РЕШЕНИЕ

 

№ 383                                     25.09.2020г.                            град Разград

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският районен съд 

На седемнадесети септември                              две хиляди и двадесета   година

в публичното заседание  в следния състав:

                                                            

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар:  Снежина Радева

Прокурор: 

Като разгледа докладваното от съдията нахд №433 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от А. *** срещу Наказателно постановление  №6792/17.06.2020 на Началник отдел “Контрол по РПМ”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 буква «а» от същия закон на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се  моли същото да бъде   отменено.

В съдебното заседание на РРС   повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответната страна Агегенция «Пътна инфраструктура» чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление  №6792/17.06.2020 на Началник отдел “Контрол по РПМ”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 буква «а» от същия закон на жалбоподателя А.М.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установявмане на административно нарушение №7469/21.05.2020г., съставен на жалбоподателя от  главен инспектор към наказващия орган. В наказателното постановление нарушението е описано по следния начин: “На 21.05.2020г. в 15.52 ч. на път I -2, км. 47, на 2 км. преди гр. Цар Калоян, в посока гр. Разград-гр. Русе, А.М.А. е управлявал и осъществявал движение на  съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси  марка “Ворво”, модел “ФХ12 460” с  рег. №** и полуремарке с 3 оси с рег. №А0083ЕМ. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /, както следва: 1. Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на МПС е 11.920 т., при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредбата., 2. При измерено разстояние между осите – 1,32 м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,840т., при максимално допустимо натоварване  24,т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква “б” от Наредбата.“.  Сочи, че също така, че водачът не представил валидно разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на извънгабаритно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя М. К., който чрез показанията си потвърждава изложените в акта обстоятелства. Сочи, че пътният състав управляван от жалбоподателя бил спрян за проверка на посоченото в НП място, като  съчлененото ППС превозвало въглища. Жалбоподателят работел като шьофьор във фирма  “НЕСЕБЪР ТРАНС -2019” ЕООД –гр. Несебър /видно  от представеното копие от трудов договор/. Били направени съответни измервания на натовареността на превозното средство и осите му с мобилна електронна везна, съгласно изискванията и били отчетени съответните, отразени в акта показатели. Товарът надвишавал допустимите норми, но водачът нямал разрешение за извършване на такъв извъннормен превоз /движение на тежко ППС/. Не били платени съответни пътни такси за такъв товар  - същите били впоследствие, дни след съставяне на акта. След проверката жалбоподателят продължил маршрута си въпреки отчетената извънгабаритност. При това съдът намира, че отразената в акта фактическа обстановка отговаря на действителната, като съдът няма причина да се съмнява и в точността на направените от проверяващите измервания с електронната везна. Използваното средство за измерване е от съответен одобрен тип и е преминавало периодични проверки, видно от данните, което налага извод за достоверност на отчетените при измерването резултати.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:   Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е издадено от компетентен орган и при спазване на законовите изисквания. Реално не се констатират нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаване на НП. Съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.  Същият е управлявал МПС, като е допуснал натоварване на ос относно 2-ра единична ос на МПС-то, като натоварването е било 11,920т.  при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ от Наредбата.  Допуснал е натоварване на тройната ос на полуремаркето  от 28,840 т.  Максимално допустимо натоварване на оста е 24,000т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква “б” от Наредба №11 за движение на извънгабаритни  и/или тежки ППС от 03.07.2001г. на МРРБ. Така жалбоподателят е допуснал превишаване на допустимите норми на натоварване, поради което превозното средство се явява тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата. При това жалбоподателят е следвало да има разрешение за съответния превоз, съгласно изискванията на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от ЗП /съдът намира за неоснователни доводите в обратния смисъл/. При липса на такова разрешение движението  на превозното средство  е забранено, а с тази именно забрана жалбоподателят не се е съобразил.  При това видно е, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил законовите изисквания. От субективна страна същият е действал според съда непредпазливо към момента на констатиране на нарушението – не е държал сметка за действителното натоварване. Това обаче не го оневинява, тъй като е бил длъжен да се съобрази със законовите изисквания и да е наясно с действителното положение. В административнонаказателното  право се носи отговорност и при непредпазлива вина. Именно жалбоподателят е извършвал дейност, определяща се като  „движение на тежко пътно превозно средство“ по смисъла на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП и това обуславя отговорността му. Поведението на жалбоподателя попада под нормите  на ЗП, явяващ се приложимия закон  в случая. Случаят не е маловажен, тъй като става дума за очевидно традиционни форми на небрежност, които водачите на ППС следва да бъдат приучени да избягват. Затова и жалбоподателят основателно е санкциониран на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Наложеното му наказание е в средния законов размер, но съдът го приема в случая за справедливо. Факт е, че жалбоподателят въпреки отчетената иззвъннорменост на товара е продължил да изпълнява маршрута си. Последното вече е съществено отегчаващо обстоятелство сочещо вече от този момент на съзнателно и целенасочено нарушение на нормативните правила, въпреки вече съставен акт. Ето защо наказанието не следва да се намалява.

Поради изложеното  НП следва да бъде потвърдено, тъй като се явява законосъобразно.

Наказващия орган претендира разноски и с оглед изхода на делото такива следва да му се присъдят.  Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София сумата от 80 лв за съдебни разноски – полагащо се юрисконсултско възнаграждение.

 Водим от горното Съдът

 

                                                      

                                                        Р Е Ш И:

                        

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  №6792/17.06.2020 на Началник отдел “Контрол по РПМ”, Дирекция “Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2 т.1 буква «а» от същия закон на жалбоподателя А. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв.

ОСЪЖДА А.М.А. ЕГН ********** *** да заплати на Агенция “Пътна инфраструктора” – гр. София сумата от 80 лв за деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Разград  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

 

 

                                                             Районен съдия: