№ 14
гр. Брезник, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20251710200010 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
По изложените в жалбата на К. Д. Г. от гр. ***********, с ЕГН: **********
съображения, последният моли да бъде отменено Наказателно постановление № 24-
1158-003495 от 03.01.2025 г. на Началник Сектор в ОД на МВР Перник, сектор „Пътна
полиция“, с което са му наложени административни наказания глоба, в размер 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1-во от ЗДвП.
Въззиваемата страна, редовно призовани представител не изпращат. Не изразяват
становище по жалбата.
Районен съд Брезник, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК, счита за установено следното:
На 06.12.2024 г. около 22.00 ч. бил спрян за рутинна проверка в гр. Брезник
движещ се по ул. „Владо Радославов“ с посока на движение от ул. „Нов живот“ към ул.
„Шейново“ на кръстовището с път III – 811, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. номер СА **** СМ. При проверка на документите се оказало, че
автомобила е собственост на управляващия го К. Д. Г., който бил сам в автомобила.
Водача отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство алкотест „Дрегер“
модел 7510 с фабричен № ARNJ-0035. Предвид отказа му да бъде изпробван с
техническото средство, свидетеля Б. издал талон за медицинско изследване № 075400,
който жалбоподателят подписал. В него контролният орган определил срок за явяване
във ФСМП гр. Брезник до 20 минути. Въз основа на установеното на място
фактическо положение срещу Г. било образувано административно наказателно
производство, със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 3321761, като актосъставителят приел, че жалбоподателят виновно е
нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП. При съставяне на АУАН
1
соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения и подписал съставения
АУАН. Писмени възражения Г. не депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 03.01.2025 г., при проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, преценявайки
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице
основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на К. Д. Г. за горепосоченото
нарушение.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът
им дава вяра и ги кредитира.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана.
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, съответно оправомощаване
на актосъставителя и наказващия орган, както и в предвидените от чл. 34 ЗАНН
давностни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното
възникване, респективно ангажиране на административно наказателната отговорност
на въззивника Г. поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото му на защита.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда отговорност за водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Тези правни задължения, макар и ситуирани
в една правна норма, са дадени в условията на алтернативност, отчитайки употребения
2
от законодателя разделителен съюз „или“, който се използва за свързване на части на
изречението или на прости изречения, в случаите, когато факти, състояния или
действия взаимно се изключват (в този смисъл Тълкувателно решение № 13 от
20.12.2021 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС: „Нормата предвижда
две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и
неизпълнение на предписание на контролния орган“).
В конкретика на настоящия казус се изяснява, че жалбоподателят К. Г.
действително е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, в който смисъл са показанията на
разпитания по делото полицейски служител и актосъставител К. В., както и заявеното
от жалбоподателя лично в жалбата. Извън полезрението на административните органи
обаче е останало обстоятелството, че след изменението на Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози с ДВ, бр. 81 от 2018 г. е създаден нов чл. 3а,
с който е предвидено установяване на употребата на алкохол в кръвта – с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже
извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема
показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Повече от
очевидно в случая водачът е упражнил предоставеното от законодателя субективно
право да откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство. Самият отказ
за проверка с техническо средство ще бъде съставомерен единствено, ако лицето
декларира в талона и отказ от изследване с медицинско и химическо лабораторно
изследване (арг. от чл. 6, ал. 4 и ал. 5 от посочената Наредба), каквато опция се
съдържа и в самата бланка, но процесният казус определено не е такъв. Видно от
талон за медицинско изследване № 075400 от 06.12.2024 г. същият е връчен на Г. в
22.40 часа, като му е указано да се яви до 20 мин. в посоченото в него лечебно
заведение, а същият е санкциониран за извършено нарушение в 22.03 часа на
06.12.2024 г. Ето защо, след упражняване на субективното право по чл. 3а, т. 1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и избирането на някой от способите за изследване,
меродавен за отговорността на дееца е само евентуалният отказ да изпълни
предписанието на органите на МВР. Видно от талон за медицинско изследване №
075400 от 06.12.2024 г. не е удостоверено жалбоподателят да е отказал да избере някой
от алтернативно предвидените начини за установяване на употребата на алкохол в
кръвта.
