Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 11.10.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Мая
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №525/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че
между страните съществуват облигационни
отношения във връзка с ползване от ответника на услуги за доставка на
електроенергия по клиентски *за обект с абонатен *, намиращ се в *. Изтъква се,
че за времето от 21.05.2018г. до 20.09.2018г.
ответникът е ползвал електрическа енергия и е следвало да заплати такса
за възстановяване на захранването на обща стойност от
395,80 лв., за което ищецът е издал
фактури за периода от 12.07.2018г. до 15.10.2018г. Ищецът
твърди, че в резултат от неизпълнението на ответника, за него е възникнало и
правото да претендира обезщетение за забава в общ размер на 7,17 лв., считано от падежа на всяка фактура до 15.11.2018г. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно
изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело
№3748/2018г., по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми,
която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ла. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че
претендираните суми са дължими и отговарят на действителното потребление на
ответника, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да
бъде установено съществуването на вземанията от
395,80 лв. за главница и от 7,17 лв. за обезщетение за забава, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №1802 от 07.12.2018г. по частно гражданско дело
№3748/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор чрез назначения му особен представител, в който оспорва основателността на предявените
искове. Излага становище, че липсват доказателства,
че ответникът е потребител на услуги за доставка на електроенергия както и за реалната доставка на твърдените от ищеца количества
електроенергия по процесните фактури, отчетени от годно средство за търговско
измерване, което да обуслови задължение за заплащане на тяхната цена. С оглед
гореизложеното се отправя искане до съда за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 21.05.2002г. ответникът сключил договор
за продажба, по силата на който придобил недвижим имот в *, представляващ *******.
Във връзка с ползването на услуги от ответника за доставка на електроенергия за
имота е открита партида по клиентски *за обект с абонатен *. За периода от 12.07.2018г. до 15.10.2018г. ищецът издал фактури
с **на обща стойност 376,80 лв. по партидата на ответника относно заплащане на цена за консумирана електрическа енергия
за времето от 21.05.2018г. до 20.09.2018г. с падежи *. След изтичане
срока на плащане на втората фактура и последвалото неизпълнение на задължението
на ответника, на 10.09.2018г. ищецът прекъснал електрозахранването до имота и
начислил по партидата му такса за възстановяване на захранването от 19 лв., за
което издал фактура с *Поради липсата на доброволно
изпълнение на задълженията, на 06.12.2018г. ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника относно изплащане на сумата по
фактурите и на лихва за забава от 7,17 лв., считано от падежа на всяка фактура до 15.11.2018г.,
във връзка с което е образувано частно гражданско дело №3748/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на
07.12.2018г. издал заповед за изпълнение, която е връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заключението да
допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че електромерът
отчитащ потреблението за процесния имот е монофазен и е вписан в публичния
регистър на БИМ за одобрените средства за измерване. Същият е произведен през
2012г. и е монтиран на обекта на потребление на 05.05.2017г. Вещото лице е
установило, че с оглед техническите параметри на присъединителните съоръжения
на имота за процесния период през тях могат да преминат и да бъдат отчетени посочените
във фактурите количества електроенергия. В заключението е посочено, че
количествата електроенергия отразени в справката за потреблението за обекта
съответстват с посочените в процесните фактури като същите са резултат от
редовни отчети на показанията на средството за търговско измерване /СТИ/, а стойностите
им правилно са изчислени съобразно утвърдените от ДКЕВР цени за съответния
период.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 98а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е възникнало
облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по силата
на което ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества
електрическа енергия за процесния имот. За това свидетелства осъщественото
захранване на собствения имот на ответника с енергия за периода от 21.05.2018г.
до 10.09.2018г. Отношенията между страните подробно са регламентирани в
публично известни Общи условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал.
1, т. 4 от ЗЕ, публикувани са по предвидения в закона ред и са влезли в сила.
Ищецът има качеството на оператор на разпределителната мрежа и снабдител на
електрическа енергия, а ответникът – на потребител на енергийни услуги по
смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. С оглед възникналото
между страните облигационно отношение свързано с продажбата на електрическа
енергия, ищецът в качеството на продавач, на основание чл. 187 от ЗЗД, е
следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че реално е
доставил на ответника посочените в процесната фактура количества енергия.
Последното се намира в пряка зависимост от правилното им измерване и отчитане
от съответното средство за търговско измерване /СТИ/ по смисъла на Гл. 9 от
Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителните мрежи на *, което от своя страна е функция от
техническата му годност да осигурява точност и достоверност на измерванията. От
събраните по делото доказателства се установява, че процесното СТИ е монофазно
и е вписано в публичния регистър на БИМ за одобрените средства за измерване.
