№ 236
гр. Русе, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20254520200520 по описа за 2025 година
Постъпила е жалба от С. Г. С. от гр.Русе ЕГН ********** против
наказателно постановление № 811667-F 782785/31.01.2025г. на директора на Офис
Обслужване при ТД на НАП Варна, с което на основание чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ му
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 9403.30 лева.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление,поради това,че е незаконосъобразно,като
твърди,че извършеното представлява маловажен случай.
Представителя на наказващия орган моли съда да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е управител на „Алупро“ООД. С договор от 01.01.2021г.
дружеството предоставя на своя управител в качеството му на физическо лице
сумата от 95000лв. заем със срок на връщане до 31.12.2025г.Този факт е установен
при извършване на ревизия на дружеството извършвана в ТД на НАП София.
Възложена е проверка на свид.Г. – ст.инспектор по приходите в ТД на НАП Варна.
Тъй като последната подадена декларация по ЗДДФЛ от лицето е била за
2019г. на 10.07.2025г. свидетелката кани жалбоподателя да декларира дали за 2021г.
1
е получавало заеми над 10000лв. и дали за 2022г. има остатък от заем надвишаващ
40000лв. съгласна разпоредбата на чрл.50 ал.1 от ЗДДФЛ.
На 14.08.2024г. жалбоподателят подава декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
2022г. в приложение 11 на която декларира остатък от заем в размер на 94033.04лв.
Тъй като определения от чл.53 от ЗДДФЛ срок е до 02.05.2023г. свидетелката
съставя срещу Г. акт за установяване на административно нарушение на
разпоредбата на чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ.
По – късно с обжалваното наказателно постановление № 811667-F
782785/31.01.2025г. директорът на Офис Обслужване при ТД на НАП Варна на
основание чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ налага на жалбоподателя административно
наказание ГЛОБА в размер 10% на недекларираната сума,а именно 9403.30 лева.
Изложеното се установи от констатациите в АУАН и другите писмени
доказателства приложени по делото – копие от годишна данъчна
декларация,договор,покана,както и от показанията на свид.Г..
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Не се
оспорва получаването на заем и размера на непогасената част към 31.12.2022г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:
От обективна страна жалбоподателя в качеството си на задължено по чл.50
ал.1 т.5 от ЗДДФЛ физическо лице представляващ е осъществил състава на
нарушението по чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ,тъй като не е декларирал в
законоустановения срок информация по чл.50 ал.1 т.5 от ЗДДФЛ,а именно
непогасен остатък от заем надвишаващ 40 000лв.Нарушението е извършено в
гр.Русе – мястото на което се подава декларацията.
От субективна страна деянието е извършено умишлено.Жалбоподателят е
съзнавал,че има получен заем с непогасена част по-голяма от 40000лв и следва да
декларира това,но въпреки това не го е извършил в предвидения срок.
Наказанието е точно определено съобразно санкцията на разпоредбата на
чл.80а от ЗДДС,която е фиксирана от законодателя в размер на 10% от
недекларираната сума и е правилно изчислена от наказващия орган.
Несъстоятелни са твърденията за маловажен случай.На първо място ЗДДФЛ
не борави с института на маловажност на нарушенията.С определянето на връзка
между размера на наказанието и размера на недекларираната сума,законодателят е
изключил възможността да се обсъжда размера на санкцията.Размерът на
2
дължимия данък също не сочи на маловажност на случая. Последния извод се
подкрепя и от обстоятелството,че дружеството е кредитирало своя управител и
множеството извършени сделки между дружеството и неговите служители по
предоставяне и цедиране на кзаеми от дружеството и обратно до известна степен
препятстват определянето на данъчни задължения на самото дружество. Другите
критерии са визирани в разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН.В конкретния случай
подбудите за извършване на нарушенията и тяхното множество – за 2021 за което е
изтекла давността за налагане на административно наказание и за 2022 изключват
квалификацията маловажен случай за всяко едно от тях.
Претендирани са разноски от страна на административнонаказващия орган.
Основанието, на което разноските се дължат е чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 от
АПК. Като взех предвид горното и обстоятелството, че наказателното
постановление е потвърдено, намирам че са налице предпоставките на чл.143 АПК
и жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати направените от
административнонаказващия орган в хода на административното производство
разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. колкото следва да се определи
хонорара за юрисконсулт, за да е съответен на извършените действия – участие в
две съдебни заседания.
При наличието на горните обстоятелства,обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно,както и постановено съобразно
процедурата следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 811667-F
782785/31.01.2025г. на директора на Офис Обслужване при ТД на НАП Варна, с
което на С. Г. С. от гр.Русе ЕГН ********** на основание чл.80а ал.1 от ЗДДФЛ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 9403.30 лева.
ОСЪЖДА С. Г. С. от гр.Русе ЕГН ********** да заплати на ТД на НАП
Варна Офис Русе сумата от 100лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Русе в 14-
дневен срок от уведомяването.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4