За настоящия съдебен състав е спорно, дали жалбоподателят самоволно не е
изпълнил, въз основа на неговия осъзнат избор даденото предписание от полицейските
органи за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на алкохол в кръвта при положение, че същият е бил вече санкциониран с
3
процесния АУАН, за нарушение извършено на 06.12.2024 г. в 22.03 часа, когато му е
връчен талона за медицинско изследване в 22.40 часа на 06.12.2024 г.
Демонстрираното противоправно бездействие на органите на реда в очертаната насока
се установява от показанията на актосъставителя, в които заяви в съдебно заседание,
че не знае дали Г. се е явил в лечебното заведение да даде проби за химико-
токсикологично лабораторно изследване, тъй като не били длъжни да го съпровождат,
а и жалбоподателят не би могъл и да го стори след като не му е била осигурена
възможност по надлежния ред, а именно преди да бъде санкциониран за това си
поведение, тъй като талонът с предписанието му е издаден повече от 35 минути след
като се твърди в АУАН, че същият е осъществил процесното нарушение в 22.03 часа
на 06.12.2024 г.
В случая следва да се имат предвид и показанията на свидетеля В. С., който
заяви, че лично е откарал жалбоподателя до „Бърза помощ“ в Брезник, в сградата на
болницата. Свидетеля е категоричен, че, всички врати били заключени, светели лампи,
но било заключено. Тропали на вратата няколко пъти, даже викнали, но никой не се
появил и никой не отворил. След като стояли там половин час и чакали, някой от
полицаите или от медицински персонал да дойде и никой не се появил, свидетелят
откарал Г. до дома му. В подкрепа на изложеното от свидетеля са и приложените
ЦСМП Перник документи, от които се установява, че поради извършване на ремонт на
ФСМП Брезник, още през 2023 г. е поискано от Директора на ЦСМП Перник, Филиала
в гр. Брезник да освободи ползваните помещения.
Така очертаната форма на изпълнителното деяние – „неизпълнение на
предписание на контролния орган“ въпреки че фигурира в словесното описание на
възведеното обвинение с АУАН, но поради неговото преждевременно съставяне и
неправилното инкриминиране на надлежно упражненото субективно право по чл. 3а, т.
1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., който подход е недопустим, доколкото въззивникът е
поставен в състояние на процесуална изненада и на практика е лишен от възможност
да разбере за какво точно е санкциониран, като се сочи едновременното неизпълнение
и на двете алтернативни правни задължения, а в наказателното постановление му е
наложена една санкция, неясно за кое от двете твърдени нарушения. Всякога
нарушаване правото на защита, каквото винаги е неяснотата на вмененото деяние
представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че всъщност и за съдебния състав
остана неизяснено за коя от двете алтернативни предвидени в нормата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП е санкциониран жалбоподателят К. Г. с процесното наказателно постановление,
при положение, че не му е била осигурена възможност, при надлежно упражнено
право да откаже да бъде изпробван с техническо средство, да бъде подложен на
медицинско и химикотоксикологично лабораторно изследване преди да е
4
санкциониран за това си поведение, доколкото е следвало да се яви в медицинското
заведение повече от 30 минути след като му е съставен процесния АУАН за
твърдяното нарушение ?!?
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи, че така
протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на
административно нарушение и по налагане на административно наказание е
опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от
страните разноски, имайки предвид изрично оправеното искане от адвокат И. М. от АК
Перник в тази насока. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че привлеченото към отговорност лице е заплатило в брой сума в
размер на 500 лева за изготвяне на жалба против процесното наказателно
постановление и за процесуално представителство пред настоящата инстанция, като
предвид изхода на делото последният има право на разноски.
Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник,
НО, 1-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-1158-003495 от 03.01.2025 г. на
Началник Сектор в ОД на МВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на К. Д. Г. от
гр. ***********, с ЕГН: ********** са наложени административни наказания глоба, в
размер 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР
Перник, ул. „Самоков“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. Г. от гр. ***********, с ЕГН:
********** сума в размер 500 лв. (петстотин лева), представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5