Съгласно Заповед №А-441 от 13.10.2011г. на председателя на ДАМТН, обн. ДВ
бр.85/2011г. същото подлежи на последваща проверка за период от шест години от
датата на производство през 2012г., поради което за процесния период е било метрологично
годно. За същото свидетелстват обстоятелствата свързани с липсата на данни за
техническата му неизправност и че с оглед характеристиките на присъединителните
съоръжения на имота на ответника отчетената електрическа енергия за процесния
период реално може да бъде потребена от него. С оглед гореизложеното се достига
до извода, че ищецът в качеството си на продавач е доказал по несъмнен начин,
че реално е доставил в имота на ответника посочените в процесната фактура
количества енергия. Това от своя страна е довело до възникване на задължението
на ответника, съгласно чл. 17 и 26 от Общите условия на *, да заплаща
ежемесечно в срока указан му във фактурите цената на потребената за имота
електроенергия за процесния период, без да е необходимо предварителното му
уведомяване за размера на плащанията. В допълнение на изложението следва да
бъде посочено, че ищецът е едноличен собственик на целия жилищен имот в *, за
който е открита процесната партида при ищеца, независимо от факта че е придобил
само 1/2 идеална част от дворното място, върху което същият е построен. От
гореизложеното се достига до извода, че сумите по фактури с **са дължими.
Съгласно чл. 38 от горепосочените Общи условия, при неизпълнение на падежа на
фактурите за ответника е възникнало и задължение да заплаща обезщетение за
забава в размер на законната лихва. С оглед липсата на изпълнение в срока на
паричното задължение по счетоводните документи, за ищеца е възникнало правото
да претендира обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва,
считано от 01.08.2018г. до 15.11.2018г. от 7,17 лв. От забавата за изпълнение
на главницата е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение в размер
на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 06.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението. При това положение, претенциите на ищеца по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно горепосочените фактури за което е издадена заповедта за
изпълнение по частно гражданско дело №3748/2018г., по описа на Великотърновския
районен съд се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
Претенцията на ищеца по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД в частта относно вземането за
такса за възстановяване на захранването от 19 лв. по фактура с *, за което е издадена заповедта
за изпълнение по частно гражданско дело №3748/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на *, на ищеца е предоставена възможност да поиска от * да прекъсне
снабдяването с електрическа енергия на абонат при забава в плащането на
дължимите суми. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същите Общи условия възлага
задължение на ищеца да изпрати на потребителя писмено предизвестие съдържащо
предупреждение за прекъсване на електрозахранването. От събраните по делото
доказателства се установява, че електрозахранването в имота на ответника е
прекъснато без да бъде изпълнено горепосоченото задължение на ищеца. Това от
своя страна е възпрепятствало възможността на потребителя предварително да
оспори основанието за прекъсване по смисъла на чл. 20, ал. 5 от Общите условия
и такива действия реално да не бъдат извършвани от *до приключване на правния
спор. При това положение, прекъсването на захранването не е извършено по
предвидения ред, поради което ответникът не дължи и заплащане на такса за
неговото възстановяване. От друга страна липсва воля от страна на потребителя
за възстановяване на захранването на имота му както и доказателства за реалното
извършване на разходи от ищеца в тази насока.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещо лице в общ размер
на 701,61 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 72,58 лв., направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №3748/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на А.М.А. с ЕГН: ********** ***, че дължи на *, * *, сумите от 376,80 лв. /триста седемдесет и
шест лева и осемдесет стотинки/ - главница,
представляваща цена на ползвана
електроенергия за периода от 21.05.2018г. до 20.09.2018г., за което са издадени
фактури с **по партида с клиентски *за обект с абонатен *, намиращ се в *, 7,17 лв.
/седем лева и седемнадесет стотинки/ - лихва за забава за периода от
01.08.2018г. до 15.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1802 от
07.12.2018г. по частно гражданско дело №3748/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователен предявения от *, * *, срещу
А.М.А. с ЕГН: ********** ***,
иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД в частта относно установяване съществуването на вземането от 19 лв. /деветнадесет
лева/ - главница, представляващо такса за възстановяване на захранването, за
което е издадена фактура с *по
партида с клиентски *за обект с абонатен *,
намиращ се в *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2018г.
до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда
А.М.А. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, * *,
сумата от 701,61 лв. /седемстотин и един лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща направени по делото разноски както и сумата от 72,58 лв. /седемдесет
и два лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №3748/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №3748/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: