№ 29
гр. Елин Пелин, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Петко Р. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №
20231820100574 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, а при условията на евентуалност - чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег.
........ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК ..... със седалище и
адрес на управление гр. София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
бл. 14 – заличен търговец с конституиран на основание чл. 227 ГПК правоприемник
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, р-н Витоша, бул./ул. ул. Околовръстен път № 260, срещу Е. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Елин Пелин, ул. „Васил Априлов” № 15, с която се иска
признаването за установени, че дължи сумата от: 10118,60 лв., представляваща главница по
договор за потребителски кредит № PLUS-19146179 от 15.02.2022; 282,43 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 15.04.2022 г.; 606,72
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2022 г. до 16.11.2022 г.; ведно със
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението на 25.11.2022 г. до изплащане на
вземането, а при условията на евентуалност, в случай че така предявените установителни
искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се
предявяват осъдителни искове за същите суми. Твърди се, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № PLUS-19146179 от 15.02.2022 г. Твърди се, че от
15.04.2022 г. вземането изцяло е ликвидно и изискуемо при просрочие на две или повече
1
месечни вноски.
Ответницата Е. Д. И. не е открита на адреса, посочен в исковата молба - гр. Елин Пелин,
общ. Елин Пелин, ул. „Мургаш“ № 6. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е залепено
уведомление на този адрес на 19.07.2023 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са
получени. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран
адрес - гр. Елин Пелин, общ. Елин Пелин, ул. „Васил Априлов“ № 15. При условията на чл.
47, ал. 1 ГПК е залепено уведомление на този адрес на 13.10.2023 г., като в срока по чл. 47,
ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справки от НОИ няма активен трудов договор.
Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се
определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните разМ. на
адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения,
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 1391 лева, което е било
внесено от ищеца на 08.12.2023 г. С определение от 12.12.2023 г. е изискано от САК да
определи особен представител на ответника. В уведомително писмо с изх. №
2264/14.12.2023 г. на Софийския адвокатски съвет е посочено, че за осъществяване на правна
помощ по делото е определен адвокат М. П. П. от САК. С определение от 18.12.2023 г.
последната е назначена за особен представител по гр.д. № 574/2023 г. по описа на РС Елин
Пелин на ответника Е. Д. И.. С молба от 14.02.2024 г. адвокат М. П. П. е поискала да бъде
заменена на основание чл. 43, ал. 1 от Закона за адвокатурата вр. чл. 11, ал. 5 от Етичния
кодекс на адвоката. С определение от 15.02.2024 г. е изискано от САК да определи друг
особен представител на ответника. Според уведомително писмо с изх. № 1177/ 20.02.2024 г.
на Софийския адвокатски съвет за осъществяване на правна помощ по делото е определен
адвокат В. Р. Р. от САК. С определение от 22.02..2024 г. последният а е назначен за особен
представител по гр.д. № 574/2023 г. по описа на РС Елин Пелин на ответника Е. Д. И..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на особения представител на
ответника адв. Р., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се
твърди, че исковете са неоснователни. Оспорва се, че ищецът е изпълнил задълженията си
по договора и кредитът е усвоен. Оспорва се, че ответницата е спряла плащанията. Оспорва
се, че е настъпила предсрочна изискуемост и уведомяването на ответницата за това. Правят
се възражения за нищожност на чл. 5, изр. 2 от договора, предвиждащ предсрочна
изискуемост „без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпване на предсрочна
изискуемост“. Оспорва се, че е настъпила предсрочна изискуемост чрез връчване на
исковата молба на особения представител, тъй като представителната му власт била
ограничена и последният не можел да приема материално правни изявления за изменения на
договора за кредит. Оспорва се, че счетоводството и счетоводните книги на ищеца са водени
редовно.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмено становище се сочи, че
особеният представител е овластен да приема изявления за ответника с ефект по
2
материалното правоотношение, като ограничения има единствено по чл. 29, ал. 5 ГПК вр.
чл. 34, ал. 3 ГПК. При условията на евентуалност при липсата на предсрочна изискуемост се
иска изпълнение за вноските с настъпил падеж съобразно ТР от 02.04.2019 г. по т.д. №
8/2017 г. на ВКС.
В съдебно заседание ответникът чрез особен представител адв. К., преупълномощена от адв.
