Решение по адм. дело №258/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр.чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС).

Образувано е по жалба на ППК „Басарбово“, със седалище с.Басарбово, общ. Русе, представлявано от управителя Т. Д. Т. срещу Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км.0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта относно определеното парично обезщетение в размер на 900 лева за имот с идентификатор 02796.21.15, намиращ се в землището на с. Басарбово, община Русе, област Русе, собственост на ППК „Басарбово“и представляващ нива, шеста гатегория с площ 3,001 дка. Счита се оспореното решение за материално незаконосъобразно по отношение на определената оценка, като противоречащо на целта на закона и съответно на материалноправни разпоредби. Твърди се, че определеното за отчуждения имот обезщетение не отговаря на условията за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и несъответстващо на пазарната цена на имота. Иска съдът да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената му част като увеличи размера на определеното обезщетение. Претендира се и присъждането на направените деловодни разноски, съгласно списък на разноските .

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо към жалбата и в представеното на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС становище излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023 г., поради което относимият период, през който следвало да са сключени сделките, използвани като пазарни аналози, е от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., в който период такива аналози не били открити, поради което обезщетението било определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Възразява относно оценката на представеното заключение по назначената оценителна експертиза, че ЗДС не допуска при липса на подходящи пазарни аналози да се прилагат общите методи за оценка на недвижимите имоти, практикувани от оценителите на недвижими имоти, какъвто е и използваният в заключението на вещото лице приходен метод (метод на директната капитализация на дохода, в случая на годишното рентно плащане). Сочи, че използваната от вещото лице стойност на средното годишно рентно плащане, определено по реда на § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, са базира на осреднените стойности за всички категории земи в съответното землище и не предоставя информация за рентното плащане по отделни категории, каквото е основното изискване на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Оспорва заключението и в частта му досежно изчисленият размер на обезщетение, при който за основа е взета капитализираната поземлена рента и към нея са приложени коефициентите по чл. 4 от Наредбата. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище с приложения към него, счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, представя доказателства за връчване на оспореното решение. В писмено становище и в с.з. оспорва втори вариант на представеното заключение на вещото лице, тъй като той е в противоречие със Закона за държавната собственост и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Прави искане да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да се потвърди оспореното решение на Министерски съвет в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, както и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Според чл. 34б, ал. 2 от ЗДС решението на Министерския съвет по чл. 34а, ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61 от АПК от инвеститора на обекта, т.е. от Агенция „Пътна инфраструктура“, който предоставя данните за датата на съобщаването на Министерския съвет. Разпоредбата на чл. 61 от АПК от своя страна препраща към реда за съобщаване на административните актове по чл. 18а от същия кодекс.

Видно от данните по делото решението, в оспорената му част, е съобщено на ППК“ Басарбово“ на 11.04.2025г. ,видно от обратна разписка на л.41 от делото и подадената жалба се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок за това по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, от процесуално легитимирани страни – собственици на имота, който се отчуждава с решението, в оспорената му част досежно определения размер на обезщетение, поради което са неблагоприятно засегнати от него, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Според чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл. 34б, ал. 1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т. 1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите.

По-конкретно в приложението по т. 1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на с. Басарбово , колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, собственост на жалбоподателя, който се отчуждава, е посочен под позиция № 43 .

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл. 34, ал. 1, изр. първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо от 22.01.2025 г.

С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на с. Долна Студена, общ. Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган.

Според чл. 33, ал. 2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон.

Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателите, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл. 34, ал. 2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. По-конкретно представена е, съгласно чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Бачовски консулт“ ООД, гр. Пловдив. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх. № 53-00-11435 от 15.09.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“, съгласно легалната дефиниция по § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег. № ********* от 08.08.2023 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност недвижими имоти, машини и съоръжения, търговски предприятия и вземания, и земеделски земи и трайни насаждения.

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г.) по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени.

Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо от 22.01.2025 г., а оценителският доклад е от 16.12.2024 г. , поради което е актуален и отговаря на изискването по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

След проверка по чл. 34, ал. 4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл. 34а, ал. 4 от ЗДС – всички документи по преписка с вх. № 90-03-59/2025 г., одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС .

Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл. 34а, ал. 3 вр.ал. 6 от ЗДС .

С приемане на оспореното решение, размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази му част, съгласно чл. 146, т. 4 от АПК и е основание за изменението му.

От представеното по делото писмено доказателство – н.акт №160 т.49 д.№9935 от 19.12.2012г на СВ жалбоподателят ППК“Басарбово“ е собственик на нива с площ 3,001 дка , находяща се в землището на с.Басарбово, с идентификатор 02796.21.15 по КККР на с.Басарбово в местността“ Бранзалана“, начин на трайно предназначене на територията: земеделска , начин на трайно ползване нива шеста категория ,попадащ изцяло в трасето на магистралата.

Според заключението на вещото лице се установява, че в землището на с. Басарбово, общ. Иваново има 5 /пет/ броя вписани сделки със земеделски земи в землището на с. Басарбово, община Русе, област Русе за периода от 06.02.2024 г. до 04.04.2025 г., а именно:

1. 1. 1. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот - земеделска земя № 57, том I, per. № 596, дело № 40 от 2024 г., вписан в СВ гр. Русе, вх. per. № 2372 от 01.03.2024 г., Акт № 49, том 6, дело № 1152/ 2024 г., за имот в землището на с. Басарбово, местност „МАРМАРИЦА", с площ 5 501 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 4 /четвърта/.Сделката е извършена между две физически лица - не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
      2. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 091, том II, per. № 2149, дело № 212 от 2024 г., вписан в СВ гр. Русе, вх. per. № 7551 от 13.06.2024 г„ Акт № 151, том 18, дело № 3852/ 2024 г., дв. вх. № 7378, за имот в землището на с. Басарбово, местност „БРАНЗАПАНА", с площ 12 000 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 3 /трета/. Сделката е извършена между физическо лице и търговец и отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
      3. Договор за покупко-продажба на земеделски земи - частна държавна собственост по § 12а от ПЗР на ЗСПЗЗ № СД - 19, гр. Русе, 25.11.2024 г., вписан в СВ гр. Русе, вх. per. № 15266 от 26.11.2024 г., А кг № 92, том 39, парт. книга том ДВР, стр. 14848, за имот в землището на с. Басарбово, местност „КАНТОНА", с площ 40725 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: За стопански двор; категория на земята: 7 /седма/. Сделката е извършена между МЗХ и физическо лице - не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
      4. Договор № 22824 от 17.12.2024 г., вписан в СВ гр. Русе, вх. per. № 16544 от 17.12.2024 г., Акт № 10, том 43, парт. книга том ДВР, стр. 16125, за имот в землището на с. Басарбово, местност „Малък саджак", с площ 93 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска земя, попадаща в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ; начин на трайно ползване: За земеделски труд и отдих; категория на земята: 7 /седма/. Сделката е извършена между Община Русе и физическо лице - не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
      5. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том I, per. № 1475, дело № 64 от 2025 г., вписан в СВ гр. Русе, вх. per. № 3444 от 31.03.2025 г., Акт № 43, том 9, дело № 1774/ 2025 г., за имот в землището на с. Басарбово, местност „КАНТОНА", с площ 3 522 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: За стопански двор; категория на земята: 7 /седма/. Сделката е извършена между търговец и физическо лице, но имота, предмет на сделката, е с начин на трайно ползване: За стопански двор, а не нива. Сделката не отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и не може да се ползва като аналог.

Така според вещото лице има само една сделка, която отговаря на законовите условия за пазарни аналози, в периода от 12 месеца преди датата на решението на МС – от 04.04.2024 г. до 04.04.2025 г. , поради и което е преминало към извършване на изчисления на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост по методиката на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл. 3, ал. 1 от същата начална цена от 200 лв./дка, която на основание чл. 4, ал. 2 от Наредбата, се коригира, както следва: 200 лв./дка х 1, 50 = 300 лв./дка или определеното парично обезщетение за отчуждения имот с идентификатор02796.21.15 в земището по КККР на с.Басарбово в местността“ Бранзалана“, община Русе 3,001 дка Х 300 лв/дка = 900, 00 лева, каквото е по възприетия оценителен доклад и в позиция № 43 от колона „№ по ред“ на приложението към т. 9.2.1 от решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“, участъци „Русе – Бяла“ и обход на гр. Бяла от км 0+500 до 76+040 на територията на област Русе.

Във втория вариант на заключението вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“, гр. Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл. 77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. За с. Басарбово средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 61 лв./дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 61 х 25 = 1 525 лева/дка като към тази основа вещото лице е приложило коефициентите по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, 1525 х 1,50 = 2287,5 лева/дка и така за отчуждения имот с площ 3, 001 дка обезщетението е изчислено в размер на 6865 лева .

Според такста на § 2е от ЗСПЗЗ от 2024 г., и последните изменения в сила от 01.01.2025 г., изм. ДВ бр. 70/2024 г., размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в евро за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие.

С оглед твърдяната материална незаконосъобразност на оспорената част от решението на МС, съдът на първо място отбелязва, че при преценката за съответствие на оспореното решение със закона следва да се държи сметка за йерархията на нормативните актове, която изисква при установено противоречие между норми от два нормативни акта да се прилага този от по-висока степен /по арг. от чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от АПК/, които изрично предвиждат принципа за съблюдаване юридическата сила на правните актове, както и чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България, според която конституционнна норма международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Именно такъв международен договор е и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), ратифицирана със закон, в сила от 7.09.1992 г. Смисълът на нейните разпоредби следва да се разбира в светлината на тяхното тълкуване в практиката на ЕСПЧ, независимо от това дали съответното решение е постановено по жалба срещу Република България или срещу държава-членка на Съвета на Европа и страна по Конвенцията. По отношение на решенията на ЕСПЧ по същество, постановени по жалби срещу Република България, намира приложение и разпоредбата на чл. 46 от ЕКПЧ, озаглавена „Задължителна сила и изпълнение на решенията“. Част от ЕКПЧ са и протоколите към нея.

Нормата на чл. 1 „Защита на собствеността“ от протокол № 1 към ЕКПЧ предвижда, че Βсяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.

От гледна точка на отчуждаването на имоти за обществени (държавни) нужди в константната практика на ЕСПЧ се приема, че балансът между обществения интерес и изискванията за защита на индивидуалните основни права ще се счита постигнат тогава, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е отнето, е разумно свързано с неговата пазарна стойност, определена по време на отчуждаването.

В решението си от 14.05.2020 г. по делото К. и други срещу България (жалби № № 66581/12 и 25054/15), имащо задължителен характер за Република България по силата на чл. 46, § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ, в контекста на отчуждавания по реда на ЗДС приема, че е налице нарушение на чл. 1 от протокол № 1, тъй като прилагането на правилата, предвидени в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както изисква чл. 1 от протокол № 1 (§ 91). ЕСПЧ изрично отбелязва, че наредбата е приета отдавна и се основава на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели (§ 86).

В този смисъл са и последващите решения по дела „Х. и други срещу България“, № 56681/15, § 6, от 5 септември 2023 г., „Б. и други срещу България“, № 56383/15, §§ 11-13, от 5 септември 2023 г., дело „Невада турс 2004“ АД и Българско туристическо дружество „Глобал турс“ АД срещу България (жалби № 4173/20 и 6186/20) от 10 септември 2024 г. и др. като ЕСПЧ установява нарушение на чл.1 от Протокол 1 поради липса на гъвкавост на националното законодателство и посочва, че определящо е не е официалния статут на земята, а нейната действителна стойност.

В съответствие с константната си практика в цитираните решения ЕСПЧ припомня, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т.е. към момента на постановяване на оспорения акт.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл. 32, ал. 1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т.е. на отнемане на частна собственост от Държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар. Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи при липса на пазарни аналози, и увеличени със съответния корекционен коефициент, не могат да се считат за пазарни цени, т.е. те не представляват „… пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар“, и изискването за обезщетението да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, каквото е изведено в мотивите на цитираното решение на КС и вече това на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, респ. на константната практика на ЕСПЧ по дела, свързани с отчуждаване на недвижими имоти за държавни нужди.

