Р Е Ш Е Н И Е
№935
гр. Пловдив, 23 април 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на десети април, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев административно дела № 3495 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета,
Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Я.Т.С., ЕГН ********** срещу
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0325-000081 от
21.09.2018г. на Началник РУП при ОД на МВР Пловдив, РУ Първомай.
Твърди се незаконосъобразност на оспорената заповед и
се иска нейната отмяна с доводи за постановяването й в противоречие с нормите
на ЗДвП. Твърди се липса на съставомерност на деянието. Иска се отмяна на
заповедта като издадена в нарушение на закона. Претендира разноски.
Ответникът – Началник РУП-Първомай към ОДМВР Пловдив,
редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в
законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства
процесната заповед е връчена на 25.09.2018г., а жалбата е подадена на
27.09.2018г., според направеното върху нея отбелязване/ и при наличието на
правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от
фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 18-0325-000081 от
21.09.2018г. на Началник РУП при ОД на МВР Пловдив, РУ Първомай по чл. 171, т.2
А, б. А от ЗДвП. Административният
орган, издал заповедта, е бил надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017
г. на Директора на ОДМВР Пловдив /л.15 по делото/, с която е наложена ПАМ на
жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
365 дни.
За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ
административният орган е приел за установено, че на 19.09.2018г. в
гр.Първомай, ***, Т.Т.С., ЕГН ********** е управлявал
лек автомобил „Хюндай“, модел „Теракан“ с рег. № ***,
собственост на дружеството „Разцвет Ауто“ ЕООД, без да притежава СУМПС – същото
е отнето по административен ред. Съставен е АУАН № 0631607 от 19.09.2018г. на
водача, с който са иззети и 2 бр. табели рег. № *** и СРМПС № **. Ето защо на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.2 а, б. а от ЗДвП.
Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в
съответствие с материалноправните изисквания на закона.
Настоящият състав на съда приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма като
същата съдържа фактически и правни основания за издавеното й. В заповедта
изрично е посочено, че ПАМ се налага, тъй като собственикът на МПС е
предоставил същото за управление на лице, което не притежава съответното
свидетелство за управление на МПС. Ето защо доводите на жалбоподателя, че в
административния процес не е установено, че е налице хипотезата, за която се
налага ПАМ, са неоснователни. Поддържаното становище, че за Т.С. не е налице
лишаване от право да управлява ППС, понеже НП № 18-1030-006921/31.08.2018г. не
е влязло в сила не може да бъде споделено. Налагането на административно
наказание по реда на ЗАНН касае отделно производство по ангажиране
административнонаказателната отговорност на лицето и няма нищо общо с
наложената ПАМ. По никакъв начин правоохранителният
акт не може да влияе на законосъобразността на акта, с който се налага
принудителна административна мярка.
На следващо място съдът приема, че при налагане на
принудителната административна мярка не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния
закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че
жалбоподателят предоставя собствения си автомобил за управление от Т.С., който
е с отнето свидетелство за управление на МПС. В този ред на мисли по делото се
събраха доказателства, че със ЗПАМ № 18-1030-001348/06.08.2018г., издадена от
сектор „Пътна полиция“-Пловдив, на лицето е отнето временно СУМПС. Съгласно
правилото на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от Закона за движението по пътищата принудителната
административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК. В случая е
установено, че водачът на автомобила е с временно отнето СУМПС, което
законодателят приравнява на липса на такова. Каза се, че доводите на
жалбоподателя, че към датата на издаване на заповедта лицето е притежавало
СУМПС, са неоснователни. Доказателства за това от жалбоподателя не са
ангажирани, а от всички приложени по административната преписка доказателства
се установява, че към датата на налагане на ПАМ Т.С. е с отнето СУМПС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма на мотивирана заповед, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по
пътищата и да се преустановят административните нарушения, поради което жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Т.С., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №
18-0325-000081 от 21.09.2018г. на Началник РУП при ОД на МВР Пловдив,
РУ Първомай.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/