Решение по дело №393/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 631
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20207040700393
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 631

гр.Бургас, 11.06.2020г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито заседание на 28 май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов

       ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева

            2. Веселин Белев

 

при участието на секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 393 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас. Жалбоподателят взема участие в касационното производство чрез пълномощник – юрисконсулт Теодор Петров.

Ответник по касация е община Айтос. Ответникът по касация участва в касационното производство чрез пълномощник - адвокат Диана Вълчева от АК Бургас.

Страна в производството е и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас.

Жалбата е насочена срещу решение № 130/27.12.2019г. по АНД № 282/2019г. на Районен съд Айтос. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 58/08.08.2019г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на община Айтос е наложена имуществена санкция 1 400лв. за извършено административно нарушение по чл.134 ал.1 т.2 от Закон за управление на отпадъците.

В обстоятелствената част на наказателното постановление административнонаказващият орган е приел за установено, че на 28.05.2019г. в РИОСВ Бургас постъпил сигнал, че депото за неопасни отпадъци в землището ***, ПИ 000341 и ПИ 000342 отново гори. Била извършена проверка с представител на общината в същия ден, при която се установило, че депото, спряно от експлоатация със заповед № РД-103/06.07.2015г. на директора на РИОСВ Бургас, е запалено локално, като димът се отделя от площ с размери около 30-40 кв.м. Установеното било квалифицирано като нарушение на чл.29 ал.2 предл.3 от ЗУО и на основание чл.134 ал.1 т.2 от ЗУО на община Айтос била наложена имуществена санкция 1 400 лв.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по постановлението, но посочил, че по делото няма доказателства, че горенето на отпадъците в спряното депо е в резултат на действия по изгарянето им от община Айтос. Съдът е изяснил още, че административнонаказващият орган не извършил никакви активни действия по установяване извършителя на деянието, поради което недоказано останало неговото авторство. При така формулираните крайни изводи първоинстанционният съд отменил наказателното постановление.

В касационната жалба се прави преразказ на фактическата обстановка, като по същество се поддържа теза, че АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна, няма допуснати съществени нарушения на административнонаказателното производство и същите изхождат от компетентни органи. Сочи се, че в случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, поради което не било необходимо да се предприемат действия по установяване на виновно поведение. Иска се касационната инстанция да отмени като неправилно първоинстанционното решение и да се произнесе по същество, като потвърди обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага немотивирано становище за неоснователност на жалбата и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.211 от АПК, от страна, за което решението е неблагоприятно, поради което е допустима.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,  настоящата инстанция взе предвид следното.

Във връзка с компетентността на длъжностните лица, издали наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение между страните не се спори. Представени са заверени преписи на заповед № РД-23/18.02.2019г. на директора на РИОСВ Бургас и заповед № РД-622/08.08.2012г. на Министъра на околната среда и водите. Тези два акта доказват компетентността на актосъставителя и издателя на наказателното постановление.

По делото са приложени заверени преписи от констативен протокол № 015711/К-11-41/28.05.2019г. и издаденият въз основа на него акт за установяване на административно нарушение № 58/10.06.2019г., издадени от главен експерт при РИОСВ Бургас. Описаната в тези два документа фактическа обстановка е идентична с тази по обжалваното наказателно постановление, а именно, че лед постъпил сигнал 28.05.2019г. в РИОСВ Бургас била извършена проверка на депото за неопасни отпадъци в землището ***, ПИ 000341 и ПИ 000342. При която се установило, че депото, спряно от експлоатация със заповед № РД-103/06.07.2015г. на директора на РИОСВ Бургас, е запалено локално, като димът се отделя от площ с размери около 30-40 кв.м.

Като свидетел по делото е разпитана актосъставителя Радева, която е дала допълнителни сведения на съда относно констатираните от нея факти. От показанията на свидетелката се установява, че повод за извършване на проверката бил сигнал за димящото депо. Радева пояснява, че на място установила, че тялото на депото тлее. Нямало открит огън. Бил съставен констативен протокол и покана до кмета на общината да се яви за съставена на АУАН. Свидетелката не дава сведения да е извършила действия по установяване причините и/или причинителя на горенето.

Като свидетели са разпитани и свидетелите по съставяне на АУАН – служители на РИОСВ Бургас. Същите дават показания единствено по отношение лицето, оправомощено от община Айтос да подпише съставения АУАН. Разпитана е още и свидетелката Иванова, която е служител на община Айтос. Същата заявява, че била уведомена от РИОСВ Бургас за това, че депото за отпадъци гори. На място установила, че депото пуши и извикала техника, за да запръсти участъка и да не възникне вторично запалване. На място не били установени лица, които да палят депото. Същото вече не функционирало и било предвидено за пасище и мера.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите по съставяне на АУАН, но констатира, че същите не дават конкретна информация как е бил формиран изводът, че автор на деянието е именно община Айтос. От останалите доказателства по делото такъв извод също не може да бъде извлечен.

При така събраните доказателства касационната инстанция намира, че фактическите изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, а направените от касатора оплаквания са неоснователни.

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на община Айтос е ангажирана на основание чл.134, ал.1, т.2 от ЗУО, според който се наказва с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци. Анализът на посочената правна норма сочи извод, че лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана следва да бъде установено да изгаря или по друг начин, нерегламентирано да третира неопасни отпадъци. Когато се касае за юридическо лице е необходимо да се установи неговата съпричастност към нарушението (например възложило на конкретни физически лица запалване, изгаряне или други нерегламентирани действия с неопасни отпадъци). В случая подобни действия от страна община Айтос не са установени. По делото не е доказано, че горенето/тлеенето на отпадъците в спряното от експлоатация депо се дължи на действия предприети от санкционираната община. За да бъде изследван въпросът за наличието на виновно поведение, на първо място следва да се установи извършителят на противоправното деяние, а в случая това не е сторено.

Предвид неоснователността на направените от касатора оплаквания съдът прие, че на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното първоинстанционно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 130/27.12.2019г. по АНД № 282/2019г. на Районен съд Айтос.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                       2.