При установената липса на аналози е приложима Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн., ДВ, бр. 64 от 5.06.1998 г., в сила от 5.06.1998 г., като е многократно изменяна, последно изм. и доп., бр. 65 от 8.08.2025 г., в сила от 8.08.2025 г. Едва с последните изменения обаче са увеличени началните цени на земеделските земи по категории, предвидени в таблицата към чл. 3, ал. 1 от този подзаконов нормативен акт като за шеста категория земеделска земя е нормативно определена начална цена на декар 629 лева при начална цена от 200 лева в редакцията към датата на отчуждаването . Съгласно мотивите на органа така определеният по-висок размер на начална цена за съответната категория земеделска земя отразява размера на инфлацията спрямо 1998 г.

Според съда, в настоящия му състав, дори да се приеме, че с тези изменения в наредбата, Министерският съвет, като издател на този подзаконов нормативен акт, предприема действия по изпълнение на задължението си за вземане на общи мерки по изпълнение решенията на ЕСПЧ, то тези нормативни промени, влезли в сила от 08.08.2025 г., касаят на първо място материалноправна разпоредба, за която не е предвидено обратно действие или дори несъщинско обратно действие, за да намери приложение съгласно чл.142 ал.2 АПК .

На следващо място, по същественото обаче в случая е, че дори и в този им размер, началните цени на земеделските земи по категории, предвидени в чл. 3, ал. 1 от наредбата, към които съответно са приложими и коефициентите по чл. 4, ал. 1 от наредбата, не се явяват съобразени с актуалните пазарни условия. Според съда единствено и само при съобразяване на размера на инфлацията, без да е приложен и друг метод за тяхното изчисление, който да гарантира, че по реда на този подзаконов нормативен акт се определя равностойно парично обезщетение по пазарни цени, органът отново е определил размер на начални цени, който не води до изпълнение на решенията на ЕСПЧ, т.е. до определяне на разумно обезщетение, свързано максимално разумно с пазарната стойност на имота, определена по време на отчуждаването. Следва да бъде отбелязано, че с изменението в сила от 08.08.2025 г. изцяло е подменен методът, подходът при определяне на началната цена на отделните категории земеделски земи. До нормативната промяна в сила от 08.08.2025 г., той се е основавал на и е отразявал размера на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане за декар, умножено по 25), докато в сега действащата редакция на нормата този подход, метод изцяло е отпаднал.

Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, в § 91 от решението по делото К. и други срещу България ЕСПЧ съдът приема, че прилагането на правилата, предвидени в наредбата, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква, съгласно чл. 1 от протокол № 1.

Според съда, именно капитализираната поземлена рента следва да се приеме за меродавна при определяне на разумно обезщетение, свързано с пазарната стойност на имота, определена по време на отчуждаването.

На следващо място, според трайната практика на ЕСПЧ размерът на обезщетението трябва да се изчислява въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена.

Неоснователно е възражението на ответника МС и инвеститора АПИ, че, използваното в скоби след текста на чл.3 ал.1 от Наредбата / годишно рентно плащане на един декар х25/ е само пояснение как законодателят е определил посочените в таблицата начални цени и е недопустимо да се прилагат цени извън тези определени в таблицата. Посоченото пояснение безспорно отразява методиката за определяне на получената през 1998г. начална цена „ отразяват годишното рентно плащане на дка х 25“, т.н. пожизнена рента и която и сега е действащ правен механизъм-Методика, одобрена със заповед РД 46-292/27.12.2024г. на Министър на земеделието и храните.

Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози регламентираният в чл. 3, ал. 1 от наредбата механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена към стопанската 2024/2025 г., т.е. по втория вариант.

