МОТИВИ към Присъда № 18/04.09.2018год.
по НЧХД N 98/2018
по описа на Поморийския Районен
съд.
Делото
се разглежда за втори път от РС Поморие, след като с Решение № 37/19.03.2018г.
ОС Бургас е отменил Присъда № 26/13.09.2017г. по НЧХД № 379/2016г. по описа на
РС Поморие и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
Производството по делото е образувано по повод постъпила
частна тъжба подадена от Р.П.Ф., ЕГН **********,***, с
пълномощник адв. А. против Н.Г.Г.,
ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** за престъпление по чл.
130, ал.1 от
НК.
В жалбата
сочи, че на 09.09.2016г.
около 15.30ч. в с.Горица в дома на О. М., видяла Н.Г. и непознат за нея мъж, като Н. с юмрук я ударил два пъти в дясната част на
лицето, при което тя паднала и той започнал да я рита в областта на бъбреците,
таза и краката, искал личната й карта, казвал й „сега ще те оправя, ще те убия“, а по късно когато си тръгнал видели,
че са срязани двете гуми на автомобила им. Сочи, че с това деяние Н.Г. е
осъществил състава на
престъплението по чл. 130, ал.1
от НК, тъй като й причинил временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Твърди, че с деянието Н.Г. й причинил болки и страдания и предявява граждански иск, като моли съда да осъди подсъдимият да му заплати сумата от 1500лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 09.09.2016г.
В съдебно заседание
тъжителката, чрез процесуалния си представител поддържа тъжбата и моли за налагане
наказание по справедливост и за уважаване на гражданския иск така както
е предявен.
Подсъдимият,
не се признава за виновен, дава обяснения и твърди, че не е нанасял побой над
тъжителката. Моли за оправдателна присъда
Защитника адв. Б.,
оспорва фактическата обстановка и моли съда да постанови оправдателна присъда.
Според
ПРС от събраните
писмени и гласни доказателства, се установи, че тъжителката и
подсъдимият се запознали няколко дни преди инцидента, на 31.08.2016г., когато
подсъдимият и съпругата му посетили дома на св. О.М.– баща на св. Й.Г. и зет на подсъдимият в с.Горица и
разбрали, че Св.М.е заживял с тъжителката – Р.Ф. на семейни начала в с.Горица. Св.М.споделил
с дъщеря си, че има намерение да сключи
гр.брак с Р.Ф., като същия знаел, че тъжителката е била осъждана и е
изтърпявала наказание лишаване от свобода, но не счел за нужно да сподели това
с дъщеря си. Св.Й.Г. не възприела добре идеята на баща си, да сключи граждански
брак с тъжителката, същата била обезпокоена от това, тъй като считала, че
тъжителката не е искрена в общуването си с тях, открила много несъответствия в
казаното от нея и предположила, че същата
се стреми да се домогне до имота на св.М.– къща с двор в с.Горица, който
по това време бил обявен за продан в няколко агенции за недвижими имоти. Св.Г.
споделила тези свои опасания с баща си и му предложила, той да й прехвърли имота в с.Горица, преди да сключи гр.брак,
което предложение той не приел, поради което тя му предложила да му
изготви предбрачен договор с който да уредят отношенията си с
тъжителката. На 02.09.2016г. св.Г. и подсъдимият заминали на почивка в Лозенец и тъй като за
изготвянето на договора свидетелката се
нуждаела от данни за имота, същата се свързала с баща си за да го уведоми, че
следва да посети отново къщата в Горица, за да може да опише имота, но баща
й я уверил, че това не е необходимо и той ще й опише всичко. Това поведение, било
възприето от свидетелката Й.Г., като
нежелание от страна на баща й да се
срещат и че повече не е желана в дома на
баща си. На 09.09.2016
г., подсъдимият Г., съпругата му св.Й.Г. и техният кум – св.Д. М.Х., посетили
с.Горица, общ.Поморие, като св. Г. не посетила дома на баща си, а останала в
градинка в селото, заедно с детето. Подсъдимият заедно със св. Х. –посетили
дома на Св.М.под предлог, че Г. и съпругата му имат там вещи които трябва да
приберат. Св.Х. преди това бил пристигнал в гр.Бургас и имал намерение да се
върне в София, заедно с подсъдимият и тъй като
подсъдимият желаел да не бъде сам при посещението си в къщата на М.,
същия го придружил. Подсъдимият и св. Х.