Р., оспорва исковете. В писмена защита се сочи, че са преведени 9800 лева и е удържана
такса ангажимент от 200 лева, като уговорката за последната е нищожна и такава сума не се
дължи на основание чл. 23 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Повтарят се заявените с отговора на
исковата молба възражения. Акцентира се върху липсата на надлежно уведомяване на
ответницата за предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за потребителски
кредит, както и възможността уведомяването за предсрочна изискуемост да стане чрез
връчване на исковата молба на особения представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д № 1235/2022 г. на Районен съд Елин Пелин, че на 25.11.2022
г. е било подадена заявление, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 888/ 21.12.2022 г., с която е разпоредено Е. Д. И. да
заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. ........ чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление гр. София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, бл. 14,
сумата от: 10118,60 лв. , представляваща главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-19146179 от 15.02.2022; 282,43 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
от 15.03.2022 г. до 15.04.2022 г.; 606,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.04.2022 г. до 16.11.2022 г.; ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК, поради което са
дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Съобщението за това е получено от заявителя на 24.04.2023 г., а на 19.05.2023 г. по пощата е
изпратена искова молба, по която е образувано настоящето дело.
Видно е от представения по делото договор за потребителски кредит (ДПК), че на
09.08.2017 г. в гр. Плевен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Е. Д. И. е
сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 15155185, при следните
параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели 10000 лв., застрахователна
премия 4981,20 лв., такса ангажимент 200 лв., брой погасителни вноски 84 броя, месечна
погасителна вноска ( средно месечно отклонение на вноска до 1 стотинка) 263,65 лв., обща
стойност на плащанията 22146,60 лв., годишен процент на разходите 19,23 % и лихвен
процент 16.99 %. В процесния ДПК е инкорпориран погасителен план, в който в табличен
вид са посочени 84 броя вноски, които кредитополучателя е следвало да заплати на
кредитодателя от 15.03.2022 г. до 15.02.2029 г., в посочване на падежната дата на всяка една
3
от вноските - падежно число 15, оставащ размер на главница, размер на всяка една от общо
84 -те вноски от по 263,65 лв.
Установява се от изслушаното и прието заключение на вещото лице Р. К. С. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, че на
16.02.2022 г. дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е превело,
чрез преводно нареждане за кредитен превод с номер на банковата референция
000006620122 по заявената от кредитополучателя банкова сметка с IBAN: BG42 UNCR
96600032751004 в Уникредит Булбанк АД, с получател Е. Д. И. сумата 9800, която
представлява разликата от общия размер на кредита 10000 лева и удържаната сума за „Такса
ангажимент“ - 200 лева. Кредитният ресурс по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS- 19146179/15.02.2022 г. е усвоен от кредитополучателя - Е. Д. И. на 16.02.2020 година
и е в размер на 10 000 лева. Няма извършени плащания от Кредитополучателя - Е. Д. И. за
погасяване на задължения по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
19146179/15.02.2022 г.
По задача втора: Какъв е бил размерът на задълженията на ответника към датата на
завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК?
Вещото лице е изчислило и дава отговор на въпроса в два варианта:
- Предсрочна изискуемост по кредита е настъпила на 15.04.2022 г. (твърдяната от ищеца
дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита);
- Предсрочна изискуемост по кредита не е настъпила към 25.11.2022 г. (датата на завеждане
на заявлението по чл.410 от ГПК).
ПЪРВИ ВАРИАНТ Дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 15.04.2022
г. Към момента на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.11.2022 г. в случай, че
предсрочна изискуемост на кредита настъпва на 15.04.2022 г. задължението на ответника Е.
Д. И. по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-19146179/15.02.2022 г. е в общ
размер на 11022,23 лв. (единадесет хиляди двадесет и два лева и двадесет и три стотинки),
както следва:
№ Компонент на дълга Дължима сума, лв.
1. Главница, в т.ч.: 10000 лв. 1.1. Редовна главница 126,27 лв. 1.2. Предсрочно изискуема
главница 9873,73 лв.
2. Възнаградителна (договорна) лихва (15 02.2022 г. - 15.04.2022 г.) 282,43 лв.
3. Застраховка 118,60 лв.
4. Обезщетение за забава (16.03.2022 г. - 15.04.2022 г.) 1,76 лв.
5. Законна лихва за забава (16.04.2022 г. - 24.11.2022 г.) 619,44 лв. Всичко: 11022,23 лв.
ВТОРИ ВАРИАНТ Предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила към 25.11.2022 г.
Към момента на завеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК - 25.11.2022 г. задължението на
ответника Е. Д. И. по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
19146179/15.02.2022 г. е в общ размер на 2484,40 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и
4
четири лева и четиридесет стотинки), както следва:
№ Компонент на дълга Дължима сума, лв.
1. Просрочена главница 597,29 лв.
2. Възнаградителна (договорна) лихва (15.02.2022 г. - 24 11.2022 г.) 1286,24 лв.
