Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Царево,
25.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в открито заседание на трети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мария Москова
При секретаря : Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 435/2019г. по
описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление:
***чрез адв.Н. против: Т.К.А. с ЕГН ********** ***, с която е
предявен иск по чл.422 от ГПК вр.чл.240 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, за приемане
на установено, че по отношение на ответника съществува вземане в полза на ищеца
за сумата в размер на 3000.00 евро, представляваща главница по договор за заем
от 22.12.2016г., както и обезщетение в размер на законната лихва върху
неизплатените главници от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
-31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че
на 22.12.2016г. между страните е сключен договор за заем, по силата на
който „***" ЕООД като заемодател е предал в собственост на заемателя Т.К.А.
парична сума в размер на 3000 (три хиляди) евро, а заемателят Т.К.А. се е
задължил да върне заетата сума в срок от две години - до 27.12.2018г. - първият
присъствен ден след падежа на задължението на 22.12.2018г. Посочва, че сключването
на договора за заем е удостоверено с писмен документ - разписка, която е
саморъчно написана и подписана от заемателя Т.К.А. на 22.12.2016г.
Излага, че срокът за изпълнение на задължението за
връщане на заетата сума е изтекъл на 27.12.2018г., която дата е и падеж на
задължението за връщане на заетата сума.
Твърди, че заетата сума не е върната
на заемодателя „***" ЕООД от заемателя Т.К.А. до настоящия момент, поради
което е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.
410 от ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № ***. по описа на
РС-Царево и издадена Заповед за изпълнение № 201 на 01.08.2019г. Посочва, че заповедта е връчена на длъжника Т.К.А.
по реда на 47, ал. 5 от ГПК при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, като в изпълнение на Разпореждане № 967 по ч.гр.д. № 354/2019 по описа на
съда и в указания едномесечен срок е предявил настоящия иск.
Иска се от съда да постановите
решение, с което да приеме за
установено, че по отношение на ответника съществува вземане в полза на ищеца за
сумата в размер на 3000.00 евро, представляваща главница по договор за заем от
22.12.2016г., както и обезщетение в размер на законната лихва върху
неизплатените главници от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
-31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца разноските в заповедното и исковото
производство.
В срока по ГПК, ответникът Т.К.А. чрез
назначеният му от съда особен представител – адв.У., е депозирал писмен отговор,
с който взема становище за допустимост, но неоснователност на иска. Счита, че
ангажираното от ищеца писмено доказателство - заверен препис от разписка, която
е саморъчно написана и подписана от заемателя Т.К.А. на 22.12.2016г., не е
достатъчно доказателство, което да установи наличието на ликвидно и изискуемо
вземане, поради което моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
В с.з., ищцовото дружество, редовно
уведомено, не се представлява. Същото е депозирало нарочна молба, с която
заявява, че желае делото да бъде разгледано в негово отсъствие и че поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена като основателна и доказана.
В с.з., ответникът, редовно
уведомен, се представлява от назначения му особен представител - адв.У., която
оспорва исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№*** г.
по описа на РС-Царево, налице е
идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и по исковата
молба. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по
който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са обективно съединени искове на основание чл.422 от ГПК вр.чл.240 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
За основателността на исковата
претенция следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно
облигационно правоотношение по договор за заем от 22.12.2016 г., сключен между
страните, по който на ответника е предоставена сумата в размер на 3000 евро със
задължението за връщането й на заемодателя в срок до две години, а именно: до
27.12.2018г., който е първият присъствен ден след падежа на задължението на
22.12.2018г.; заемодателят да е изправна страна по договора, т.е. процесната
сума да е предоставена и усвоена от ответника и да е настъпил падежът на
вземането. Съдът е разпределил доказателствената тежест в гражданския процес
съгласно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, като е указал на ищеца, че следва да
установи посочените обстоятелствата при условията на пълно и главно доказване.
Последователно се приема в съдебната
практика и правната теория, че договорът за заем за потребление се счита
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или вещи
от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент
от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент –
съгласието за връщане на паричната сума, респективно родово определени вещи.
Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият –
няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент – получаването, се
удостоверява от заемодателя с поемането на задължението на заемателя „да
върне”, а не „да даде” нещо. В този смисъл решение № *** г., постановено по
гр.д. № *** г. на ВКС, IV г.о.
За доказване на исковата си
претенция ищецът представя разписка (л.5 от делото), видно от която ответникът Т.К.А.
на 22.12.2016 г. е получил от ищцовото дружество „***“ ЕООД сумата от 3000 евро,
която да бъде върната за срок от две години. Посоченият документ удостоверява
получаването на процесната сума от ответника, от което следва изводът за
наличие на действително между страните облигационно правоотношение по договор
за заем, както и предаването на сумата от заемодателя на заемателя. По този
начин ищецът е провел пълно и главно доказване на факта на реалното предаване
по договора за заем. В този смисъл е и съдебната практика. Така в решение № ***
г. по гр.д. № *** г. на ВКС, IV г.о. се приема, че установяването на заемното
правоотношение може да се осъществи не само с договор, но и с писмен документ –
разписка, декларация, изходящ от длъжника, удостоверяващ получаването от него
на заетата сума и задължението му да я върне. Това произтича от характера на
договора за заем – той е неформален, поради което може да бъде сключен както в
писмена, така и устна форма. Декларацията, подписана от длъжника, е частен
документ, но той се ползва с материална доказателствена сила за удостоверените
в него обстоятелства с оглед неизгодността им за издателя, които по силата на
чл.164, ал.1, т.6 ГПК не могат да се
опровергават с гласни доказателства, освен в предвидените в чл.164, ал.2 ГПК
случаи.
В подписаната от заемополучателя
разписка е посочено, че сумата следва да се върне в срок от две години. Падежът
на вземането на ищцовото дружество е настъпил на 27.12.2018г., който е първият
работен ден след 22.12.2018г./почивен ден/, като по делото няма доказателства,
нито пък твърдения, ответникът да е върнал заемната сума до настоящия момент.
Ето защо предявеният установителен иск по чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240
ал.1 от ЗЗД следва да се уважи като основателен и доказан. С оглед уважаването
на главния иск за съществуващо вземане в полза на ищцовото дружество за сумата
от 3000 евро, представляваща главница по договор за паричен заем от
22.12.2016г., основателен и доказан се явява и акцесорния иск по чл.86 ал.1
от ЗЗД, като в полза на ищцовото
дружество съществува вземане за законна лихва от датата на подаването на заявлението
в съда – 31.07.2019г. до окончателното заплащане.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание
чл.78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцовата страна. По настоящето дело се
доказа да са сторени разноски за държавна такса в размер на 117.35 лв. и за
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300.00 лева. Следва
да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна
такса в размер на 117.35 лв., за които
на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично
произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че по
отношение на ответника Т.К.А. с ЕГН ********** *** съществува вземане в полза
на ищеца „***“ ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: ***, за сумата в
размер на 3000.00 /три хиляди/ евро, представляваща главница по договор за заем
от 22.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда -31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№ 201/01.08.2019г. по ч.гр.д. № 354/2019г. по описа Районен съд-Царево.
ОСЪЖДА Т.К.А. с ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕООД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 417.35 лева, представляваща разноски по
настоящето дело, от които заплатена държавна такса в размер на 117.35 лева и
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 300.00 лева, както и
сумата от 117.35 лева– разноски в заповедното производство, сторени за
държавна такса по ч.гр.д. № ***. по описа Районен съд-Царево.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :