№ 105
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110213077 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в
публично съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.К.
и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията
1
НАХД № 13077 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-017241 от
28.06.2019 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, с което срещу В. А. К. е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“
от ЗДвП.
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска
цялостната отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят лично
и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата със същите
съображения и искания.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява, не
се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 29.07.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 14.06.2021 г., около 16:45
часа, в гр. София, на ул. Бачо Киро № 42, управлява товарен автомобил Пежо
Партнер с рег. № СВ 7215 РВ и поради недостатъчен контрол върху
управлението на МПС, реализира ПТП с паркирания лек автомобил Ситроен
рег. № СА *** МА – нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП, за това че на същото време и място напуска мястото на ПТП, без да
2
изпълни задълженията си на участник в ПТП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН
срещу жалбоподателя е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“
от ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения,
за извършено ПТП между МПС-то, управлявано от жалбоподателя и
увредения автомобил Ситроен, се установяват от приложените по делото
доказателства на л. 26-30 от делото. От изготвената докладна записка,
протокол за ПТП и скица, се установява времето, мястото, обстоятелствата на
възникналото ПТП и участниците в него, както и механизма на
причиняването му. Посочените доказателствени източници са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги
кредитира като достоверни. Косвено с тях кореспондират и показанията на
свидетеля М.Л. (л. 57 от делото), в чиито показания се съдържат данни за
това, че на процесните време и място се е появила жена, която е
претендирала, че жалбоподателят с управлявания от него автомобил е
увредил нейния автомобил, но тъй като те не видели никакви увреждания, си
тръгнали. При това положение съдът намира, че на процесните време и място
е настъпило ПТП. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Л. в частта
им, в която заявява, че не е имало увреждане на другия автомобил, тъй като
3
неговите показания се опровергават от изготвените писмени доказателства,
като уврежданията на автомобила на били установени, както от неговия
собственик, така и от полицейските служители, които са незаинтересовани от
изхода на делото и няма основание да не се кредитират техните констатации.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП), касателно нарушението
описано в точка (пункт) първи, не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени
в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и
място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна
страна, нарушение на чл. 20, ал. 1, вр. чл. 185 от ЗДвП, като при управление
на МПС, поради недостатъчен контрол на управляваното от него МПС е
реализирал ПТП.
Нарушението е извършено с форма на вината небрежност – деецът не е
предвиждал общественоопасните последици (настъпването на ПТП), но е
могъл и е бил длъжен да го направи, особено ако беше съобразил поведението
си с възведената като нарушена правна разпоредба.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, по т.
1 от НП, АНО е наложил административно наказание, което е с абсолютно
определен размер, поради което и не може да бъде намалявано от настоящата
инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (в резултат на него е било
увредено чуждо имущество) и на нарушителя (за същия не се установени,
нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност), както
и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
4
По отношение на нарушението, описано в точка (пункт) 2 от НП, следва
да се отбележи, че е налице допуснато процесуално нарушение, както в
АУАН, касателно това второ възведено нарушение. Така например в АУАН
словесното описание на нарушението е, че водачът след причиняването на
ПТП, напуска мястото на ПТП и не изпълнява задълженията си като участник
в ПТП, като на жалбоподателя е вменена като нарушена разпоредбата на чл.
123, ал. 3, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, без обаче да е било описано словесно какво
задължение не изпълнил водача, като участник в ПТП. Това сериозно
накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като то има право
на защита във всички фази на процеса. Със съставянето на АУАН за пръв път
нарушителя се запознава с обвинението и неговото право на защита нe може
да бъде компрометирано с непълно обвинение. Това пък от своя страна
обуславя отмяната на атакуваното НП в тази му част, тъй като този порок не
може да бъде компенсиран на настоящия етап от производството.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление, в неговия пункт първи е правилно - законосъобразно и
обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено, а в пункт втори –
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, сторените по делото разноски, следва да
останат за сметка на всяка от страните, така както са били направени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-4332-017241 от
28.06.2019 г., издадено от началника на група в отдел „Пътна полиция” –
СДВР, срещу В. А. К., В ЧАСТТА, с която му е наложена глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
5
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6