3. Застраховка 533,70 лв.
4. Обезщетение за забава (16.03.2022 г. - 24.11.2022 г.) 67,17 лв. Всичко: 2484,40 лв.
По задача трета: „Какъв е размерът на задълженията по кредита към момента на изготвяне
на заключението?“
Експертизата изчисли и дава отговор на въпроса в два варианта:
- Предсрочна изискуемост по кредита е настъпила на 15.04.2022 г. (твърдяната от ищеца
дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита);
- Предсрочна изискуемост по кредита е настъпила на 13.03.2024 г. (датата на връчване на
исковата молба на назначения особен представител на ответника).
ПЪРВИ ВАРИАНТ Дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 15.04.2022
г. Размерът на задължението на ответника Е. Д. И. по Договор за потребителски паричен
кредит Nq PLUS-19146179/15.02.2022 г. към момента на изготвяне на заключението -
27.12.2024 г. възлиза на 13 744,63 лв. (тринадесет хиляди седемстотин четиридесет и четири
лева и шестдесет и три стотинки), както следва:
№ Компонент на дълга Дължима сума, лв.
1. Главница, в т.ч.: 10000 лв. 1.1. Редовна главница 126,27 лв. 1.2. Предсрочно изискуема
главница 9873,73 лв.
2. Възнаградителна (договорна) лихва (15.02.2022 г. - 15.04.2022 г.) 282,43 лв.
3. Застраховка 118,60 лв.
4. Обезщетение за забава (16.03.2022 г. - 15.04.2022 г.) 1,76 лв.
5. Законна лихва за забава (16.04.2022 г. - 26.12 2024 г.) 3341,84 лв. Всичко: 13744,63 лв.
ВТОРИ ВАРИАНТ Дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - 13.03.2024 г.
(датата на връчване на исковата молба на назначения особен представител на ответника).
Задължението на ответника Е. Д. И. по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
19146179/15.02.2022 г. към момента на изготвяне на заключението - 27.12.2024 г. в случай, че
предсрочната изискуемост на кредита настъпва на 13.03.2024 г. възлиза в общ размер на 16
266,05 лв. (шестнадесет хиляди двеста шестдесет и шест лева и пет стотинки), както следва:
№ Компонент на дълга Дължима сума, лв.
1. Главница, в т.ч.: 10000 лв. 1.1. Редовна главница 1777,23 лв. 1.2. Предсрочно изискуема
главница 8222,77 лв.
2. Възнаградителна (договорна) лихва (15.02.2022 г. - 12.03.2024 г.) 3231,95 лв.
5
3. Застраховка 1423,20 лв.
4. Обезщетение за забава (16.03.2022 г. - 12.03.2024 г.) 630,58 лв.
5. Законна лихва за забава (13.04.2024 г. - 26 12.2024 г.) 980,32 лв. Всичко: 16266,05 лв.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
По предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД:
Предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД са допустими. Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 ГПК е
да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая
връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК препятства влизането й в сила.
От представените по делото писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че между ищеца БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ (с правоприемник
„Юробанк България“ АД) и ответницата Е. Д. И. е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит от 15.02.2022 г., по силата на което ищецът е предоставил
на ответника кредит в размер на 10000 лв. при лихвен процент в размер на 16.99 %, който
кредит следвало да се погаси на 84 месечни вноски, дължими на 15-ти число на съответния
месец, считано от 15.03.2022 г. до 15.02.2029 г.
Ответницата Е. Д. И. има качеството на потребител на финансови услуги по см. на § 13, т. 1
и т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което както служебно от съда, така и по наведените възражения
в отговора на исковата молба, процесният договор подлежи на преценка за спазване на
императивните правни норми на ЗПК и ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 19,23 %, който
формално не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразявайки
цялостното съдържание на договора обаче, въззивният състав намира, че същият не
удовлетворява реално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК според целта на закона и
изискванията за добросъвестност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Липсва в договора посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Лихвеният процент по
договора е посочен 16.99 %. Отделно от това, договорът предвижда заплащането на
застрахователна премия от 4981,20 лв. за застраховка, както и такса ангажимент от 200 лв.,
които се явяват пряко свързани с договора за потребителски кредит и които потребителят
трябва да заплати по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ЗПК. В този смисъл, съдът приема, че ГПР не
е надлежно разяснен и обявен по разбираем начин на потребителя в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
6
разходи по кредита.
