******************, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, р-н Лозенец, бул./ул. бул. Черни връх № 51Г, офис 32, с представляващ
Р. Н. Т. да заплати на адвокат С. С. Т. с ЕГН ********** дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева разноски по ч.гр.дело №5792/2024г. по
описа на РС Плевен и 400 лева по гр.дело №6826/2024г. по описа на РС
Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7