влезли в къщата на О. М., като същия бил на двора и не ги забелязал, а
тъжителката била в къщата. Подсъдимият влизайки в къщата заварил там
тъжителката, нанесъл й удари в лицето с ръце, съборил я на земята и започнал да
я рита. В един момент св.М., чул шумотевица и скандал в къщата и побързал да
види какво се случва. Влизайки той видял на земята в близост до банята една
сянка, като първо не могъл да разпознае
жена си и дори допуснал, че това е
дъщеря му и зет му бие дъщеря му. Пред него застанал св.Хр. който го
хванал за косата, ударил го с юмрук в стомаха и го заставил да седне на един
стол. Преди да напуснат дома
подсъдимият казал „ Ти да
заминаваш от там от където си дошла, а с теб ще се разправям по късно“, след което заедно със св.Х. взели картите от
мобилните телефони на М. и Ф., срязали гумите на автомобила на М. и напуснали
къщата. Св.М., видял че бузата на Р. е зачервена, а след това тя му показала
тялото си цялото в синини. Изплашени
тъжителката и св.М., решили да не остават в жилището, защото допускали, че
подсъдимият може да се върне. Сменили срязаните гуми в гр.Каблешково и тръгнали
за гр.София, като по пътя пренощували в гр.Пловдив.Пристигайки в София тъжителката
Ф. и Св.М.посетили дома на св.Е.В. К. – племенница на М., на която разказали за
станалото. Св.К. възприела лично уврежданията и свидетелства, че имало видими сини следи от дясната страна на
бузата, по двете бедра и по лявата гърда и казва „ беше наистина грозна
гледка“. Свидетелката свидетелства, че Р.била много изплашена и са отишли да
извадят медицинско и след няколко дни престой при нея в София, тя ги последвала
в с.Горица, тъй като те се страхували да се приберат сами. Свидетеля Д. *** е
посетил дома на св.М., по повод информация за „някакъв семеен проблем“, но не
си спомня подробности, а подаден сигнал / жалба/ не бе установено да е
регистриран н РУ на МВР Поморие. Установява се от представеното Съдебномедицинско удостоверение
№ 457.09/2016 г. (л.6 от делото). че на 12.09.2106 г. тъжителката била
прегледана от доц.д-р А. А. – съдебен лекар в Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – София, които
установил, че в резултат от ударно действие на твърд/и и тъп/и предмети Ф. е
получила кръвонасядания и оток на дясна буза, обширни
кръвонасядания на лявата поясно-хълбочна
област и по двете бедра и е причинено временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Видно от
представената справка за съдимост подсъдимият Н.Г.Г.
не е осъждан.
Така установената от съда фактическа
обстановка се установява от свидетелските
показания на св. М., св.Ф. и св.Й.Г., съдебномедицинското удостоверение.
Относно нанесените
удари над тъжителката, съдът кредитира показанията на св.М., който веднага като
чул шум, влязъл в къщата и видял на земята силует, който първоначално не
разпознал, но по късно видял, че това е Р.П.
и възприел нараняванията й. Към момента, когато е влязъл в къщата в дома му са
били тъжителката, подсъдимият и св.Х.. Макар й към момента на разглеждане на
настоящото производство Св.М.да е съпруг на
тъжителката, към момента на конфликта той не е бил във влошени отношения
със зет си и дъщеря си, макар и по
отношение съжителството му с Р.Ф., да е имало разногласия и няма причина, поради която съдът да не кредитира
показанията му. Инцидента е бил
изненада за него и същия дори
първоначално е помислил, че пострадала може да е дъщеря му. Макар да не е видял
нанасяне на удари, то същия е възприел падналата жена и двамата мъже, единия от
които го е ударил и заплашил. Съдът не кредитира показанията на св. Х. който е
пряк участник в конфликта и заинтересован от изхода на делото, като кум на
подсъдимият, а и има данни по делото за нанасяне от него на удари на Св.М.и
унищожава на негови движими вещи. Само два
дни след инцидента св. К. е възприела нараняванията на тъжителката и същата ги
описва, а показанията й съвпадат с тези на св.М.. Св.К.по никакъв начин не е
заинтересована от изхода на делото, поради което съдът кредитира показанията
й. Свидетелката Й.Г. не е присъствала в
дома на баща си на 09.09.2016г., но от
показанията й се установява причината за конфликта, а именно неодобряването на съжителството на баща й с
тъжителката – Р. Ф. и намеренията им да сключат гр.брак, без преди това баща й
да има гаранция, че ще запази имота си. Относно възраженията на защитника
свързано с извършения преглед на пострадалата, съдът счита, че всеки е свободен
да избере лекар който да посети, като се установи, че тъжителката и св.М.са
били изплашени от инцидента и веднага са напуснали жилището в с.Горица, а
прегледа е извършен само три дни след деянието, като преди това нараняванията
са били възприети от свидетели. Представеното по
делото съдебномедицинското
удостоверение е официален документ по
смисъла на чл.93, т.5 от НК
и издаването
му от съдебен лекар в гр.София, а не от такъв в гр.Бургас не се отразява на
верността на удостоверените в него обстоятелства, констатирани от длъжностното лице в кръга
на службата му при извършен преглед
на тъжителката, а именно уврежданията на пострадалата и
механизма на причиняването им.
