РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Радомир, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231730100833 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, съединен при
условията на евентуалност с иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Ищците М. Д. Д., И. Д. Д. и Д. Д. Д. твърдят, че с ответника И. Н. Д. са наследници по закон
на М. И.а П., починала на 26.11.2020 г.
Сочат, че по силата на саморъчно завещание от 01.07.2003 г. М. И.а П. е завещала на
ответника И. Н. Д. собствения си недвижим имот, придобит по дарение от нейния баща И. П. М.,
който недвижим имот се намира в с. Н., общ. Р., обл. П. и представляващ ½ ид. ч. от жилищна
сграда, построена през 1975 г., заедно с ¼ ид. ч. от дворно място, върху което е построена сградата,
цялото с площ от 2108 кв. м и съставляващо парцел II-.от кв.. по плана на с. Н., общ. Р., обл. П..
Според ищците саморъчното завещание от 01.07.2003 г. е нищожно, тъй като при
съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН - същото не било написано
собственоръчно от завещателката и не било подписано от нея.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на саморъчно завещание от 01.07.2003 г., а при условията на евентуалност, в случай,
че съдът приеме, че саморъчното завещание не е нищожно, моли съда да уважи предявения иск с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищците от наследството
на М. И.а П., б. ж. на гр. С., починала на 26.11.2020 г., чрез намаляване на извършеното на
01.07.2003 г. в полза на ответника саморъчно завещание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, в
който се сочи, че още през 2003 г. завещателката М. П споделила с ответника, че възнамерява да му
завещае процесния недвижим имот, находящ се в с. Н., тъй като разчитала на него да се грижи за
1
нея и за съпруга ú. Впоследствие ответникът разбрал и за съставеното завещание.
Сочи, че завещанието е написано и подписано от М. И.а П., поради което моли съда да
отхвърли предявения иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител, молят
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 42, б.
„б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, а в случай, че същият бъде отхвърлен, да уважи предявения при условията
на евентуалност иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело №
./1979 г. на Радомирски районен съдия, по силата на който В. (И) П. М. е дарил на Б. И. П. и М. И.а
П. следния свой собствен недвижим имот, а именно ½ ид. ч. от дворно място, цялото с площ от
2108 кв. м, без придаваемите места, съставляващо парцел .-., кв. . по плана на с. Н., ведно с
жилищна сграда, построена през 1975 г., при граници: улица, Р. П. В., С. Й. и наследници на Г. Г.
По делото е представено саморъчно завещание от 01.07.2003 г. и протокол за обявяването
му от 05.10.2021 г. С посоченото саморъчно завещание М. И.а П. е завещала на И. Н. Д. собствения
си недвижим имот, находящ се в с. Н. и представляващ ½ ид. ч. от жилищна сграда, построена през
1975 г., ведно с ¼ ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от
2108 кв. м, съставляващо парцел II-339, кв. 28 по плана на с. Н..
От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РЛН.УГ51-./13.01.2023 г.,
издадено от Столична Община, р-н „Л.“, се установява, че М. И.а П. е починала на 26.11.2020 г. и е
оставила за наследници И. Н. Д., М. Д. Д., Д. Д. Д. и И. Д. Д..
По делото е представено удостоверение с изх. № ПО-./13.09.2024 г. от ОСЗ – Р., от което се
установява, че в базата данни на ОСЗ – Р. няма заявени и възстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ на името на М. И.а П., с ЕГН: **********.
Видно от удостоверение, издадено от Община Радомир по повод искане с вх. № ./12.09.2024
г., е, че за лицето М. И.а П. няма данни да е задължено лице за облагаеми имущества по ЗМДТ.