С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе
прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. В цитираното тълкувателно решение се дава
разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, уредена в чл. 432 ТЗ,
представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от
общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и
същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговоР. в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за
срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен, като при настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща
на вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва
при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от
падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Неоснователни са доводите на ищеца, че е установено връчване на покана за предсрочна
изискуемост, тъй като няма доказателства за връчване на представеното с исковата молба
писмо от 18.05.2022 г. Предвид това не са представени доказателства за уведомяване на
ответницата за предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението.
Относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради
7
което вземането, представляваща предсрочно изискуема главница, не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание.
С оглед това така предявените установителни искове са частично основателни за сумите за
главниците с настъпили падежи към датата на заявлението 25.11.2022 г. съобразно приетата
съдебно-счетоводна експертиза – 597,29 лева, главница по договор за потребителски кредит
с настъпил падеж от 15.03.2022 г. до 15.11.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението на 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, като следва да се отхвърлят като
установителните исковете за главница за разликата над 597,29 лева до пълния предявен
размер от 10118,60 лева; 282,43 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.03.2022 г. до 15.04.2022 г.; 606,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.04.2022 г. до 16.11.2022 г.
Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният
лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, а от това следва, че по заповедното производство не следва да се
издава изпълнителен лист за отхвърлените искове.
С оглед частичното отхвърлянето на установителните искове съдът следва да се произнесе
по предявените осъдителни такИ..
По осъдителните искове при условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД:
Съдът следва да се произнесе по предявените осъдителни такИ. само в отхвърлителната
част, тъй като осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с предмет едни и същи вземания. При това
положение – за разликата, за която установителния иск за дължимост на главницата се
приема за неоснователен, са налице предпоставките за разглеждане на евентуално
предявения осъдителен иск. Условието за разглеждане на осъдителните искове е отхвърляне
на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита преди заявлението, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата
молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
неподдържано спрямо предявените установителни искове/ - уведомяване на длъжниците по
кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата
исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие
на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, тъй като
ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на
установителните такИ., когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с
настъпване на обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на
което се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента - преди и след
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (Определение № 387 от 24.07.2017 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1369/2017 г., I т. о., ТК).
Уведомлението на длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно изискуем, направено
8
с връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта за
изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя
основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което
произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. Съединяването при евентуалност при
посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е
допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението за настъпване на
предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба
изявление (в този смисъл са Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.
о.; Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 77 от
10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г. на ВКС, IIт. о.; Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г. на ВКС, II т. о.).
Въвеждането на твърдение за настъпване на предсрочна изискуемост с връчване на препис
от исковата молба представлява ново основание на иска, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение. Това ново основание е недопустимо да се въведе в
процеса чрез изменение на иска (т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС), но може да се заяви от ищеца чрез предявяване на
осъдителен иск, който е допустимо да се съедини с установителния иск по чл. 422 ГПК при
условията на евентуалност (Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I
т.о.; Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т.д. № 1153/2014 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 77 от
10.05.2016 г. по т.д. № 3247/2014 г. на ВКС, IIт.о.; Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. №
362/2015 г. на ВКС, II т.о.).
Предсрочната изискуемост на вземането не променя правното основание, от което
произтича вземането, а само изискуемостта на вноските, за които не е настъпил падеж. От
това следва, че дори и да не е налице предсрочна изискуемост, трябва да се вземат предвид
падежиралите, но неплатени вноски по кредита към момента на приключване на устните
състезания. Уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване
на предсрочната изискуемост е осъществено с получаване на обективираното в исковата
молба изявление на ищеца.
Неоснователни са доводите на ответницата, че не може уведомяването за предсрочна
изискуемост да стане чрез връчване на исковата молба на особения представител.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3
ГПК – в този смисъл решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр. д. № 2640/2021 г. на III г. о. на
ВКС, решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., решение № 147 от
26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д.
№ 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС. В случая исковата молба е връчена на особения
представител на ответника, което следва да се приеме за надлежно с оглед приетото в
Решение № 198/18.01.2019 г. на I т. о. на ВКС, както и Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д.
№ 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС,
9
II г. о. В посоченото решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. 2072/2015 г. на Първо т.о. на ВКС,
съдът приема, че волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен
документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на
Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговоР. в договора, които дават
право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В
писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от
длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от
датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си
представлява покана за плащане, като със същата могат да се упражняват и преобразуващи
права, като например изявление за разваляне на сключени между страните договор. В
настоящия случай уведомяването е осъществено с връчване на препис от исковата молба,
тъй като в същата се съдържа уведомление за задължението по договора за кредит, както и
изявление за обявяване на същия за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на
задължението за заплащане на месечни вноски по него. Към този релевантен момент
ответницата се е намирала в забава относно плащанията на погасителни вноски по
процесния договор за кредит, която забава е продължила и понастоящем.
Съдът намира, че са налице условията за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита
по т. 5 от представените Условия по договора за кредит, обявена в хода на производството
по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК от кредитора на длъжника чрез особения му представител.
В случая предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски е настъпила на 13.03.2024 г.
с връчване на препис от исковата молба на особения представител.
Ответницата Е. Д. И. има качеството на потребител на финансови услуги по см. на § 13, т. 1
и т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което както служебно от съда, така и по наведените възражения
в отговора на исковата молба, процесният договор подлежи на преценка за спазване на
императивните правни норми на ЗПК и ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 19,23 %, който
формално не надвишава допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразявайки
цялостното съдържание на договора обаче, въззивният състав намира, че същият не
удовлетворява реално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК според целта на закона и
изискванията за добросъвестност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Липсва в договора посочване
на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Лихвеният процент по
договора е посочен 16.99 %. Отделно от това, договорът предвижда заплащането на
застрахователна премия от 4981,20 лв. за застраховка, както и такса ангажимент от 200 лв.,
които се явяват пряко свързани с договора за потребителски кредит и които потребителят
трябва да заплати по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ЗПК. В този смисъл, съдът приема, че ГПР не
е надлежно разяснен и обявен по разбираем начин на потребителя в съответствие с
10
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Установява се заключението на вещото лице, че на ответницата е предоставена сумата 9800
лева, която представлява разликата от общия размер на кредита 10000 лева и удържаната
сума за „Такса ангажимент“ - 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но ал. 2 не позволява кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за такИ. действия, които са свързани с усвояване и
управление на кредита. Включената такса „ангажимент“ касае усвояването на кредита от
потребителя, поради което уговарянето й е в противоречие с изискването на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, а таксата е недължима.
Видно е от заключението на вещото лице, че общият размер на главницата на падежиралите
вноски и предсрочно изискуема такава е разликата между общият размер на главница 9800
лева и тази главница с настъпил падеж до датата на заявлението 597,29 лева т. е. сумата от
9202,71 лева. Върху сумата от 9202,71 лева следва да се присъди и законната лихва от
момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед гореизложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от:
9202,71 лева, главница с настъпил падеж от 15.12.2022 г. до 15.02.2024 г. и предсрочно
изискуема такава, считано от връчване на исковата молба на 13.03.2024 г., по договор за
потребителски кредит от 15.02.2022 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата
молба до изплащане на вземането. С оглед гореизложеното следва да се отхвърлят исковете
за главница за разликата над 9202,71 лева до пълния предявен размер от 10118,60 лева;
282,43 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 15.04.2022
г.; 606,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2022 г. до 16.11.2022 г.
По разноските:
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК).
При този изход на спора на ищеца се следва направените от него разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част на исковете. С представения по делото списък с
разноски по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски за заповедното производство от 357,81
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, както в исковото
производство 357,82 лева за държавна такса, 500 лева за вещо лице, 1391 лева за особен
представител и 360 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че размерът на
11
дължимото юрисконсултско възнаграждение в исковото производство следва да бъде
определен на 150 лева в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и съобразяване на фактическата и правна сложност на
делото. С оглед на уважената част на исковете в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сума в размер на 2346,39 лв. от направените разноски в общ размер от 2806,62 лева.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Д. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. Елин Пелин, ул. „Васил Априлов” № 15, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
........ със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, бул./ул. ул.
Околовръстен път № 260, сумата от: 597,29 лева, главница по договор за потребителски
кредит от 15.02.2022 г. с настъпил падеж от 15.03.2022 г. до 15.11.2022 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявлението на 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 597,29 лева до пълния предявен размер от
10118,60 лева; 282,43 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2022 г.
до 15.04.2022 г.; 606,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2022 г. до
16.11.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Елин Пелин, ул.
„Васил Априлов” № 15, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ........ със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, бул./ул. ул. Околовръстен
път № 260, сумата от: 9202,71 лева, главница с настъпил падеж от 15.12.2022 г. до 15.02.2024
г. и предсрочно изискуема такава по договор за потребителски кредит от 15.02.2022 г., ведно
със законна лихва от подаване на исковата молба на 26.05.2023 г. до изплащане на вземането;
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 9202,71 лева до пълния предявен
размер от 10118,60 лева; 282,43 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
15.03.2022 г. до 15.04.2022 г.; 606,72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.04.2022 г. до 16.11.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Д. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Елин Пелин, ул.
„Васил Априлов” № 15, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ........ със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Витоша, бул./ул. ул. Околовръстен
път № 260, сумата от 2346,39 лева, разноски съразмерно на уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
12