Директната капитализация на дохода (в случая на поземлената рента) е техника, приложима при метода на приходите, т.е. самият законодател, в лицето на МС, чрез позоваването в нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, в редакцията на разпоредбата до 08.08.2025 г., именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради и това съдът възприема варианта на екстертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г., публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“, гр. Русе. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл. 77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинска служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. Следва да се отбележи, че информацията за средното рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ действително не е представена в протокола на ОД „Земеделие“ гр. Русе по отделни категории на земеделската земя (нива), както това е сторено в таблицата към чл. 3, ал. 1 от наредбата. От друга страна обаче тази информация се отнася до получаваните рентни плащания/наеми при отдаването на земеделски земи, принадлежащи именно към землището на конкретното населено място, докато, както ЕСПЧ отбелязва в § 86 от решението си по делото К. и други срещу България, началните цени, предвидени в таблицата към чл. 3, ал. 1 от наредбата, се основават на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели. Методиката отчита средно премерената рентна цена за конкретно землище със съответните специфики, без методиката да изисква прилагането на коефициенти по чл.4 от Наредбата.

В заключението си вещото лице е посочило, че за с. Басарбово, общ. Русе, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 61 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер на 1525 лв/дка, т.е за отчуждения имот с площ 3,001 дка паричното обезщетение по прости математически изчисления възлиза на 4577 лева без приложения коефициент по чл.4 от Наредбата- 1,50, който отчита само отстояние от основен пазар .

Съдът намира за неприложим коефициента при определяне на дължимото парично обезщетение с оглед използвания метод на капитализираната поземлена рента.

Безспорно чл.4 ал.1 и ал.2 от Наредбата при изчисленията по вариант 2 от заключението според вещото лице изискват наслагване на коефициенти. Тези коефициенти, обаче са относими към началните цени по категорията земя, докато действащата Методика не съобразява търсенето на това обстоятелство при определяне на средното рентно плащане, т.е. усредняването покрива и тези допълнителни коефициенти и се явава разумно близко до пазарната стойност на отчуждения имот. Поради тази причина приема за относимо само заложеното като годишна капитализация на рентното плащане х 25 без изчисленията с приложените коефициенти и най-вече отстояние от основен пазар и населено място, в съотношение с категорията земя .

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено за поземлен имот - нива в землището на с. Басарбово, община Русе с идентификатор 02796.21.15, с площ 3, 001 дка, описан в приложение към решението под позиция № 43, следва да бъде увеличен от 900 лева на 4577 лева

По разноските

Жалбоподателите са направили деловодни разноски в общ размер от 1 050 лева, за които е представен и списък , както следва: 50 лева – държавна такса за образуване на дело 600 лева – заплатен първоначален и допълнителен депозит за възнаграждение на вещото лице и 400 лева – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения по делото на л. 59 договор за правна защита и съдействие, имащ в тази част характера на разписка, удостоверяваща посоченото обстоятелство (вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Размерът на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с правната и фактическа сложност на делото и не следва да бъде намаляван.

Поради това и с оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателите следва да бъде присъдена сумата от общо 1 050 лева – деловодни разноски. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да бъдат възложени в тежест на Администрацията на Министерския съвет, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗА.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ по жалба на ППК „Басарбово“, със седалище с.Басарбово, общ. Русе, представлявано от управителя Т. Д. Т. Решение № 212 от 04.04.2025 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе- Велико Търново“, участъци „Русе-Бяла“ и обход на град Бяла от км.0+500 до км 76+040“ на територията на област Русе в частта относно определеното парично обезщетение в размер на 900 лева за имот с идентификатор 02796.21.15, намиращ се в землището на с. Басарбово, община Русе, област Русе, собственост на ППК „Басарбово“и представляващ нива с площ 3,001 дка

Като увеличава размера на определеното парично обезщетение от 900 лева на 4577 лева

ОСЪЖДА Администрацията на Министерския съвет, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], представлявана от министър-председателя Р. Ж., да заплати на ППК „Басарбово“, със седалище с.Басарбово, общ. Русе, представлявано от управителя Т. Д. Т. сумата от 1 050 лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно.