№ 26028
гр. С., 16.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110105145 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. К. срещу П. П. К., с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.12.2000 г. е придобил изключителното право на собственост
върху недвижим имот: апартамент № 6, с кадастрален идентификатор № 68134.630.180.1.12,
находящ се в гр. С., ул. „В.“ № 39, блок № 1, вход Б, етаж № 3, със застроена площ 55,74 кв.
м., заедно с 8,347 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
отстъпеното право на строеж върху държавна земя. Посочва, че на 14.07.2001 г. е встъпил в
граждански брак с O.I.E., а на 30.11.2001 г. е роден П. П. К.-настоящият ответник и син на
ищеца. Твърди, че на 01.02.2016 г. с решение по гр. д. № 12303/2015 г. по описа на СРС, 80
състав, e прекратен бракът между него и O.I.E., родителските права върху сина им П. П. К.
са предоставени на O.I.E., на която е предоставено и ползването на семейното им жилище,
до навършване на пълнолетие на П. П. К.. Посочва, че на 30.11.2019 г. ответникът навършил
пълнолетие, с което е отпаднало законовото основание за ползване на недвижимия имот,
собственост на ищеца, но ползването продължило неправомерно от страна на O.I.E. и
ответника, въпреки поканите за освобождаване на имота. Твърди, че в периода 01.12.2019 г.
– 18.05.2023 г. правил многократни безрезултатни опити да възстанови владението си върху
имота, като с решение № 13342/23.11.2022 г. по гр. д. № 162566/2021 г. по описа на СРС, 43
състав, съдът установил със сила на присъдено нещо, че ищецът е изключителен собственик
на имота и че ответникът го владее без правно основание. Въз основа на образувано
изпълнително дело № 1891/2023 г. по описа на ЧСИ M.B., бил извършен въвод във владение
на П. К., което било удостоверено с нарочен протокол от 18.05.2023 г. Твърди, че от момента
на навършване на пълнолетие от страна на П. К. до 18.05.2023 г. ищецът е бил лишен от
правото на ползване на имота, за което му се дължи обезщетение за лишаване от ползване.
Сочи, че с решение № 13342/23.11.2022 г. по гр. д. № 162566/2021 г. по описа на СРС, 43
състав, съдът е уважил частично заведения иск от ищеца по чл. 59 ЗЗД спрямо настоящия
ответник и го е осъдил да заплати сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за
ползване, без основание, на 1/2 част от недвижимия имот. Твърди, че е упоменал, че
размерът на вземането, което претендира от ответника, възлиза на по-висока стойност, а
именно 3496 лв., равняваща се на ползването без основание на 1/2 от недвижимия имот от
01.12.2019 г. до 21.06.2021 г. Посочва, че претендираното обезщетение е изчислено на база
на средните пазарни цени на сходни предлагани в района на местонахождението на
недвижимия имот имоти. Посочва, че в решение № 13342/23.11.2022 г. по гр. д. №
162566/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, съдът е определил месечна наемна цена в размер
на 370 лв. за целия недвижим имот, която цена е необективна. Счита, че му се дължи
1
обезщетение над вече присъдения размер от 200 лв., частично от 3496 лв., за лишаване от
правото да ползва имота за периода 01.12.2019 г. - 21.06.2021 г. в размер на 5877,50 лв. С
оглед гореизложеното моли съда да осъди П. П. К. да заплати на ищеца горницата над вече
частично присъденото обезщетение за ползването без основание на 1/2 от процесния
апартамент № 6, с кадастрален идентификатор № 68134.630.180.1.12, находящ се в гр. С., ул.
„В.“ № 39, блок № 1, вход Б, етаж № 3, със застроена площ 55,74 кв. м., считано от
01.12.2019 г. до 21.06.2021 г., в размер на 5877,50 лв., ведно със законна лихва от 29.01.2024
г. до окончателното плащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1699,53 лв.
за периода от 23.06.2021 г. до 26.01.2024 г. Претендира разноски.
В срока чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.
Твърди, че в предходното производство претендираната от ищеца сума е била 3496 лв., като
за разликата над тази сума до претендираната в настоящото производство сума е налице нов
иск, който подлежи на самостоятелно доказване. Оспорва претенцията за мораторна лихва.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Разпределение на доказателствената тежест:
При съобразяване на разрешенията, дадени в ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. №
3/2019 г. по описа на ОСГТК на ВКС, че решението по уважен частичен иск за парично
вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на
вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право, съдът приема, че на ищеца следва да бъде указано да конкретизира дали в
предходното производство по гр. д. № 162566/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, по което е
постановено решение № 13342/23.11.2022 г., е претендирал сумата в размер на 200 лв.,
частичен иск от сума в размер на 3496 лв., или сумата в размер на 200 лв., частичен иск от
сума в размер на 6077,50 лв., като в случай, че е посочил общ размер на дължимото
обезщетение 3496 лв. да конкретизира на какво основание претендира в настоящото
производство сума, по-голяма от заявената в предходното производство по уважен частичен
иск.
По предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да установи следните обстоятелства: че е собственик на апартамента, че през процесния
период апартаментът е ползван от ответника, който вследствие на това се е обогатил със
стойността на средния му пазарен наем за сметка на обедняването на ищеца, както и
размера на дължимото обезщетение.
По направеното възражение за погасяване на задължението по давност в тежест на
ответника е да докаже кога давността е започнала да тече, а в тежест на ищеца е да докаже,
че същата е била спирана и прекъсвана по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
обезщетението за забава, като ищецът не сочи доказателства за изпадане на ответника в
забава, в частност отправена до същия покана за заплащане на обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа или че имотът е
ползван на валидно правно основание през исковия период.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът отделя за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че ищецът е едноличен собственик на процесния
апартамент, както и че през исковия период – 01.12.2019 г. – 21.06.2021 г. имотът е ползван
от ответника.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
Ответникът е поискал да се изиска и приложи гр. д. № 162566/2021 г. по описа на
2
СРС, 43 състав. Направеното искане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено.
По искането за допускане на съдебно-оценителна експертиза по въпроси,
формулирани от ищеца в исковата молба, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до откритото съдебно заседание с писмена молба, с препис
за насрещната страна, да конкретизира дали в предходното производство по гр. д. №
162566/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, по което е постановено решение №
13342/23.11.2022 г., е претендирал сумата в размер на 200 лв., частичен иск от сума в размер
на 3496 лв., или сумата в размер на 200 лв., частичен иск от сума в размер на 6077,50 лв.,
като в случай, че е посочил общ размер на дължимото обезщетение 3496 лв. да посочи на
какво основание претендира в настоящото производство сума, по-голяма от заявената в
предходното производство по уважен частичен иск, като му УКАЗВА, че при неизпълнение
на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото -
прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.07.2025 г. от
10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на експертиза за откритото
съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ за послужване гр. д. № 162566/2021 г. по описа на
СРС, 43 състав, а в случай, че същото е висящо – да се предостави препис от исковата молба,
уточнителните молби, определението по чл. 140 ГПК и препис от постановеното по делото
решение.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3