По делото е представен и нотариален акт за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот № ., том . рег. № . дело № ./2022 г. по описа на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Р.,
по силата на който С. Г. П., З. Б. Т., Р. Б. П. и И. Н. Д. са получили в дял и са станали собственици на
следния недвижим имот, а именно: поземлен имот, находящ се в с. Н., общ. Р., обл. П., с площ по
скица от . кв. м, съставляващ част от имот с планоснимачен номер . в кв. ., при граници на имота по
скица: поземлен имот с планоснимачен номер ., поземлен имот с планоснимачен номер .,
останалата част от поземлен имот с планоснимачен номер ., поземлен имот (общинска собственост)
и зад него – улица с ОК ., който поземлен имот, съгласно утвърдения със заповед № ./09.03.1945 г. и
изменен със заповед № ./19.03.2021 г. регулационен план на с. Н., попада в границите и е отреден в
парцел X. в кв. ., за който парцел дворищнорегулационният план за придаваемите към него имоти
не е приложен в срока по § 6, ал. 4 от ПР на ЗУТ и в същия срок няма подадено заявление за това и
2
заедно с находящата се в имота, построена в условията на търпимост, съгласно изискванията на §
127, ал. 1 от ПР на ЗУТ масивна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв. м.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – почеркова експертиза се
установява, че ръкописният текст в саморъчно завещание от 01.07.2003 г. от името на М. И.а П.
най-вероятно е изпълнен от М. И.а П..
Според вещото лице подписът, положен в графа „Завещателка“ в саморъчно завещание от
01.07.2003 г., е изпълнен от М. И.а П..
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът кредитира заключението на вещото
лице по допуснатата и изслушана по делото съдебно – почеркова експертиза, като неоспорено от
страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се
съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата
на който и да е от посочените реквизити, води до нищожност на завещателното разпореждане. С
оглед въведените в исковата молба твърдения и предвид събраните по делото доказателства, съдът
приема за безспорно доказано, че текстът на процесното саморъчно завещание е изпълнен от М.
И.а П., от чието име изхожда. От прието неоспорено заключение на СПЕ се установи и че подписът
за „завещател“ в процесното завещание е изпълнен от М. И.а П. от чието име изхожда. Под текста
на завещанието е поставена дата – 01.07.2003 г. По делото безспорно бе установено, че завещанието
на М. И.а П. е написано саморъчно от завещателката в неговата цялост, включително и дата и
място на съставянето му. Завещанието съдържа посочените в чл. 25, ал. 1 ЗН реквизити и е
подписано от завещателката. Предвид изложеното, съдът приема, че е спазена формата на
саморъчното завещание на М. И.а П. с дата 01.07.2003 г. и същото не е нищожно.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на предявения иск за прогласяване на нищожност на завещанието,
следва да бъдат разгледан предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.
30, ал. 1 ЗН.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН:
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, призната от закона
възможност на наследника с право на запазена част (чл. 30 във вр. с чл. 28 ЗН) да поиска от съда да
бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица
до размер, с който се удовлетворява неговата запазена част от наследството.
По делото не са ангажирани доказателства, че в наследството, останало след смъртта на М.
И.а П., се включват други имущества освен недвижимия имот, предмет на процесното завещание. В
тази връзка съдът съобразява представените от ищците 2 бр. удостоверения, от които е видно, че
няма заявени и възстановени имоти по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на името на М. И.а П., както и
че за същото лице лице няма данни да е задължено лице за облагаеми имущества по ЗМДТ.
3
Завещанието е едностранна сделка и по силата на чл. 44 ЗЗД за него се прилагат правилата
на договорите, включително чл. 20 ЗЗД, съгласно който при тълкуване следва да се търси
действителната воля на завещателя. Ако по делото е изяснен обемът на наследственото имущество,
от този факт може да се направи извод дали едно завещание, съдържащо изброяване на конкретни
имущества, е общо или частно - решение №./11.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № ./2009 г., ГК, I г. о.
Посочвайки единствения имот, който притежава, завещателката е изявила воля за
разпореждане с цялото си имущество, въпреки че този израз не е употребен в самия текст. Поради
това саморъчното завещание на М. И.а П. е универсално и придава на заветника И. Н. Д. качеството
на единствен наследник на завещателката (в този смисъл - решение №./06.01.2011 г. на ВКС по гр.
д. № ./2009 г., ГК, I г. о.).
Съгласно разясненията, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № . от 19.12.2013 г. на ВКС
по т. д. № ./2013 г., ОСГК, изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато
наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но
не и когато завещателното му разпореждане е универсално. Поради това и предвид изяснения
характер на процесното саморъчно завещание, в конкретния случай разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН
не намира приложение.
При универсално завещание не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а
възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща размера на
запазената част.
М. И.а П.е оставила като наследници двама синове – И. Н. Д. и Д. Н. Д., починал на
13.12.2019 г. и наследен от ищците М. Д., Д. Д. и И. Д.. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН в този случай
запазената част е 2/3 от имуществото, съответно разполагаемата част е 1/3 от имуществото. От
запазената част половината (1/3 част) се полага на ищците и на тях се възстановява 1/3 ч. от
завещания имот. Тъй като М. П. е завещала собствените си ½ ид. ч. от жилищната сграда и ¼ ид. ч.
от дворното място, находящо се в с. Негованци, на ищците се възстановяват 1/6 ид. ч. от
жилищната сграда и 1/12 ид. ч. от дворното място.
По разноските:
При обективно съединени искове в условията на евентуалност, при отхвърляне на главния
иск съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск и съответно отговорността за разноски по
делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск (в този смисъл: определение №
./06.04.2012 г. по ч. гр. д. № ./2012 г. по описа на ВКС).
Предвид уважаването на евентуалния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените разноски в
размер на 68,18 лева, представляващи внесена държавна такса по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „З.п.“, бл. ., вх.
„., ет. ., ап. ., Д. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „С.“, ул. „С. С.“ № . и И. Д. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., кв. „С.“, ул. „С. С.“ №., срещу И. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
4
С., ЖК „Л.“, бл.., вх. „.“, ет. ., ап. ., иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, за
обявяване за нищожно на саморъчно завещание от 01.07.2003 г. на М. И.а П., с ЕГН: **********,
починала на 26.11.2020 г., като неоснователен и недоказан.
НАМАЛЯВА, по предявения от М. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „З. п.“, бл.
., вх. „., ет. ., ап. ., Д. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „С.“, ул. „С. С.“ № . и И. Д. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „С.“, ул. „С. С.“ № ., срещу И. Н. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. . иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, завещателното
разпореждане, извършено от М. И.а П., с ЕГН: **********, починала на 26.11.2020 г., в полза на И.
Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл.., вх. „.“, ет. ., ап. ., чрез саморъчно завещание
от 01.07.2003 г. на ½ ид. ч. от жилищна сграда, построена през 1975 г., заедно с ¼ ид. ч. от дворно
място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 2108 кв. м и съставляващо парцел . от
кв. . по плана на с. Н., общ. Р., обл. П., с 1/3 част, като ВЪЗСТАНОВЯВА на М. Д. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ЖК „З.п.“, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап. ., Д. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. С., кв. „С.“, ул. „С. С.“ № . и И. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „С.“, ул. „С. С.“ №
.запазените им части от наследството на М. И.а П., с ЕГН: **********, починала на 26.11.2020 г., в
размер на 1/6 ид. ч. от жилищната сграда и 1/12 ид. ч. от дворното място.
ОСЪЖДА И. Н. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ЖК „Л.“, бл. ., вх. „.“, ет. . ап. . ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ЖК „З. п.“, бл.., вх. „.“, ет. ., ап. ., Д. Д. Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. кв. „С.“, ул. „С. С.“ № . и И. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., кв. „С.“, ул. „С. С.“ № . сумата в размер на 68,18 лева (шестдесет и осем лева и осемнадесет
стотинки), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5