Липсата
на регистрирана жалба от тъжителката в РУ – Поморие не води до извод за липса
на деяние, най-малкото доколкото липсата на регистрация може да се дължи на
пропуски в дейността на служители от посоченото управление, тъй като няма как
да се обясни посещението на служител на РУ Поморие в дома където е живеела тъжителката и св. М..
При така изяснената фактическа обстановка, според съда подсъдимият
Н.Г.Г. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава
на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, тъй
като с деянието си на 09.09.2016г.
в с. Горица, общ.Поморие причинил на Рени П.Ф., ЕГН **********, лека
телесна повреда - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129
от НК, изразяващо се в кръвонасядания и оток на дясна
буза, кръвонасядания на лявата поясно-хълбочна
област и по двете бедра – нанасяйки
удари с ръце и ритане по пострадалата – престъпление по чл.130, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е
действал умишлено, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер
на деяниято, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
При определяне наказанието съда взе предвид разпоредбата на чл. 78а от НК.
Според съда по отношение престъплението са налице всички формални, кумулативно
предвидените изисквания за реализиране
на административно наказателна
отговорност на дееца по чл.78а от НК - предвиденото наказание за това престъпление - чл.130, ал.1 НК е лишаване от свобода до две
години или с пробация, дееца е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на
глава VIII от НК, от престъплението не са
причинени имуществени вреди.
Във връзка с изложеното, подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и следва да му се
наложи административно наказание глоба от 1000лв. до
5000 лв. За да определи
размера на наказанието, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Смекчаващо вината обстоятелство
е чистото съдебно минало на подсъдимият, процесуалното му поведение,
семейното му положение – женен с две деца, за които полага грижи, липсата на
данни за други негови противообществени прояви, непредставляващи престъпления.
Единствено отегчаващо вината обстоятелство е нанасянето на множество телесни
увреждания поради което, наказанието следва да се определи
в минималния предвиден размер, като целите на генералната и специалната превенция, по смисъла на чл.36 НК, в конкретния случай могат да се
постигнат с налагане на глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Предявен
е иск за обезщетение. Тъжителката претендира сумата от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението
Съдът счита, че предявения граждански иск е допустим и
основателен. При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.
45 от ЗЗД, обуславящи ангажирането на деликатната отговорност на подсъдимият по делото, а именно: действие или бездействие
на съответното физическо лице, противоправност на извършените действия, причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане и виновно поведение на прекия причинител на вредата. При определянето
на размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази
следното: Неимуществените вреди са неприятни
изживявания на личността и са свързани с физически
и емоционални болки и страдания. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца, съдът изходи
от критерия на чл. 52 ЗЗД, взе
предвид интензитета на претърпените от пострадалата болки,
страданията и затрудненията
във връзка с травматичното увреждане.
На тъжителката е причинено разстройство на здравето
неопасно за живота и иска е основателен. Известно време в резултат на
нанесените удари е изпитвала болки и
съда счита, че пълното обезщетяване на неимуществените
вреди - болки и свързаните с това неблагоприятно изживяване последици е възможно със заплащане
на обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева, а иска в останалия размер
до предявения от 1500 лева следва да се
отхвърли.
Върху обезщетението
следва да бъде присъдена законната лихва, считано от 09.09.2016год. - датата
на увреждането до окончателното му изплащане (чл. 86, ал. 1, вр. чл.
84, ал. 3 ЗЗД).
На
основание чл. 189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да плати направените по
делото разноски от тъжителя в размер на 312 / триста и дванадесет/ лева.
Предвид уважаването на гражданския
иск, съдът възложи в тежест на подсъдимия
Г. държавна такса 50 лв.която да плати по сметка на РС Поморие
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: